22 юни 2009

Колко струва една хартиена шапка?

Отворено писмо до кандидатите за народни представители




Скъпо и прескъпо струващи билбордове с доволно усмихнати лица на кандидати за народни представители. Тапетирани с плакати огради, фасади, дървета и всякои други удобни места. Безкрайни безсъдържателни клипове по телевизиите в най-скъпите за реклама времеви пояси с безсмислени послания, които освен да предизвикат негативна реакция у несимпатизиращите, едва ли вършат друга работа.
Концерти, банкети, срещи с „трудови колективи”, мобилни кампании „фейс то фейс(лице в лице)” и „от врата на врата”. Тонове плакати, картички, хартиени шапки за по пет минути, които после отиват в боклука (и не се рециклират). 80 000 лв. за рекламно каре на партия по време на кампанията на първа страница в тиражен всекидневник за Югозапада. И балони, балони – досущ като спуканите евтини обещания на напиращите за парламента.


Няма нужда да се обяснява какъв финансов ресурс поглъща всичко това. Ако някой се опита да го изчисли, няма да успее защото повечето разходи са на тъмно и не влизат в официалните отчети за пред Сметната палата.

В същото време:


В скромен панелен апартамент близо до хотел „Зора” в Перник живее 4-годишният Петър Димитров със семейството си. Когато се роди с многобройни увреждания, лекари съветваха майката София да се откаже от него. С цената на много лишениия и с помощта на добри хора детето постепенно преборва страшните диагнози. Лечението е непосилно скъпо. Здравната каса третира заболяването като нелечимо и затова не плаща за него, а детето се оправя. Колко струва лечението му и подържащите медикаменти си знае само майката.


В панелка в Радомир живее 17- годишният Кристиян Иванов – момчето изпаднало в будна кома след като го блъсна кола. Той се събуди от комата по чудо, въпреки, че медицината не даваше надежда и сега бавно се възстановява. Майката Тони не работи, грижи се за него и живеят в недоимък. По едно време по телевизиите показваха клип – пуснете SMS за децата в будна кома – но пари от тази кампания Кристиян не е получил.

Пак Радомир, в панелен блок в ЖК”Тракия” живее с майка си 27-годишната Мария. Тя страда от рядко заболяване, което я е приковало на едно място, а Мария е млад човек – иска да живее, да общува, да е като всички други, но заради недоимъка не може. Системата не позволяваше на майката да бъде нейн личен асистент. Слава Богу, това се оправи, а през Интернет Мария намери приятели и помощ.


Във френска клиника се възстановява след операция, направена в началото на юни малката Бояна от пернишкото село Студена. Средствата за операцията бяха събрани чрез социалната мрежа Фейсбук и други сайтове. Последните вести от майката Гергана са, че за да си стъпи на краката Боянка ще трябват още, още средства, с които тя не разполага.

На лечение в „Пирогов” е седмокласничката от Брезник Анна Огнянова. Детето страда от рядко заболяване на стомаха и червата. В момента състоянието й е влошено. Наложителна е скъпо струваща операция, но момичето е много слабо и трябва да укрепне. Семейството й се нуждае от средства за медикаменти, консумативи и храна.

И т.н. И т. н. И т.н. Това са само няколко случая, станали известни чрез медии. А колко ли са тежките човешки съдби, за които в медиите не се разказва.

Повечето кандидати за народни представители призовават „Гласувай за мен и за моята партия и ние ще направим ...”. А не може ли да бъде обратното, дами и господа политици?! Вие да се заемете с някоя кауза, да я доведете до край, а ние, гласоподавателите след това да преценим по делата за кого да гласуваме. Когато искаш да постигнеш нещо няма начин да няма начин, не е задължително да си във властта. Или още по-добре е да направиш добро за повече хора, тъкмо когато не си във властта. Давате ли си сметка колко струва една стъпкана хартиена шапка и един спукан балон?





07 юни 2009

ЕВРО К(А/О)МПАНИЯ



Кампанията или компанията за евроизборите в България не можа да предизвика ентусиазма на българина. Въпреки че само за втори път нашенеца имаше правото с гласа си да изпрати свой представител в Европарламента, нещо не се оказа много изкушен да се възползва от това си право. Дали заради кампанията или заради компанията, или пък и заради двете?!
То, кампания почти нямаше, защото всичките плъзнали като бръмбари през май кандидати за евродепутати доколкото отправяха някакви послания към избирателя, те бяха свързани не с идеите им за защитаване на българските интереси в Брюксел и Страсбург, а повече с това, че те са най-добрите и подходящите да управляват държавата.
Едни се обявиха, че искат промяна, но така сякаш искат да променят дъжината на косата си.
Други призоваха да доказваме, че България може, но какво може и дали и с кого ще стане, не се разбра.
От залели цялата страна билбордове беше дадена рецепта за спиране на корупцията – с бюлетина с определен номер, а какво по-голямо доказателство за корупция от неограничения брой прескъпи билбордове.
Две партии даже сложиха за водачи на евро листите си лидери на други политически формации. На обединените в партия бизнесмени и предприемачи им се наложи да преглътнат изпечен политически брокер. Не по-малко трудносмилаем беше и водачът на листата на социалистите – готвен да замести дългогодишния и несменяем председател на социалдемократическа фракция.
Вторите евроизбори у нас ще се запомнят и с новата практика за плащане на гласове. Въпреки повтаряната като мантра реплика, че купуването и продаването на гласове е престъпление, звучаща точно толкова сериозно, колкото надписа на кутиите с цигари, че пушенето убива, на поразия се правеха списъци на застъпници и наблюдатели срещу различни суми, което значи какво – че тези хора ще пуснат глас за платилата им политическа сила и ще доведат свои близки до урните да сторят същото.
Имаше билбордове, плакати и клипове, имаше и нещо като диспути. Имаше обещания за и против АЕЦ „Белене”, за по-високи пенсии, за пари от евросубсидиите за всеки българин и ред други такива. Но нямаше политика. Компанията от кандидати за евродепутати не говореше брюкселски, а български и то на диалект. Нямаше кампания, а само компания, отдавна недолюбвана от българина. Затова и не излезе да гласува нашенеца, впрочем както повечето европейци, значи гласоподавателят е по-европеец от политиците ни.