30 март 2011

Колко е важно да примеш свето Кръщение?


Ако разгледате профилите на приятелите си в социалната мрежа Фейсбук ще установите, че преобладаващата част от тях са се заявили като православни. Някои даже са го уточнили с думичката "ортодокс" , но за това – друг път.

Кратка анкета показа, че някои от тези, които имат себе си за християни, даже не са кръстени. Оказва се, че в православното си невежество не знаем защо се кръщаваме и какво означава това.

Приемането на свето Кръщение в храма не е просто прищявка, нито мода или суеверие. На кръщението не трябва да се гледа като на прост обред, защото то включва в себе си обещание за живеенe съгласно Божия закон и стриктно спазване на християнските задължения.

Кръщението е първото тайнство, което приобщава към Христовата Църква всеки човек, пожелал да влезе в редиците на вярващите. То е вратата, която ни въвежда в благодатното царство на Църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Кръщението е първото и най-важно условие за постигане на вечния живот. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Ев Иоан 3:5), е казал Сам Господ Иисус Христос.

За да се кръсти човек, трябва да има истинска, жива вяра в Бога и да се покае за греховете си.

Ако кръщаващият се е невръстно дете, вярата на кръстника и родителите замества вярата на бебето, докато то стане съзнателно.

Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух." (Ев. Мат. 28:19).

За съжаление, в днешно време светото тайнство Кръщение се извършва без никаква предварителна подготовка. Желаещият да се кръсти или да кръсти своето дете идва в храма, записва си час, предупреждават го да носи кърпа и сапун, в уреченото времe – обикновено след литургия и по-рядко преди службата, свещеникът извършва кръщавката, плаща се таксата, дава се кръщелното и с това се приключва. Много често кръстеният не се връща повече в храма, даже когато е приел Кръщение в зряла, съзнателна възраст.

Никой не обяснява на кръстените какви са техните обязаности, а изглежда и няма откъде да научат, защото това е ставало чрез предаване на опита в семейството. А най-важното ни задължение като християни е да пазим православната си вяра в пълна чистота и такава, каквато ни е предадена от Църквата и предците ни още от най-ранните християнски времена.

Ако искаме да сме добри християни, ние трябва стриктно да спазваме Десетте Божи заповеди и особено тези за любов към Бога и ближния. Трябва усърдно да се молим, да посещаваме редовно Божия храм, да постим в определените за това дни и поне четири пъти в годината да се изповядаме и да се причастяваме.

Всичко това не е никак трудно и първата стъпка е Кръщението.

Ето някои от действията, които се извършват по време на светото тайнство Кръщение:

Отричане от сатаната, което за съвременното мислене изглежда архаизъм, но то не означава само отхвърлянето на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството и суеверието, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.

Изповядване на Христа: Кръщаващият (или ако е бебе – кръстникът му от негово име), изразява решението си, че се съчетава с Христа и ще бъде верен и ще спазва християнските си задължения. Това решение се потвърждава с произнасяне Символа на вярата.( Желателно е кръстникът да може да я каже наизуст.)

Помазване с елей:
Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа. Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.

Обличането в бяла дреха
е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й. Не се практикува винаги и навсякъде.

Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.

Подстригването на косите
е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.

Кръстникът и кръщелникът (когато не е бебе) държат в ръцете си запалени свещи, знак на духовното просвещение и радост, присъстващите - също.

По време на тайнството в храма трябва да се стои благоговейно, да не се реагира шумно, за да се разбере дълбокият смисъл на символите на тайнството.

За да не създават проблеми, кръщаваните възрастни трябва да знаят, че пред св. купел си събуват обувките и чорапите, тъй като трябва да потопят краката си в купела. От светоотеческите времена е останало и Кръщението чрез пълно потапяне.

По традиция у нас при кръщение се носят пити, бонбони и пчелен мед. Добре е да се носят за освещаване кръстче или медалион, икона и молитвеник, които ще ползва кръстеният. На свещеника се подарява кърпа и сапун, а с друга кърпа кръстникът обтрива своя кръщелник.

Още полезно познание за смисъла на тайнството Кръщение може да се прочете на електронната страница на Зографския манастир:

В момента на кръщението човек получава от Бога Ангел-пазител, който го съпътства през целия му живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.

Тайнството кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, така и се кръщава само веднъж. Свети апостол Павел говори: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5). Затова и в Символа е казано: „Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете”.

Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството небесно” (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато свети апостол Петър отишъл при езичника Корнилий, кръстил него и целия му дом – и малки, и големи.

С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действува при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.

Задълженията на кръстника

(Из поученията на светителя Теофан Затворник)


Кръстникът приема задължение пред Бога молитвено да обгрижва своя кръщелник, да го въвежда в християнската вяра, да го наставлява така, че той да стане истински християнин.

Заедно с родителите и възпитателите, той има свое място в предстоящия живот на кръщелника си.

Божията благодат в новокръстеният обуздава греха, но той може отново да се надига. Това се случва при децата, когато им се дава неограничена свобода, а при възрастните, когато по силата на свободната си воля се поддават на влиянието на злото.

Кръстникът, приемайки детето от купела, трябва да се стреми да го учи и насочва така, че то да се противопоставя на злото, което иска да властва над него и във всичките си затруднения, недоумения, радости и скърби да се обръща към Бога. Ако се намери, с Божия помощ правилния подход, детето, самостоятелно и същевременно ръководено, ще успява да побеждава греха, ще чувства и ще се ръководи от задълженията си към Господа.


Какво може да се помогне на детето да развие доброто у себе си?

1) ползването на църковните тайнства и на цялата църковност;

2) вярата и благочестивия живот на родителите;

3) личния пример на кръстниците и техните молитви.

Това е залог за правилното християнско развитие на детето и спасението на душата му.


Духовното обгрижване на най-малките


Свети Теофан Затворник дава съвет, 1) малките деца да се причастяват с Христовите Тайни, колкото се може по-често. Това „живо и действено съединява с Господа новия Му член чрез пречистите Му Тяло и Кръв, освещава го, умиротворява го и го прави непристъпен за тъмните сили”. Чести са случаите, когато болни деца, след свето Причастие, рядко се налага да употребяват лекарства или напълно оздравяват.

Защита от вражеските сили за малките деца, а и за всички християни, е

2) честото им въвеждане в храма,

4) целуването на иконите, Кръста, Евангелието,

5) прекръстването,

6) поръсването със светена вода и приемането й,

7) прикадяването с тамян в дома,

8) изпросване на благословение от свещеник,

9) присъствието на икони в дома,

10) молитвите на близките.


Ангелът-Пазител, който детето получава при Светото Кръщение, го пази през целия му живот. Когато то е в състояние да бъде приучавано на молитва, трябва да му се обърне внимание да призовава за помощ своя Ангел-Пазител, а след това и да му изказва благодарност. Също и да измолва подкрепата на Божията Майка, светиите и безплътните светли небесни сили, в молитвите си към нашия Спасител и Господ.

Благочестивият пример на родителите и кръстниците действа възпитателно на детето, укрепва вярата му и го запазва от действията на тъмните сили, като то постепенно се научава да им се противопоставя.

Духовната грижа в юношеската възраст


Когато детето навлезе в юношеската възраст, вниманието на близките трябва да е по-голямо. Правилно е те да имат яснота какво вълнува подрастващата душа, да умоляват Бога да им дава мъдрост за правилен съвет, решение или насока. Тук голяма помощ би оказал подходящ духовник.

С израстването се увеличават възможностите за възприемане на истините на Православието. Евангелието и Свещеното Писание в цялата му пълнота, както и подходящите духовни книги биха могли да помогнат за формирането на правилен духовен мироглед. И тук кръстникът има своето място, като би могъл

1) да предложи подходящи четива;

2) да разговаря по въпроси на вярата с кръщелника си;

3) благотворно биха повлияли поклоненията по свети места – храмове, манастири.

4) Участието в богослуженията, в църковните тайнства ще спомогнат духовното израстване на християнската душа.

Отговорността на кръстника


Приемайки да станем кръстници, трябва да знаем, че носим изключителна отговорност пред Господа за душите на своите кръщелници. И ако обстоятелствата правят невъзможно прякото общуване между кръстник и кръщелник, то не трябва да забравяме, че молитвите ни едни за други, ще попълнят недостигащото. Молитвите могат да бъдат лични, със свои думи или четене на готови молитвословия, а също и от страна на свещенослужителите – записване имена за молитвена помощ за водосвет, света Литургия, годишно поменаване на имена в манастир и др.

При смърт на кръстника или кръщелника, молитвите са особено необходими, защото душите на покойниците за Бога са живи души и носят отговорност за всичките си дела, думи и мисли през целия си земен живот. И тук молитвите могат да бъдат лични и произнесени от свещенослужителя, като идващи от името на цялата Църква. Може да се записват имената на покойниците за света Литургия за упокой, да се поръчват панихиди. Тъй като участта на починалите не е решена до всеобщия съд, никой не може да бъде считан за окончателно осъден и на това основание трябва да се молим, осланяйки се на надеждата на Божието милосърдие.

Да направим най-доброто за душите на своите кръщелници, предполага да желаем и да се стремим да водим живот, според евангелските заповеди и да призоваваме Божията помощ да ни просвещава и умъдрява, защото само така добрите ни намерения и желания могат да бъдат увенчани с успех.


За Светото кръщение и необходимостта от кръщението на децата повече може да се прочете ТУК.

28 март 2011

За Белене и банката


В сряда (30 март) от 18:30 ч. между Министерски съвет и Президентството ще се проведе синьо-зелен протест "Не на атомната бомба в Белене". Организаторите от Синята коалиция и ПП "Зелените" призовават всички граждани и организации да подкрепят с присъствието си протеста. „Нека покажем, че сме против нов Чернобил и Фукушима на нашата територия!”, приканват те.

В същото време по телевизора три дни и три нощи, в това число с извънредни информационни емисии, занимават народа с първия у нас банков обир с взети заложници, при положение, че човекът нахлул в банката нямаше искания и намерение да убива. Той просто се е чалнал заради безрадостния си живот.

Не пропусна шанса да се покаже и там и премиерът Бойко Борисов, който най-сетне се направи, че е решил и обяви, че ще подпише за Белене. Така флашките от близкия до лицето Алексей Петров вестник Галерия млъкнаха. А по телевизора разказваха как го почерпили гофрети докато бил в щаба за обезвреждане на нахлулият в банката в Сливен Стефан.

Кой внушава, че България може да бъде енергиен център на Балканите, след като енергоносителите ще се внасят от Русия? Това в най-добрия случай ни отрежда незавидната роля само на енергиен диспечер в региона! В това експертите са категорични и заключават:

Всичко може да се построи, даже АЕЦ “Белене”. зависи обаче на каква цена и кой ще плаща сметката. Не става дума за външния инвеститор, а за българския народ, който не влиза в сметките за комисионните.

27 март 2011

Да чуе Господ моята молитва


Едва ли някой се съмнява в силата на молитвата. Ако в православното си невежество не знаем как да се молим, то поне във филмите сме виждали как в труден момент героят започва да мълви „Отче наш ..” и спасението идва.

Тъжно е, че се сещаме за молитвата само кагато ни стане напечено или когато нуждата и сърцето ни заведе в храма, а би трябвало тя да е част от ежедневието ни, поне сутрин или вечер, или и сутрин и вечер.

Молитвата е разговор с Бога. Господ Иисус Христос е казал на повярвалите в Него, че каквото и да поискат от Отца в Негово име, ще им бъде дадено (Ев. Йоан 16: 23-24), стига разбира се, то да е за добро.

Когато отиваме да помолим за нещо някой високопоставен началник, ние предварително се приготвяме. Обличаме се официално, държим се подобаващо, слушаме внимателно и старателно обмисляме думите си.

А колко повече трябва да постъпваме така, когато разговаряме молитвено с Бога!

С молитвата ние водим разговор с нашия Създател и Господ, Който е безкрайно добър, но и строг, на Когото дължим всичко и Който всекидневно ни прави хиляди добрини. Затова в нашата молитва ние трябва най-напред да възхваляваме Бога и да му благодарим за неговите щедрости. Наред с това трябва да си припомняме колко сме били лоши, неблагодарни и непокорни на Неговата блага воля, да се покаем и от все сърце да Го помолим за прошка. Едва след това можем да искаме едно или друго.

В молитвата си първо трябва да просим от Бога духовни дарове – да искаме да ни спомага да напредваме в доброто и да побеждаваме всяко зло.

Когато Бог види, че ние се стремим към Царството Небесно, Той ни дава и всичко, което е необходимо за нашия земен живот – храна , питие, облекло, дом …

Признак на слаба вяра е да изпросваме от Бога неща, които се отнасят само към нашите материални нужди, а към душата се да проявяваме немара.

Господ чува молитвата ни, когато е отправена със силна вяра. „Нека ви бъде според вярата.”, ни казва Той.

Молитви съпроводени със съмнение и суеверие и силна привързаност към земното Бог не изпълнява и особино се гневи на ония, които са във вражда.

Можем да се молим навсякъде и всякога.

Когато обаче се молим повече хора заедно, в Божия дом – църквата, нашата молитва става по-сплотена и по-силна. „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, и Аз съм посред тях.”, казва Спасителят. А за храма е казал: „ Домът Ми дом за молитва ще се нарече”.

Можем да се молим със свои думи и с готови молитви от молитвеника. Молитвите от молитвослова са дело на боговдъхновени и праведни хора, затова трябва да ги четем с голямо внимани. Постепенно те се научават наизуст.

Най-често се произняся Господнята молитва „Отче наш…”
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.

9. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11. насъщния ни хляб дай ни днес;
12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.
(Ев. Матей 6:7-13)

Спасителна и силна е и Иисусовата молитва:

Господи Иисусе Христе,
сине Божий,
помулуй мене, грешния.

На Богородица се молим:

Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Марие, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба,
защото си родила Спасителя на нашите души.

Свето Благовещение - Ден на майката



Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност:
Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества,
затова и ние с него викаме на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с тебе!


На празника Благовещение светата православна Църква възпоменава радостното за всички човеци, които вярват в Бога, събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител.

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." (Лука 1:26-28). Така св. евангелист Лука благовества важното събитие, което е повод за днешния празник.

Дошло било времето Бог да изпълни обещанието Си, което дал на Адам и Ева, когато ги изгонил от рая, че ще изпрати на земята Спасител на всички човеци.

Този Спасител е Неговият Син - Господ Иисус Христос, който приел човешка плът и се родил от една свята Девица, на име Мария.

Светата Дева Мария ние наричаме Богородица, защото нейният син не е обикновен човек, а Син Божи.

Пресвета Дева била единственото дете на благочестивите съпрузи Йоаким и Анна от малкия еврейски град Назарат. Те дълго нямали деца и това ги опечалявало. Веднъж, когато Ана работела в градинката на едно дърво видяла гнездо с малки птичета в него. "Само аз, Господи, на този свят си нямам рожба. Дори на птичките ти си дал чеда. Подари и на мен една рожба и аз ще Ти принеса роденото от мене дете в дар на Твоя храм.", примолила се Анна.

Бог чул нейната молба и дарил родителите с момиченце, на което било дадено името Мария. Когато станала на три години, според обета, Мария била заведена от родителите си в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

Преданието разказва, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

Но пресвета Дева Мария отговорила, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка.

В онези времена нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

Пресвета Дева Мария заживяла в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.

Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

От пророчествата тя знаела, че е близко дохождането на Месия - Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителя на света.

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!

В един слънчев пролетен ден, когато Мария седяла в къщи и четяла Словото Божие, станало чудо. Пред нея застанал Ангел небесен и казал: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените."Света Дева Мария се смутила и започнала да разсъждава какво означава този поздрав. Светлият Ангел, който не бил обикновен Ангел, а един от най-великите - Гавриил, побързал да я успокои: " Не бой се, Мария. Ти ще родиш син и ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик, и Царството Му не ще има край."

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: "Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят."

"Днес е началото на нашето спасение - възпява св. Църква - и разкриване на вечната тайна:
Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува
Затова нека и ние с него да пеем на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!"

С какво е заслужила света Дева Мария тази велика чест - да стане Божия майка - със своите добродетели и най вече със своята чистота, смирение и безмерна любов към Бога. Затова той я е издигнал най-високо в Царството Небесно. И ако Бог е наш небесен Баща, то Пресвета Богородица е наша Майка и първа Помощница. Тя непрестанно се моли за нас и нейните молитви имат най-голяма сила пред Бога. Затова и ние отправяме молитва към Богородица най-често с думите на Архангел Гариил:


Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Марие, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба,
защото си родила Спасителя на нашите души.

Богородице Дево, радуйся,
Благодатная Марие, Господь с Тобою,
благословенна Ты в женах
и благословен плод чрева Твоего,
яко Спаса родила еси душ наших.




Благовещение е празник, честван у нас преди десетилетията на войнстващ атеизъм като Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и свидетелства.

Благовещение не е просто „женски празник“, а най-малко е „ден на жената“. Чрез него се преживява отново и отново чудото на създаването на новия живот и ролята на майката в него. Благата вест за бъдещо раждане за хората винаги е вест на надежда.

Вече са правени постъпки празникът да се възроди в истинската му същност като бъде превърнат в официален, общонационален ден на майката и майчинството като грижа за отглеждането и възпитанието на децата, а не само раждането им. През 2010 година неправителствени женски организации направиха предложение пред парламента за приемане на такъв закон.

Такъв ден в българския календар няма! 8-и март е международен ден на трудовата жена. Приемането на Благовещение като ден на майката и майчинството би могло незабележимо и ненатрапчиво да припомни на майките на семейства тяхната голяма отговорност към по-големи грижи за отглеждането и възпитанието на рожбите им.

Обявяването на Благовещение за Ден на майката може да бъде обединително за нацията, защото този празник е посветен на майката и майчинството като символ на отглеждането и възпитанието на младото поколение на България, независимо от вероизповеданието. Като член на голямото семейство на европейските народи, България би могла да предложи на Европейския съюз да приеме 25 март като ден на майката и майчинството.

23 март 2011

Бойко и войната в Либия



Бойко Борисов: НАТО трябваше да удари Либия заради медиците ни. България няма да участва във военната операция засега, отсече премиерът - неделя, 20 март 2011,kompasbg.com

Бойко Борисов: Операцията в Либия - най-малко 90 дни, но е закъсняла - неделя, 20 март 2011, 24 часа

Бойко Борисов: България пази неутралитет, защото операцията в Либия няма план - понеделник, 21 март 2011, ТВ7

Бойко Борисов: Ситуацията в Либия е като в България през 1989 г. - понеделник,21 Март 2011, mediapool.bg

Бойко Борисов: Муамар Кадафи трябва да сдаде властта незабавно - понеделник,21 Март 2011, investor.bg

Бойко Борисов: Операцията в Либия е авантюра - понеделник 21 март 2011 - vesti.bg



22 март 2011

Земеделска калинка хвали български домати в Париж


От 1 април- денят на хумора и шегата, в Париж България ще има аташе по ... земеделие.

Досегашената шефка на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на земеделието Веселина Евдокимова вече е получила назначение за уникалната длъжност. Нейната задача е да представя в световната столица на изкуствата ... българския зарзават. Предложението за това е направено от министъра на земеделието Мирослав Найденов на Министерството на външните работи и оттам явно не са му отказали.

Преди настоящата си позиция дамата е заемала същата и в министерството на труда. Евдокимова има богат организационен опит, както и богати медия и бизнес контакти, се казва в официалното съобщение. По нататък е разказано CV-то й. От него се разбира, че е завършила политология с профил външна политика и национална сигурност, има специализации по политически маркетинг и реклама, както и по дипломация и журналистика.

Колкото и прелестна и подготвена да е дамата, по-добре щеше да бъде да й намерят друга длъжност, вместо да промотира зарзават в Париж . Иначе това я превръща в поредната „калинка” на Найденов, а него, когато и да го сменят, все ще е късно.

21 март 2011

Молитва за Япония


„Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави Япония от нейните страдания.

От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.
Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление.”

Това е откъс от "Молитва за Япония", написана от Паулу Коелю.

Тези дни, когато японският народ е изправен пред сериозни изпитания от земни трусове и радиация, текстът беше публикуван във Фейсбук от оператора в телевизия "Кракра" Здравко Атанасов.

Изплува споменът за писмото на едно момиченце от Япония, което сега сигурно вече е зряла жена. Детето беше едно от гостенчетата на детската „Асамблея „Знамена на мира”, инициатива от преди много години на Людмила Живкова, която събираше в България деца от цял свят.

Връщайки се вкъщи, момиченцето беше написало на свое българско другарче „Моята страна не обича твоята, но аз тебе много те обичам”.

Тогава идеята беше чрез творчество и красотата децата по света да се обикват. Инициативата замря.

Сега пред лицето трагедията отново си спомняме, че човеците трябва да се обичат един друг, защото пред Бога всички сме равни. И пред стихиите ...

"Възхищавам дълбоко от мъжеството и морала на съвременните самураи – досега няма нито един случай на мародерство; вместо спекуланти да вдигат цените, се случва точно обратното. Повече от очевидна е истинската човечност." Това пък е споделено на фен страницата на президента Първанов от негово име във Фейсбук.

Как по отношението към трагедията в Япония подсъзнанието издава ценностите!?


17 март 2011

Режат жицата на нета?


От няколко дни интернет доставчиците са в паника. Потребителите също. Ни в клин, ни в ръкав отговорни инстанции в държавата са се сетили да изпълняват закон, който дълго е стоял забравен. Жиците, по които тече интернет трябвало да се скрият под земята, само че те са си във въздуха. Сега се разбързали да ги резнат и така народецът да остане без нет.

Ситуацията е същата като с маршрутките между Перник и София. Прави се нещо, без да е добре обмислено. Спряха маршрутните превози, защото превозвачи си намерили вратичка в закона и возели хора между областния център и столицата пред погледа на всички, които е трябвало да ги спрат. Народът остана без превоз, а в освободената ниша се наместват удобни на сегашната власт фирми.

Така и с интернета. Някому скимва изискването за предимно подземно изграждане на Интернет мрежите. В същото време - там където законът разрешава - надземните мрежи се приравняват на строеж. Нещата заприличват на пълна лудница, сполучливо определя дребен интернет доставчик.

Проблемът е доста сложен, но от цялата бъркотия става ясно, че ГЕРБ и в тази област налага монопол. Като се резне кабелчето на дребния доставчик, ще остане място само за тия дето дават интернета с модемче и ако искаш да си в час и да те има във Фейсбук или на скайпа, ще плащаш само на Джиесем операторите и за Интернет. От друга стана ще намалее и публиката на сайтовете, които ще бъдат впрегнати в предстоящите избори и манипулацията ще намалее, а полето за политически сражения и компромати ще се ограничи.

Отгоре на всичкото на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията бил публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните събщениия. Според тези, които са имали търпението да го разглеждат – бил на 44 страници и бил предложен за обществено обсъждане.

Може би като го разгледаме ще знаем дали ГЕРБ иска да ни спре интернета, дали ни налага нов монопол или и двете.

16 март 2011

За хората и мишките като зайци



В Перник няма театър! – мине не мине и някой компетентен търкулне тая фраза, без да се замисля. Разбира се, в такъв случай, който и де е изказващия се, има на ум проточилия се ремонт на опожарената през 2004г. театрална зала. Възстановяването й така и не се случва, но в Перник има театър – така да знаете.

Доказателство за това е поредния спектакъл на културното средище, създадено още преди повече от 90 госдини и сега съществуващо като Общински драматичен театър „Боян Дановски”.

Снощи в не най-удобната за театър зала на някогашния Пионерски дом се игра „За мишките и хората” по знаменития Стайнбек. И това наистина си беше истински театър.

Като ги питаш хората какво се сещат при споменаванета на името на именития американски писател, повечето отговарят различно – „Тортила Флет”, „Улица „Консервна”, „На изток от рая”, „Пътешествие с Чарли”. По-малко се сещаха „За мишките и хората”.

Сега обаче за всеки перничанин, който отиде да гледа новия спектакъл, няма съмнение, че това ще бъде траен спомен.

Трудно беше да си представиш отнапред „мачото” Асен Блатечки заради бандитския образ на повечето му роли като режисьор на подобна пиеса, която е за нежните чувства, вярното приятелство и за надеждата. Още по-трудно преди да го видиш е да си представиш как този хашлак ще изиграе грубия, недодялан, як като бик, но нежен в душата си Лени Смол. Това обаче се оказва не само възможно, но и превъзходно.

Пиесата тече близо два часа, без антракт, но зрителят е ангажиран с всяка реплика и мизансцен и трудно на пръв поглед може да открие режисьорски грешки. Не може даже да проумее триковете, които са използвани за по-силно внушение, защото и те са майсторски.

Актьорът Блатечки и патньорът му Калин Врачански ( в ролята на Джордж) са популярни от телевизора, но в „Мишките и хората” те са своите персонажи. И ако Асен Блатечки представя може би най-доброто от себе си и прави повече от успешен опит да вникне в психологията на нетепичния за него образ на глуповатия и много нежен Лени, то Калин Врачански засега е малко плах пред пернишката публика, но неговият Джорж носи силното послание за приятелството.

Традиционно силни образи са изградили и добре познатите на перничани актьори Илия Добрев, Божидар Попчев, Васко Чушев, Алексей Кожухаров, Васил Банов, Иван Чипиков и Васко Пенов. Запомняща е и новата за театъра Силвия Петкова като сърпуга на Кърли.

Към химерната мечта за собствена ферма на двамата близки човеци Лени и Джордж води и оригиналната сценографска работа на Антония Попова и избраната от Христо Намлиев музика.

Спорове може и да има, но за мишките и за хората като зайци, за които да се грижи някой Лени, дълго ще се говори в Перник.

Управниците искат да определят менюто на кварталните кръчми



Популярната кръчма на разклона при трънското село Парамун може да остане без уникалните си мезета. Вече няма да има домашно приготвено шкембе. Няма да може да се похапва спържа и боб с люти чушки, нито сушеницата, направена по сръбски тертип.

Управниците се заканиха да определят менюто на кварталните кръчми, загрижени за нещо си. Едва ли това е обаче за нешето здраве, нито пък за малкия и средния бизнес.

Добрутро, господа управници!

Моля, да се събудите и да разберете, че просперитета на една държава не идва от големите корпорации, нито от монополните фирми, които вие защитавате като Матросов пред амбаразурата, а от просперитета на отделния човек, на всяко семейство, на семейния бизнес, на малката фирма.

Оставете пазара да регулира потреблението и не посягайте на мезето за ракийката, която е единстевената утеха в безрадостните времена, защото всяка надежда вече изчезва.

Не е работа на държавата да ни казва какво да ядем, ами е нейна работа да създаде правила и да следи те да се спазват и това да става без условия за корупция. Още не създадена Агенцията за безопасност на храните и нейни служители вече прибират подкупи.

Със стандартите за хляб, като и с менютата на кварталните кръчми, ще стане същото като със „Старата планина” за колбасите, защото като се прави нещо, трябва да е добре измислено.

Няма как да се промени менюто на кварталните кръчми, защото просто хората си го искат.

А кое си требе, оно си сака.

Църквата се произнася за Ванга и Дънов?



Ванга не е нищо повече от една съвременна магьосница, а Петър Дънов е лъжеучител. Това доказва в книгата си „Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста”
Негово Всепреподобие йеромонах Висарион, втори епитроп на българския светогорски манастир „Св. Георги Зограф” в Света гора. Той е поканен в енорийски столичен храм да защити позицията на православието и така да демистифицира двамата българи, смятани погрешно от народа за феномени.

Добрутро на свещопалниците християни!

Най-сетне се намери православен духовник, който да разобличи мита за Ванга и да обясни на православно безпросветните люде, че не може да си в Господа и да слушаш гласа на мъртвите и не може земен човек да се има за по-велик от Бога, по чиято воля всичко е станало и става.

С дълготърпение и всеопрощение Българската Църква и клириците премълчаваха истината за появилите се лъжепророци, за които предупреждава и светото Писание.

Петър Дънов, признат в целия свят все пак е основал учението си върху христовата истина и учи хората на праведен живот в името на Христа, съобразно природата, но и той се има за Месия.

Не сме ние, тук на Земята, които да съдим, но Господ все пак дава на някого да каже на човеците и неговата истина.

Що е то транспортна схема за Юнион Ивкони?


В Пернишко избухна проблем заради спрени маршрутки. хората от селата около областния център няма как да отидат на работа и на училище до софия, защото се оказаха от обествен превоз, който досега са ползвали години наред.

В опитите си да уязви кмета на Перник, който е от БСП, транспортният министър на ГЕРБ Александър Цветков яко се оплете на тема специализиран превоз, транспорт, транспортна схема, Закон за автомобилните превози.

Добрутро, гос’ин транспортен министър!

В тая работа няма политика. Колкото и да Ви се иска да изскарате виновен някой кмет, трябва да потърсите вината първо в себе си.

Най-напред дълго, дълго умувахте и Вие, и депутатите Ви върху ЗИД (възможно е да не знаете - това значи „закон за изменение и допълнение”) на Закона за автомобилните превози. И така го скроихте, че да е сгоден на голяма транспортна фирма с напазарувани поне двама депутати от Вашите.

После без готовност и логика променихте наредба 33 за превозите, без да си давате сметка за последствията, но не променихте наредба 2 – за транспортните схеми.

Колкото и да се оправдавате, че борите сивия сектор, това не грее хората. Едно е да ходиш на работа с удобна и бърза маршрутка и съвсем друго да те лангърка по дълъг законен маршрут автобус на близка на управляващите фирма.

Всичкото дето го разправяхте по телевизора, че била виновна кметицата на Перник, хич не грее народа. Само дето и на Вас като на всеки обикновен пътник явно не ви е ясно какво е транспортна схема и как кметът възлага превоз на пътници.

По едно време се говореше, че имате мерак всичките договори да ги подписва министърът. То няма лошо. Направете и в транспорта монопол. Вчера и Костов каза, че това го умеете. Дайте всички линии на една единствена фирма – Ваша, партийна, а другите – да умират. Тогава и транспортна схема няма да е нужна.

Бой за бездомните кучета


С глоба от 1 000 или 2 000 лв. заплаши от колуарите на парламента кметовете на Перник и Трън и на още някои други общини земеделският министър Мирослав Найденов.

Санкцията щяла да бъде заради липса на общински кучкарници или за това, че нищо не правят за по-добра грижа за бездомните кучета.

Добутро, гос’ин министъре!

Само дето си сбъркал адреса. Вярно, че законът вменява на общините това задължение, но е вярно и че никой не ги е обезпечил със средства да го изпълнят.

Няма национална програма за тази задача нерешимка, няма финансиране, няма и решение и не бива да се санкционират кметове за това, че са предпочели да финансират детски градини, а не кучешки приюти.

Пък и като ги заплашвате кметовете, гос’ин министъре, не очаквайте рушвет. Те не са като производителите на колбаси „Стара планина”, нито като хлебопроизводителите, нито като търговските вериги, за да ви заплашват със съд, а после кротко да се споразумеете ... под масата.

Параклис в завод



В пернишкия соманодобивен завод "Стомана Индъстри", под грохота на пещите до ЕСДЦ от години се гуши параклис под рамото на св. Георги. Светията бди над металурзите и молитвено се застъвя за тях пред Господа.

Параклисът под рамото на светията благодентства под индустриалния грохот на Електро-стоманодобивния цех във фирма „Стомана Индъстри” от 1994г. Построен е в памет на загинали при трудов инцидент работници. И до днес хората си спомнят за тях и ги споменават по име – Аделина, Цветан, Кире, Първанов, Никифоров.

Нещастната случка е от година преди това. Горещ метал покрива телата на работниците и въпреки грижите на лекарите в „Пирогов”, те не оцеляват.

По онова време има и други инциденти в цеха. Понесло се поверие, че някога на това място, където през 1982г. била вдигната новата производствена мощност, имало светиня - оброк или храм, не се знае точно . Така се решило да се вдигне параклиса.

До скоро за него се грижел специален човек, отварял го всеки ден и хората – работници и служители, палели свещичка и отправяли молитвени молби към Господ за закрила и към светията за застъпничество.

Кризата съкратила човека, но параклисът пак се отваря всеки път, когато някой пожелае.

В чест на Господа и светия Кръст и в памет на погиналите металурзи, колегите им са измайсторили кръстове от стоманско желязо.

Утвърдила се е традицията всяка година на 19 януари, когато е Богоявление по стар стил, да се отлужва молебен и да се дава курбан за здраве. И тази година трима свещеници осветили курбана и отслужили водосвет.



Сетих се за това тези дни, когато се появи информация, че в Министерски съвет ще бъде направен параклис. Още през есента на миналата година Светият Синод на БПЦ дал багословия за начинанието. Сега и министрите от кабинета на Бойко Борисов ще трябва да вземат решение за градежа. Предстои да се определи и точното му място. Идеите са да е във вътрешния двор на "Дондуков" 1 - по подобие на ротондата "св. Георги, или под колонадата на Гранитната зала. След това ще се обяви конкурс за облика на параклиса. Параклисът ще носи името на св. Иван Рилски Чудотворец. Предложението дошло от премиерският съветник Светослав Спасов, но Бойко Борисов го приел радушно.


03 март 2011

३-ти март не ми е празник



Всяка година около 3-ти март все ми се налага да обяснявам на някого защо на мене не ми е празник. Всяка година припламват спорове дали това е най-подходящата дата за национален празник на България. Напоследък може и да са позатихнали, но въпросът си остава, независимо, че по-малко се спори. Даже вездесъщият Божидар Димитров, който неведнъж е казвал, че не приема 3-ти март за най-важната дата в българската история, спря да опонира.

За много хора в България си остава трудно да приемат 3-ти март и подписването на Санстефанския договор за празник, въпреки наслоените опити това да се наложи в националното самосъзнание. Най-малкото защото са наясно с руските имперски интереси и практическата окупация на страната от руснаците след т. нар. освобождение. За жалост малка България е играчка в ръцете на Великите сили и те великодушно я отстъпват на Русия.

На 3-ти март в малкото селище Сан Стефано край Цариград е сключено примирие между воюващите страни – Русия и Турция. Приключва Руско-турската освободителна война от 1877-78 година. Това е само предварително споразумение за примирие, но не и начало на съвременната българска държава и Трето българско царство.

Това е пакт, който слага край на една война, спира русите пред Цариград, узаконява окупирането на българските територии без срок, за да не кажем и до днес.
3-ти март е просто една важна дата в българската история, защото този договор е само една от предпоставките за възраждане на България като  държава.

Време е заради децата ни историята да бъде препрочетена  и то през документите,  за да се обяснят истинските мотиви и причини за Руско-турската война от 1877-1878г. Защото заради писанията в учебниците по история за освобождението на България от Дядо Иван, малко българи знаят за отношението на предците ни към руските интереси спрямо България.

Тогава Екзарх Антим I достойно отговаря на граф Игнатиев, казвайки му съвсем прямо: ”Да, вие ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?”

Големите български революционери и хуманисти са прозрели политическите стремежи на Русия, още когато страната ни е под Османско владичество.

Думите на екзарха са пророкувани от Васил Левски, който казва: ”Братя, дайте сами да се освободим, защото ако друг ни освободи, той отново ще ни зароби!”

“Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”, пише  Георги Сава Раковски.

“Секи Българин е длъжен да защитава своите етнически особености и да варди своето огнище!”, категоричен е  Любен Каравелов.

“Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”, обяснява Христо Ботев.

Още по време на Руско-турската война от 1877-78 г. се създава т. нар. Временното руско управление.(ВРУ). В издадените от руското правителство инструкции до дейците му се обръща внимание да се положат усилия за привличането на лица от българска народност, които да бъдат назначени на различни длъжности и особено на лица, получили образование в Русия. Канцеларията за граждански дела към ВРУ разделя територията, населена с българско население на 8 губернии. Всички държавни институции - финансово министерство, митници, съд, национална банка,образование, се правят по руски тертип и под руски диктат. И това е част от "освобождението".

По силата на Указ № 1144 на княз Александър Йозеф фон Батенберг, публикуван в брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. - документ малко известен и рядко споменаван, България трябва да изплати на Русия репарации в размер на 32,5 тона злато в ( 2 250 000 златни швейцарски франка) с равностойност 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки. И така да заплати за "осбождението си".

 Ето затова 3 март не ми е празник. И не само. Когато в Имперска Русия има крепостни селяни, моите прадеди наистина не са били роби. Не се чувствам потомка на роби - въпрос на домашно възпитание. Баба ми ме учеше, че през петте века, определяни като време на "турско робство", българите са запазали самосъзнанието си заради вярата, заради православието, заради просъществувалите векове православни църкви и манастири като огнища на българщината, въпреки поробителя.

Нашият безспорен повод за гордост в тази война са опълченците. Ще станем свободни едва когато оценим своето достойнство и спрем да се кланяме на "освободители".

В началото на март българите си честитят пролетта и Баба Марта – обичай, който наистина ни обединява, привързвайки ни към българщината с посуканите бяло и червено конче, но не и Трети март. За тази дата и Санстефанския мирен договор историята изглежда е прочетена с политически съображения, а не обективно и още по-малко заради националната ни гордост, достойнство и чест, което включва да се зачете паметта на загиналите по българските земи в тази война руски, белоруски, украински  и фински войници.

Дали не е по-подходяща за национален празник датата 28 февруари (1870 г.), когато Високата порта издава ферман за създаването на независима българска църква под името „Българска екзархия”, в чийто диоцез от 15 епархии са включени всички заселени с българи територии.  С този ферман Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

И все пак VІІ Велико народно събрание реши тъкмо тази дата да е национален празник, ние се съгласихме, съгласяваме се всяка година, вместо да препрочетем историята през документите, затова нека да ни е честит! Какъвто ни празника - такава ни държавата.

По времето на комунистическото управление 3-ти март не беше най-яркия празник. По-сериозно се почиташе 7-ми ноември като ден на победата на Великата октомврийска революция. На 3-ти март на първокласниците се връзваха сини връзки и така всички ставаха чавдарчета. По-късно през годините някой беше измислил да носят и грозни, бутафорни калпаци, наподобяващи тези от четническата униформа на Ботев. Те имаха зелени дъна, а по-преди и сини. Не си спомням да съм познавала дете, което да е харесвало този калпак и да си го е слагало с удоволствие. Те и връзките не се обичаха особено. Може би защото бяха задължителни. Но децата учеха стихотворението за Чавдар войвода, а после учеха и за партизанската бригада "Чавдар", в която казват, че бил партизанин и Тодор Живков.

Добавям още един аргумент 3-ти март да не ми е празник, заимстван от коментар във Фейсбук:

Андрей Бенев:След като султанът е признал за българско населението в граници от устието на Дунава до Албания, включително и в Нишкия санджак (при създаването на Екзархията) и по-късно на Цариградската конференция великите сили са поискали автономия за именно това население - в именно тия граници, работата е отивала към една голяма и истинска България, макар и малко по-късно.

Проведената с трескава бързина руско-турска война е ПРЕКЪСНАЛА този започнал вече процес и е предотвратила неговия край. Със самия договор се подаряват Добруджа на румънците (срещу Бесарабия) и Нишкия санджак на сърбите, т.е. още в Сан Стефано започва разделянето и разграбването на Цариградска България.

Разходите за войната са взети като злато (не помня колко тона), събрано от българското население. Затова аз мисля така: на паметниците на загиналите руски войници - Да, на цветята, поклоненията и почестите пред тях - Да, на 3-ти март като национален празник - Не.

Той е въведен впрочем от силните русофилски правителства далеч преди 1944 г. (ако не бяха силни, нямаше да бъде заклан Стамболов), затова си е чисто русофилски, а не съветско-комунистически.

150 години от рождението на Н. в. цар Фердинанд Първи



На 26 февруари се навършиха 150 години от рождението на Негово Величество Цар Фердинанд Първи, Български.

В българските медии това важно историческо събитието остана засенчено от полицейското насилие над феновете на ЦСКА. В град Кобург, където са тленните останки на българският владетел, непогребани вече 62 години, въпреки личното му желание това да стане в България, Германия почете годишнината.

В католическата църква "Св. Августин" в град Кобург, където са гробовете на бащата и майката на цар Фердинанд - Август и Клементина и дървеният ковчег , в който е положен българският владетел, беше поканена и българска делегация от политици и общественици. Тук бяха и внуците на Цар Фердинанд Негово Величество Симеон Сакскобургготски и княгиня Мария Луиза, както и четири от децата на княгиня Надежда - една от дъщерите на Цар Фердинанд.

За юбилея пристигнаха гости от аристократични родове на Европа, жители и общественици от града, историци и учени от Германия и Словакия.

Присъстваха принц Андреас фон Сакс-Кобург-Гота, който оглавява сакскобурготското херцогско семейство, представители на градската управа, научни и бизнес среди, медии. Кметът Норберт Каснер получи юбилейния медал за 100- годишнината от обявяването на Независимостта на България, връчен му от Анелия Атанасова – председател на Женската либерална мрежа.

Годишнината от рождението на Цар Фердинанд бе отбелязана и с творби на Добри Христов, изпълнени от български музиканти, живеещи в Кобург.

Симеон Сакскобургготски положи до саркофага на Цар Фердинанд ковчеже с пръст от любимото място на дядо си – парка на двореца „Врана” в София.

В залите на Природонаучния музей беше открита изложба „Изпреварвайки времето – Цар Фердинанд Български”, подготвена съвместно с Българския държавен архив и Музея „Стара София”. Експозицията, посветена на приноса на покойния цар за европеизиране на България, ще остане отворена за посещение до 21 август.

Вечерта принц Андреас прие в замъка Каленберг българската делегация и даде официална вечеря в чест на 150-годишнината от рождението на Цар Фердинанд.

Миналата година в България беше създаден иницативен комитет, начело с Гиньо Ганев, който застана зад идеята Цар Фердинанд да бъде погребан в България - в католическата църква "Свети Лудвиг " в Пловдив, където е погребана княгиня Мария Луиза.

Разговорите с Германия за връщането на тленните останки на царя обаче трябва да започнат институциите - Министерският съвет, Народното събрание и Президентът. И докато България реши да погребе или не най-дълго царувалия монарх от Третата българска държава - над ковчега му ще стои кутията с българска пръст, донесена от внуците му.



Българският владетел Фердинад Първи, който е и херцог на Сакс-Кобург-Гота, е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена. Завършва виенската академия "Терезианум", получавайки най-доброто за онова време образование. От ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история, в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията.

През 1887 г. Фердинанд е избран за Княз на България. Благодарение на уменията си, на дипломатическия си усет и политическа мъдрост ,той съумява да се задържи на престола, непризнат от Великите сили.

През 1893 г. Княз Фердинанд сключва брак с Мария Луиза Бурбон-Пармска, внучка на Шарл Х, съперник на Луи Филип за френския трон. Този брачен съюз е опит за помиряването на двете френски династии.

На 18/30 януари 1894 г. се ражда първият Престолонаследник на новата българска династия Борис, Княз Търновски. Детето е кръстено по западен обред, основно условие за сключване на брака между родителите му. Ново доказателство за Русия, че "католическият Княз е удар по Православието". След 1886 г. дипломатическите отношения между Русия и България са прекъснати. Смъртта на Александър ІІІ, непримирим противник на признанието, дава основания за нови надежди. Неговият наследник Николай ІІ проявява умереност и показва, че помирението е възможно при условие Престолонаследникът да премине в лоното на Православието. За католическите родственици това е тежък удар. Князът, подкрепен от майка си, осъзнава, че без припознаване от страна на Русия никоя европейска държава няма да го стори. След продължителни преговори и въпреки несъгласието на Светия престол, довело до отлъчването на Княза, на 2 февруари 1896 г. Княз Борис Търновски е миропомазан. Кръстник му става Император Николай ІІ.

След неуспешния край за България на Първата световна война, Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.

Настанява се в германския град Кобург, където се отдава на научните си занимания и интереси. До края на дните си Царят отец тъгува за любимата България, която никога повече не вижда.

Фердинанд Първи умира на 10 септември 1948 г., след като става свидетел на смъртта и на двамата си сина, на обявяването на републиката в България вследствие на един незаконен и фалшифициран референдум и прокуждането на невръстния си внук Цар Симеон II. (по материали на kingsimeon.bg)

По време на управлението на Цар Фердинанд е обявена независимостта на България на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908г. в храма „Св. Четиридесет мъченици” в страпрестолното Търново. Слага се началото на Третото Българско царство, признато за независимо от Великите сили през пролетта на 1909г.

Цар Фердинанд е владетелят, който завари една изостанала турска провинция пълна с руски провокатори и остави след себе си модерна и независима европейска държава със самостоятелна политика.

Владетелят, който завари кални улици със сламени коптори и волски коли и остави всички красиви сгради, които будят възторг до днес, а също пътища, железници, параходство, авиация.

Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и я остави с театър, опера, музеи, галерия, зоопарк, университет, библиотека…

Владетелят, чиито войски гониха с „Шуми Марица” казаците отвъд устието на Дунава, влязоха с тържествен марш в Букурещ, Солун, Одрин, Скопие и Прищина и който прие в двореца Ниш като гост Кайзер Вилхелм.

Владетелят, който при всичките си "провали" и "катастрофи" остави България с по-голяма територия, отколкото я завари.

Не на последно място, единственият период до 1989г., когато в България има истинска, работеща и безкомпромисна демокрация с партийна система и действащ парламент, без специални пълномощия или военни хунти.
(http://edinzavet.wordpress.com/)