25 март 2012

Благовец



Виктория и Вероника са 5-годишни близначки от Перник. Тяхната баба e избрала голeмия християнски празник Свето Благовещение, за да доведе прекрасните момиченца за причестяване в храма. За разлика от други деца, които все таки рядко се водят за свето Причастие, двете пристъпиха с кротост и без страх, защото явно не им беше за първи път. Доколко те съзнават, че приемането на св. тайнство Причастие като хляб и вино са истинските тяло и кръв Христови за съединение с Него, за опрощаване на греховете и за получаване на вечен живот, не е много ясно. Благата вест е, че все пак има деца, чиито близки мислят за спасението на душите им от малки и ги посвещават в Христовата истина.

Църковният празник Благовещение на Пресвета Богородица и приснодева Мария, наричан от народа с красивата дума Благовец, е сварзан с евангелското събитие, според което Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя е избраната да роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос и тя приема спасителната си мисия с думите: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти...”

Дълги години,преди десетилетията на войнстващ атеизъм, Благовещение е честван у нас като Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и свидетелства. Сега отново има постъпки празникът да се възроди в истинската му същност като бъде превърнат в официален, общонационален ден на майката и майчинството, но в православното си невежество народът ни явно още не е готов за това.

Малко са хората, които със сърцето си и в него са призовали името на Иисуса Христа, кръстили са се и чрез Евхаристийното общение, с редовно участие в светата Литургия са станали членове на Неговото съборно Тяло – Църквата. Малко са хората, които макар и кръстени, които да са въцърковени и да практикуват православието. Малко са истинските християнски семейства и истинските майки християнки, загрижени за рожбите си в името на Бога. Целта на християнския ни живот е да опазим и усъвършенстваме освещението, което сме получили.

Вмисто това ние пазим езическата традиция и помним, че преди Благовец бабите по селата са пращали децата, а и възрастните да удрят тенекии и звънци и с тичане да обикалят покрай дуварите и тарабите с възгласи: "Бежте, змии и гущери, днеска е Благовец".

В моите спомени този възглас е по-различен. С баба ми Влада обикаляхме двора и къщата, но не на Благовец, а преди Младенци и викахме същото "Бежте, змии и гущери, утре е Младенци!".

Народният празник Младенци съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Сега той е на 9 март, но баба така и не прие този календар и за нея си беше на 22 март, когато пък според светския календар настъпва пролетта.

Според поверието на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. Слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища,а останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец.

Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън.

И ако Господ ни е далеко и сетивата ни и предпролетно не се събуждат за Божията истина и очите ни не проглеждат за спасението, то можем по примера на нашите баби да погнем змиите в сърцата си и всичките влечуги, които на два крака пъплят из властта.

20 март 2012

Държавата отнема дете от родителите по анонимен сигнал



Тези дни, докато медиите преливаха от информация за смяната на двама министри от кабинета «Борисов», една много важна новина остана смачкана в потока от празнословие, което не каза нищо от задкулисието. Или само загатна несмело за него. Новината беше повече от ужасяваща.

След анонимен сигнал през Националната телефонна линия за деца 116 111 през февруари, двегодишно момченце е било отнето от родителите му, защото го отглеждали „в краварник при извънредно нечовешки условия». В повечето от медиите, повторили новината пишеше, че детето е било спасено! И за това било съобщено от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).

При проверката било установено, че детето, майката и мъжът, който е предполагаемият баща, живеят в обора и спят в сламата при животните. Вездесъщи експерти направили заключение, че семейството не е в състояние да осигури подходящи условия за правилното развитие на момченцето и то е поставено под полицейска закрила, а впоследствие е настанено в дом за медико-социални грижи за деца.

По нататък в новината се съобщава как специалистите обяснили, че пренебрегването на физическите и "развитийни" потребности на дете на подобна възраст може да има много тежки последици за цял живот – трудности в установяването на доверие, забавено езиково развитие, липса на социални умения. От ДАЗД са уточнили, че през месец февруари на телефон 116 111 са постъпили 6 247 повиквания и са проведени 1 179 консултации.

Така авторитие повторили тази новина утвърждават страннната ценност, че не родителите, а държавата може да полага по-добра грижа за децата. Изглежда, че наистина се налага закрила на детето в България, но не от родителите му, а от ДАЗД, чиновниците и законотворците.

Въпросът тук е след като в отговор на анонимния сигнал е установено, че семейството и двегодишното дете живеят в краварника кой го е грижа детето да остане със своите родители. Удобен повод да бъде поставен на представители на държавата в Перник ще има днес.

В съобщение от администрацията на областния управител в Перник се известява, за организирана работна среща по повод три проекта, свързани с «основните приоритети на правителството в областта на подкрепата на деца и семейства, включително и чрез деинституализация (каква дума само!) на грижата за деца». Трите ключови проекта са „ Детство за всички ”, „И аз имам семейство ” - финансирани по ОП „РЧР”, и Проект за социално включване, финансиран със заемни средства от Световната банка, странно защо със заем, а не по оперативната програма и още по интересно е дали консултантите имат връзка с наякои от заместниците на социалния министър.

Всеки един от тези проекти е израз на предприетата реформа в грижата за децата и подкрепата на семействата, убеждават от администрациятана губернатора в Перник , обратно на примера от новините.

19 март 2012

Първанов дойде в Перник като президент за победа в БСП




Без персонална битка на най-високо ниво БСП няма да стигне до успех, смята доскорошният държавен глава Георги Първанов.



БСП не може да се радва на второ място – трябва да сме шампиони, да се готвим за победа. Разработените от Националния съвет управленски програми не се популяризират достатъчно – алтернативите на ГЕРБ трябва да се сведат в 10 точки, за да е ясно какво очаква хората. Нужна е бърза, разумна организационна промяна в партията на всички нива. Уставът от 83 страници е неработещ, нужен е лек и ефективен документ. Структурите по места трябва да са динамични и работещи. Председателят на партията трябва да се избира на вътрешно партиен референдум от всички партийни членове. За плоския данък да се пита партията и да се поеме курс наляво след одесняването. Тези и още други тезиси за вътрешнопартийния живот на БСП сподели на почти двучасова среща със соц. актива в Перник доскорошният президент Георги Първанов в петък.

Той дойде в родния си град за среща със социалисти и симпатизанти на БСП, но воден от неотшумялата си практика на държавен глава първо посети кабинета на кмета, вместо да отиде в местната централа на БСП. Заради актуалните събития в страната Първанов даде почти едночасова пресконференция, но пак в сградата на общината, а не в БСП.

Пред местни и столични журналисти той коментира последните рокади в правителството и изявленията на политическите мъже от същия ден. Най-активна се оказа Илияна Беновска от радио К2, която обаче въпреки чепатия си нрав, задаваше удобни въпроси. Същите тези Първанов изрази и по късно на срещата със социалистите, макар основното вълнение на хората да беше какъв ще е изходът от двубоя за лидерския пост в партията между него и Сергей Станишев, който само преди две седмици беше на среща със същите хора.



Зала „Панорама” се оказа тясна за всички дошли на събитието. Столовете заеха беловласите ветерани. Младежите стояха изправени отстрани, но оглашените не дочакаха края - останаха само най-верните от актива на Младежкото обединение. Събитието започна знаково. Икона на св. Георги Победоносец с пожелание за победа връчи на Първанов Маряна Методиева от Ковачевци от името на най-горещите му поддръжници за председател на БСП.



След словото на Първанов за провала на ГЕРБ и плановете му за БСП, думата беше дадена за въпроси. Пръв стана Милко Величков от Земен. Както и на срещата със Станишев той двамата преди конгреса да се разберат вместо нелепо да се замерят с реплики като с камъчета. И независимо, че хората го аплодираха, Първанов го контрира, че камъчетата били срещу него, а той не се целел срещу „Позитано” 20. „Заклел съм се да не персонифицирам.”, увери съпартийците си Първанов и демонстрира самочувствие като припомни, че два пъти е печелил изборите за президент мажоритарно, като е бил подкрепен от два и половина милиона българи. С характерното му манипулативно четене на фактите от близкото минало Първанов реторично постави въпроса: „Кой какво е дал на партията и какво е взел?” И докато Бойко Борисов разказва на българите от телевизора за сивата кокошка на майка си и за фитката, която български ченчаджии направили на катарски бизнесмени навремето, Първанов пред беловласите социалисти, останали с ярките спомени от младостта си на комунисти, цитира класици. Беше си подбрал два примера, които обаче се чуха. От 2 милиона пенсионери само 300 хиляди са гласували за БСП, посочи Първанов и допълни, че за последните 2 години 16на сто българи от активната част от обществото са напуснали страната. С това и с темата за плоския данък, който в сегашните условия според Първанов е несправедлив, той развълнува и младежите. 24-годишния Радослав Иванов, определил себе си като икономист управленец изрази подкрепа за идеите на Първанов и за плоския данък, и за прекия избор на лидер от всички социалисти. После се заредиха комплиментите към него, които не бяха спестени и на Станишев.

Защо двамата заедно не обикалят страната и какво цели Първанов със соловите си акции не става много ясно. От всичко изговорено от него по никакъв начин не е много сигурно, че ще кандидат за председател на БСП или поне във внимателното му говорене не го заявява направо. През последните 20 дни той бил на повече от 50 срещи в различни краища на страната. „Може да съм демоде и наивен, според някого, но не мога да гледам какво става в държавата -имам нужда да изразя това, без да очаквам тази инвестиция да ми се върне, обясни в Перник Първанов. Дали е наивен и демоде ще преценяват в БСП, но отсега е ясно, че идеята му за олевяване на партията не се приема еднозначно. Странно е и това, че за 10 години в президентството, половината от които той определяше себе си като социален президент Първанов не е разбрал, че моделът на социалната държава е изчерпан, а това затваря вратата на левицата към властта.

Първанов се сети да подрежда държавата



Необходим е нов кабинет на Бойко Борисов, а вместо министъра на икономиката, първо трябваше да бъде сменен вицепремиера Симеон Дянков. Така коментира пред журналисти в Перник в петък рокадите в правителството от миналата седмица доскорошният президент Георги Първанов. По думите му смяната на двамата министри Трайчо Трайков и Стефан Константинов е ясен знак за провала на правителството в енергетиката, икономиката и здравеопазването. "Серията от провали на премиера Бойко Борисов и на кабинета налагат цялостен ремонт на правителството, не може да се кърпи на парче. Това вече не изпълнява функции и пред избирателите.", заяви Първанов на едночасовата извънредна пресконференция, замислена преди това като брифинг, но предизвикана от събитията.

В стремежа си да се върне на лидерското място в БСП на червен кон, Първанов се сети да подрежда държавата. Обикаляйки страната по градове и паланки, както правеше това през 10-те години, докато беше в президентството той дава акъл на правителството, но предложенията му не почиват на нова доктрина, а са не по-малко популистки от действията на управляващите. За своя трибуна в Перник той избра заседателната зала на Общината, а компания пред журналистите му правеха не местните лидери на БСП, а кметът и неговите заместници, макар те да са излъчени от БСП.

Според Първанов министър-председателят трябва да поеме своята отчетлива отговорност. По думите му не могат да не бъдат отчетени разнопосочните сигнали от страна на Бойко Борисов по отношение на енергийните проекти. Във връзка с цената на АЕЦ „Белене" Първанов заяви: „Да, предишното правителство е подписало ескалация на цената по българския вариант. Защо и как е направено това някой трябва да отговаря, но ние трябва да заложим на общоевропейската индексация." Той допълни, че през 2009 година са проведени преговори и Русия е била готова да приеме този вариант само, че министър-председателят не си е мръднал пръста да направи нещо в тази насока.
Не може три пъти в рамките на мача да сменяш левия бек, заяви Първанов по повод смяната на здравния министър. Той подчерта, че настоящото правителство няма ясни визия, стратегия и политика за здравеопазването.

Президентът Първанов коментира и че никога не е обичал да кадрува, но ако трябва да подскаже на Бойко Борисов - нерешените проблеми според него идват от Симеон Дянков.
Относно споменатата от Росен Плевнелиев възможност да вземем заем от МВФ Първанов заяви, че тази идея се обсъжда дни наред, но за пръв път получава подкрепа на такова високо ниво. Според него това е поредното признание за провал на 80-те антикризисни мерки на кабинета.

Първанов приветства идеята на държавния глава и министър-председателя за провеждане на референдум за АЕЦ "Белене" и шистовия газ. Ако Борисов не го направи, опозицията трябва да предприеме, обоснове и настоява за такъв референдум, смята Първанов. "Мисля, че такава инициатива приляга на левицата, която отдавна има на въоръжение този проект.", каза той и изрази готовност да се намеси с аргументи в полза на Белене.

Първанов засегна имената и на външния и вътрешния министър на страната. По думите му отговорност за провала на бизнес форума в Катар, както и за този в Тунис и много други носи външно министерство. Причината пък била в разбиването на българската дипломация от Николай Младенов. „Много мини ще продължават да гърмят под краката на премиера и нищо добро не го чака, ако продължава да му се доверява", заяви Първанов.
Той подчерта, че не поставя под съмнение амбицията на Цветан Цветанов да командва парламентарната група на ГЕРБ така, както Дянков се опитва да командва чрез финансови механизми. "От всички обаче страдат само и единствено българските граждани", подчерта Първанов.

На въпрос какво може да „взриви" кабинета „Борисов" Първанов посочи, че това са бедните отчаяни и протестиращи хора. Проблемът обаче е, че те не припознават опозицията и в частност БСП като политически носител на този гняв. Телевизорът ще победи хладилника отново, направи опит да е оригинален доскорошният президент.

14 март 2012

Знеполски епископ Йоан: Проповедно слово на молебен в Перник на 12 март 2012


Обични в Господа братя и сестри,

В тези дни на покаяние, през време на светата Четиридесетница или времето на Великия пост, когато нашата духовна майка светата Църква мъдро е отредила да бъде време за вглеждане в себе си и в своята греховност, точно в този миг, благоприятен за нашето спасение, с благословението на Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Максим, по любезната покана на общинското ръководство на Перник, на скъпите събратя свещенослужители тук, ние дойдохме, за да извършим молебен и да помолим Всеподателя Бога да ни дарува разум духовни сили , безпрепиятствено преминаване през трудностите, но най-вече едно съзнание за мястото на човека в света и в обществото но и спрямо Бога и неговия дълг като православен християни.

Ние винаги сме си давали сметка, че нашият български род е християнски и има високо звание според тази си длъжност да съобразява своето място и винаги да помни към какво е призован и към какво трябва да се стреми.

Най-висшето създание, излязло от Божиите ръце е човекът. И затова въпреки първородния грях на нашите прародители, и известно потъмняване на Божия Образ у човека , идването на Спасителя Христос тук на Земята даде възможност отново да се открият Райските селения и да стане възможно всеки жив човек да се Богоуподобява, да се стреми към съвършенство.

„По това ще ви позная, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си – това е особено важно – законът за любовта, който в последно време много оскъдява. Тук имаме любов към Бога, но имаме и любов на Бога към човека, която се отобразява в този свят в любовта помежду ни.



Когато днес човек реши да се запознае с нашата действителност и си включи телевизора, и си пусне компютъра или слуша радио, той не може да не усети, че тази любов е оскъдяла между човеците. Какво излиза на първо място извън трагичните случаи? Случай на вражда помежду ни, случай как брат брата си убива, случай, когато всеки отстоява собственото си аз и своя периметър, следвайки своята лична гордост. А ние забравяме Господните думи, че Бог се противи на горделивия и на смирените дава благодат.

Често пъти забравяме, че нашата духовна майка светата Църква, независимо от проблемите си , независимо от всички сложности на своето битие, имайки за своя глава Самия Спасител Господ Иисус Христос, призовава и се се стреми към всяка християнска душа и да се докосне до нея, за да обясни съществената разлика между добро и зло, между добродетел и грях.

В цялото Свещено писание и особено в новозаветното време Господ Иисус Христос извърши много чудеса. И не за друго, а за да покаже на всички човеци как трябва да постъпват в живота си и да го приемат като Син Божи и да го приемат като свой Спасител и да имат твърдото упование, че без него не могат да творят нищо добро.

Пред нас има едно голямо предизвикателство в днешния век – размиването на ценностната система у човека. Думата грях предизвиква у някои човеци смях. Не се осъзнава, че това е беззаконие. А всъщност това е основната пречка, която разделя човека и Бога. А Бог хлопа на всяка душа. Ние виждаме, че сред най-крехката младенческа възраст се извършват вече престъпления, съществуват агресия има наркомания, алкохолизъм, проституция и демонстриране на всичко онова, що е грях. Човек си изгражда нови идоли в областта на материалния свят, в областта на собственото си аз и собствената си гордост, поставяйки себе си на първо място и пренебрегвайки Бога и всички останали.

В едно такова общество не може да не се чуе повеят и гласа на светата Църква за възвръщане към изконните ни традиции именно към онова познание за религиозното възпитание на нашите деца и нашите поколения.



Много пъти родителите казват, че учителите са виновни, защото те не възпитават нашите деца в българските училища. Обаче ние пък казваме друго, че родителите носят своята отговорност първо за възпитанието на децата си и в религиозен дух. Родителите са онези човеци, които са изразили своя свободен избор в живота да създадат по думите на св. ап. Павел домашната Църква, чиито основи трябва да се съградят и въз основа на нея да се гради всичко останало.

Нашите скъпи ученици, нашите скъпи най-малки братя и сестри отиват в българското училище, но вече в тях е подготвено определено възпитание и възприятие за целия свят. Затова когато ние призоваваме да се срещнем по-често защото и ние сме човеци грешни, този диалог има значение, особено много защото чрез него правим възможно да действа Бог чрез своята благодат. А благодатта е именно онова, което е необходимо да помогне на човека в неговата немощ, когато отпада духом, когато извършва едно и друго Защото св. ап- Павел казва не доброто което искам върша, а злото, което не искам – него върша

В тази борба във всеки човек, която е духовна борба да стои пред избора винаги и да прецени кой път да избере, какво да извърши, че да бъде угодно пред Бога и в полза на човека, тук идва ролята и мястото на религията ролята и мястото на светото православие, което ни разкрива ясно, че в тези отношения между Бога и човека е онази благодатна беседа чрез словото Божие – Евангелието и ролята на молитвата, макар и кратка и обикновена, която пък е беседа лична на човека с Бог. Ние трябва да разсъждаваме над този въпрос – важността на религиозното възпитание на нашата нация. И ако българската цивилизация има свое бъдеще, то е свързано изконно с връщането към традициите на светото православие на вярата.

Защото човек може да бъде в призванието си всякакъв - може да бъде учител, учен, миньор, може да бъде най-обикновен трудов човек, Но вярващият човек знае как да се бори със злото. Вярващият човек знае що е добро и зло. Вярващият човек няма да напакости на ближния си. Вярващият човек ще има страх от Бога. Ще се изпълни златното правило на нравствеността, което гласи: " Каквото искаме нам да сторят нашите ближни, нека и ние да го сторваме на тях".

Лъжата, завистта, злобата, коварството, жестокостта - всичко това ни отдалечава от Бога. Но най-вече отдалечава ни едни от други, отдалечава ни като хора, отдалечава ни като хора, носещи Божия образ и задачата поставена на всеки човек от Бога да бъде съвършен, както е съвършен Неговия небесен Отец.

Затова една обща молитва никога не е излишна за този град, за неговите трудови хора, за неговите духовни устои, защото този град е дал много в историята на България. И ако тези човеци, които са сградили храмове като този и са се борили камък върху камък да се гради, са съзнавали, че с този външен градеж градят духовния градеж, който е зданието от човешки души и което всъщност е Църквата като богочовешки организъм. Защото нашите събратя тук, заставайки пред светия престол, знаят проблемите на повечето от вас и молят Бог да ги разреши. И това свидетелство на любовта, свидетелство на вярата, но и на добрата надежда.

Ние имаме едно велико призвание - да наследим царството Божие т. е. човекът е безсмъртен и смъртта, която идва ненадейно като примка върху човека в смъртния час, той няма власт, но се отваря една врата за вечността. Затова мъдреците не случайно са говорили, че самият човешки живот е един кратък отрязък между две вечности, а във вечността ние ще срещнем Бог, който е Всеправеден Съдия, и който знае всичко какво е в сърцето на човек - и добро, и зло. В тази среща ние трябва да бъдем внимателни каква ще бъде Божията дума и каква ще бъде нашата участ след смъртта Затова ние трябва да мислим още тук на Земята за това велико призвание, което е дадено единствено и само на човек.

И е жалко, и е болно, когато виждаме промяната на ценностната система и когато добродетелта се заменя с грях и той се афишира като добродетел, и когато за целомъдрие не се споменава. И когато за отношение между ученик и учител, между родител и чедо не се говори и се пренебрегват тези Божи заповеди, които имаха своето новозаветно осмисляне в наше време, за да си дадем ясна сметка, че не трябва да лъжем, че трябва да почитаме баща си и майка с, че не трябва да си изграждаме идоли тук на Земята, а да почитаме троичния Бог - един Бог в три лица и три лица в един Бог православно да изповядваме. А това значи образование. Няма по-добро нещо от образованието и познанието за една нация. Защото онова, което прозвуча след турското робство и беше изразено от поколения учени и духовници гласеше: "Българино не с крамоличини, с делене се твори светла история, а винаги с едининие на ум и воля, винаги с хармония със свещените традиции на вяра и род.",

След като официалното ни изповедание е православното, ние трябва да се стремим да го опознаем. Никога не сме търсили разделението между човеците.

Новозаветният нравствен идеал дава и една висока заповед да имаме любов и към враговете си. Защото това е и трудно изпълнимо, но не е невъзможно с Божията помощ. Защото св. евангелист и апостол Матей казва: "Добро правете на ония, които ви мразят. Благославяйте, ония, които ви проклинат." Но понякога човек сам себе си проклина, понякога човек сам себе си излага на опасност защото св. Григорий Палама, един велик богослов, беше казал: че на човека бе даден велик дар - благоразумност. Чрез нея може да прецени как да използва свободната си воля.

Днес, когато всичко се оправдава със свободата, множество човеци казват, че Църквата с нейните канони и с нейните правила ограничава свободната воля на човека. Нищо подобно Никога Бог не е ограничил свободната воля на човека. Св. ап. Павел казва: "Към свобода сте призвани". Но към коя свобода? Свободата от греха. Човек може да бъде абсолютно свободен, когато се освободи от греха, от злото в себе си. А като погледнем нашата действителност, виждаме, че не сме свободни. А че сме роби, роби не на нещо друго, а на греха, на злото. и на всичко онова, което ни разделя и от Бог и което създава пропаст между човека и човек.

Обични в Господа братя и сестри, скъпи ученици, преподаватели, жители на град Перник,



Дойдохме с най-добри намерения да изразим съболезнования на онези родители и близки, които загубиха своите чеда чрез жестокост, чрез човешко престъпление. Този отглас в нашето общество отново ни дава основание да размислим за това до кога ние ще воюваме едни срещу други, докога няма да обединим себе си в основа на вяра, в основа на позитивност и добро.

Какво лошо има родителят да заведе детето си в Църква, ама дошло е друго време, когато детето заведе родителите си в храма. И това е интересното, но то се случи в нашия век. Защото само с Божията помощ можем да преодолеем всичко. А когато бедността ни притиска, когато в много отношения се случват неща, които са странни за нашето общество и когато се прокламира нов идеал за прекрасния либерализъм, който не зачита нищо - нито авторитети, нито Бог, ние трябва да кажем, че на това трябва да противопоставим нашата свободна воля, но в коловозите между Свещеното писание и светата Църква. Да знаем какво стори Църквата и думите на екзарх Стефан, че българският род е самобитен с особено битие, което има толкова талантливи човеци, които са се раждали и се раждат ни дава основание да кажем, че българският род не може да бъде плевел и тор в чужди ниви. А може да бъде възвръщан към своите традиции на трудолюбие, на благочестие, на вяра, на взаимно зачитане, на любов и на непоклатна надежда.

Ето това е, което днес, със скромни думи се опитах с моите събратя да ви кажа. Аз съзнавам, че и аз съм грешен човек, но тук чуждото мнение или отделното човешко мнение е без значение. Тук ние сме изразители на гласа на светата Църква, която е нашата Българска православна Църква, която е част от едната едната, света, съборна и апостолска Църква.

Затова молейки Всеподателя Бога, тук застанали пред мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец, тази частица, която беше пренесена к иждивението, с жеранието и с цялото вдъхновение на пернишката общественост, на вярващия народ в този край, нека свети Иван като наш всебългарски закрилник да закриля всички нас, да ни дава мъдрост, да даде мъдрост на учители, преподаватели, родители, на цялото ни общество, за да имаме онези неща, които и днешните денове ни подсказват - да се покаем, да видим себе си, скришното да разкрием в душата си и така винаги с Господа да бъдем. Амин




Благодаря за снимките на колегата ми Милена Грозданова.

Видеофайл с проповедтта на ерископ Йоан може да се види ТУК!

12 март 2012

Бащата на яйцето



Пред Великден се разбра кой е бащата на яйцето. Чак не мога да повярвам, че този извечен въпрос кое е първо кокошката или яйцето най-сетне е отговорен. Бащата на яйцето се казва Мирослав Найденов - министър на земеделието и храните по време на управлението на кабинета на Бойко Борисов, председател на популистката партия ГЕРБ.

Премиерът Бойко Борисов от своя страна пък е открил топлата вода. Не точно как се грее, ами това, че като наближат празници и потреблението нараства, у нас цените се вдигат. Обратно на нормалния свят, където се правят големи намаления.



След това свое откритие, Борисов разпоредил във връзка с великденските празници да се анализира поскъпването на някои продукти и да се търсят мерки и решения. Това е съобщил пред целия Министерски съвет най-скъпият му министър, този дето, когато и да сменят все ще е късно - министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов.

Премиерът прозрял, че около Коледа и покрай Великден някои се опитвали на принципа „ден година храни” да реализират печалба и затова разпоредил до петък заместниците на Найденов да проведат срещи с производителите на свинско, на яйца и на агнешко месо.



Само дето през последните години, когато Найденов цъфне на телевизора (а това става все по-често) винаги започва някаква гигантска битка за “народните правдини” и най-вече – за благото на българския потребител. Някъде на заден план пък се носи осезаемият мирис на пари. На много пари…

Чудно как това не може все още да прозре премиерът. Сигурно защото и той знае кой е Бащата на яйцето, на стандарта "Стара планина", на "Дупетата" и на 25-годишното отровно месо от Ирландия ...

11 март 2012

Опашки за пенсии



Беловласи мъже и жени окупираха преди ден на дълга опашка входа на банка ДСКаса в Перник. Перничанин, който от много години ходи на работа в София всеки ден, в това число и в събота и в неделя, видя гледката и се изненада: За какво се редят тия хора пред банката? Отговориха му кратко, че е за пенсии.

Той недоразбра и пак с изнанада попита: „Ама какво, да не би да ги връщат като бонусите на министрите, нали Станишев говореше нещо такова?.”

Човекът работи в медия, взема новините насериозно и не знае, че има реален живот.

А хората от третата възраст използват получаването на пенсия за социален живот и на опашките научават новините, защото нямат пари за вестници.

09 март 2012

Уникална колекция рисунки на Никола Танев се пази в Перник



Уникална колекция от рисунки на световно признатия български живописец Никола Танев се пази в Перник. През 1985г. 20 скици на художника, правени с цветни моливи през 1947г., стават притежание на Мини-Перник. Рисунките са посветени на Перник и на рудник Куциян. 10 от тях са откупени от неговата сестра Мария Бошнакова (по баща Танева), а другите 10 тя подарява на мините.



Сега колекцията е подредена в заседателната зала в Минната дирекция. Една от рисунките е сменила притежателя си. Един от бившите ръководители на предприятието си е позволил да я подари на Симеон Сакскобургготски по време на негово посещение в Перник през 2005г.

Независимо, че рисунките, които се пазят в Минната дирекция, не са истинският Танев, те все пак са високо художествено постижение. По думите на познавачи това е един талантлив израз на прозата на делника и черния миньорски труд, издигнати във висша ценност. Повечето от тези рисунки са силно експресивни и заредени със сгъстено драматично чувство, което иначе не е характерно за художника.

В пейзажите и сцените на миньорски труд няма нищо лекомислено и повърхностно, макар и да са изпълнени на един дъх. До този момент подобни теми отсъстват от творчеството му, но големият художник изключително задълбочено схваща смисъла на промишления пейзаж - ритъма на пространствата, конструкциите, движенията на групите, перспективните ефекти от пушеците и утринните мъгли.

Танев рисува и миньорските квартали на Перник с неподправения им облик на работнически квартали, в които са се заселили доскорошни селяни. В този смисъл рисунките от Пернишкия цикъл на големия художник, познат преди това във всички големи галерии в Европа, имат характера на безценен художествен документ на времето.

Може би не би било излишно да се отбележи как и защо този витален художник, познат с идиличните си картини, през 1945-1947г се заема да рисува „новия живот".

По това време старата слава на големия артист Никола Танев, направил 50 изложби в Европа, познат като бохем и поклонник на женската красота, светски лъв, който лети на самолет с шалче и бели гети, който язди и кара ски с белоснежен пуловер и има една от най-хубавите коли в предвоенна България, е попарена.



На 27 септември 1944г. Никола Танев е задържан от народната власт заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти. Изпратен е в Дома на слепите, който се намира тогава в кв. "Красно село". Там с помощта на счетоводител се снабдява с тетрадка, за да рисува. Изпъстря я с 68 миниатюри, които излизат вън от решетките благодарение на пазача. След това е прехвърлен в Разузнавателното управление на войската, а по-късно е затворен в кучешкото помещение в дома на Александър Буров на ул. "Московска".

Магьосникът на българските слънца за шест месеца е лишен от слънце. Близките му разказват, че причината за унизителния живот, който му е отреден, е познанството му с д-р Делиус, шефа на Гестапо в България, който е страстен ценител на неговото изкуство. С пуснати в ход всевъзможни връзки те успяват да го измъкнат от тюрмата, но крилете му са пречупени.

По личното му признание затварянето му от народната власт е причина за сполетялото го няколко години по-късно тежко заболяване. Неугасимата му енергия , която му е помагала да прави по 4 големи маслени картини на ден, завидния оптимизъм и зашеметяващата му виталност са разколебани. За да запази себе си, съпругата си Миша (Димитрия Георгиева) и жилището си, заплашено от експроприиране, той започва да рисува манифестации, бригадирския живот, обявяването на републиката. Без лоялност към властта на комунистите е нямало да оцелее. Така се раждат и рисунките от пернишкия цикъл.

Колекцията на Мини-Перник е част от по-голяма серия рисунки. Според сведение от 1956г. са били 50 на брой и са се пазели в отделна папка. Преди години имаше идея колекцията да бъде подарена на Община Перник, но после това се осуети заради намерението те да станат основа на галерия в Минната дирекция.



Сега богатството е достояние на минните специалисти и специалните гости на Мини Открит въгледобив, чиято собственост е и уникалната колекция, заедно с безценния музей на Мини- Перник, съхраняващ редки документи и експонати, свързани с развитието на въгледобива в България.

Почти като виц звучи една история, за която казват, че е напълно достоверна. Когато Мини Открит въгледобив бяха приватизирани, новите собственици не били много наясно какво са купили. Първа в Перник дошла асистентка на главния бос и ахнала при вида на Минната дирекция, а като се върнала в София не намерила думи да обясни придобивката.

Предприятието беше продадено от Агенцията за приватизация в края на юли 2004г. за 5 400 000 лева на "Корником" ЕООД. Началната тръжна цена беше 5 200 000 лева, а стъпката на наддаване 200 000 лева. Останалите участници в търга бяха "Еврометал Комерс" ЕООД, Перник и "Енергетик 2004" ЕООД, София.


Животът на Никола Танев в дати:



1890 - роден в Свищов на 5 декември
1905 - заминава за Франция с баща си и да 1908 учи в печатарско училище
1909-1912 - следва и завършва Академията за декоративни изкуства в Париж при проф.Пол Реноар и проф. Манжан, среща се с Клод Моне
1912 - първа изложба в София, в Тръпковата галерия
1913-1914 - отново в Париж
1916 - военен художник, рисува фронта. Участва в изложба на българското изкуство в Берлин
1920 - участва в изложба на дружеството „Родно изкуство", на което е член и основател
1920-1923 - живее и рисува в Грац, Инсбрук, Мюнхен, Манхайм, Берлин. Прави изложби в Германия. Става член на дружеството на германските художници.
1925- пътува из България и рисува малките подбалкански градчета.
1927- изложби в София, Прага, Бърно.
1928- изложба в Рим, показва 100 картини.
1929 - изложби в Прага, Варшава, Будапеща, Карлово, Пловдив.
1930 - изложба в Белград, Сплит, Загреб. Рисува в Цариград.
1931 - изложба в Милано, същата година купува и апартамент на бул. "България" 87 (днес "Евлоги Георгиев)
1932 - изложба в Амстердам
1933 - изложба в Милано
1934 - изложба в Белград и Будапеща
1936 - отново в Германия и отново изложби, краят на годината изложба в Рим
1937 - рисува в Тетевен, изложба в Стокхолм,
1938 - изложба в Германия, Варшава, София, Хамбург
1939 - катастрофира по пътя за Берлин (януари)1940 - работи предимно в България. Рисува Балчик. Юбилейна изложба по случай 50-годишнината на художника в София в галерията на ул. „Раковски" 1251941 - отново на път - Германия, Македония, работи в София1942 - участва в Биенале във Венеция
1943 - изложба в София - софийски пейзажи, заминава за Беломорието1944 - рисува развалините след бомбардировките;- на 26 септември е арестуван и задържан до април 1945г.1945 - Рисува в Карлово1946 - Рисува пейзажи от София, манифестации и митинги1947 - Цикъл за живота на пернишките миньори1948 - рисува строежа на жп линията "Ловеч - Троян"1949 - получава инсулт и се парализира1954 - звание "Заслужил художник"1954 - 1956 - диктува спомените си, публикувани 20 години след това1956 - на лечение в Будапеща1962 - месец май - юбилейна изложба в София в залата на "Раковски" 125- умира на 23 юли в София1968 - посмъртно е удостоен със званието "народен художник"


























В Перник се пази още една знакова работа на знаменития художник. Дълги години в Малкия селон в Двореца на култерата стоеше платното "Косач". Сега то е прибрано във фонда на Градската художествена галерия "Любен Гайдаров". Във фонда е и масленото платно "Куциян".




13-Декември-2009

08 март 2012

8-ми март – Ден на колегата


В календара 8-ми март го записват като Международен ден на жената. Мнозина са забравили или не знаят, че това е станало за първи път през 1909г. по идея Американската социалистическа партия, а поводът е състоял се на 8 март 1857г. в Ню Йорк протест на шивачки и работнички от текстилни предприятия против лошите условия на труд и ниските заплати.

През 1910г. Клара Цеткин предлага в една от първите недели на пролетта да се празнува Деня на работничките и на международната им солидарност в борбата за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.

През 1965г. в СССР 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената и по съветски почин този ден става част от празничния календар на всички социалистически държави.

И така до днес! От ден на жената-работничка, 8-ми март се е превърнал в празник на жената - майка, съпруга, любима, любовница, сестра и т. н. Но първообразът му се е запазил, защото най-ухажвана на този ден сякаш е тъкмо работещата жена.

И понеже напоследък е модерно тя да се нарича колега, а не колежка поради някакви не много ясни граматически правила, а и денят е повод да се черпят колеги – и дами, и мъже, за да се нарекат нещата със собствените им имена, време е 8-ми март да се обяви за Ден на колегата.

Молебенът е молитва по сърце, а не мероприятие


Беди споходиха Перник през последните месеци. Двама млади човека напуснаха този свят в резултат на насилствена смърт. Скръбни са близките им. Скръбен е целият град. И както обичайно ни се случва в мигове на скръб, се сетихме да се обърнем към Бога. В понеделник в града ще има молебен.

Но къде сме в неделните дни и защо ни няма за обща молитва в храма? А когато намерим пътеката към Дома молитвен на Бога, знаем ли защо сме там и какво правим?

Защо местната власт и учителите на тези деца се сещат за молитвата като за мероприятие, а не помислиха, че децата имат нужда от познание за Бога и повече от 20 години упорито не се прави нищо, за да се учи в училище Закон Божи и добротворство.

Сега в призив на учители от училища в Перник четем: „Нека се обърнем към светеца Рилски и да измолим прошка за сторено, речено и помислено, за да ни върне отново светлината в душите и хармонията в домовете ни.” В православното ни невежество няма как да се знае, че можем да молим св. Йоан Рилски за неговото застъпничество пред Бога. А Господ ни учи на смирение и дълготърпение и иска от нас искрено покаяние, а не показни мероприятия за един ден.

Частица от мощите на Св. Йоан Рилски е в пернишкия храм и пред нея можем да се покланяме постоянно и молитвено да се обърнем към светията за спасението на душите наши. Колко учители заведоха децата си в храма? Колко са истинските християнски семейства, които учат децата си на благонравие и живот по Божия закон.

Св. Йоан всеки ден ни учи и призовава повече от всякога да обичаме Бога и човека, да почитаме светата вяра и да я пазим чиста, да отхвърлим всичко земно и преходно и да се облечем във всеоръжието на правдата, да бъдем добри един към други и да изпълним златното правило на нравствеността - това, което искате да правят вам човеците, и вие правете на тях същото.

Свети Йоан ни учи на смирение, което е изява на сила и преодоляване на всяка вражда, злоба и ненавист, в искрено почитане на всеки и зачитане на неговото звание, чест и човешко достойнство.

Злините, които ни сполетяват и премеждията, които ни праща Господ, са знак да отворим сърцата си за това познание преди да ни сполетят бедите, защото Господ е Човеколюбец.

07 март 2012

Перник пази вкаменени дървета от най-стари геологически времена



И до днес в Перник се пазят дървета от най-старите геологически времена. Едното е пред някогашната минна спасителна служба, сега частна сграда срещу магазин БИЛЛА. Другото е експонирано на входа на Подземния минен музей.

Реликвите са спомен от преди много милиони години, когато по местата, където е днешния град, е имало само тучни гори и небесно сини езера. Тогава човекът още не е е съществувал, а вероятно не са бродели и пра-стари, странни за днешните хора живи твари. Растителните вкаменелости са се запазили в земините недра между пластовете образувани въглища. А различните видове въглища са на различна възраст.

Специаистите обясняват, че лигнитните, какъвто е кюмюра в Перник са най-млади. Те са се образували преди около 74 милиона години. Антрацитните - тези, които имат блясък, са най-старите и са на около 300 милиона години. Най-просото обяснение за възникването на въглищата е, че през древните времена, когато земните недра още танцували и някъде изригвали, а другаде хлътвали, много от знойната растителност била затрупана. Останали без кислород, затрупани от пластове глина и пясък или залети от вода, растенията се овъглявали.



Намерените в пернишкия камено-въглен басейн окаменели дървени стъбла дават сведения на специалистите за скоростта на хлътванията на земната повърхност. Според свидетелсва в различни източници при експлоатацията на пернишките пластове въглища са намерени доста вкаменени дървета. Понякога излизали от пластовете почти вертикално или наклонено и преминавали в по-горни скали.

Скалният състав на тези дървета е различен от материала, който ги обгражда. Около тях има глинести пясъчници и мергели (утаечни глинено-варовити скали). Самите вкаменели дървета са се превърнали в кварц, близък до ахата. Обяснението на това явление е, че дървото е било затрупано отвсякъде с околния материал, а след това е било запълнено с други материали, носени от водите и заседнали в самия дънер.



Най-голямото дърво било извадено от рудника „Бели брег". По идея на минния инженер Хелмут Брокс през 1926г. то било издигнато като 8-метрова колона пред сградата на някогашната минна канцелария, където по-късно се разполага Минната спасителна служба. Около него имало специална оградка.

Миньорите имали свои теории и прелюбопитни истории за тази вкаменелост. Сега на мястото от нея е останала само около половината.



През 2008 г. по идея на граждански инициативен комитет върху сградата беше поставен паметен барелеф в чест на инж. Хелмут Брокс. Но информационна табела и специална грижа към каменното дърво няма. Все пак сега то е на показ, защото до преди две години, когато сградата още беше в автентичния си вид, вкаменелостта беше скрита зад саморасли дървета и храсти.

Другото дърво е пред входа на уникалния Подземен минен музей. На посетителите на музея се обяснява една от приумиците на някогашните рудничари. Те смятали, че докосването до древната реликва носи късмет и даже сбъдва желания.



Като магически предмет при пълна секретност на потайно място се пази и една вкаменелост с формата на гигантски фалос. Подобно на окаменените дървени стволове, от забоите измежду кюмюра е извадена и тази вкаменелост. Спомени, свързани с чудодейните свойства на тази реликва – камък с формата на мъжко достойнство, в Перник е запазил миньорският фолклор. Твърди се, че помагал на бездетни невести да заченат. Ако някоя миньорска булка не можела да прихване, тутакси я водели при находката. Тя се допирала до камъка и след 9 месеца, до година време проплаквала рожба. Ценният камък се пазел грижливо. Опазен е и до днес, но старателно е скрит, за да не му посегнат злосторници или пък да не реши някой да го оцветява.

Малко градове по света могат да се похвалят с подобно богатство, което е спомен за времената, много преди да се появят хората.



В Перник се пазят дървета от най-старите геологически времена. Едното е пред някогашната минна спасителна служба, сега частна сграда срещу магазин БИЛЛА. Другото е експонирано на входа на Подземния минен музей.




05-Декември-2009

Малин Николов Боснешки - кметът направил Перник град




Кметът на Перник от 1923 до 1931г. Малин Николов Боснешки, направил минното селище град, заслужава да има свой заслужен бюст-паметник. Решение за това взе на свое заседание, състояло се на 30 ноември 2009г. Общинският съвет в Перник. По предложение на общинската администрация паметникът ще се намира на главната алея в градския парк, водеща от открития басейн към сградата на Архива.

Решението беше прието по предложение на структурите на партия ГЕРБ и СДС, Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България и сдружението „Свети Иван Рилски -2004. Предложението е подписано и от 13 граждани.


През 2009г. се навършиха 130 години от рождението на Малин Николов и 80 години от обявяването на Перник за град, но основен мотив за предложението е безспорната заслуга на Малин Николов село Перник да стане град, което се е случило благодарение на неговите големи усилия за това. На публично събрание в работническия театър в Перник той обещава на населението, че Перник ще стане град и го изпълнява.


По време на неговото управление са построени много представителни сгради - халите, здравната служба, училища, читалища, паркове, павирани са улиците.

Пословично е неговото сътрудничество с директорите на Мини-Перник инж. Иван Симеонов и инж. Георги Коняров. Съвместната им дейност превръща Перник от малко село в модерен град. По това време Мината е единственото държавно предприятие в България, което развивало модерен въгледобив и едноверемнно с това извършва огромно градоустройствено дело. Няма област, в която Мината да не е отпускала средства и да не е участвала в развитието на града. Като кмет Малин Николов помагал на Мината да изкупува имоти от местното население и това ставало без никой да се оплаква и да е ощетен.



Във внесеното в Общинския съвет предложение се уточнява, че средствата за паметника ще се събират по банкова сметка на сдружението „Св.Иван Рилски-2004", което е правило опити да набира средства и за други паметници, но с не особено голям успех. Вероятно за осъществяването на доброто начинание ще трябва да се подеме по-широка гражданска инициатива, защото Малин Николов заслужава истинската почит на перничани.


В Териториален държавен архив - Перник се съхранява писмен документ с биографични данни за Малин Николов и основните придобивки за Перник по време на неговото управление.


Малин Николов Боснешки и бил кмет на Пернишка селска /от 18 юни 1929 г. градска/ община от юни 1923 до 31 декември 1931 г.

Той е роден на 1 април 1879 г. в с. Студена. Завършва прогимназия в родното си село. След като се уволнява от армията, постъпва на работа в Държавна мина "Перник". На 19 февруари 1912 година става един от учредителите на Благотворително дружество на запасните подофицери "Кракра"-Перник и дълги години е член на управителния му съвет. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни като запасен подофицер. Като участник във войните е получил различни отличия, сред които два медала "За храброст". Основател на организацията на Демократическата партия в Перник и личен приятел с Александър Малинов. В периода 1932-1944 г. е общински съветник.

На 27 септември 1944 г. е арестуван от представители на Народната милиция и "безследно изчезва".

През 1923 и 1926 г. вече като кмет Малин Боснешки прави предложения за превръщането на село Перник в град.

През 1924г. е довършена сградата на гимназията, в която има 24 класни и 5 допълнителни стаи. В новата сграда са настанени и учениците от Пернишката прогимназия, разположена до този момент в няколко частни помещения.

През същата година Общинския съвет отчуждава 80 дка по десния бряг на река Струма за изграждане на парк-градина, както и терен за изграждане на една от първите в страната механични фурни, която е изградена през 1925 г.

През 1926 г. населението достига 12 296 души /7 639 мъже и 4 657 жени/.

Преломен момент в развитието на Перник е приемането на 19 февруари 1925 г. на "Закон за държавните каменовъглени мини във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина", който дава автономност в управлението на Държавна мина "Перник". Това довежда до увеличаване приходите на минното предприятие и увеличава неговите възможности за благоустрояване на селището. Увеличават се и финансовите възможности на Пернишката община, която съгласно закона получава в своята хазна по 2 лв. за всеки експедиран тон въглища. Ръководството на минното предприятие започва да извършва всички свои благоустройствени мероприятия заедно с Пернишката община без оглед дали те са в рамките на селото или в района на мината, като те са насочени към изграждането на едно съвременно селище.

През 1926 г. започва изграждане на водопровод от местността "Дарака" към центъра, изграждане на кв. "Твърди ливади", в периода 1926-1931 г. се изгражда канализация за отпадните води и се павират основните улици.

През 1926 г. започва работа първата детска забавачница с 50 деца в предучилищна възраст, разкрита при училище "Св. Иван Рилски".

През 1927 г. е открита обществена баня в кв. "Твърди ливади", новата сграда на гара Перник и започва изграждането на Ловен парк "Кракра". Същата година е разкрита ученическа трапезария, в която се дава безплатна храна за бедни деца.

През 1928 г. е открита нова амбулатория при Минната болница и започва строителство на спортно игрище.

В началото на 1929 г. започва изграждането на нова сграда за минната управа.

През 1927 г. е започнато, а през 1929 г. завършено строителството на ТЕЦ 6000 V, по-късно преименувана на ТЕЦ "Перник".

За 50-я си рожден ден Малин Николов получава безценен подарък. На 18 юни 1929 г. по време на 118-то заседание на ХХII-то обикновено Народно събрание е гласуван "Закон за преобръщане на Червенобрежката, Пернишката, Светиврачката и Сейменската селски общини в градски", според който с. Перник се преобръща в град Перник, а общината от селска става градска.



В състава на общината влизат гр. Перник с население 12 173 човека и селата Богданов дол с 1 090 човека, Калкас с 906 човека и Църнел с 552 човека.

През 1930 г. е завършена сградата на Пернишката община (сега в нея са настанени пощенски клон, офисите на БТК и Пернишката противопожарна служба?). Сградата е проектирана от архитектите Коста Николов и Илия Павлов. На първия етаж били разположени финансовата, административната и други служби, на втория били кабинетите на кмета и неговите заместници.

През 1931 г. започва строителство на водопровод от изворите на река Струма на височина 1 702 м. до Перник с дължина 23,6 км., който да задоволи нуждите на града и селата Кладница, Църква, Калкас, Мошино и Батановци с качествена питейна вода.

През същата година е сключен заем от 2 000 000 лв. с Пернишката популярна банка за строителство на Градски хали, където да са разположени 42 щандове, в които да се продават месо, риба, "колониални стоки", плодове и зеленчуци, а в подземието да бъде изградена модерна хладилна инсталация.

От август 1929 г. в бюджета на общината е предвиден разход за длъжността "Общински лекар", който освен да лекува, е задължен да контролира санитарното състояние на обществените заведения за хранителни и питейни продукти, както и персонала в тях. С откриването на сградата на общината, в нея е настанена и градската амбулатория. Тя е разположена на първия етаж на сградата, разполага с кабинет за лекаря, превързочна и аптека. На 16 август 1929 г. длъжността "Общински лекар е заета от д-р Владимир Кръстанов от гр. София. В бюджета на общината през 1932 г. е предвидена длъжността "Общинска акушерка" и на 19 ноември 1932 г. тя е заета от Милка Рашева Минкова от гр. София.

На извънредна сесия на Общинския съвет, проведена на 9 декември 1931 г., е приет градоустройствения план на Перник, според който централната зона на града е заключена между ж.п. линията София-Перник, сградата на общината, кв. "Рено" и кв. "Монте Карло".

През 20-те години на ХХ век в Перник са създадени редица обществени организации. През юни 1923 г. е основана от 50 човека Дружество на запасните офицери, през септември същата година 38 преселници от Щип и Прилеп учредяват Македонско благотворително братство, което се разраства с учредяването на 26 юни 1926 на Македонска женска дружба и на 8 юли същата година на Младежка културно-просветна организация "Григор Манасиев". През 1924 80 човека основават Гимнастическо дружество "Юнак". През 1927 г. са създадени Музикално дружество "Добри Христов", Дружество за закрила на децата и Православно християнско братство "Св. Цар Борис". 14 човека през 1928 г. се сдружават в Научно-спортно риболовно дружество „Струма", което си поставя за цел изучаване богатствата на водите и добро стопанисване на рибата. През 1929 г. Колоездачно дружество "Миньор", създадено през 1912 г., печели Купата на цар Борис III, която е връчена лично от него на съюзен събор във Варна.















01-Декември-2009

Храм „Св. Иван Рилски" - Перник

През 2010 година пернишкият храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец" стана на 90 години.


Строежът на Минната църква, както се е наричала дълги години, започва през 1910 г.

Новият храм е бил построен по поръчка и за духовните потребности на работещите в Мини - Перник.

Войните от 1912 до 1918 г. станали причина да не бъде завършен бързо.

Едва през 1920 г. в деня на св. Иван Рилски, на 1 ноември по тогавашния календар, храмът е осветен от Левкийски епископ Варлаам.

Важни данни за историята по построяването, финансирането и освещаването се съдържат в дарствения надпис, намиращ се над входната врата, която въвежда в централната част на църквата:


"Този божествен храм на преподобния наш отец Иван Рилски се съгради през царуването на Фердинанд І цар на българите, при светителстването на митрополита Партения Софийски с усърдното старание на директора на мината Иван Симеонов, Георги Коняров и всички инженери, служащи и работници, както и с материалната подкрепа на всички любящи Божия дом заведения и лица. 1920г."


По-късно с признателност инж. Иван Симеонов. е бил погребан от южната страна на храма, между двата бора. След 1957 г. тогавашните власти го обявяват за фашист, костите му са изровени и захвърлени незнайно къде в старите пернишки гробища.

Духовниците писали историята на черквата свидетелстват, че храмът е посветен на името на св. Йоана, защото той е прекарал част от живота си в пещера, който наподобява труда и живота на миньорите в рудниците.

Интересна история защо църквата „Св. Йоан Рилски" е построена на това място е записала фолклористката Елена Огнянова. Според преданието една вечер от „Старите рудници" излиза минен техник, родом от Копривщица. В залисия и яд на професията си, по невнимание се спънал в голям камък, за който не си спомнял, че е на пътя му. Паднал лошо и си счупил крака. Дълго лежал безпомощно, когато видял блещукащо кандило и висок сух мъж с бяла брада до пояса. Това бил св. Иван. Той заръчал на пострадалия да се помоли на Бога и ще получи помощ. Предрекъл, че жена от Ноевци с две момчета ще го изцери. Така и станало. Техникът оздравял и разказал преживяното на директора на мината. Храмът бил вдигнат в знак на благодарност към Рилския светия на мястото, където сам се явил. На металните пластини, с които миньорите влизали в рудника било изписано „Бог на помощ".


След Руската революция от 1917г. в Перник идват повече от 500 души руснаци. Те имат свой свещеник и църковен певец. Поддържат четиригласен смесен хор, който обслужва и българските служби. Певците получават хонорари от Мината. Срещу неделя те изпълняват всенощни бдения. От тяхно име е дарена икона на Пресвета Богородица, която и до днес се пази в храма.



Предполага се, че храмът е изграден по един от типовите проекти, изработени от арх. Алекси Начев, възложени му от Министерството на външните дела и изповеданията през 1892г. Изпълнението в Перник е значително архитектурно и орнаментно обогатено.Църквата е от тип еднокорабна, централнокуполна.

Големият купол е в средата на квадрат външно подчертан по ъглите от четири малки полусфери.

На западната част (входа) се издига висока камбанария увенчана с красив метален кръст.

Следва предверието (нартекса), в който от лявата част има вита стълба. Тя води към балкона, където е мястото на църковния хор.

На купола е изписан образът на Спасителя.

Под купола, който вътрешно се подържа от четири колони от черен мрамор, е изписано: :Приидите ко мне вси труждающие и обременени и Аз съпокотови".

На изток в центъра на красиво резбования дървен иконостас се открояват „царските врата", украсени с пет медальона.

Вдясно са иконите на Спасителя и на св. Йоан Кръстител, а вляво на Пресвета Богородица и иконата на храмовия светец св. Иван Рилски.


Над входната врата отвън в полукръг в цветна мозайка е изобразен св. Иван Рилски. Тази творба е била дипломната работа на проф. Александър поп Лилов. По изключително сполучлив начин и умереност на тоновете авторът представя типичния характерен образ на светеца.


През 1937/1939г. църквата е изографисана от именитите български художници Никола Маринов и Дечко Узунов. За орнаментите им помагат двама студенти, синът на отец Лило(служил в храма от 1933 до 1948г.) - Александър Поплилов - по-късно професор в Художествената академия и автор на мозайката на св. Йоан Рилски над входната врата на храма и Димитър Кандимиров. Проф. А. Поплилов разказва как двамата негови професори се съгласили да изографисат храма, след като видят обема на работата, сроковете и църковните канони. Те приели поръчката като въпрос на професионален престиж и за да оставят нещо по-дълговечно като християни. Започват работата през лятото на 1937 г. Проф. Н. Маринов е настанен в минно жилище зад Минната дирекция, а проф. Дечко Узунов пътува всеки ден от София. Проф. Маринов работи в северната част на храма, а проф. Узунов - в южната. Балкона е изписал самият проф. Поплилов, тогава студент. Той си спомня, че зографите са се хранели в стола на Мината, но понякога посещавали пернишките кръчми на по чаша червено вино, биволска пастърма и сладка приказка с миньорите. Над входната врата отвън в полукръг в цветна мозайка е изобразен св. Иван Рилски. Тази творба е била дипломната работа на проф. Александър поп Лилов. По изключително сполучлив начин и умереност на тоновете авторът представя типичния характерен образ на светеца.


До 9 септември 1944 г. храмът е на пълна издръжка на Мини Перник - заплатите на свещеника, дякона, певеца, клисаря, осветлението и другите разходи се плащат от Мината. Църквата има голяма подкрепа от тогавашния главен директор на Мини - Перник инж. Васил Радославов, арестуван и убит в полицията, непосредствено след 9 септември 1944 г, като смъртта му е представена за самоубийство.

След това църквата минава под ведомството на Софийска св. митрополия.

Първият свещеник, служил в храма от 1920 до 1922 г. и за кратко през 1926 г. е свещеник Михаил Панов Мангеин от пернишкото село Студена, завършил Самоковската духовна семинария. През останалото време до 1945 г. той е бил свещеник в родното си село Студена.

От юни 1922 г. до 1929 г. свещеник е бил Трифон Стоянов от Скопие. В служението си той е бил подпомаган от руснаците Иларион Титов и Адриан Мишаков.В годините от 1929 до 1933 г. са служили за малко време свещениците Симеон Лазаров, Любен Иванов и перничаните Борис Иванов и Иван Попцветков. През 1933 г. за свещеник в храма е назначен иконом Лило Попйончев от гр. Кула, Видинско, където бил архиерейски наместник и служи до 1948 г. За него разказват, че е изряден свещенослужител. Освен редовното всекидневно и празнично богослужение, което извършва с усърдие, посещава болни енориаши, помага на скарани съпрузи, дава помощи на бедни. По това време дякон и певец е Рангел Еленков, който после става свещеник в храма. Двамата редовно изнасят беседи пред братството и православните ученически дружества.

След 1947 г. в храма служат Георги Попконстантинов от с. Цегриловци, Трънско - до 01 април 1957 г., свещеник иконом Петър Смрикаров от с. Ерул, Трънско, който преди това е бил свещеник в брезнишките села Банище и Кошарево, до март 1974 г.

През 1962 г. за трети свещеник идва иконом Кирил Попалександров от с.Добри дол, Кюстендилско. И служи до 24 април 1985 г.На 1 април 1957 г. за свещеник в храма е назначен иконом Рангел Еленков, роден в с. Дивля, Радомирско на 13 юни 1918 г. От 1937 до 1945 г. той е бил всекидневен певец и дякон в църквата "Св. Йоан Рилски".

През 1937 г. той заварва в храма протойерей Павел Воронов като свещеник на руското общество, вече много възрастен, бивш флотски свещеник в Русия. От него в престолното евангелие е останала една лента, на която той носил някакъв орден.

Между 1945-1957 от. Рангел Еленков е свещеник в с. Студена, от където бил преместен в Перник. Завършил Софийската духовна семинария през 1937 г. Той слага началото на дамски църковен хор, който замества разформирования след 9 септември 1944 г. руско- български смесен 4-гласен хор и просъществува повече от 30 години.На от. Рангел Еленков се дължи и летописа на храма. Накрая той е написал „ Благодаря Богу и на св. Йоана за милостта им към мене, за дето отредиха на грешния и недостоен свещеник да служи в този храм до сега като певец, дякон и свещеник в продължение на 42 години."На 19 октомври 1991 г., на храмовия празник, с благоволението на Негово Светейшество патриарх Максим епископ Натанаил, тогава викарий на Софиската св. митрополия, е отличил иконома Рангел Еленков с офикия ставрофорен свещеноиконом.

Сега в храма „Св. Йоан Рилски" служат свещениците Николай Колев, Борис Котев и Бойко Андонов. Към храма има и църковен хор, който редовно участва в богослуженията.

В годините на тоталитаризма храмът "Св. Йоан Рилски" в Перник е застрашен от събаряне, заради новостроящия се партиен дом. Тогава Негово Светейшество Българският патриарх и Кофийски митрополин Максим лично се застъпва за храма пред първия ръководител на държавата Тодор Живков. Черквата оцелява, но замислилите злината са постигнати от зла участ. Скоропостижно починал строителят, който за да се подмаже на властта скочил на църковния купол с готовност да руши. Бързо след него си отишли и децата му.

На 18 октомври 2009г. по решение на Светия синод на Българската православна църква и с благословията на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим храмът прие като дар от Рилския манастир и неговото монашеско братство частица от мощите на св. Иван Рилски. Светинята беше донесена в Перник лично от игумена на манастира Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий. Миряните, гражданството и градските власти приеха светинята на тържествена церемония пред Двореца на културата. Мощохранителницата ще се пази в храма за вечни времена.

Храмът, посветен на най-тачения български светия преподобния наш отец Йоан Пустиножител Рилски Чудотворец в Перник продължава и днес да сбира миряните на обща молитва.

25-Ноември-2009