22 ноември 2012

Пернишките миньори помогнали след Чирпанското земетресение


Пернишките миньори помогнали на пострадалите от Чирпанското земетресение през 1928 година с по една надница от всеки работник и служител. Този напълно неизвестен факт беше осветлен благодарение на запазена заповед на тогавашния директор на Мини Перник инж. Георги Коняров. Документът се пази в Заповедна книга от 1928 година, предадена на съхранение в Държавен архив -Перник (ф.148К оп.1 ас. 60л. 92-93 стр.) На него съвсем случайно попада експертът Румяна Рангелова. Впечатлена от написаното в чиновническа заповед тя сподели документа с Градски вестник.

Ето какво пише в Заповед № 191 от 23 април 1928 на главния директор на мините:

" Хубавото ни отечество отново е изложено на тежко изпитание.

Разрушително земетресение в Чирпанско, Пловдивско, Борисовградско и пр. лиши хиляди български семейства от подслон. Създаденото с плодовете на дългогодишен упорит труд от нашите братя - тракийци в миг е обърнато в развалини.

21 ноември 2012

Ден на християнското семейство

Фамилия от Земенско 1898г

Според календара на Българската православна Църква на 21 ноември се отбелязва празникът „Въвеждане на Пресвета Богородица в храма”.

С решение на Св. Синод на БПЦ от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Идеята тогава била това да е ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. В онези години денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

Преданието разказва, че на този ден пречистата Дева навършила три години и праведните й родители Йоаким и Анна изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Те въвели тържествено своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога. През

10 ноември 2012

10 ноември 1989 - Синият Перник


За първите дни след демократичните промени у нас в Перник, за първите митинги и предизборни концерти, за първата в страната временна управа, за махането на статуята на Георги Димитров от централния площад на Перник разказва първият председател на СДС в града Валентин Пешев.

10 ноември 2009- Градски вестник


Първите събрания на демократите в Перник се провеждат през ноември и декември 1989г.
В Клуба на културните дейци в Двореца на културата се събират инакомислещите тогава перничани, но събранието се проваля, защото спират тока.

След седмица се прави ново събрание. Тогава в ръководството са избрани Кирил Йорданов с прозвището „Тестото" - заради ръководния му пост в държавния хлебозавод, виден член на БКП тогава, юристът Александър Александров, чийто неприличен прякор се обяснява като Сандо с мръсното име, Райчо Радев, който по това време вече е член на „Екогласност" и е ръководител на размирния „Сократовски клуб", Ценко Цветков, избран впоследсдствие за велик депутат.


Тогава перничани се готвят да се включват организирано в провежданите в София митинги.

09 ноември 2012

Храм-паметникът „Св. Георги Победоносец” вече с камбанария с часовник след


Храм-паметникът „Св. Георги Победоносец” в Брезник вече е с камбанария. Изграждането й е започнало преди повече от 70 години, но средствата не достигнали и тя останала незавършена. Тогава храмът бил направен и с по-нисък купол и кухо кубе отгоре.

Благодарение на финансиран с европейски средства ремонт всички това вече е поправено. Камбанарията е завършена, а високо върху нея ще бъде монтиран и часовник.


Съоръжението е доставено от Гърция. Диаметърът на циферблата е повече от метър. Часовникът ще бъде свързан с камбаните чрез специален механизъм и те ще отброяват всеки кръгъл час. Около 70 са мелодиите, които ще звучат от камбаните, управлявани от специален компютър.


До дни ще приключи обновяването на достолепната черква, съградена със средства на местното население в памет на загиналите

06 ноември 2012

Скърбим за Светейшия патриарх Максим


Православните християни в Перник и цялото гражданство прие с прискърбие новината за смъртта на Светейшия български Патриарх и Софийски митрополит Максим. Главата на Българската православна църква се представи в Господа вчера сутринта

в 03.30 ч. на 98-годишна възраст. Последните седмици от живота си той прекара в столичната болница “Лозенец”, а като причина за смъртта му се сочи сърдечна недостатъчност. Неотлъчно до Патриарха в последните му дни е бил неговият викарий Знепоският епископ Йоан, който е причестявал Светейшия с тайнствата Христови всеки ден. Тъкмо на него още вчера сутринта от името на Духовния обществен съвет в Перник бяха изказани съболезнования и убеденост, че името на Патриарх Максим ще бъде записано в книгата на живота.

Патриарх Максим имаше специално отношение към Перник. Благодарение лично на неговото застъпничество е оцелял пернишкият храм „Св. Иван Рилски”, заплашен от събаряне през годините на социализма. При изграждането на новата административна сграда до него имало идея да бъде съборен, но Патриарх Максим се обявява против лично пред първия тогавашен ръководител Тодор Живков.

С благоволението и по волята на Патриарх Максим през 2009г. в Перник за вечни времена беше донесена частица от мощите на св. Иван Рилски след дълги моления от страна на гражданството и след решение на пълния състав на Светия Синод.

Нееднократно на празника на светията, покровител на града Патриархът е оглавявал празничните богослужения. В последните години с неговото благословение това правеше първият му помощник епископ Йоан и винаги преподаваше пастирската благословия на Светейшия патриарх.



04 ноември 2012

Вицовете за земетресението пет месеца по-късно



3:00:33 на 22 май 2012 г. Силен земен трус събуди Перник. Последваха още, и още, даже политически.

Американска агенция съобщи за труса още 3:12 и публикува точните координати, а българските медии мълчаха почти до зори.

Много хора обаче предпочетоха да се евакуират във Фейсбук и там се започна една...Със скоростта на светлината се появиха забележителни коментари.

Преди още да стане ясно какво става шегаджия допусна, че „Масов бой в пернишка дискотека е усетен в цяла България!”. Това предположение придоби развитие с информацията, че Веселин Маринов поискал да изпее в пернишка дискотека новото си парче, но тълпата побягнала в трУс.

03 ноември 2012

Архангелова задушница за почит към паметта на мъртвите






"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост"
(Сир. 7:36).

"Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления" (2 Цар 14:14).


Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Исус Христос, събери разсеяния си ум. (Св. Филотей Синаит )

Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци и братя, православни християни, които са погребани тук и навсякъде, и на Божиите раби ... (имената).

Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот и прости им всяко прегрешение, волно и неволно.

Слава на Отца и Сина и Светаго Духа, сега и всякога и во веки веков. Амин. (Молитва от килийното правило на св. Серафим Саровски)

НАЙ-ДОБРАТА ПАНИХИДА ЗА ПОЧИНАЛИТЕ


Най-добрата панихида, която можем да направим за починалите, това е внимателният ни живот, борбата, която ще водим, за да преодолеем слабостите си и да очистим душата си. Защото освобождаването ни от материалните неща и от душевните страсти, освен че облекчава нас, самите, облекчава и починалите предци от целия ни род.

Починалите чувстват радост, когато някой техен потомък е близо до Бога.
Ако ние не сме в добро духовно състояние, тогава страдат починалите ни родители, отците, праотците от всички родове. Казват си: “Виж какъв потомък имаме!”, и им е мъчно.

Ако обаче сме в добро духовно състояние, тогава се радват, защото и те са съдействали да се родим, и Бог, така да се каже, се задължава да им помогне.

Тоест,това, което ще донесе радост на починалите, е да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, тъй че да ги срещнем в рая и да заживеем всички заедно във вечния живот.

Следователно заслужава си трудът да ударим по вехтия си човек, за да стане нов и вече да не вреди нито на себе си, нито на други хора, но да помага и на себе си, и на другите, било живи или починали.

- Отче, когато умре човек, веднага ли разбира в какво състояние се намира?

02 ноември 2012

Храмът на Църква "Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец"


Храмът на пернишкия квартал "Църква" (някогашно голямо село, е наречен на св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец.

Православната църква чества паметта на светията два пъти през годината - на 6 декември, когато светителят се представил пред Господа, и на 9/22 май - денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия).

За храмов празник в Църква са избрали 22 май, наричан летни св. Никола. Но нека използваме предстоящия празник, за да разкажем малко за този стар храм.



Има паметен знак върху една икона, че църквата е осветена през 1852 г., но няма никакви данни кога е започнало изграждането й.

По устни предания се смята, че градежът е почнал през 1837г., разказва енорийският свещеник Отец Стоян Стратиев.




Под много от фреските са написани и имената на ктиторите и дарителите, помогнали за съграждането на храма: Алексо Китов, Киро, Здравчо, Христо, Велика, Малинка, Богдан.


Черквата в някогашното село Църква била върху хълма, където сега са старите гробища. По някаква причина или е била изгорена, или разрушена, разказва духовникът.

01 ноември 2012

Изчезнал манастир се намери в името на пернишки квартал


Пернишкият квартал „Клепало” носи името си заради съществувал в старите времена християнски манастир в района. Случайно или не тъкмо в навечерието на Деня на народните будители се появи потвърждение на този отдавна известния факт.
Публикация във вестник „Пернишки миньор” от 16 август 1941г. разказва за малък параклис, посветен на светите апостоли Петър и Павел.

Черквицата била издигната близо до съществуващата вече Минна черква на името на св. Иван Рилски. Преди това на същото място се намирали стари постройки, а възрастни хора свидетелствали, че на това място преди няколко стотин години е имало манастир. Според преданието тъкмо заради манастирските клепала местността се наричала „Клепало”.


В дописката, подписана от протойерей Л. п. Йончев, се препредават разказите на стари хора. Те помнели, а други били слушали, че на това място хората от селото Перник правели своите църковни и молитвени събрания и тържества. Още по турско време перничани имали традицията да посрещат новоръкоположените си свещеници на манастирското място „Клепало”.

Когато аз съм се родила през 1957 г. и когато съм направила първите си крачки, та чак до началото на промените този квартал се казваше „Димитър Полянов”. В подножието на хълма, където се намира имаше даже бюст паметник на пролетарския български поет. Старите хора си викаха на махалата „Клепало”, макар че през годините на социалистическия индустриален възход на Перник трите реда къщи бяха станали много повече и по някогашните ниви на старите перничани да се бяха появили много нови еднотипни двуетажни и триетажни домове. Когато тръгвах в първи клас, в квартала даже беше открито и ново училище и доскоро то беше пълно с деца. Сега носи името „Кракра Пернишки” и едва съществува, защото не достигат ученици. Като ме питаха приятелки на баба къде уча, аз казвах в 8-мо училище, а те уточняваха: „А, в „Клепало”.

През годините все се питах защо се е казвала така старата пернишка махала. Повечето ни съседи бяха дошли в големия град от селата, загърбили земята, за да се трудят в новите заводи. По-възрастни от тях ми обясняваха, че клепалото е уред, с който се заточван косите за косене на трева, мотики, брадви и ножове.

Една възрастна жена обаче ми разказа, че с клепалото монасите в манастирите се приканват за молитва в храма. После моята баба ми показа пред входа на черквата, където ме водеше, когато тя се черкува и едно завързано на синджири желязо. То заместваше изчезналата камбана, издадена за метал, за направят от нея жици, когато прокарвали ток в нейното село.

Когато ни връхлетя демокрацията общинските съветници в Перник, в преобладаващата си част „сини” са решили да върнат името на квартала и той да продължи да се казва „Клепало”, както се казвала и някогашната махала. Случайно бях подочула, че някъде там, някога през вековете е имало манастир. Колкото и да разпитвах, все нищо не научавах.

Едва тези дни се появи надеждна информация. Свидетелството за съществувалия някога параклис случайно откри археологът от регионалния музей в Перник Василка Паунова. Проучвайки старите вестници по други теми, съвсем случайно тя попада на въпросната публикация и знаейки интереса интереса ми към темата за съществувалия в „Клепало” манастир, любезно я предостави.

Ето и цялата статия:

Вестник „ Пернишки миньор” бр. 51 (561) – 16 август 1941 г

Исторически справки

Праклисчето „св. ап. Петър и Павел” в района на мини Перник

Прот.Л. п. Йончев

Отделно от минската енорийска църква ( „Св. Йоан Рилски), която е в центъра на мините Перник, в района на същите мини има и едно малко параклисче „Св. Апостоли Петър и Павел” – в махалата „Клепало”. Доста малко по размери, то е спретнато и красиво, в малка и хубава градинка, параклисчето, наричано от близкото наоколо население „Манастирчето”, е построено през 1936 година на мястото на стара барачка, където по предание преди някоолко стотин години е имало манастир, от който и до днес мястото си носи названието "Клепало" - от биенето на манастирското клепало.

Всяка година на Петровден когато бил (според преданието) празникът на стария манастир околните близки жители се събират при параклисчето на общ маслосвет и водосвет; а мнозина го посещават и през други дни от годината, за да палят свещи и заради водата, която извира в него и която считат за света и лечебна.

Стари хора разказват ( едни запомнили, а други слушали от предания), че в турско време перничани са имали традиция да посрещат новоръкоположените свещеници за пръв път в селото на манастирското място "Клепало", където си устройвали въобще своите църковни и молитвени събрания и тържества като на място свято.

Например: На 12 май 1936 година дядо Никола Благоев (на 75 години тогава) и баба Стана Кошаревска (80-годишна) - от същата махала (Клепало) разказаха, че лично знаят за посрещането на стария пернишки свещеник (сега покойник) отец Георгий (поп Гюре), както и за празничните събрания на християните на това място. Освен това и днес по нивите на върха "Клепало" има следи от орозан, от тухли и др. , от което личи, че е имало там постройки.

Направата на малкото параклисче е станала по молба на минната църква към Дирекция на мината и със съгласието и съдействието на техническия директор и началника на строителната служба и техните органи и с одобрението на Светата Софийска Митрополия с писмо № 4583-а от 27. VІІІ. 1936 година до църквата.


За тази нова и важна придобивка минното църковно настоятелство, безспорно, дължи признателност и похвала към минната управа за вниманието й към църковните нужди в района й и за подновяване и запазване на спомените за една църковна старина.

При благоприятно време вероятно ще се помисли и за освещаването на възобновеното параклисче.

Но не е без значение да се спомене и това, че и другаде в близката околност на Перник има предания и следи за някогашни български свети храмове като при полите на "Крепок" (манастирче "Св. Спас"), в градските гробища (разкопки), на върха на крепостта "Кракра" и др. Би могло и би трябвало с общи грижи и труд на общински и духовни власти, както и със съдействието на някои родолюбиви организации тук в Пернишко тези светини на нашето минало да се почистят и да се запазят и по възможност да се възобновят като паметници и връзка с нашето прочуто минало. .



Будители трябва да са били и членовете на минната управа, разпоредили съграждането на параклисчето. Будители са били и монасите в някогашния манастир, безспорно.

Съвременници на онези години, когато параклисът още го е имало и са още между живите, сега си спомнят, че църквицата се намирала във вътрешния двор на Стария бизистен (срещу днешната сграда на МВР. Току на ската, над който сега минава ул. „Бяла Слатина” било параклисчето. На Петровден там се правели курбани. През зимата пък тъкмо до него стигала дълга пързалка на мястото на сегашните стълбища покрай „Сладкарската работилница”.



Никой не си спомня кога е изчезнал параклиса. По преданията от едно време следи от манастирски постройки по нивите на „Клепало” имало. Но днес на това място живеещите в Бизистена имат огнища за приготвяне на зимнина.

От години по различни поводи различни хора подемат идеята за изграждане на нов, по-голям православен храм в Перник. Предлагани са различни места, но си заслужава да се помисли за това, как да се възроди старата традиция в подножието на „Клепало”. Друг е въпросът за съвременните будители и за липсата на миряни в съществуващите храмове. И все пак поне два квартала на Перник носят имена, свързани с православието - "Клепало" и "Църква".

И не само за това си заслужава идеята първото училище, построено от Мини Перник да стане музей на духовността. Сградата, където се помещаваше Гимназията по облекло и туризъм пострада тежко след земетресението на 22 май 2012г. Кауза е да не бъде съборена, а да остане съхранена за поколенията и заради будителите.