09 юли 2015

Гърците с Ципрас, ципурата и ципурото

Името на настоящия гръцки премиер Алексис Ципрас от новините по телевизора го научиха и децата. С определения от „осанна” до „разпни го” той ще остане в историята като един от гръцките премиери, при които държавата е докарана до фактически фалит. Ципурата е средиземноморска риба, предлагана по много пазари извън Гърция, но само в гръцките таверни, прясно уловена и изпържена тя има неповторим и нестравним вкус. По-малка популярност има ципурото – това е гръцката ракия анасонлийка, останала в сянката на узото, което като търговска марка е придобило световна известност. Ципурото е напитката на средната класа и простолюдието и има фин опияняващ ефект, който да те издигне на 50 сантиметра над земята и да чувстваш, че летиш, но да не ти е страшно ако разбереш, че не е така и паднеш, както си живеят постоянно гърците.

И така с чашка ципуро и пържена ципура на масата, един ден, много преди на политическата сцена да се появи Ципрас, кир Таки седнал привечер да почива и пуснал телевизора да му прави компания. Той живеел в село в Северна Гърция, което едно време се е казвало Манастирище, а сега – Манастираки, или Крушево, а сега Ахлодохори, което е същото, но на гръцки. Може и да е от някое друго село, което преди сто години е имало българско име, но това отдавна е забравено, както и българския език, на който говорели местните.
И както кир Таки попийвал и замезвал, по едно време от телевизора му казали, че ако има над 500 овце може да вземе безвъзмездно 40 хиляди германски марки, за да си направи модерна ферма. Кир Таки си помислил: „Да, бе да, как ли не! Това не е за мене, при моите само 6 овце.” И продължил заниманието си. На другата вечер случката се повторила и кир Таки пак получил офертата от телевизора. Така в главата му се загнездило червейче на размисъл и когато на третата вечер се повторило същото, той вече имал план. Съседът му Танас имал точно 500 овце и като ги вземе на заем, с неговите ще станат повече от 500 и ще може да се възползва от безвъзмездните пари. На другата сутрин Таки отишъл при съседа и поискал стадото му да опасе неговите ливади, а после да му го върне. Прекарал овцете в своя имот, викнал чиновниците, които раздавали парите и след като оформили документите, германските  марки се намерили в сметката му. Овцете постояли още някои ден при него, а когато решил да ги връща, се сетил, че от златната възможност може да се възползва и брат му. Така закарал всичките 506 овце при своя брат в съседното село, пак извикали чиновниците и пак получили обещаваната за модерен обор сума. Едва тогава подкарали стадото към Танас. По пътя решили и него да посветят в далаверата и направили врътката трети път. Никой от тримата не построил ферма, а просто прибрал парите за черни дни и си харчил по малко дълго време, че и до днес.
Тази история разказва перничанката Наташа. Тя живее в Солун повече от 20 години. Чула я от един от участниците в нея, но не я разказвала до скоро, макар да не разбирала как така чиновниците не са маркирали животните, за които трябвало да се прави модерен обор. В България жената била учителка по история цели 11 години. Но на синовете й им предстояло да са студенти и решила да отиде в Гърция през ваканцията, за да припечели някоя пара допълнително към мизерната си учителска заплата. Така си намерила една възрастна двойка, която търсела домашна помощница. Цанила се при тях, та до днес. Опитала да се върне обратно, но със съпруга й и без това не се разбирали и тя отново се прибрала в Солун. Чистела къщи, хващала се и на други работи, но не напускала старците, при които започнала работа първоначално. Техният син Янис още преди години се изнесъл в Щатите. По европейските програми той взел 4 милиона марки, за да прави логистичен склад за плодове и зеленчуци край Солун. Вместо да се заеме с модерната търговска база обаче, той предпочел да си купи яхта и да се запилее по широкия свят, а му останали пари и за апартамент отвъд океана, и за начален капитал за търговия с гръцки маслини и зехтин. В родината той вече правел това, защото семейството имало обширни маслинови градини, които давали печалба за цяла година. Независимо от това бащата на Янис работил години наред като огняр в едно държавно училище, за да си гарантира добра държавна пенсия, независимо, че в банката имал и влогове на добри лихви. Когато я взел, тя му стигала за добър живот и за заплата на Наташа. Даже я осигурявали и тя го докарала до пенсия, но вместо очакваните близо 300 евра, сега получава само 105.
От няколко години усещаме, че нещо се случва, но през последните месеци взе да става по-страшно, разказва бившата българска учителка. Първите признаци били фалиралите магазини и надписите по тях за тотална разпродажба. Замразени били строежи, даже една черква близо до Солун останала незавършена през последните няколко години. След магазините кепенци спуснали и бензиностанции, и даже таверни. Пенсиите се сринали и това най-силно се отразило на българите, а особено на руснаци, които си намерили препитание в Гърция.
И тук по улиците има клошари и бездомни кучета, но не правеха впечатление, а сега сякаш са повече, коментира Наташа. Лъскавите къщи, които българките чистят вече губели от достолепния си вид, защото стопаните им не се грижели особено за тях и тук таме вече имало олющени фасади, избелели тенти и увиснали веранди.


Когато Ципрас се появил на хоризонта с желанието да управлява и да върне достойнството на гърците, мнозина повярвали на обещанията му за високи пенсии, социални придобивки, връщане на съкратените чиновници на работа и справяне с дълговата криза. Затова и спечелил изборите, смята Наташа.
Това което се случва след идването на власт на СИРИЗА обаче не й харесва. Много преди банковата ваканция тя и нейните старци си дръпнали спестяванията. Не казва какво са ги направили, но не крие, че някои гърци и българи от Солун, ги внесли в български банки. Тези дни я накарали да напазарува запаси с храна и тя била една от немалкото домакини с препълнени с консерви и макарони колички в супермаркета.
Възрастната двойка, част от чието семейство вече е станала, се отказало да отиде да гласува на референдума. Тя имала готовност да ги откара до урните с колата си –гориво още има по бензиностанциите, но те не знаели кое е по-добро и как да гласуват.
„Много сме взели от Европа, но и много сме дали.”, мърморели старците, които не искали да гласуват с „охи”, но не искали да кажат и „да” на европейските чиновници. „Казват, че държавата има да дава на кредиторите 340 милиарда, но колко от тези пари са лихви?”, питал нейния работодател. Човекът не проумявал дали гърците са спечелили от кредитите или от тях биха забогатели тези, които са ги дали. Той не разбирал и защо сега държавите искат пари, отпускани на гръцките управници от частни банки, въпреки че те не са плащали старите си дългове. Неясният въпрос на допитването също разделил гърците, казва Наташа. Някои продължавали да се надяват на подобряване на положението и разчитали на Ципрас, въпреки, че пет правителства преди неговото обещавали манна небесна. Други загубили вяра и смятали, че за Гърция е по-добре да се отдели от Европейския съюз, който в труден момент ги изоставил. Те смятат, че може и сами да се оправят.
Някои от българите, които тя познава имали гръцки паспорти и можели да гласуват и те били с настроение на изберат европейски перспективи за гърците, но по правилата, които спазваме у нас като страна членка на ЕС.
„Имам приятелка, която идва да чисти къщи в Солун за три-четири дни, но после се връща в Перник и когато я повикат работодателите й, идва пак. Беше тука и понеже е с гръцки паспорт, остана да гласува на референдума.”, разказва Наташа. Независимо, че е криза българите предпочитат да си запазят гръцките работни места, защото у нас и заплатите и пенсиите са по-малки.
Във фалит или не, животът в Гърция си продължава. Местните все още не са нагласили часовниците си към кризата, а многобройните туристи са отишли там заради купона и не ги бъркат, и даже не ги интересуват проблемите на гръцките управници. Така както никой не се интересува, че сиртакито не е национален танц като нашенската ръченица, например, а туристически продукт, създаден и утвърдил се след филма на Михалис Какоянис с Антъни Куин по романа на Казандзакис за Зорба гъркът. Или поне така твърдят местни антрополози. Те изследват и музиката ребетика, която е в съпровод на бозуки и е музикален фон за самотния танц зайбекико и за по-веселите стъпки на хасапико, но турска заемка.
Всичко това, заедно с белите къщи със сини прозорци, параклисите за бърза помощ от Бога до повечето църкви, ленивите гъркини с фигури като амфори - широки ханша (казват, че от седене), превърнатата в атракция археология ще го има и след Ципрас, както и рибата ципура, маслините „Каламата” и засенченото от узото ципуро. И в Европ, и в еврозоната с евро и без драхми, гърците ще останат горди наследници на древна Елада.



















Няма коментари:

Публикуване на коментар