19 август 2016

1070 години от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец в Рилския манастир

Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души

В Рилския манастир тържествено бяха отбелязани 1070 години от деня, в който неговият основател св. Йоан Рилски Чудотворец се представил пред Господа. В православната традиция успението, както се нарича смъртта на просиялите в святост човеци, е най-големият празник в тяхна чест. Но както хората от признателност и любов променили монашеското му име Йоан на простонародното Иван, така и неговото успение, може би заради усилната работа по това време на годината отстъпило място празникът му да е по-голям на 19 октомври. Кръглата годишнина тази годи събра в светата обител многоброен народ, който от години върви по утъпканите пътеки към това средище на духовност и вяра. Всенощното бдение беше благословено от Светейшия български патриарх Неофит, а на другия ден той оглави празничната света литургия. В богослужениета молитвено присъстваха много архиереи от Светия синод и гости от православните църкви в Русия, Полша, Румъния, Гърция, Сърбия...


Било е точно през август преди 1070. В Рилската пустиня се подвизавал свят човек и славата за вършените от него чудеса се носела надалеч още докато бил жив. Малко преди смъртта си този свят се оттеглил на пусто място при пещера и скала в планината и там на 18 август, според преданията издъхнал. Преди това оставил завет на последвалите го в почитането на Бога монаси.
През всичките тези 1070 години този, когото приживе наричали земен ангел и небесен жител и до днес събира богомолен народ в основаната от него обител. Рилският манастир е притегателен духовен център и за силно вярващи, и за такива, които разпътно вярват в "някаква сила", че и за неверници. По полираните до блясък камъни в манастирския брой става ясно какъв многоброен народ е стъпвал на това свято място. Особено много хора с молитвено преклонение идват тук на празниците. Още от вечерта храмът се изпълни с народ. Стотици вярващи се включиха в почитта към светията.


"Беше преди години, когато момчето на мои близки се бореше за живота. Беше се удавило в язовир, но го бяха спасили. Жив беше, но в дробовете му имаше тиня. Предстоеше му операция и аз дойдох да се моля пред мощите на св. Иван да го вземе под покровителството си", разказва на свои близки възрастна жена. Около и други слушат за едно незаписано чудо. А жената продължава: "Докато аз съм се молела младежът бил на операционната, вече приспан и тъкмо да го оперират неземна светлина се явила над него и спряла ръката на доктора. той също разбрал, че се случва нещо странно и отменил операцията. Когато младежът дошъл на себе си на темето му косата била опадала под формата на кръст. после го оперираха в германия и се оправи, но аз забравих да дойда да благодаря на свети Иван. Дойдох след време на празника на неговото успение. Тука беше пълно с народ и аз застанах на опашката. Изведнъж нещо сякаш ме повдигна от земята, хората около мен се отдръпнаха и аз се озовах пред саркофага с мощите на светията. не зная колко време прекарах в молитва, но като дойдох на себе си ми беше леко и светло и си тръгнах по живо по здраво. Оттогава идвам всеки път като мога на тоя ден, защото чудесата на св. Иван са безбройни и само вярата може да ни направи добри и силни да понесем земните си страдания и да се молим да сме достойни за вечния живот.
Благословени сме, че имаме такъв небесен покровител като свети Иван, казва жената и благоговейно се покланя пред неговите мощи, а после целува иконата на светията, украсена с бели цветя. Така с бели цветя е обрамчена и иконата на светеца върху сияещия в позлата иконостас.

Думите на жената казва и Светейшия български патриарх Неофит, благопожелавайки ни да сме честити, че имаме такъв небесен покровител като св. Иван Рилски, който ни дава светъл пример на истински християнски живот и любов към вярата и отечеството. С него в манастира са и повечето от митрополитите, епископи и игумени на по-малките български манастири, духовници от някои от Поместните Православни Църкви, поканени по решение на Синода специално за тържеството.



Игуменът на манастира Адрианополски епископ Евлогий, който управлява светата обител повече от 10 години и я води по начертанията на нейния пръв и вечен игумен - преподобния Рилски чудотворец, посреща гостите, според обичая. нормално е като домакин да има притеснения, но всичко по организацията е перфектно и в погледа му се чете отческо насърчение към всички хора, дошли като християни и богомолци да просят духовна подкрепа от светията и да почерпят от неговия духовен пример на истинско смирение, вяра и въздържание, който той е завещал.



Неговите нетленни чудотворни мощи наистина са извор на изцеления и на духовна благодат, на много подкрепа, закрила и помощ за християните, които я търсят от него. Много пъти св. Йоан Рилски е помагал, помага и ще помага, особено на тези, които тежко боледуват, тези, които дълги години нямат рожби, на тези, които идват с искрена вяра и смирение, много пъти е казвал игуменът.

Хората идват в Рилската света обител да отдадат почит на свети Иван, да молят за неговата закрила и застъпничество пред Господ. За себе си и за близките си най-често искат здраве, но се сещат и за духовни сили и за повече смирение.









На богослужениета в тези празнични дни присъства и кметът на Кюстендил Петър Паунов, който може да бъде видян тук на всеки голям празник. С него е и семейството му а малкият му син Йоан, бебе на няколко месеца прекара в храма цялото бдение през нощтта, заедно с други дечица на млади семейства. Такива управници са ни нужни - да почитат Бога и да имат страх от него и да се молят, казват хората, които са го разпознали. Така той ще измоли благодат не само за себе си и близките си , но и за поверените му да ги управлява, коментира жена с посребрени коси под забрадката.



Вън от храма, в манастирските двори и извън тях цари обичайната суетня. Гостите си купуват икони и сувенири, избират подаръци за близките. Пълно е манастирското магазинче, където може да се избере поучителна книга. Опашка пред музея няма, както е пред храма, но и там чужденци щракат с фотоапарати. Часовникът на Хрельовата кула вече е ремонтиран и мери времето според нашите земни страсти, но тук то сякаш тече по-бавно, за да ни даде шанс да попием от благодатта на това дивно място.
Хрельовата кула е единствената останала от стария манастир от 14 век и служела за отбрана на манастира. Има пет етажа с бойници (мазгали). В горния етаж се помещава параклисче "Св. Преображение". най-отдолу в подземието е имало окови, защото служило за затвор. Кулата е висока 25 метра. Върху нея откъм южната страна, до часовника отляво, има надпис, иззидан от тухли. От него се вижда, че кулата е била изградена през 1335 г. Към този надпис се издига бял гълъб, който допреди малко е кълвал трохи и тревички по каменните плочи, запазили ехото от стъпките на поклонниците.

Белите гълъби не се смущават от хората край тях и като светлите души на светиите ни помагат да просветлим мислите си. По едно време проръмява дъждец, досущ като влагата в очите на вярващите докато в храма в тези празнични дни многократно ектят тропара и кондака на св. Иван - възвишените поетични песни в негова прослава, изпълнявани от двата хора, украсили празничните богослужения.



Приключил е и ремонтът на старата манастирска магерница, където в старите времена готвили храна за всички поклонници, по някой път до 10 000 човека. Тогава народът пълнел обителта само на големи празници поне 12 пъти в годината. Хората докарвали добитък за харизмо и понякога тук колили животните и приготвяли ядене за всички. Имало казани, които побирали два вола, наведнъж за благодатната супа. Запазени са големи лъжици, с които се раздавало ядене на групи. А вместо кубе в магерницата е комина за пушека.

Сега извън манастира се продава прясно опечен хляб като този едно време и хората купуват от него, като да заместят късчето от тялото Христово, което е нафората, раздавана на края на службата в храма.

Мнозина отиват и до гроба на свети Иван, който е източно от манастира. На пътеката, която води за старата постница, е църквата „Успение на свети Иван Рилски" с храмов празник на този ден. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е и пещерата, където светията отшелник е живял. На това място и тесният отвор в скалите, за който се смята, че пропуска само праведници.

На няколко места в манастира има и строително скеле - потягат се фасади, обновява се единият от параклисите във вътрешността на централния - съборният храм на манастира „Рождество Богородично"

Предстои ремонт на покрива на северното крило. Вече е ясно, че обителта ще получи финансиране на свой проект по Програмата за развитие на селските райони. Едва сега благодарение на усилията на работната група на Светия синод и ставропигиалните манастири, какъвто е Рилският могат да получат европейско финансиране на свои проекти.

В ремонт е пътя към обителта, който не пипан повече от 30 години, но за празниците от Голяма Богородица насам, машините са прибрани на паркинг, а работниците почиват, за да може многобройните гости да пътуват по-спокойно. На връщане много от тях ще пеят последната строфа от тропара на св. Иван: „...отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.”






Из „Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец”

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има... Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар…

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйате началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение.

"Заветът на Св. Иван Рилски" има четири познати преписа, които се приемат за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му. Вторият, направен от монах Касиан е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски, вероятно от средата на ХIХ в., а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два се намират в сбирката на Етнографския музей.

17 август 2016

Фестивал на баницата в Бела паланка

Бела паланка е малко сръбско градче на не повече от 100 км от София. От няколко години в средата на август то става привлекателно с превърналия се в традиция Фестивал на баницата. Тази година любителите на пътешествия и фестивалния туризъм вече са го пропуснали, но затова пък още от сега могат да го включат в плановете си. А тези, които посетиха Дните на баницата на 13 август, със сигурност от сега мислят да го повторят.

Поне 15 български автобуса от рано потеглиха за атрактивното събитие и имаше защо. Посрещнаха ги транспаранти с надпис "Дани банице 2016"и многобройни шарени щандове.

Програмата на фестивала е тридневна - от петък до неделя, и включва много "културно-уметнички" изяви на фолклорни ансамбли, певчески групи, етно музика и млади таланти. Занаятчии керамици, тъкачи, бродирачки и художници са част от феста със своите щандове.
Близо 300 баници в различни варианти бяха подредили на щандове сръчните майстори баничари.


Не по-малко бяха и пъстрите сергии на занаятчиите

И ако някой беше тръгнал със скептицизъм към този панаир, то нямаше как да не остане изумен от изобретателността на участниците в състезанието за най-добра баница, защото това ще да е единственото място, където може да се види баница с диня или със смокини и люти чушки едновременно. Иновациите бяха обяснени с допълнителния елемент за оригиналност, който е въведен едва в това 11-то издание на феста.

Участниците в баничарския конкурс бяха приготвили по едно печиво да го покажат на журито, но покрай него имаше и такива за продан. Осминка от тепсията вървеше по 100 динара, което е по-малко от лев и петдесет. Изкушенията бяха всевъзможни - от традиционните баници със сирене, извара и месо, с лук, спанак и зеле до тези с патладжан и картофи или пък сладки - с ябълки, тиква, вишни, малини, ягоди и череши, гарнирани с орехи, лешници и бадеми. Имаше даже баница с макарони.

Невероятното изобилие беше обобщено с надписа на една от сергиите "Ал` се некад здраво jeло... баш!", което в груб превод значи "Ама се е яло здраво някога".


А яденето си върви и с пиене и не липсваха както домашно приготвени сиропи в това число и от коприва, така и ликьори и ракии. Чашка от 20 грама 34-годишна сливовица също беше 100 динара. Хит беше и измайстореният от млада девойка конфитюр от люти чушки.

Насред този пир за небцето два автобуса туристи от Перник обаче бяха силно загрижени за своята водачка Магдалена. Собственичката на туристическата агенция има особености на организма и не яде нищо с брашно, но дори и за нея на изложението се намери баница. Оказа се, че местна жена има същото страдание като перничанката и участва в баничарския фест с безглутенови печива - и солено, и сладко. Така се оказа, че наистина за всекиго има по нещо.
По сергиите на занаятчиите също имаше привлекателни предмети, а за улеснение на посетителите цената, както и при баниците, беше закръглена и всяко нещо вървеше по 100 динара. Търговците не отказваха и левове и евро и всичко се смяташе по странен курс, на когото както му е удобно.

Славиша Милойевич от Ниш предлагаше нашарени юзчета, комплектовани в сервизи.


Майсторката на бродериите Радица Животинович от Крешевац беше направила за всеки празничен повод красиво изделие и нашенци
накупиха подложки за погачи с дантели







Независимо че хората бяха дошли заради баниците, привлекателни се оказаха и пушещите скари и ако баниците бяха за предястие, то ароматът и видът на сръбската скара нямаше как да не разпалят апетити. Плескавици, вешалици, вратни свински пържоли и дъхави наденички бяха поглъщани, обилно полети с пиво, а и бирата и безалкохолните също вървяха по 100 динара.

Фестивалът се провежда около местната природна забележителност - Врело, където гейзер изхвърля вода нависоко като естествен фонтан, а реката е с прагове и е доста дълбока с много риба в нея. В парка край тази красота е вдигната сцена и любители певци и танцьори вдигат настроението на гостите на фестивала. Музиката, която се носи, не е типичното сръбско, а нещо много по-близко до българския фолклор.

Но още по-голяма беше изненадата, когато сцената беше завзета от девойки с нашенски литаци. Оказа се, че от няколко години фолклорен ансамбъл към читалище "Тодор Пеев-1871" в Етрополе неизменно гостува на Бела паланка на този празник. Малките идват по-отдавна, а покрай тях и ние, татковците се запалихме по хоровете и вече ги придружаваме в тази изява, споделя мъж на средна възраст. Етрополските танцьори си партнират с местен състав с името "Ремизиана", както по римско време се е казвало това селище на средата на пътя между Изтока и Запада.

Възможно е и фестивалът на баницата да има своя корен в средните векове, защото през 1664 година английският дипломат Джон Бърбъри пише за интересен обичай за посрещане и изпращане на гости в Бела паланка. "Според своя обичай ни посрещнаха българки, разхвърляйки парчета масло и сол по пътя, предвещавайки и пожелавайки успех в пътуването и работите ни"... А това с маслото и солта си е елемент от баницата.

И в България има майсторки на баници, може да има и подобен празник, но при комшиите всичко е някак си по-естествено и истинско. Плодовете и зарзаватът са от градините им, а не вносни.

Веселбата също извира от сърцето и заразява

За туристическите агенции, които предлагат като дестинация западните покрайнини в Сърбия, не е трудно да обогатят маршрутите с посещение в Пирот, който е окръжният град за Бела паланка и с близките в региона манастири. Най-лесно се стига до Суковския манастир "Успение Богородично". За автобуси е по-недостъпен Погановският манастир "Св. Йоан Богослов", защото се минава през скални тунели и остри завои. Може да бъде посетен и Темският манастир "Св. Георги", който е само на няколко километра встрани от пътя за Ниш.
Проблем е само преминаването на границата, защото по някаква причина през пункта се минава бавно, ама много бавно, сякаш за да не бърза времето и да ни връща по-близо до здравите традиции, които са ни общи с комшиите.



standartnews.com

16 август 2016

Яйце от дърво на пазара в Пирот


Хубавата стока свършва по обяд, след това е време за плескавици и пиво

Когато на пазара има огромно изобилие от стока, сме свикнали да казваме, че има и от пиле мляко, макар да не може да се купи. Но на пазара в Пирот има яйце на дърво и то може да се купи.

Само на около 90 км от София сръбският град отдавна е привлекателно място за пазар на много българи. По сергиите има такова изобилие от плодове зеленчуци - домашно производство на ниски цени, че и най-претенциозният клиент може да се обърка. С вкус на домашно и спомен от детството са и сиреното, и месото. А ракията това лято е все от дюли. С еднаква лекота се пазарува с динари, левове и евро.

Дървото с яйца е на сергията за цветя на Ясмина. Тя е на възлово място в началото на пазара и веднага привлича клиенти. На българите предлага каменно цвете в ярки цветове и обяснява, че му вика "бугарче", защото купувала семената в София. Клиентите от България, обаче я подминават и чак като напълнят торбите, може да се върнат, за да си купят и цвете.

Изобилието от чушки и домати в най-различни разновидности е объркващо. Не знаеш къде да гледаш и от кое да купиш, затова често пъти цената се оказва решаваща. Това са го разбрали и търговците. Затова вместо обичайните 60 динара, което е около 1 български лев, на купчините домашен пипер може да се види и цена 5 и даже 1 динар. Оказва се, че толкова струва бройката и количеството не зависи от кантара. По сергиите вече има и низи със сушени червени чушки, а някои от търговците ги предлагат на бройка. Лук, чесън, картофи, крастивици и червено цвекло, домашен боб - тетовац, и кочански ориз - всичко е произведено в градините на търговците. Стоката е по сергии, но и направо на земята.

За купувачите от България сред плодовете най-впечатляващи са къпините. По нашите пазари те вървят по 9-10 лева за килограм, но тука са 100 динара, което е под два лева и са едри като орехи.

Докато лапаме сладките къпини от тарелката, си припомняме популярната приказка, че като се изкъпе някой пиротчанин, се получава чист българин. Дочува ни достолепен търговец и се намесва в разговора. "Верно, али ако го купе бугарка", шегува се чичото. "Аз съм роден през 1944 година, когато в Пирот са били българските войски и кметът е бил българин. Майка била в кревата с един български войник, а после съм се родил аз и той ми дал името си, разказва човекът и признава, че за клиенти от България прави отстъпка. Стоката му е разнообразна - до зарзавата има и цветя, и лозови сарми, няколко шепи боб и сирене, а под масата са шишенцата с ракия. Край него се срещаме с Драган, който е пиротчанец, но на "Ломско шосе" в София има ресторант за сръбска скара. Хвали стоката на търговците и казва, че живее между Пирот и българската столица, а в събота предпочита да пазарува тука и за заведението си.


Сирене предлагат и други търговци, но не е много, а цената е осреднена на около 10 български лева. Но пък е сигурно, че в млякото, от което е правено, няма примеси.

Не така е с цената на яйцата. Те са калибровани на поне пет категории и струват различно - от 8 до 13 динара за бройка.

На средата на пазара се носи аромат на прясно смлян червен пипер. Продавачът прилича на нещо средно между духовник и хипи и не продава друго. Привлечени от аромата спираме и купуваме пакетче по пакетче сладък и лют пипер и питаме за ракия. Той вади под рафта шишенце и хвали напитката, че е от дюли. Тука се намесва познайникът ни Драган и казва, че това не е вярно. Къде има толко дюлеви дървета, та всичките продавате дюлевица, опитва се да спори търговецът, който ни кани да опитаме и казва, че по вкуса ракията е като компот, но с висок градус.

На много места по пазара има и природни аптеки. Това са сергии с всевъзможни билки - надлежно пакетирани и етикетирани с рецепти за болестите, които лекуват. Има и разновидности пчелен мед, който също се продава като лекарство, но и просто за подслаждане на чая от дъхавите билки.

Накрая в торбите за разкош се добавя и по пакетче домашна юфка и фиде, които не струват скъпо, като се знае, че са печени на слънце.

Пазарът завършва с екзотичен пъпеш с дъх на ананас, няколко чепки грозде с аромат на тамян и две шишета ракия - дюлевата е 700 г за 250 динара - малко над 4 лева, и половинка сливова само 80 динара, които май няма да стигнат за обилните салати.

Новаците, решили да пазаруват в Пирот, трябва да знаят, че хубавата стока свършва до обяд, а след това вече може да отдъхнат в близките кафани и да опитат местните плескавици. Но тези плоски кюфтета задължително трябва да се полеят с пиво. И ако имате време, може да оставите децата да поиграят в парка, който е в самото корито на река Нишава.

Едва тогава се връщаме при Ясмина, за да си купим дървото с яйца и да си обещаем скорошна среща, когато ще доведем и приятели.


standartnews.com

15 август 2016

Чудотворните икони на Пресвета Богородица

Наричаме я с различни имена. Казваме й Божията Майка, Дева Мария и Приснодева, т.е. Дева завинаги, света Богородица и Пресвета, защото е най-почитаната сред светиите и най-силната застъпница пред своето Чедо Спасителят на човеците Иисус Христос, Затова е и Царица и Владичица Небесна. В църковния календар са установени осем велики Богородични празника, но най голям е посветеният на Успението - заспиването на Божията Майка за вечния живот. В народната памет този празник така се и нарича Голяма Богородица. Сега го честваме на 15 август, но преди в църквата да се направи календарна реформа Голяма Богородица е била на 28 август. Толкова силна е почитта към Богородица на народа, че макар и откъснат от Църквата чрез войнстващия атеизъм и набезите на лукавия и до днес в много села традицията да има събор на населеното място, посветен на Богородица се е запазил почти 50 години след смяната на календара в края на август. На праведните е дадено да преживеят през земните си дни и дадени свише чудеса пред чудодейните Богородични икони. Чудеса стават не само пред първообразите и оригиналите, но и чрез техни най-обикновени хартиени копия, но винаги те са свързани не със суеверия, а с чистата вяра, надежда и любов.

Заспиването на Божията Майка станало така:

Докато веднъж Пресвета Богородица се молела на Елеонската планина, пред нея се явил архангел Гавриил с палмово клонче в ръка. Той възвестил, че след три дни тя ще се представи при своя Син, за да живее и царствува с Него вечно. Богородица взела палмовото клонче и с най-жива радост от вестта за своята близка земна смърт продължила да се моли да благодари на Бога. После се върнала в дома на св. Иоан Богослов, където живеела и наредила и украсила всичко като за радостно тържество. На две бедни вдовици завещал дрехите, които обикновено носела. Помолила тялото й да бъде погребано до нейните родители в село Гетсимания. Изпълнило се и нейното желание да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред нея. Св. Богородица известила за своята близка смърт и апостолите се натъжили, както и всичките нейни близки, но тя ги успокоила: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог.”

В деня на нейното заспиване в дома горели свещи в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж чудна небесна светлина озарила стаята и сам Господ Иисус Христос слязъл от небесата за душата на Своята Майка. С лед това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: "Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!" (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.
Погребали я според нейната воля и три дни се молили непрестанно при гробницата, заедно с песните на ангелите, които се носели над това място.
На третия ден пристигнал св. ап. Тома, огорчен, че не заварил жива Божията майка. За да го утешат апостолите му предложили да махнат камъка от гроба, за да се поклони на пречистото тяло, но като влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили. Тайната на това чудно събитие се разкрила пред апостолите още същия ден, когато седнали на обща трапеза. По обичая си те вдигнали специалния хляб, наричан "част Христова”, за да го разделят помежду си и след като кажат „господи, помагай!”, да го изядат като благословение от Иисуса Христа, на облаците в небето над тях се явила Божията Майка и казала: "Радвайте се! Защото с вас съм през всички дни!".
В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича "панагия" ("пресвета").

Панагия в Кюстендил

Утвърденият от Църквата обичай „Панагия” е станал част от градската култура в Кюстендил. Ежегодно в навечерието на Голяма Богородица в града и околните села се организира като местен културен празник.
Кюстендилската „Панагия” – Въздигане на хляба представя българската православна традиция и изкуство и обичайно е съпътстван от изобилно хлебно изложение.
Ден преди Успение Богородично се представя обичай по замесването на богородичния хляб и изпичането му в подница . Най-възрастната жена в семейството учи и предава тайната на правенето на хляб на по-младите. В този хляб е вплетена вяра, майсторство и автентичност, предавани от майки на дъщери, от род в род. Хлябът се меси с молитва за добруване, украсяват го със символни фигурки от самото тесто и го носят в храма с благодарност към Богородица. След празничното богослужение в 200 годишната черква „Свето Успение на Пресвета Богородица” градината пред кметството се превръща в изложбено пространство с красиво подредените обредни хлябове, плодове и жито.
И тази година празникът ще бъде богат на прояви. След водосвета и освещаването на обредните пити ще има изпълнения на църковни песнопения, а в близост ще са подредени изложба на икони и тематични фотоизложби.


Иконата Успение Богородично





В иконографията е установена традиция Успението на Божията майка да се изписва по следния начин: По една сграда от двете страни на иконата, в средата на преден план - Света Богородица заспала с кръстосани на гърдите ръце върху украсено легло. До главата й наведен стои свети апостол Петър с кадилница, а от другата страна е св. ап. Павел, протегнал дясната си ръка към нея с жест на голяма почит. До всеки от двамата апостоли има още по пет апостола с тъжни лица. Зад леглото в средата е Христос, заобиколен от ангели. Малко по-далеч са изписани светии с богослужебни одежди. В левия край са жените, които плачат. Христос държи в двете си ръце душата на майка Си под формата на пеленаче, което символизира, че Божията Майка се е родила за нов живот. В някои стари икони светите апостоли носят леглото, на което лежи Богородица, което подсказва за погребална процесия.



Векове наред православните почитат деня на нейната смърт като най-голям празник. Така е защото Бог ни е завещал чрез своя пример, че през земните си дни само се готвим за вечния живот в Царството Небесно.Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта докоснала Благодатната. И както се празнуват
Рождеството на Богородица, въвеждането на малката Мария в храма, благата вест, че ще става Майка на Спасителя, покровът, честната дреха и пояса на Пресвета Богородица, така в църковната традиция са установени и постоянни празници на иконите на Божията майка. Много от чудодейните образи на Богородица са в светогорските манастири и там старателно се пазят преданията са станали пред тях чудеса. Прототипи на тези образи на Божията майка се намират и по българските манастири. Все водени от вярата, надеждата и любовта многоброен християнски народ се стича пред чудодейнитеикони на Божията майка.

На успението на Пресвета Богородица са посветени два от най-големите православни обители по днешните български земи. Храмовите празници на тези два манастира са на Голяма Богородица, но там в специален ден се празнува и чудотворна икона на Божията майка.

За чудодейната икона на Божията майка в Бачковския манастир се знае много. Съществува предание, че този богородичен образ е копие на легендарната икона на Дева Мария, нарисувана от св. ап. ев. Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира. Изображението е от типа „Умиление”или „Елеуса”, каквото има и в Рилската света обител, но в Бачковския манастир то е облечено в сребърни и златни обкови.
Според православното предание след Петдесетница св. ап.ев. Лука нарисувал три икони на св. Богородица, които се смятат за нейните първи изображения.

В Троянската света обител е иконата Света Богородица Троеручица и тази година за втори път в нейна чест беше на 11 юли беше отслужено всенощно бдение. Тази икона също е от типа Одигитрия (от гр. пътеводителка). От този тип е и чудотворната икона на Божията Майка в Рилската света обител, обогатена с мощите на 32-ма светии.
Първообразът на Богородица Одигитрия (Пътеводителка) от незапомнени времена се намирала в манастира Ватопед на Атон. През 1730 г. по чудесен начин, при заключени врати, светата икона изчезнала не само от храма, но и от манастира. Скоро чули, че се намира в манастира Ксенофонт и я върнали обратно на мястото й. Взели и най -строги мерки, за да не изчезне повторно. Но независимо от това, честната икона на Божията Майка, по начин, който е известен само на Нея, отново напуснала Ватопед и отишла в Ксенофонт, където пребивава и досега.


В Атонските манастири има много образи на Богородица, обвеяни богато с предания за чудеса. Такъв е и образът на Божията Майка “Скоропослушница”, която по утвърдената
традиция се почита на 9/22 ноември. Първообразът е в светогорския манастир Дохиар. По разказите на отците изображението е от Х век, когато е живял основателят на манастира св. Неофит. Иконата проявила за първи път чудодейната си сила през 1664 г. върху трапезаря на манастира, на име Нил, като го лишила от зрение, задето не се вслушал в молбата й, да не опушва нощем иконата с горяща факла. Ослепеният Нил паднал пред иконата и решил да не мърда от там докато не получи опрощение, като денонощно се молел и плачел, докато един ден чул от иконата следните думи: “Греховете ти са простени и отново ти се дава зрение. Съобщи на всички братя, че Аз съм покров и закрила на техния манастир, посветен на светите Архангели. Нека всички се обръщат към мен в нуждите си и няма да оставя никого нечут...Отсега нататък тази моя икона ще се казва “Скоропослушница”, защото ще проявявам бърза милост към всички, които прибягват към нея, и скоро ще чувам техните просби”. И наистина чрез тази икона Света Богородица извършва много изцеления от слепота и парализа и със специална благодат лекува епилепсия и обладани от беснования.
Икона на Божията Майка “Скоропослушница” има и в девическия манастир „Покров Богородичен” край дупнишкото село Расилово. В манастира разказват как тяхната икона помогнала на Мирослава Сотирова от Благоевград да надвие рак. През 2003 г. тя била оперирана от рак два пъти и няколко месеца я лекували с химиотерапия. Веднъж сънувала, че отива в манастир, изкачва стълби, вижда образа на Божията Майка и чува глас” Не тъжи, защото ще оздравееш. Прочела във вестник за Ресиловския манастир и отишла там. Изкачила стълбите към притвора на храма и се озовала срещу Скоропослучница. Веднага познала образа на Богородица от своя сън и разплакана признала: „Ето я моята Спасителка!”. това не е единственото чудо, свързано с тзи икона и изоб що в манастира.

В Ресиловския манастир благоволение от Божията майка може да се изпроси и пред образа на Божията Майка „Неопалимата капина”.
Тази икона изразява вехтозаветното пророчество за нейното Богораждане. Неопалимата къпина е храстът, който св. пророк Моисей видял да гори, но да не изгаря, което изразявало непорочното зачатие на Иисус Христос от света Богородица и Дух Светий. Като Майка Тя останала Дева: „Дева до рождеството, Дева в рождеството и Дева след рождеството." Установено е иконата да се празнува на 4 септември в деня на св. Пророк Моисей, който е видял „Къпината”.
„Веднъж (Мойсей) откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. И яви му се ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Мойсей рече: ще ида и ще погледам това велико явление защо къпината не изгаря..., и извика към него Бог изсред къпината и рече Мойсее! Мойсее! Той отговори: Ето ме, Господи! И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света” (Изх. 3:1-5).
Планината Хорив е в Синай и на това място по заповед на равноапостолната царица Елена през 330 г. била съградена малка църва, а по-късно била издигната кула. Така се сложило началото на днешния манастир "Св. Екатерина" в Синай, който винаги се е ползвал с особен статут и по Божия промисъл е останал непокътнат до днес. Смята се, че това е най-старият манастир, където никога не е прекъсвало богослужението.
В някои църковни песнопения се намира следният старозаветен символ: „Както къпината не изгоря в огъня, така и Ти Дево си родила” . В стихирите на празника Благовещение се пее: „ Радвай се Неопалима Къпино”. По народно предание тази икона избавя от огън почитащите я.
Това чудодейно библейско явление е предобраз на Божията Майка и това как Бог, Който е създал небето, земята и целия свят, се вселил в утробата на дева, за да приеме от нея телесно естество. Човек не може да види Бога във всичката Му слава лице в Лице. Както е било недостижимо според Моисей видението на горящия и неизгарящ храст, така е непостижимо за човешкия ум раждането на Богочовека от Дева. В памет на това събитие се почита иконата на Божията Майка, наречена „Неопалима Къпина”.
Най-често срещаното изображение е във вид на осмоъгълна звезда, окръжаваща Божията Майка. Звездата е съставена от два четириъгълника. Единият е червен и напомня огъня, а другият е зелен и напомня тайнственият храст. В ъглите на иконата има четири символа, упоменати в Апокалипсиса на св. Йоан Богослов: човек, лъв, телец и орел. А така също и архангели със символите според църковното предание: Михаил със жезъл, Рафаил с алабастен съд, Уриил с огнен меч, Селафиил с кандилница, Варахиил с гроздов плод и Гаврина с клончето на благовестието. В дясната ръка на Пречистата Дева се намира стълба, наклонена с горния край към рамото на Божията майка. Това означава, че Тя е въздигнала човечеството на Небето.
Една от най-древните икони „Неопалима Къпина” се намира в Московския съборен храм „Благовещение”. Тя е донесена в Москва от палестински монаси през 1390г. и по предание е рисувана на скалата, на която Моисей е видял тайнствения храст.
Отдавна в православния свят съществува обичай да има в своите домове иконата „Неопалима Къпина” като знак на небесно покровителство и защита от пожари и стихийни бедствия. Пред тази икона ние възнасяме молитви към Божията Майка, та по Нейното застъпничество Господ да съхрани нашата страна и целия свят от пожар, войни, вътрешни и външни раздори и междуособици, защото ние твърдо знаем, че от неизчерпаемия източник - Своите свети икони, Сама Небесната Застъпница дарува на верните изобилие от целебни благодеяния, източва неоскъдно благодат и избавя всички от беди и напасти.

Всецарица изцелява в Църногорския манастир

В атонския манастир Ватопед е чудодейната икона на Богородица Всецарица. След проявено желание нейно копие да има и в Църногорския манастир „Св. Безсребреници Козма и Дамян” над село Гигинци от неговия игумен йеромонах Никанор за помощ и подкрепа на близки на обителта страдащи хора, това стана много бързо и лесно, явно не без намеса свише. Иконата е там от началото на май тази година и вече са записани първи случаи на изцеление. Имах силни болки в едното ухо и сериозно се безпокоех и страдах, но след като о. Никанор ни помаза след отслужения конжн на Богородица пред иконата, изведнъж усетих еднократно пропукване в ухото и болката, изчезна, споделя Христина от близкия град Брезник, която съвсем наскоро пребори раково заболяване.
Възрастна жена с онкологични операции също доверила на монасите, че е получила подобрение на състоянието си след моления пред иконата. Жена от Перник споделила, че тъкмо се канела да оперира голяма брадавица на бузата под окото си, но след престой в манастира за бдение и много земни поклони пред иконата, като се прибрала у дома, установила, че брадавицата се е стопила. Последният случай е с Петър, който бил с оперирана простата, но усложнения налагали постоянно да е с памперс. Мъжът бил на поклонение пред иконата и още в същия ден се почувствал по-добре, а тези дни донесъл дарове в манастира, вече в добро състояние.

Богородица с крила


Изследователи на българското религиозно изобразително изкуство са стигнали до извода, че представянето на образите на Христос и Богородица с крила е феномен в иконописта, разпознаваем само в българска среда. Тези места, където видим Богородица с крила, очертават българския духовен и културен ареал. Там, където я няма тази Богородица, просто нямаме българско духовно влияние.”, казват специалистите. Такава стенописана Богородица с крила има в Суковския манастир „Успение Богородично”, който сега е на сръбска територия, но през през 1869 г. бил изписан от самоковските иконописци Васил Попхристов и Ристо. Монасите смятат, че двамата български зографи са решили да сложат крила на Пресвета Богородица, защото често към нея отправяме молитва: "Пресвета Богородице, закриляй ни...". Иконата се свързва и с празника "Покров Богородичен", а на повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Смята се, че образът на Богородица с ангелски крила я представя и като Утешителка.


Богородичните икони имат празници

Около 60 Богородични икони имат свои празници в календара на Църквата. Често в официалния църковен календар е отбелязан само денят на чудотворната икона на Пресвета Богородица, наричана "Достойно ест". Това е този образ на Божията Майка, пред който сам Архангел Гавраил изпял ангелската песен “Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”. Това дивно събитие се случило в келията на двама светогорски монаси, която дълги векове е била българска и едва отскоро е гръцка и е наречена на името на песента “Достойно ест”. Текстът на песента е написан върху каменна плоча с ръката на Архангел Гавраил, а плочата е изпратена в Константинопол като дар на императора. Богородичната икона пред която се случило това чудо биланаричана “Милующа”, но след това е преименувана на “Достойно ест” и е преместена от келията в съборния храм “Протатон” в Карея, където се намира и досега. Нейният празник е на 11/24 юни.
Във всеки месец от календара на Църквата, обикновено заради някое чудодейно събитие или проявено свише милост към човеците е установен празник на различни икони на Божията Майка. Знайни и незнайни служители на Бога на са сътворили боговдъхновени песнопения в прослава на Божията Майка и специални молитви за всяка от тези икони

12/25 януари - Млекопитателница и Акатистна
21 януари/  - Ватопедски икони Ктиторска и Утешение
25 януари/ 7 февруари - Утеши моята скръб

3 февруари - Умилостивение на зли сърца
5 февруари - Намиране на погиналите и Сицилийска
6 февруари - Елецка
10 февруари - Огневидна
12/25 февруари - Иверска

2/15 март - Държавна
13 март - Лидска (неръкотворна)
14 март - Теодоровска
19 март/1 април - Умиление

18 април - Максимовска
20 април - Кипърска

3 май - Иверска и Печерска
5/18 май - Неупиваема чаша
7 май - Любеческа и Жировицка
21 май - Владимирска
29 май - Помощница на грешните

3 юни - Югска
11/24 юни - Достойно ест
18 юни - Боголюбска
23 юни - Владимирска
26 юни - Тихвинска
28 юни - Троеручица

5 юли - Икономиса
7 юли - Влахернска
8 юли - Казанска
10 юли - Коневска
11 юли - Рудненска
12 юли - Атонска Троеручица
19 юли - Радост на всички радости
23 юли - Почаевска

8 август - Толгска
16 август - Теодоровска
22 август - Грузинска
26 август - Владимирска
31 август - Ватопедска Всецарица

1 септември - Всеблажена
2 септември - Калужска
4 септември - Неопалима къпина
16 септември - Погледни на смирението
24 септември - Мирожска

12 октомври - Иерусалимска
13 октомври - Иверска
17 октомври - Избавителка и Преди Рождество и след Рождество Дева
22 октомври - Казанска
24 октомври - Радост за всички скърбящи
30 октомври - Озерянска

2 ноември - Шуйска
9 ноември - Скоропослушница
27 ноември - Знамение

9 декември - Неочаквана радост
26 декември - Три радости