Хрумки, раздумки, рошави мисли

По Сурва злото се напомни… Животът продължава

2012-01-28T08:06:00.017+02:00

Като наближи Васильовден по старому, по пернишките села настъпва небивало през другите дни на годината оживление. Тогава – на 13 срещу 14 януари през нощта е Сурова. Сега на празника незнайно защо му викат Сурва, като изпускат така характерното за пернишкия говор „О”. Мъже, а през последните 15-20 години и много деца и жени се маскират на какви ли не персонажи от битието и света на тъмните сили и тръгват да гонят злото. Или поне такава е традицията и така се казва.

Тази година обаче тъкмо по СурОва злото се напомни по зловещ, суров начин. На 12 януари, в навечерието на празника по пернишките села, беше открито заровено в земята голо тялото на 17-тодишно момиче от Перник. Малко преди да навърши 18, таекоундистката Мирослава Николова изчезна след тренировка. Повече от два месеца беше издирвана с надеждата, че ще се намери жива и здрава. И тъкмо преди дните, в които уж гоним злото, избухна новината, че е била отвлечена заради пари и убита по зверски начин. Новината се допълни и с информация за двама заподозрени за престъплението – 36-годишният Стойчо Стоев – Чочо, който още в същия ден по информация от МВР се самоуби при оглед на дома му в присъствието спец. ченгета, а другият – Марио Любенов, се оказа с тежко психическо заболяване, което обаче трябва да се докаже, защото според всички, които го познават, не изглеждал луд.

Новината стана още по-зловеща заради разноговоренето на всички хора, занимавали се с разследването на трагедията. Появиха се редица въпроси и съмнения спрямо версията, тиражирана от МВР и негови служители на различни нива. И опитът на журналисти да уеднаквят сценария не отговори на всички увиснали въпроси. Сол в раната сипа и премиерът Бойко Борисов с непремерена реплика за награда от пържолки за служебното куче, открило тялото. Политици от различни по цвят политически сили надигнаха глас за оставки и трагедията съвсем основателно придоби и политически характер, защото очевидно нещо в работата на МВР явно не е наред - въпреки самохваленето, крайният резултат не е добър. Злото шества по земите ни с пълна сила. И няма страх от Бога.

В официално тиражираните версии по случая Мирослава хората съзират липса на логика и явни противоречия. Премиерът се издъни с репликата си за пържолките. Независимо, че поиска „хиляди” извинения, после той продължи да настоява близките на жертвите да се извиняват на МВР, че не осигурило сигурността на близките им. Всичко това и основно липсата на справедливост, кара хората да се противопоставят на света, в който живеем.

По тази и по други, разбира се, причини след СурОвата по селата и преди традиционния фестивал на маскарадните игри, който се прави в Перник в края на януари вече всяка година след 2008-а, в интернет пространството се надигнаха гласове фестивалът Сурва през 2012 година да се отмени в памет на отвлечената и веднага след това убита Мирослава.

Като им се иска на хората абсурдът, в който живеем и който е около нас, да се промени, се стигна до там да се настоява и да се откажем от традицията, каквато е фестивалът Сурва.

Добре, тази година фестивал няма да има! И какво от това? Ще станем богобоязливи?

Та нали като се разказва за обичая все това се повтаря, че се гони злото. А какво? То все си остава. Колкото повече го гонят с хлопки, страшни маски, огньове, невъобразим шум и обилни количества алкохол, толкова повече то – злото, сякаш не си отива.

Хората си отиват. Мирослава я няма, Бог да я прости.

Злото, но и традицията остават. От години едва ли някой вярва, че сурвакарите и фестивалът гонят злото. Всичко това отдавна се е превърнало в едно простонародно шоу, което само осмива живата около нас.

В памет на жертвата, в памет на мъртвите (Царство им Небесно), по-добре е да покажем пародията на живота около нас чрез традицията, завещана ни от дедите.

Животът продължава!

Както всяка година от незапомнени времена и през 2012-та в нощта на 13 срещу 14 януари в селата по цяло Пернишко тръгнаха сурвакарите. Вълшебната нощ изживяха хората и техните гости в десетки села в района. Проглушителeн звън на хиляди тежки звънци, стотици факли и хора със страшни маски погнаха злото. Гориха го по огньовете на мегданите. Тази година обаче, тъкмо защото то – злото, се напомни по зловещ начин, СурОвата по селата започна с памет за Мирослава.

Игрите започнаха в село Богданов дол където кметът Кирчо Кирилов прикани маскирани и гости да сведат глава в памет на убитото момиче.
„Нека никога на територията на община Перник, на територията на нашите градове и села , няма случаи, като този на Мирослава, които да пълнят със сълзи очите на майките. Нека има радост и усмивки на лицата на младите хора и на децата”, каза кметът на община Перник Росица Янакиева, която и тази година направи традиционна обиколка из селата по СурОва.

Заедно с кмета бяха и нейните заместници Илинка Никифорова и д-р Симеон Василев. Този път водач на официалните лица беше експертът по разузнавателна защита на икономиката проф. Стефан Николов, който доскоро работеше в ЕПУ. През 60-години на миналия век неговата кариера започнала в Елов дол, където бил комсомолски секретар, но той предпочете да обясни, че бил обществено-политически работник.
Шоуто по селата си беше като всяка година.

По мегданите пламваха огньовете. Срещаха се групи от различни села. Майки, баби и най-често дядовци водеха за ръчица невръстни маскирани дечица. В Богданов дол сред предрешените беше и 2-годишния Димитър, който си е направо ветеран, защото още на 11 месеца получи медал от пернишкия фестивал.

В Габров дол част от сценария на шоуто включва даже предаване на традицията от възрастните сурвакари на детската група, а тя е по-многобройна от постоянните жители на селото.

В Елов дол от няколко години неизменна част от СурОва са двама столични журналисти – Руслан Йорданов от „Стандарт” и Александър Симов от „Дума”. „Те са ми наследство от брат ми.”, представя ги сестрата на отишлия си без време от този свят непоправим веселяк Пламен Първанов – Пандо, който беше душата на веселбата по СурОва в Елов дол.

Както и предишни години, в Габров дол Сурва беше грандиозен спектакъл заради участието на Майсторите на танца, които пък разиграха характерната сватба.

Сигурно през годините са употребени всичките думи, с които се разказва за Сурва и сурвакарските игри по селата. Едва ли някой вярва, че това е начинът, по който се гони злото, защото то остава. Съвременната Сурва пази традицията и е само един спектакъл – пародия на живота около нас. Участниците се самоорганизират и си правят майтапи с всичко, което ни заобикаля – доктора, попа и задължително полицая.

В Елов дол от години ролята на полицай се възлага на един и същи човек. Представителят на закона винаги е с начернено лице, с обилно боядисан в червено нос и уши и най-нагло изнудва всички, които минават по пътя да си плащат такса. Той е въоръжен с милиционерска палка и има свирка с формата на фалос. Казва се Радослав Петров и споделя:.”Не дават да ходим друг. Полицай и това е”.

Случайно обаче Цветан Цветанов се казва най-високият тъпанджия. Висок е 198 см, живее в Перник, но като дойде Сурва е с групата на Беренде.

Винаги край суроваскариете има поп, който също не е пощаден от черната ирония на празнуващите. Попът залита, пръска с вода всички, псува наляво и надясно, а функцията му в карнавала е особено важна, защото той трябва да венчае младоженците.

Неизменна част от СурОва из Пернишко е една голяма пародия на сватба с младоженец и булка. От джоба на кожуха на младоженята обикновено стърчи полупразно шише, чието съдържание е огнена течност. Тя се приема не за друго, а като вътрешно средство за сгряване и добро настроение. Булката задължително трябва да я пишем с кавички, защото тя също е мъж, но облечен в булчинска рокля. Невероятно красива булка тази година беше Радослав – с руси букли и вувузела.

Тези маскирани човеци и много други като тях са истинските герои на СурОва. Заради тях и за всички, на които традицията е в сърцата и в кръвта им маскарадният фестивал го има. Всяка година организаторите търсят съвременните му измерения. Все повече и хората от бизнеса намират своите ниши в него, за да стане традицията част от туристическата индустрия. Моята мечта е фестивалът да се пренесе по селата, където му е мястото, а в центъра на Перник да се пренася не всяка година по еден и същи начин.

Хайде сега наздраве! Излезте да аплодирате маскираните герои, които на 28 и 29 януари ще дефилират по площада в Перник. Това е техният и нашият начин поне за ден да забравим за злото.

И до догодина, пак да се посмеем на живота си! Животът продължава…

Мирослава си отиде мърцина за чифте телешки пържоли

2012-01-13T00:24:00.005+02:00

17-годишно момиче от Перник си отиде мърцина. Оказа се, че девойката е погинала за чифте телешки пържоли. Месцето като награда трябва да получи кучето Горан, открило трупа на убитото и заровено голо под мост дете. Кучето трябва да бъде наградено с храна от вътрешния министър Цветан Цветанов, а родителите и близките на убитата трябва да се извинят на МВР, че не се е справило със сигурността на най-добрата таекуондистка в Перник.

"От личната си заплата да плати три-четири телешки пържолки на кучето освен да награди водача. Кучето свърши много работа. Заслужава и то, като разбира се и всички, награда", беше коментарът на премиера Бойко Борисов по случая по повод информацията, че тялото е намерено под мост в град Батановци от куче на Планинската спасителна служба, а по неговите думи кучето било на БЧК...

Но какво да очакваш от човек, който сам признава, че единствената книга, която е прочел е "Винету", макар и това да е съмнително и да е по-сигурно, че само е гледал филма с Гойко Митич.

Но премиерът си е премиер и много хора му ръкопляскат и му се възхищават, все по тая причина - колко книги са прочели. А Мимето вече я няма. Няма я много отдавна. Цели два месеца и повече. През това време много хора я търсеха- близките й, полицаи и мастити журналисти.

„Цяла нощ поддържах връзка с министър Цветанов и с екипите на ГДБОП и на полицията в Перник и бях в течения с действията на специализираните органи. В интерес на истината за разкриването на престъплението изключително спомогна работата на следовото куче. Затова, като човек, привързан към кучетата, заявих, че то трябва да получи най-любимата си награда в храната. Съжалявам, ако съм бил разбран неправилно и нека да бъда извинен от близките, както и от всички, които са се почувствали засегнати.”, все пак се опита да се извини премиерът Борисов. Но това няма да върне Мирослава.

Днес стана ясно, че момичето е брутално убито. Пред очите на полицаи се самоуби уличен в отвличането и убийството й. Много интересно как точно и защо е станало това. Дали някой не му е помогнал? Защо този уплашен, злощастен човек не откри стрелба срещу полицаите, ами стреля в себе си?Защо точно това не коментира министър-председателят.

Човекът не е неизвестен. Той е Стойчо Стоев – Чочо. Поискал да отиде до тоалетната в собственото си жилище, в присъствието на полицаи и с вързани с белезници ръце, успял да докопа пистолет и да се простреля, смъртоносно. Чочо и преди е влизал в новините. Преди години той беше замесен в подпалването на кола на бизнесмените от Перник братята Ясен и Милен Миленови и в отвличането на техния служител Румен Монов. Тогава Чочо и аверът му Краси от пернишкия квартал Калкас, бивш полицай, работеха за друг популярен бизнесмен от Перник - Федята, който имал да прибира 50 000 лв от Миленови. След случката Федята изгонил "охранителите си". Какво са правили след това, те си знаят, но напоследък станали бодигардове на сина на главната архитектка на Перник Маринела Чолева- Борислав Стойчев Чолев. Той пък бил гадже на сестрата на Мирослава - Елеонора, а тя е банков служител. Двамата даже живеели на семейни начала в къщата на родителите на Ели и Мими в пернишкия квартал "Драгановец".

Още веднага след изчезването на Мирослава в града се заговори, че Борислав наследил от баща си значително състояние, което възлиза поне на 6 милиона. Имал апартаменти в София и Варна и работещ бизнес за търговия със скрап в Италия, останал след смъртта на бащата. Говореше се, че Мимето е била отвлечена, за да се иска откуп от заможния наследник . Всичко това беше отречено. Елеонора разказа пред медиите за обаждане по телефона, колко бедни били и как сама разбила паролата на сестра си във Фейсбук. Тя стана особено словоохотлива, след като с нея се свърза журналистът Огнян Стефанов.

Защо гаджето на Елеонора носи фамилията на майка си, а не на починалия баща така и никой нито попита, нито изясни. Защо Елеонора не каза преди срещите със Стефанов, подробностите, които чак след това започна да повтаря? Не е ясно.

Мимето я няма. Няма го и подозираният в отвличането и убийството й Чочо. Казват, че има задържан втори заподозрян - може би някой си Марио, може да е и бившият полицай Краси от Калкас, но засега никой не казва. Шефът на полицията в Перник не овладял емоцията си и проронил сълзи, след като коментирал трагичния случай и подробностите по него, които са подредени в сценария. Сюрия журналисти от местни и национални медии се юрнаха да преразказват случката. Но нито зададоха точните въпроси, нито намериха отговорите. Попреразказаха записаното на диктофоните и дотам. Не знам защо все така се случва, но нещо хич не вярвам на тая история... Има много факти и обстоятелства, известни на широк кръг хора, а това значи и на МВР и те не се връзват с тиражирания сценарий.

Мирослава я няма. Премиерът се оказа по-загрижен за кучето Горан и за репутацията на МВР. Полицаите, допуснали да се самоубие заподозрян с белезници са си на работа и продължават разследването. Семейството скърби и много хора заедно с него. Страх от Бога няма. У никого.

Господ да я прости Мирослава и нейно да е Царството Небесно. Господ Иисус Христос, Синът Божий да прости и греховете на всички нас, грешните и да сподоби тук и сега на Земята да има повече справедливост., за да няма други като Мира.

Старият Перник оживя в календар за Новата 2012 година

2012-01-09T06:17:00.014+02:00

Старият Перник от преди средата на миналия 20-ти оживя в снимки върху календар за Новата 2012 година. Идеята е на списанието Life @ city и на Регионалния исторически музей-Перник. Заслуга имат и фирмите рекламодатели на списанието, които са отбелязани на всяка страница от календара. Той се разпространяваше с декемврийски брой на Life @ city и беше разграбен като топъл хляб. Сантиментът как е изглеждал Перник в миналото вълнува и съвременниците на отминали времена, но не по-малко и младите хора. На първата страница е площадът, който сега е наречен на името на покровителя на Перник св. Иван Рилски Чудотворец. Едноименният храм е построен, но Минната дирекция я няма. Представяте ли си Перник без Минната дирекция?! На гърба на титулната страница издателите са се постарали да отразят всичките важни събития от историята на Перник още от преди да стане град. Има снимки от въздуха с много градини и зелени площи, незаети от всевъзможни сгради и кутийки, заели пространството особено през последните години. Има ги халите, „Твърди ливади”, централния градски площад. В снимки са отразени важни събития като обявяването на Перник за град през 1929 г.

Всъщност сантименталните фотоси са част от албум, за който Регионалният исторически музей в Перник търси спонсор от няколко години. Съставител е етнологът Цветана Манева. Книгата е почти готова за печат, но все не се намират пари да бъде издадена. Това може да бъде една страхотна инвестиция, защото ще върне времето и спомена назад за старата слава на Перник и ще даде повод за нова гордост.

Списанието Life @ city също може да помисли за допълнителен тираж на календара. А ако бъде пуснат в продажба, ще могат да се наберат средства и за отпечатването на албума със стотици фотоси от стария Перник.

Само от една страничка в календара може да се научат много важни дати и събития от историята на Перник:

1891 – Започва работа „Държавна мина Перник”.
1892 – Открита машинна служба при „Мини Перник”
1893 – Открита е жп линията Перник-София.( Жп гарата е построена 1927 г.)
1894 – Открита първата амблатория при „Мини Перник”
1895 - В Перник светва първата електрическа крушка в България.
1895 – Построена е първата в Бълтария механическа сепарация
1899 - Построена е първата електроцентрала в България. Използвана е за осветление на пресевната фабрика и района около нея.
1901 – Създаден е Минният оркестър
1902 - Учредено е Минното читалище с библиотека.
1902 – Основано е туристическо дружество
1903 – Открито е минното първоначално училище
1903 - Св. Иван Рилски е обявен за покровител на миньорите. Честван е първият минен празник.
1906 – Основано е ловно дружество
1906 – В Минното училище е открит прогимназиален клас
1911 – Основано е колоездаческо дружество
1918 - Влиза в експлоатация Централа 3000 V.
1919 - Създаден е първият в България работнически театър
1919 – Създаден е Минният гараж
1920 – Осветена е минната църква „Св. Йоан Рилски”
1920 – Учредена „Пернишка поплярна банка”
1921 – Открит е първият гимназиален клас
1923 – Създаден е минен спортен клуб
1925 – Мина Перник получава автономия
1925 – Създадено е полицейско комендантство към „Мини Перник”
1925 – Създадена химическа лаборатория при „Мини Перник”
1925 – Учредено „Градини, паркове и залесяване” при „Мини Перник”
1926 - Строят се жилищата в кв.”Твърди ливади” и се проектира канализация. Това е първият в България градостройствен план за миньорски жилищен комплекс.
1926 – Построена Амбулаторията при „Мини Перник”
1926 – Учредена е Взаимоспомагателна спестовно-посмъртна каса „Миньор”
1927 – Построена е сградата на ЖП гара Перник
1928 – Основана е Централна спасителна станция при „Мини Перник”
1929 – Перник е обявен за град
1930 – Завършено е изграждането на сградата на Община Перник (на ул. „Р.Даскалов”)
1931 – Започва павирането на градските улици.
1931 – Започва изграждането на стъкларската фабрика „Кристал” и завършва през 1934
1932 - Завършена е сградата на Минната дирекция.
1932 – Започва строителството на градските хали
1934 - Влиза в експлоатация първата в България Брикетна фабрика (След 1953 г. - към ЦОФ).
1935 – Учредена е Потребителна кооперация „Съгласие”
1937 – Осветен е градския водопровод
1937 – Открит е плувният басейн в Перник
1939 - Открита е нова модерна училищна сграда (днес – ІХ- то основно училище „Темелко Ненков”)
1940 – Учреден е пенсионен фонд към държавните мини
1946 - Започва строителството на Гимназията
1951 - Влиза в експлоатация ТЕЦ "Република".
1951 - Започва строителството на Държавен металургичен завод "Ленин" (сега фирма "Стомана"), пуснат в експлоатация на 05.11.1953 г.
1953 - Открит е язовир "Студена".
1953 - Завършена е Пощенската палата в центъра на Перник.
1955 - Създадена е градската библиотека
1956 – Открита е новата сграда на градската болница
1957 – Открит е Дворецът на културата.
1959 - Перник става окръжен център (до 1987 г.).
1960-1964 - Открити: Завод за токоизправители, Завод за заваръчни машини, Завод за феромагнити.
1966 – Провежда се първият национален фестивал на кукерите и сурвакарите
1968 – Строи се Градския универсален магазин
1969 - Открит е заводът за специални стоманени профили „Благой Попов”
1972 - Открити са хотел „Струма” и Синдикалният дом
1973 - Завършена е новата сграда на Община Перник
1973 – Градската и Минната болница са обединени в Окръжна работническа болница „Рахила Ангелова”
1982 – Открита е сградата на Общинския детски комплекс
1994 – Открита е сградата на Обединена българска банка
1999 - Перник е обявен за областен център

Изглед на Перник от 30 години на ХХ век.

Сградата на Минната дирекция - 1945 г.

Изглед от Перник - 20-те години на ХХ век.

Минното първоначално училище.

Старата сграда на Минната дирекция.

Първата болница при Мини Перник, построена през 1894 г.

Площадът пред хотел "Кракра" ("Балкан") - днес сграда на НОИ. (Така е изглеждало някога мястото, където днес е Съдебната палата на Перник.

Тържество по повод обявяването на Перник за град през 1929 г.

"Старите рудници" - честване на първия минен празник - 1903 г.

Изглед от Перник - 30-те години на ХХ век.

Градските хали (намираха се срещу днешния Синдикален дом на централния градски площад.)

Перничанки.

Богоявление като търг за Кръста Господен

2012-01-07T07:42:00.004+02:00

В храмовете в Пернишко, най-вероятно още от времето на войнстващия атеизъм, съществува традиция на Богоявление Кръстът Господен вместо да се хвърля в ледени течащи води, да се откупува … с пари. Тази традиция си продължава и досега, макар в някои храмове и от някой свещеници като отец Александър от храма „Св. Илия” в пернишкия квартал „Мошино”, да е прекратена. Събраните средства се заприходяват в касите на църковните настоятелства и служат за нуждите на храма, а не на свещениците.

И тази година в централния градски храм „Св. Иван Рилски” в Перник се разигра търг. Наддаването започна от 10 лв. Силно желание да си заслужат привилегията да пазят свещения Кръст 40 дни у дома си с надежда за Божия закрила и подкрепа показаха двама човека – възрастна жена с болен съпруг и мъж на средна възраст, който идва редовно на богослуженията в храма с две големи момчета, вероятно негови синове.

Въпреки опитите на предстоятеля на храма отец Николай да усмири наддаването, то да е само символично, това не стана и се стигна до значителната сума от 1 400 лв. Предложи ги последна жената. Тогава се намеси един от свещениците и помоли на тази сума наддаването да спре и жената да получи Кръста.

Храмът беше пълен с народ. Хората станаха свидетели на наддаването за Богоявленския Кръст и тази година. Приемат го със смесени чувства – всеки различно, в зависимост от силата на вярата си. Щом Господ Бог е сподобил това да се случва, значи то се случва и ти участваш в него и няма защо да съдиш когото и да било.

Подобно и на други години обаче търгът за Богоявленския Кръст в Перник беше отразен в местен сайт със скверни думи, преиначена информация за събитието и морални укори от страна на написалия текста, без да е присъствал и видял какво се случва. В храма имаше трима журналисти, фотограф и оператор от местната телевизия. Още неприключило поклонението в храма за празника, в интернет вече се беше появила новината за нещо, което не се е случило. Кой е бил информаторът за написаното и защо така е пресъздал станало, си остава да тежи на неговата съвест, както и на този който е разказал нещо от първо лице, без да е бил непосредствен свидетел (не за първи път).

След публикацията обаче ми се обадиха много хора, за да попитат какво е станало, какво пише във въпросния сайт и вярно ли е това. Наложи се да погледна текста, който завършва със заключението „Отвратително е да нямаш срам!”. Това поне е успокоително, защото явно написалият откровената неистна знае поне това.

Лошото на интернет е това, че новините лесно се копират, без да се проверяват и без да се посочва източника и така преиначената информация се тиражира като в детската игра „счупен телефон”. За някои от новинарите най-важно беше това чия роднина е жената, откупила Кръста. За други – че свещеник „мечтаел” за Мерцедес.

Писаници от типа на въпросната публикация за случилото се на Богоявление в пернишкия храм няма да помогнат на никого да разбере, че свещеникът е служител на Божиите тайни и носител на благодатта, получена при светото тайнство Свещенство. Той е поставен от църковното началство да се грижи за вярващите и чрез него говори Самия Господ. Вярата в Господ не зависи от това дали вярваме в думите и постъпките на свещеника, а как се отнасяме към него като наместник на отношенията ни с Господ Бог.

„Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?” (Иак. 4:11-12), пита в съборното си послание св. апостол Иаков. И ни учи: „ Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата." (Иак. 5:8-9).

Човек намира себе си, борейки се само с греха си. Той сякаш изкопава и измъква себе си от почвата на своите страсти. Мнозина се мислят за добри, понеже разпознават злото и гневно го осъждат, но това е най-голямата болест на съвременната журналистика и политика. Който обича да осъжда, със сигурност и сам е подвластен на страстите, които осъжда, защото „хората в повечето случаи съдят за другите по себе си”(св. Иоан Златоуст).

„Кой най-много обича да съди ближните си? – пита старецът Иосиф Исихаст. – Този, който не познава добре себе си, своите страсти и немощи. Той не вижда в себе си недостатъци, а само дарования, а у другите вижда само недостатъци, а не и дарования”. „Не откривай греха на другия за свое собствено оправдание, защото благодатта, която до този момент те е покривала, веднага ще открие твоите собствени грехове. Доколкото покриваш с неосъждане брата си, и благодатта ще те сгрява и пази. ”, съветва той.

И накрая - в Евангелието на св. евангелист Лука пише: "Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. " (Лук.6:42).

Не ни остава нищо друго, освен да се молим за спасението на душата на клеветника. Господ да го омъдри и да го дарува с разум в делата му, за да не тегнат греховете му на бъдното му поколение.

Децата питат Господ как е

2012-01-07T06:55:00.004+02:00

Веднъж след служба в Погановския манастир "Св. Йоан Богослов" игуменът му Дядо Мардарий ми разказа за едно мимиченце. Той срещал малката красавица всеки път, когато ходел по свои дела в Митрополията в Ниш. Момиченцето било на някой от служителите там - добре възпитано и с добри обноски. Всеки път като се виждали малката питала учтиво Дадо Мардарий как е. След като той също така учтиво и отговарял тя не пропускала да попита: "А како данас се осечава Господ?(А как днес се чувства Господ?)

Запомних тази история и се сещам за нея всеки път когато видя деца в храма. Или когато с някое хлапе си говорим по Божии работи. Сега, като разказвам за някой светия или за празника в храма на съвсем невръстния ми внук, ми изглежда, че това го успокоява, ако плаче от коликите в коремчето му.

Затова реших да повторя и тук откъса от книгата на писателя от Рига Михаил Димов "Децата пишат писма до Бог". Той е направил уникално изследване, а книгата не задължава и не призовава, но води до много размисли...
Просто авторът е намерил най-добрия начин да види света през очите на децата. Това са и техните страхове, и радости, болки и обиди. Едва ли би могло да се зададе друг подобен въпрос, на който да се получи абсолютно честен отговор.
Повод да напише тази книга станала една командировка в чужбина, когато авторът обърнал внимание на публикуваните в един вестник писма на американски деца откъси от книгата "Децата се усмихват на Бога". В тях децата сякаш разговаряли с Бог и тогава му идва мисълта: "А какво биха казали нашите деца на Бог?" И авторът измислил три въпроса: за какво би искал да попиташ Бог? Какво би искал да разкажеш на Бог? И за какво би искал да помолиш Бог? С тези въпроси той тръгнал по училищата.

- Аз се обърнах точно към любимите учители на децата - разказва авторът. - И ги помолих колкото могат по-внимателно, грижливо, ненатрапчиво да зададат въпросите. Ако го бях направил аз сам, разбира се децата биха го възприели по друг начин: ето, дойде чичко писател и трябва да се отговаряха с някакви стандартни фрази. Реших да задам своите въпроси на деца от 7 до 12 години, защото по-големите са вече по-меркантилни, а по-малките не разбират още такива въпроси. Разбира се, не всички директори на училища ме пускаха да вляза: Защо трябва да бъркате в душата на децата. Но децата се оказаха по-талантливи от възрастните. Те отговаряха искрено, философски, дори с хумор. Мнозина може би не знаеха нищо за Бог, но интуитивно чувстваха, че това е нещо по-високо от родителите, по-високо от учителите. Учителите бяха във възторг от получените отговори, четяха ги в учителските стаи пред колегите си и ахкаха. Ето по този начин аз получих повече от 3500 писма. От тях аз подбрах най-интересните и ги включих в своята книга "Децата пишат писмо до Бог".

- Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 кл.

- Ти си създал заповеди за възрастни. Ние измислихме заповеди за децата. Ти само ги попрегледай.
1. Щом вече си се родил, не пискай.
2. Не се отказвай от удоволствия, щом душата ти ги иска, нали тя е от Бога.
3. Не се пъчи от мързел.
4. В любовта дръж на своите хора.
5. Уважавай майка си и пастрока си.
6. Задоволявай се с малко, понеже и ти самият си още малък.
7. Не погубвай природата - ти ще лежиш в нея.
8. Не се обиждай на възрастните, радвай се, че има още да живееш и живееш.
9. Не се прави мазоли на зъбите.
10. Не пуши на гладно.
4 "А" клас

- Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

- Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

- Кой духа вятърът?
Алик, 1 клас

- Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

- Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

- А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

- Е, добре, де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас

- А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас

- Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

- Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

- А в детството си Ти биеше ли се с децата или беше кротичък?
Костя, 2 клас

- Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

- Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

- А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас

- Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас

- Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас

- От кой момент може да се смята човека за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

- Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото?
Альоша, 1 клас

- Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас

- Какво значи това: всичко е по божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

- Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас

- На колко години си, Господи?
Валя, 2 клас

- Ти би ли искал да си от нашите?
Сьома, 3 клас

- Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас

- Със сигурност ли всички легенди за Тебе са истина?
Галя, 3 клас

- Католиците си имат един Бог, мюсюлманите - друг, юдеите - трети, лютераните - четвърти, православните - пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас

- Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

- Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас

- А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

- Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас

- Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

- Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

- Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас

- Нали първи са започнали да раждат мъжете - спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

- Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас

- От какво същество се е появила котката?
Лена, 3 клас

- Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

- Добре ли Ти е там?
Артьом, 1 клас

- За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас

- Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас

- Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

- Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас

- Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

- Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас

- Защо на едни Ти помагаш, а на мене - не?
Алик, 2 клас

- А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

- Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас

- А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас

- Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас

- Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

- Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас

- Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

- А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

- Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

- Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас

- А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

- Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

- Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас

- Ти защо си такъв - отначало си лош, а на другия ден - прекрасен?
Оля, 2 клас

- Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли?
Рита, 2 клас

- Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас

- Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас

- Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

- Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас

- Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас

- А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

- Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

- Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

- Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

- Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас

- Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас

- Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас

- А в Библията всичко ли е истина?
Вика, 3 клас

-А Ти как различаваш женската душа от мъжката? По пишката ли?
Вова, 3 клас

- А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

- Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас

- Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

- Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

- Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас

- За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

- Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

- А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

- Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

- Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас

- Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

- На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

- Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас

- Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

- Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена?
Алла, 3 клас

- Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас

- Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас

- Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас

- Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

-Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

- Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас

- Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

- За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

- За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

- Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

- И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас

- Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

- Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас

- Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

- Бих искал да знам, какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

- В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

- Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

- Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас

- На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас

- Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

- Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

- Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас

- А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

- Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас

- Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

- А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

- А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

- Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас

- Все пак кой е създал човека - Ти или трудът?
Рафик, 3 клас

- Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите - не?
Костя, 2 клас

- Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас

- Там при Тебе красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас

- Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас

- На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас

- Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас

- Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

- Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас

- Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

- Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

- Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас

- Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас

- Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас

- Как се става спомен?
Миша, 4 клас

- Ти си директор на времето ли?
Нона, 2 клас

- Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас

- Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас

- Ти в какъв вид живееш?
Ерик, 4 клас

- Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

- Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

- Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

- Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

- Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас

- Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас

- Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

- Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

- Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

- Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас

- Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

- Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас

- Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас

- Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

- За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас

- Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас

- Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас

- Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас

- Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас

- Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас

- Нека моя татко и моят дядо да станат ангели - те ще ме пазят.
Женя, 1 клас

- Покажи ме моля те на целия свят.
Алла, 2 клас

- Дай ми 1000000000000000000 долара.
Ерик, 4 клас

- Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас

- Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас

- Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас

- В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми харесва.
Вовка, 2 клас

- Вземи ме при себе си, в Русия.
Павлик, 2 клас

- Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

- Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас

- Пусни моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

- Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

- Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

- Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас

- Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас

- Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти - в мене.
Ляля, 2 клас

- Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

- Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

- Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми.
Моня, 4 клас

- Дай ми лична молитва.
Игор, 3 клас

- Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

- Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас

- Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

- Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

- Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

- Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас

- Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше и да има?!
Сергей, 2 клас

- Знаеш ли, откакто разбрах за тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

- Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас

- Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а недалече голяма зелена гора... Това Твоята вила ли е?
Наташа, 4 клас

- Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас

- А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас

- Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супер виц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

- Пиша Ти от интерната. Интернат - това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

- Край, аз знам какво е това любов. Любов - това е гола жена.
Андрей, 3 клас

- Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка.
Веня, 2 клас

- Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас

- Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас

- Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

- Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас

- Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас

- Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати - това е от Бога, ако сте бедни - това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас

- Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас

- Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас

- Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

- Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас

- Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас

- Защо трябва ние да страдаме, заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас

- Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

- А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас

- Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас

- Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, "за какво би искал ти да помолиш Бога?", мога да отговоря: Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам. С уважение, винаги на Вашите услуги...
Х. 4 клас

- Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас

- Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас

- А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас

- Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит.
Соня, 2 клас

- Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас

- Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

- Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него.
Едик, 4 клас

- На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

- Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас

- Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

- Ех, да имах Твоите възможности!
Олег, 2 клас

- Децата трябва де си имат свой Бог. Славно, добро Богченце.
Саша, 3 клас

- Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас

- Развод - това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

- Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас

- Старците - това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

- Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас

- Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас

- Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас

- Родителите - това е нашата болка.
Владик, 1 клас

Как да си сготвиш Нова година?

2012-01-01T19:58:00.002+02:00

Вземат се 12 месеца! Изчистват се изцяло от озлобеност, завист, скъперничество и страх.
Всеки месец се разбива на 30 или 31(в краен случяй на 29 или 28) дни, така че запасът да е достатъчен за една година.
Поотделно всеки един от дните се гаснира с по една доза работа и 2 дози радост и хумор.
Прибавят се 3 пълни супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжица толерантност, зрънце ирония и щипка такт.
След това сместта се залива обилно с любов.
Готовото ястие се украсява с букет любезност и се сервира ежедневно с веселие.
Бон апети!!!

Такава рецепта, подобна на кулинарна майстория, си разменят из нета приятелки в навечерието на 2012 г. Манджата е валидна за всяка Нова година, но за идващата 2011-та тя ще ни е особено необходима, защото както вървят работите в обрулената ни държава – нищо добро не ни чака.

Врял и кипял в политическия живот партиен активист предположи, че може да се стигне до правителство на националното съгласие.
Наблюдатели у нас и по света определиха изтичащата година като време на протести, а героят й – протестиращият гражданин.
Как да ни се случат нещата – има една изпитана с хилядолетия рецепта и тя е: „Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.” (Ев. Марк. 11:24).

Празник на св. Спиридон и бусинската керамика - 2011

2011-12-11T13:37:00.004+02:00

Народен празник на бусинската керамика организира фондация "Петър Гигов и бусинската керамика" в трънското село Бусинци. Повод зоа народното веселие всяка година по това време е денят на св. Спиридон. По презничния календар, следван от Българската православна църква той се чества на 12 декември.

Свети Спиридон и бусинската керамика

2011-12-10T08:50:00.005+02:00

Свети Спиридон е тачен от народа като покровител на много занаятчии - кондурджии (обущари), абадджии (шивачи), бакърджии, дюлгери, защото според преданията, а и според неговите житиеписциq той ако и да е бил епископ в кипърския град Тримитунт, все пак е вършел и много обикновена работа като обикновените хора. Преди да стане епископ и даже още от дете бил пастир, затова свети Спиридон е особено тачен и от козарите.

Най-много сякаш са го почитали грънчарите и керемидарите, заради едно от многобройните му чудеса. В житието на св. Спиридон се разказва за неговото участие в І Вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., за да бъде осъдена ереста на Арий. Арий успявал да надговори всички епископи, но не и светия Спиридон. Понеже Спиридон бил неук клириците се бояли да му дадат думата, за да не би Арий да го направи за смях. Св. Спиридон обаче го надвил с просто слово, но със силна вяра и със сила в словото.

Житиеписците му приписват следните думи: "Един е Бог, сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание."

Според преданието, за да докаже равнодостойнството на Трите Лица на Света Троица, св. Спиридон взима в ръката си една керемида. Стиска я и от нея се появява огън, покапва вода, а в ръката му остава глина. Свети Спиридон обяснява, че както керемидата макар и една се състои от вода, глина и огън, така и Бог Отец, Син и Светият Дух са един Бог. С дози довод и с този пример Арий и привържениците му били убедени.

Заради силната си вяра, св. Спиридон бил надарен с изобилна Божия благодат и с нея той обилно напоявал словесното си стадо. Той бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. Сторил много добри дела за утвърждаването на християнската вяра и постоянно помагал на бедните, болните и попадналите в беда. Живеел обикновено, но смайващи чудеса го прославили още приживе.

Защо го тачат грънчарите се разказва още една история. Веднъж Спиридон се опитал да направи съд от глина. Било му за първи път и не сполучил. Мъчил се, мъчил се, но глината все се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите му облели парчето глина и то започнало да се вае. Оттогава до грънчарското колело на всеки майстор има паничка … със сълзите на св. Спиридон.

Тази история обечаше да разказва славият майстор грънчар от трънското село Бусинци Петър Гигов.

По повод празникът на св. Спиридон, който се чества на 12 декември, Фондация «Петър Гигов и Бусинска керамика» с председател Александър Кожухаров – потомък на именития бусински майстор, кани на празник в трънското село Бусинци в събота - 10 декември 2011г от 11 часа. Ще има демонстрации с грънчарско колело, народно веселие и базар на бусинска керамика.

Така освен св. Спиридон по подобаващ начин ще бъде отдадена заслужена почит на бусинския майстор Петър Гигов, обявен посмъртно за почетен гражданин на Трън през 2010г.

Самобитният грънчар Петър Гигов е прославил с майсторството си съвършенството на бусинската керамика по целия свят. Той е роден в грънчарска фамилия, предала му обичта към глината и грънчарството и е един от последните бусински грънчари. Казват, че като млад бил тих, мълчалив и все се ровел да търси стари грънчарски съдове.

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски” в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен”. А за пръв път селото е споменато още през 1576г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).

Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Според стари документи, по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела.

Майстор Петър Гигов прави всичко възможно да възобнови замиращата бусинска керамика и да привлече интереса на институциите към някогашния поминък на селото. Благодарение на тези усилия, които са му коствали много ходене по мъките и яростна борба с бюрократите чрез стотици изписани писма, днес в Бусинци има „Музейна сбирка на бусинската керамика", която е открита още през 1985г.За създаването й е имала заслуга и лично Людмила Живкова или поне така твърдят местните.

Сега в музея се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър.

Според оставени от него писмени сведения сбирка с авторски изделия на майстор Петър Гигов трябва да има и в Регионалния исторически музей в Перник.

Приживе майсторът е удостоен със званието „Заслужил деятел на народното изкуство”.

За Бусинската керамика са характерни стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми.Казват че точната бройка на оригиналните модели е около 115. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика – болярския стакан създаден от бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира – уникална стомна с дупка по средата.

Образци на Бусинската керамика са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии като Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзеум, националните музеи в Токио, Москва и Петербург, Сидни, Пекин, Делхи, дори и на Канарските острови.

Когато именитият бусински майстор-грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите си сили, ежедневно посрещал гости от страната и чужбина в трънско Бусинци. Богат японски колекционер на керамични произведения му предложил фантастична сума във валута, за да откупи колекцията му и уникалната му къща, която отвън цялата е окичена с великолепни образци на бусинската керамика. Петър Гигов отбивал атаките на богаташа, но той не преставал да го притиска. Накрая майсторът отсякъл: "Бащин дом не се изнася, българска земя не се продава".

Мнозина мислеха майстора за чепат чешит, заради упорития му и непреклонен характер. Всъщност какъв прекрасен човек беше майсторът говорят багрите по неговите грънци, грейнали като слънца в жълто, червено и неповторимото зелено.

Силвестър Сталоун си избра зъболекар от Перник

2011-12-09T20:16:00.008+02:00

Усмивката на Силвестър Сталоун вече има и пернишки блясък. Супер звездата си избра зъболекар от Перник. За да блести българска усмивка в Холивуд се погрижиха собствениците на клиниките ЕоДент д-р Венета Павлова и д-р Валентин Павлов.

Едно зъбче на Слай пострада още по време на предизборната кампания, когато д-р Павлов се бореше за доверието на перничани, за да изберат за кмет на Перник. Вместо това, не кой да е, а Силвестър Сталоун го избра за свой зъболекар - разбира се него и съпругата му д-р Павлова.

Малцина бяха посветени в старателно пазената тайна, че стоматолозите от Перник правят сияеща усмивката на Слай. Папараци обаче уловили звездата в разговор с д-р Павлов и сега това е известно.

Звездата е у нас от края на септември за снимките на супер продукцията "Непобедимите 2". Заради проблем с преден зъб на Слай, снимките са били изправени пред дилемата да спрат и екшънзвездата да замине за Америка при своя зъболекар или да се довери на българските стоматолози.

Така той попада в столичната клиника ЕоДент на сем. д-р Павлови.

Всичко тръгва от една известна дама,която се грижи за здравословното хранене на филмовите звезди гастролиращи у нас.

По време на снимките на сцена с бой става инцидент. Силвестър Сталоун се оказва със счупен зъб и паднала фасета на друг. Той се колебае дали да се прибира до САЩ и да се преустановят снимките на "Непобедимите 2" или да намери алтернативен варант в България.

Сталоун се доверил за усмивката си на екип от специалисти в софийската ЕО Дент клиника, но заради лекарската етика всичко това се пазеше в тайна. Сега д-р Павлова, докоснала се до филмовата звезда, споделя : "Срещата със Силвестър Сталоун за мен и целия ни екип ще остане като незабравмо преживяване . Когато ми се обадиха по телефона, в първия момент аз не можех да повярвам. Щастлива съм, че имах този невероятен шанс и възможност да лекувам Слай и се гордея, че в Холивуд ще грее българска усмивка.”

„Страхотно уважение, доверие и признателсност. Изключително благодарен пациент” сподели д-р Павлов.

В последния ден от предизборната кампания по време на кметските избори той закъсня за среща с избиратели в пернишко село. Пред съратниците си сподели, че имал много специален пациент, но така и не разказа подробности. Всъщност дни наред в клиниката се работи ударно, за да може Слай хем да снима, хем да си направи зъбите. Сега става ясно, че именитите му колеги Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Чък Норис и Джейсън Стейтън така и не разбрали къде се губи актьорът за по 2-3 часа, но някрая се възхитили от новата му усмивка.

„ Най-модерните технологии приложихме в лечението - материали от цирконий, чисто керамични фасети,без метални технологии позволяващи най-висок клас естетика,което дава възможност зъбите да изглеждат като естествени", обясни Бисер Димитров - зъботехникът „изваял” усмивката на звездата.

За много кратък срок специалистите успяват да преобразят усмивката на Сталоун, което на Запад в нито една клиника не се наемали да направят, за толкова малко време и то докато се снима филм, сподилил Силвестър.

Самият Слай си признал пред екипа от ЕО Дент, че съпругата му няма да го познае и много ще ревнува.Те обаче го успокоили, че и тя е добре дошла на зъболекар при тях.

Преживяването ми в България е уникално, но най-уникална е срещата ми с вас, споделя в импровизираното видео Слай. Той определи снимките у нас като успешни и сподели, че се очаква екшънът да донесе приходи от 500 милиона долара, като от предната продукция на "Непопедимите" приходът по света е 300 милиона долара.

Екипът на ЕО Дент, д-р Павлова, д-р Павлов, д-р Петров-анестезиолог, Бисер Димитров - зьботехник са се грижили за ВИП пациента Силвестър Сталоун. Истинско предизвикателство за бългрските светила е да сътворят новата усмивка на Слай, коментира сайтът ПРофайл.

Снимките са от личния архив на сем. Павлови. Това са наследницити им. Публикувам ги с тяхно съгласие.

Наскоро денталните клиники ЕО Дент бяха отличени със „Златен печат“ за европейски мениджмънт в здравеопазването. Отличието е двойно, защото собствениците на клиниките – стоматолозите сем. д-р Валентин и Венета Павлови получиха и почетна значка „Златна книга“ за завоюван висок престиж и принос към българското здравеопазване. Тя е направена от 24 каратово злато в българския монетен двор и има формата на отворена книга.

Церемонията по връчване на отличията беше на 30 ноември, в Института за балканистика при БАН в София.

Отличията „Златна книга“ и „Златен печат“ се дават от „Съвета на европейската научна и културна общност“ и „Съвета на европейската бизнес общност“ които са департаменти на неправителствената организация „Официално представителство на уникалните селища в Европа“. От 2007г. те осъществяват международна програма за по-динамично развитие на страната в сътрудничество с водещи личности на науката, културата и икономиката и авторитетни селища от Европа.

Театралната зала в Перник остава затворена и след ремонта

2011-11-27T08:50:00.010+02:00

Кога ще има спектакъл на новата театрална зала в Перник? Този въпрос си задават много перничани, но вицепремиерът Симеон Дянков играе "Няма да платим" - не по Дарио Фо, а по Борисов и ГЕРБ.

Ремонтът на театралната зала в Перник е завършен. Строителният контрол издаде разрешително за ползването й. Всичко това е известно на публиката от медиите, но Пернишкият театър продължава да играе спектаклите си в залата на бившия пионерски дом – сега Обединен детски комплекс(ОДК).

Очакваше се отдавна планираното представление на пиесата „За мишките и хората” за 26 ноември да е в новата зала, но и това няма да стане. Даже предвидената за новия сезон премиера на пиесата „Да готвиш с Елвис” също ще се играе в салона на ОДК – на 15 декември.

Наскоро в един сутрешен телевезионен блок премиерът Бойко Борисов обяви с половин уста, че залата била открита, но това изглежда е само според него. Впрочем той не веднъж повтори, че за Перник е направил театър. Да ама не!

Налага се да бъде припомнена историята как на 21 януари 2010 г. премиерът Борисов беше в Перник и обеща пари от бюджета за ремонта на залата. Тогава той даже с очите си видя как изглежда опожарения театрален салон.

Договорът на стойност 3.1 млн. лв за ремонта е подписан още през септември 2005 г. с фирма „Димел”, като в него се предвижда и проектиране, а количествено-стойностната сметка не е прецизирана и допуска оскъпяване в зависимост от извършената работа. през м. февруари 2010 г. През февруари 2010 г. Община Перник е подписала анекс към договора, съгласно който общата стойност на договорените за изпълнение видове работи е около 3.7 млн. лв. Премиерът Бойко Борисов насърчава ремонта, хвали се с помоща от държавния бюджет - театралната зала е единственият проект, финансиран изцяло с държавни средства, идва на проверки.

През май 2011 г. народният представител от ГЕРБ Владислав Димитров внася питане към финансовия министър Симеон Дянков докъде е стигнал процесът на финансиране и какви са възможностите перничани отново да се радват на голямата театрална сцена.
Тогава по време на парламентарния контрол вицепремиерът Дянков обяснява, че за 2010 г. от държавата са изплатени 700 хил. лв, а за първите 5 месеца на 2011 г. от държавния бюджет за обекта са предоставени над 1 млн. 100 хил. лв. „До края на годината предстоят още две плащания, за да може обектът да бъде напълно завършен. Целта е до края на м. ноември 2011 г. да се завърши реконструкцията на обекта и театърът в града отново да отвори врати.”, казва през май министър Дянков.

През септември той беше в Перник под претекст да провери какво става с театъра, но тогава пи кафе на „Търговска” с активисти на ГЕРБ и не се разбра дали е проверявал ремонтните работи. За всеки случай тогава репортер на Градски вестник го попита ще бъде ли изплатено известно оскъпяване на ремонта и той отговори утвърдително.

После изведнъж се появиха упреци, че Общината и фирмата изпълнител поискали половин милион повече и това като новина обиколи доста медии, без да е ясно какво точно значи. Официална справка от Община Перник показва, че финансовото министерство дължи още 630 173 лв., за да бъде разплатен докрай ремонта на театралната зала и да се гледат театрални постановки в нея.

СПРАВКА

ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 27 май 2011 г.Открито в 9,04 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Владислав Димитров относно ремонт на опожарения централен салон на Общински театър „Боян Дановски”.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! На 17 декември 2004 г., поради късо съединение и остаряла електроинсталация, се самозапали и изгоря големият театрален салон в Двореца на културата „Боян Дановски” – гр. Перник. Театралният салон и самият Дворец на културата са емблема на града ни, а опожаряването и седемгодишното неглижиране на проблема на национално и общинско ниво съсипват възможността жителите на града, и най-вече младото поколение, да се наслаждават на големи театрални постановки.
През 2010 г. при гостуване на Вас и премиера Борисов в Перник Ви запознахме с този огромен за града ни проблем, съзнавайки, че помощта, която искахме, е от националния бюджет да бъде финансиран общинският обект.
Моля да ни запознаете с това докъде е стигнал процесът на финансиране и какви са възможностите перничани отново да се радват на голямата театрална сцена.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за отговор на въпроса, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! През м. септември 2005 г. община Перник е подписала договор за изпълнение проектирането и изграждането на обект „Възстановяване на опожарения Драматичен театър „Боян Дановски”, разположен в сградата на Двореца на културата, гр. Перник. Договорът е на стойност около 3 млн. 100 хил. лв. Общо за периода 2007-2009 г. обаче община Перник е финансирала обекта със собствени средства в размер едва на около 220 хил. лв. През м. февруари 2010 г., както Вие казахте, имаше разговори между премиера Борисов, народните представители от гр. Перник и общината относно продължаването и завършването най-после на този проект на фона и обещанието от страна на правителството да го финансира напълно.
На базата на този разговор община Перник още през м. февруари 2010 г. е подписала анекс към договора, съгласно който общата стойност на договорените за изпълнение видове работи е около 3 млн. 700 хил. лв. От началото на 2010 г. до настоящия момент обектът е финансиран изцяло от държавата с целева субсидия за капиталови разходи. Общо за 2010 г. от държавата са изплатени 700 хил. лв. През 2011 г. досега от държавния бюджет за обекта са предоставени над 1 млн. 100 хил. лв. До края на годината предстоят още две плащания, за да може обектът да бъде напълно завършен.
Уважаеми народни представители, община Перник е получила значителна подкрепа от държавния бюджет за възстановяването на общинския драматичен театър. Целта е до края на м. ноември 2011 г. да се завърши реконструкцията на обекта и театърът в града отново да отвори врати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Господин вицепремиер, искам да изкажа благодарността си – от името на народните представители от Перник, както и на обществеността на града, а също и на актьорите, които в момента са в изключително тежки условия и са принудени да правят постановките си в доста малки зали. Надявам се през есента да можем да се наслаждаваме на хубавите театрални постановки в напълно обновена зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Не.

Стачка в железниците – транспортна, синдикална или политическа

2011-11-26T12:57:00.003+02:00

Намерение на управляващите за реформи в българските железници изкара железничарите на стачка. За по 8 часа страната остава без влакове. Синдикатите имат общ стачен комитет и оглавяват протеста. Според различните източници от 13 000 човека, заети в железните, стачкуват по-малко от 1 000 и даже по-малко от 500. Заканата е стачката да е безсрочна – срещу готвени съкращенията на 2 000 човека персонал, заради неизпълнено споразумение от март, подписано след протест. Синдикатите настояват и за подписване на КТД.

Премиерът Бойко Борисов се опита да посредничи и да оглави тристранката, но не му се получи. От работодателската организация на Трактора – Алексей Петров, показаха извинете за израза, но все пак – среден пръст. Срещата при премиера не била свикана по правилата на Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Колко точно са били стачкуващите железничари си знаят само те. Шефовете им спретнаха локаут по правилата и срещу закона и опитаха да направят списъци на тези, които защото са стачкували няма да си получат надницата за деня, в който са стачкували . На гарите се стекоха синдикалисти – от тези дето взимат заплати като синдикални лидери. Издигнаха се и лозунги за оставки. – особено пък на финансовия министър Дянков и на колегата му в транспорта Московски.

Хора предимно с леви убеждения, но и други трезвомислещи българи набързо се присъединиха към лозунга: ПОДКРЕПЯМ СТАЧКАТА В БДЖ! БЪЛГАРИЯ МОЖЕ БЕЗ ДЯНКОВ, МОСКОВСКИ И , едва ли не, без БОРИСОВ, НО БЕЗ ЖЕЛЕЗНИЦИ – НЕ! Но само в интернет.

Впрочем в Перник в много неудобна ситуация се оказа местният водач на Конфедерацията на труда „Подкрепа” Любомир Жотев. От една страна той трябваше да води стачниците срещу управляващите. От друга обаче седи редом до тях в групата на ГЕРБ в Общинския съвет като общински съветник, избран с тяхната листа.

Покрай всичките тези събития политически анализатори направиха паралел между ситуацията сега и тази отпреди 100 години. Една от най-големите железничарски стачки в страната се е провела през декември 1919 година, непосредствено след Първата световна война, когато народното недоволство било огромно. Това е известната Транспортна стачка на служителите от железниците и пощите в България.

На 24 декември 1919 БКП(т.с.) организира в София голяма протестна демонстрация с искания за социални придобивки. Правителството на Стамболийски разпръсква демонстрацията със сила. БЗНС обявява военно положение, мобилизира армията и Оранжевата гвардия и ги съсредоточава в столицата, като започва масови репресии срещу комунистите.

На 25 декември 1919 софийските железничари организират митинг с искания за прекратяване на репрессите, отмяна на военното положение и предоставяне на социални придобивки на работниците. Същия ден транспортните работници от Горна Оряховица, Дупница, Стара Загора, Нова Загора, Русе, Пазарджик, Плевен и Лом обявяват стачка.
В знак на солидарност обявяват стачка и миньорите от Перник и Бобов дол. Сред организаторите на стачката е и комунистическият лидер Георги Димитров, койтомакар и народен представител заради стачни действия на миньорите от юли, е арестуван на пернишката гара.

На 27 декември ЦК на БКП(т.с.) и Съюзът на транспортните работници обявяват обща транспортна стачка в страната. Около 25 000 служители на железниците, пощите и телеграфите прекратяват работа. Всички железопътни, телеграфни и телефонни съобщения в страната са преустановени. Икономическият живот в страната започва да замира. На 29 декември БКП(т.с.) обявява обща политическа стачка. БРСДП(ш.с.) се обявява против нея и опитва да ѝ противодейства посредством влиянието си сред печатарските работници.

На 3 януари 1920 БКП обявява край на политическата стачка. Правителството насилствено мобилизира в армията всички работници, участващи в стачката. Срещу тях и семействата им са предприети репресии - арести, изхвърляне от държавните жилища и други.

На 17 февруари синдикатът на локомотивните машинисти, който се намира под влияние на широките социалисти, прекратява стачните си действия. Това слага началото на разцепление сред стачкуващите, което води до официалния край на стачката на 19 февруари. Неуспехът на стачката се дължи главно на разединението на стачниците и на противопоставянето със селячеството. Той води до временен отлив в доверието в БКП.

Същата година е знаменателна с още две събития – БРСДП (тесни социалисти) се преименува на БКП (тесни социалисти) и минава на Коминтерновски позиции. Транспортната стачка тогава става начало на всеобща политическа стачка (29 декември 1919 – 3 януари 1920).

Пернишките миньори са правили опит за стачка и през 1950 година. Една сутрин пред „Разпределителната” на рудник „Бели брег” се събрат стотици миньори и не искат да слязат в забоите. Причината е отмяната на привилегията да получават безплатно определено количество въглища за лични нужди. Подобни привилегии е имало и в други браншове, но внезапно те са отменени от властта и това бе възбудило недоволството на пернишките миньори. Да ги успокоява пристига самият министър на вътрешните работи и член на Политбюро на ЦК на БКП Антон Югов. Работата обаче свършил легендарният синдикален деец бай Фердо Тодоров. Той се изправя пред разгневените миньори и ги пита: ”Е, тогай чуйте ме, верицата ви граовска! Сега, да речем вия че си земете кюмуро без пари и че си топлите цело зиме заднико. Женките от тъкачницата че си приберат басмите и че си ушият роби, фусти и сичко, що са намислиле. Джамджиите от фабрика „Кристал” че си отнесат джамовете и че си опраат пенджурите. Децата на фурнаджиите че ручат леб без пари... Ами Сандо, дека секи ден оди с лайнарката да ви чисти нужниците у дворовете, он лайна ли че си занесе дома, бре? Миньорите приели аргументите му и се върнали на работа, а той казал на министъра: Стачката свърши. Ама за таа работа чалъм требе. А тизека никаков те нема по таа част. Ако си министър и прочее...

Днес стачката на железничарите има уж само синдикални искания, но лозунгите се приближават до политическите. Тук и сега обаче в държавата се залага на магистрали и очевидно БДЖ ще бъде унищожено в скоро време, а релсите продадени за скрап. После ще искаме пари от Брюксел да правим нови – като му дойде времето.

Има още една аналогия и тя е как през 1985 г. Маргарет Тачър смаза профсъза на миньорите във Великобритания. През 1984-85 г., без да има гласуване в национален мащаб, влиятелният профсъюз на миньорите във Великобритания обяви стачка в знак на протест срещу плановете на правителството на Маргарет Тачър да закрие редица каменовъглени мини във Великобритания.

По нареждане на властите действията на полицията срещу стачкуващите миньори бяха извънредно груби. Но обществеността във Великобритания бе шокирана и от това, че профсъюзни активисти със сила не допускаха свои колеги да отидат на работа. Двама миньори набързо бяха осъдени за убийство след като хвърлиха бетонна плоча върху такси, превозващо стачкоизменници и премазаха шофьора.

В крайна сметка продължилата една година стачка на миньорите приключи без резултат. С изключение на 15 всички британски каменовъглени мини бяха закрити, а по-късно и работещите 15 бяха приватизирани. Разгрома на миньорската стачка деморализира британските профсъюзи.

У нас за 30 ноември 2011 е насрочена обща стачка на двата синдиката – КНСБ и „Подкрепа” срещу увеличаването на пенсионната възраст и отменянето на класа „прослужено време”. Междувременно 21 депутати от ГЕРБ внесоха официално в последния момент предложението за увеличаване на пенсионната възраст с 1 година за всички категории работници.

Управляващите този път се държат твърдо и не подават на протестите. До коя от аналогиите ще се приближим? Иде Рождество Христово – Господ да ни помага, защото не може да се разчита нито на правителството, нито на синдикатите.

Св. Екатерина от Александрия

2011-11-25T22:54:00.005+02:00

Св. Екатерина е живяла в Египет през ІV век, по време на управлението на император Максимиан. Тя била дъщеря на управителя на Александрия. По онова време градът бил център на елинистичната куултура и познание и царската дъщеря Екатерина, която се отличавала с уникална красота и интелект, получила отлично образование. Тя изучавала трудовете на великите философи и учители от древността.

Много млади мъже от най-достойни семейства искали ръката на красивата Екатерина, но тя не е проявявала никакъв интерес. Казала на родителите си, че ще се омъжи само ако някой от кандидатите я превъзхожда по благородство, богатство, красота и мъдрост.

Майката на света Екатерина тайно изповядала християнство. Нейн духовен отец бил възрастен отшелник, който живеел в пещера извън града. Тя завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като зъзрял мъдростта на девойката, старецът решил да я посвети в познанието за истинския Бог. „ Зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!”, казал отшелникът на девойката.

Това описание на Небесния Жених, предизвикало в душата на святата девойка пламенно желание да го види. Старецът обяснил на Екатерина, че ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на Пресвета Богородица с божествения Младенец и поръчал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. "Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", обяснил старецът.

Екатерина послушала стареца. Докато се молела през нощта, от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че пред нея стои небесната Царица и държи на ръце Младенеца, който сияел, сякаш от него излизали слънчеви лъчи. Екатерина се стараела да погледне Младенеца в лицето, но напразно - Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, затова няма да я погледне, дедето не остави нечестието си.

Екатерина се върнала при стария човек в пустинята и с голяма тъга и му разказала това, което видяла в съня си. Монахът я посрещнал с много любов и я научил на вярата в Исус Христос. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение. Той я предупредил да запази своята чистота и добродетел и да се моли безспир.

Като се върнала в дома си Екатерина отново видяла в съна си Пресвета Богородица и Младенеца. Сега Господ я погледнал нежно, дал й чуден пръстен и заръчал на девойката да не търси земен годеник. Така и станало – Екатерина не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.

По това време император Максимиан посетил Александрия за някакъв езически фестивал. Заради него празникът бил в пъления му блясък, събрали се много хора. Градът бил осквернен от зловещия вой на заклани животни, миризмата на жертви, пожари, и тълпата вътре в арената, където наказвали със смърт всеки, отказал да се отрече от Христовата вяра. Християните, осъдени на смърт, били хвърляни в огъня.

Любовта на светата Екатерина към всички християнски мъченици предизвикала ревностното й желание да облекчи техните страдания. Затова отишла да говори с езическия жрец и с император Максимиан. Тя се представила и признала вярата си в един истински Бог, и мъдрост, и светлина, но посочила и грешки на езичниците.

Красотата на момичето запленила императора. Максимиан се опитал да я убеди в превъзходството на езическата мъдрост и наредил на 50 философи и учени да спорят с нея, вместо него. Екатерина успяла да победи в спора, а мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла тя. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо Кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно. Тогава императорът заповядал да бъдат изгорени живи.

Максимиан обаче не се отказал от намеренията си да убеди Екатерина. Увещавал я да се откаже от Своя Бог като обещавал богатство и слава. Тя отказала всичко и разгневен, императорът заповядал за нея най-жестоки мъчения и затвор.

Императрицата Аугуста била чувала много за света Екатерина и поискала да я види в тъмницата. Тя убедила военния командир Порфирий да я придружи в затвора с отряд от 200 войници. Когато императрицата видяла Екатерина, била впечатлена от силния й дух и как лицето й светело с Божествена благодат. Светата мъченица започнала да разказва християнското учение, и всички се обърнали в Христа.

На следващия ден довели мъченицата в съда. Заплашили я с мъчения, ако не се откаже от християнската вяра и не принесе жертви на боговете. Като видял, че не може да изплаши Екатерина и да я отвърне от Христа, мъчителят наредил да я привържат към колелата и силно да ги въртят, така че да бъде разкъсана на части и да умре от най-ужасна смърт. Но веднага щом пристъпили към това мъчение, от небето слязъл един Ангел, освободил светицата от връзките, а колелата натрошил на парчета; при това силно разбитите колела се разлетели настрани и поразили смъртно мнозина невярващи. Като видял това преславно чудо, целият народ възкликнал: Велик е християнският Бог!

Това чудо видели и императрица Аугуста, военоначалникът Порфирий и 200 войници. Те признали вярата си в Христа пред всички и всички вкупом били обезглавени.

Императорът се опитал отново да пречупи Екатерина и да я откаже от вярата й, но тя била неперклонна и като завършила молитвата си, сама сложила глава пред палача.

Според преданието, ангели пренесли мощите на Св. Екатерина в планината Синай. Там още през 330 г. по заповед на равноапостолната царица Елена върху корените на Неопалимата къпина била издигната малка църква, посветена на Божията Майка, която поставила началото на Синайския манастир. През VІ век, по Божественото провидение, ангелите възвестили на монасите от манастира, че на най-високия връх на Синайската планина се намират светите мощи на великомъченица Екатерина, пострадала през 307 г. в Александрия. С голяма мъка братята се качили на върха, който до днес носи името на Св. Екатерина, и пренесли нетленните мощи на мъченицата в манастира. Синайският манастир “Св. Екатерина” винаги се е ползвал с особен статут и по Божий промисъл се е съхранил непокътнат през вековете, въпреки превратностите на времето. Както света царица Елена, така и император Юстиниан е бил благодетел и закрилник на манастира при Неопалимата къпина. Днес манастирът е със статут на автономна православна църква под патронажа на патриарха на Йерусалим и е обявен от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство. Всички поклонници, които посещават манастира на планината Синай получават пръстен за спомен от посещението си.

Да се помолим за застъпничеството на Св. Екатерина пред нейния небесен Жених и наш Господ Иисус Христос. Отредено е тя да се почита на 24 ноември.

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма

2011-11-21T19:19:00.002+02:00

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма е вторият голям Богородичен празник, отбелязван на 21 ноември или 4 декември –според провославностилния календар. Празникът е посветен на значимото събитие от живота на Божията майка, когато тя като дете е заведена от своите праведни родители Йоаким и Ана в Храма на Йерусалим. Както за рождението на малката Мария, така и за този ден, няма преки библейски и исторически доказателства. Въпреки това, както Рождеството Христово, така и тези празници имат важно духовно значение за всеки вярващ християнин.

Според преданието, тригодишната Мария е отведена в храма по обета на своите родителите Йоаким и Ана, за да продължи да се учи и възпитава, редом с девиците, във вярна служба на Бога, докато за нея се намери годеник. Според традицията на Църквата, Дева Мария е посрещната тържествено от цялата храмова общност, водена от първосвещеника Захария. Светата Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Преданието разказва още, че тя била въведена в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът, но не и другите девици. Така било, за да се "храни" от ангелите, да стане "свещена и благословена сред всички", за да се роди от нея Божественото дете.

Смята се, че добре познатите стихове на Псалм 44, са вдъхновение в чест на посвещаването на Дева Мария да служи на Бога в Храма на Йерусалим.

Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века. (Псалм 44, 11-18)

Православната църква счита, че думите от Псалм 44 са пророчество, пряко свързано с Богородица, а според Евангелието на Лука, Мария произнесла следните думи:

И рече Мариам: душата ми величае Господа,
и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; (Ев.Лука 1:46-50)

Основна тема в празника на представянето на Богородица в храма, която се повтаря няколко пъти по време на празничната служба, е, че тя влиза в храма, за да се превърне в жив храм на Бога. Така в Новия Завет са изпълнени пророчествата на старите пророци, че "жилището на Бога е в човеците" и че хората са единственото възможно жилище на Божественото присъствие. (Езекиил 37, 27, Йоан 14, 15-23, Деяния 7, 47, II Коринтяни 6, 11, Ефесяни 2: 18-22, I Петрово 2, 4, Откровение 22: 1-4)

Днешният празник е прелюдия към добрата воля на Бога. „ Тъй и ние велегласно да възгласим: радвай се, изпълнение на промисъла на Жизноподателя!” (Тропар)

Пресвета Богородица е най-чистят Храм на Спасителя, съкровище на Божията слава, представена днес в дома на Господа, с което благодатта на Божествения Дух, ангелите славят Бога. Тя наистина е Домът на Небето!

Йеромонах Никанор: Стражата трябва да бъде на вратата на града

2011-11-21T19:10:00.003+02:00

Проповедно слово за празника на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян - 14 ноември 2011 г. Църногорски манастир " Свв. Козма и Дамян" - с. Гигинци

По благодатта и милосърдието на нашия човеколюбив Бог и по ходатайството на Владичицата Наша Богородица, на св. Йоан Рилски Чудотворец, на светите безсребреници Козма и Дамян, се спогодихме с Божията милост да отпразнуваме този празник, който светата Църква е отвеки установила в този ден за спомен, за слава и за чест на светите безсребреници Козма и Дамян Асийски, които със своя живот прославиха Бога и над тях се изпълниха Господните думи: „ Ще прославя, които Мен прославят.“

Сред ликовете на светиите особен е този на безсребрениците лечители. Особен е подвигът на тези свети Божии угодници. Основата на тяхното служение, основата на благодатните дарове на пресветия Дух, с които те са се спогодили, а именно благодатта да лекуват телесни и душевни недъзи, да изгонват бесове и да вършат и други чудеса за прослава на Божието име и техният труд да се упогодят на Христа.

В тропазр за светите чудотворци и безсребреници се казва: „Дар приехте, даром давайте.“. И наистина няма човешко усилие, което би могло да постигне дори и най-нищожната чертичка от Божията благодат. Тази нетварна Божествена енергия ни се дава единствено и само като дар Божи.

Но тази пре-голяма проява на изобилната Божия любов не е и без правосъдие, не е и без право. Тя се дава томува, който през целия си живот действа и следва Божия завет: „Който иска да върви след Мен, да вземе кръста си и да ме последва.“ Тя се дава на тези, които не жалят нищо земно, които не жалят нищо свое и които не жалят и себе си, за да изпълняват Божиите заповеди, да вършат делата на Христовия закон, които не проявяват нито грам и нито капка самосъжаление, саможалене, които наистина с волята си погубват душата си в този живот, за да я намерят във вечния.

Кой е пътят, по който са вървели безсребрениците? Това е пътят на покаянието и очистването на човешкото сърце от всичко що пречи то да стане дом на Светата Троица, за да се изпълнят върху такива думите: „И ще дойде Отца ми, и там ще пребъдваме...“

Кой е начинът, който светите Отци са ни завещали да постигнем това покаяние? Най-често то се онагледява с нивата. Нивата на нашето паднало човешко естетство, която с времето на нашето осъзнаване и възрастване от отроческа към юношеска и зряла възраст ние ако се стремим и търсим Бога, виждаме обрасла с най-различни вещи, бурени и плевели, които са страстите и пороците. И тях трябва първо да изкореним.

Но това не е достатъчно, защото една нива, почистена от бурените, не принася плод. Плодът, който нивата на нашата душа трябва да принесе, е плодът, който идва от семето на Божието слово. Но за да поникне това семе, нашата нива трябва да бъде разорана. Знаете, че орането е един от най-тежките видове труд, които човекът полага. Именно най-тежък труд всеки от нас трябва да полага върху собствената си душа, върху сърцето си, за да може да го направи пригодно в него да бъде посято и да покълне това семе на Божието слово и след туй и да го и съгрява с молитви, с пост, с вършене на добри дела, за да може това семе да покълне и да даде плод 30-60 и 100-кратен.

Както при всяка работа, когато човек оре и сее, той просто полага усилие, очаквайки, надявайки се, виждайки себе си в очите на вярата плодът, който ще дойде накрая.

Тъй и ние, когато вършим нашия духовен живот,, трябва да го вършим със същите мисли и чувства, с които орачът обработва земята, приготвяйки я за сеитба . Ние трябва да изпълняваме неотклонно своето молитвено правило, благословено ни от духовния отец, трябва ежедневно, всяка вечер да мислим как сме прекарали деня и всячески да се самоукоряваме, защото ако ни се отворят духовните очи ще видим, че по наша собствена вина, денят ни не е минал тъй както трябва и че макар да са се случили изкушения и независещи от нашата воля причини да паднем в едно или друго прегрешение, в една или друга неизправност пред Бога. То ако ние наистина сме полагали усилия да орем, да копаем, да поливаме както трябва ,да внимаваме над себе си, то сме могли и да предотвратим греховното, което сме натворили, могли сме да избегнем да бъдем уязвени от врага на нашето спасение.

Това е опитът, за който свидетелстват светите Отци на Църквата. Това е честният, искрен опит, който всеки човек като честно се взира в себе си, може да сподели, защото когато ние сме разсеяни, тогава, когато ние не знаем какво да извършим и биваме уловени от враговете на нашето спасение, бесовете в една или друга посока, това се дължи на нашата духовна леност, на нашето нежелание да вършим най-трудното и най-главното – вътрешната борба, вниманието над себе си, борбата с помислите. Защото и в Стария завет е казано, че стражата трябва да бъде на вратата на града, т. е. умът трябва да внимава и да не пуска помисълът да припарва въобще сърцето, камо ли да събеседва с него и да изпада в пленение.

Всичко това е съпроводено с усилие, точно както е съпроводен и трудът на орача и на сеяча . И не бива тук да търсим никакво утешение, не бива тук да търсим никаква отплата, никакви свръхестествени състояния, защото който на този етап търси такива, се оподобява на някакъв глупав земеделец, който веднага след като изоре и засади иска на другия ден да отиде на нивата и да бере реколтата, но реколтата, която ние искаме да наберем, не е тук. Тя е там – в бъдещия живот. И по-добре тук нищо да не правим, отколкото да видим, да изпаднем в горест на ума и да паднем в още по-лошо положение от това,в което сме били. Защото тук е отдел плачевний, тук е мястото за скърбите и трудностите, които мъжествено трябва да понесем във време на целия наш живот. Защото целият наш живот трябва да бъде една подготовака за изпита, който предстои на всеки от нас, а този изпит Бог ни го дава, тогава, когато ни види най-подготвени за него. Това е изпитът на смъртта, от която християните не се плашат.

По благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Пречистата му Майка, на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян и на всички светии нека бъдат благословени с християнски край. Нека в покаяние , нека в сепнатост, в трезвение да ни срещне смъртния час и по ходатайството на мнозина да се избавим от въздушните митарства и да се сподобим ние недостойните и грешни в името на нашия Спасител в Царството небесно. Амин.

Всенощно бдение в манастира над Гигинци за храмовия празник

2011-11-21T07:27:00.006+02:00

С всенощно бдение в неделя срещу понеделник (на 13 срещу 14 ноември 2011)започна храмовият празник на Църногорския манастир „Свв.Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци тази година. Както е известно, монасите от братството следват празничния календар на братята от Атонските манастири, където празниците на светиите са в дните според православностилната традиция. Затова вместо на 1 ноември, небесните покровители на манастира - двамата братя лечители и чудотворци Козма и Дамян, просияли в святост заради добротворство, дарувано им Бога, се почитат на 14 ноември.

Традиция в манастира са и всенощните бдения преди празници, но с пълен чин - според атонската традиция. И тази година за богослужбата през нощта, която продължава повече от 8 часа, се събраха много гости от близо и далеч. Редовно за богослужбите идват духовните чеда на игумена архимандрит Евгений. Това са хора, за които той е духовен отец и изповедник. Те и всички, които са били на богатите и вдъхновени богослужби в манастира разказват за тях дълго след това. Така тази година някои хора бяха за първи път за празника на манастира. А сред тях имаше и такива, които макар да са ревностни в следването на Божия завет и да са редовни в храма, за първи път преживяха подобно общение с Бога по време на всенощно бдение.

Два клира с църковни певци, дошли от различни места украсиха службата. Сред тях имаше такива, които пееха в новия храм "Св. Силуан Атонски" за първи път, на и певци, които идват редовно за празниците в манастира. Сред певците бяха Светослав Цеков, Любомир Янакиев - преподавател в школата "Свв. Кирил и Методий4, петър Савов, Иван Цулев, Илия Тасков, Емил Тасков от. Марий от Ресилово и др.

Внимателното следване на последоването от йеромонах Никанор, който водеше службата не изненада миряните, защото те познават старанието на популярния йеромонах при водене на служба. За всички беше очевидна умората му и болките в крака, които го измъчваха през цялата нощ, но това не повлия на общите молитви в съборно призоваване на Божията милост и застъпничеството на безсребрените свети Козма и Дамян.

Всички възторжено приемат и песнопението „Ти-ри-рем” – песенните трели, които според преданието Божията майка пеела на Богобебето Христос. Уникално е и Ангелското хоро, което сигурно у нас може да се види само в тази възтановена от разрухата света обител. Когато храмът се насити присъствието на Небесните сили – всички полилели, обримчени с истински восъчни свещи танцуват. Гледката е незабравима, а преживяването - с нищо нстравнимо.

По време на службата през нощта има и трапеза. Бдението прекъсва за кратко и всички се оттеглят в манастирската трапезари, за да се подкрепят с каквото е Бог дал.

След бдението денят и ноща се сляха. Богослужбата продължи с празнична света Литургия. А на другия ден – понеделник, на празника за многобройните гости имаше курбан и почерпка. Благословената чорба с мръвка се готви цяла нощ и за нея се грижат баби от Селищен дол, които пазят традицията с години. Да помагат в кухнята и за подготвянето на манастира, както винаги и сега, са Мария, Таня, Оля ...

Въпреки работния ден манастирския двор беше пълен с народ, стоплян и от благодатно слънце. Гост на манастира беше и новоизбраният кмет на Брезник Васил Узунов. Така той възобнови обичая кметът на общината да гостува в манастира за празника, прекъснат през последните 8 години, въпреки световната слава на манастира и гостуването на двама български министър-председатели. Узунов подари на братята ликът на св. Иван Рилски, изографисан върху стара керемида. Очертава се добро сътрудничество между братството и новата общинска управа в Брезник.

За доброто настроение на гостите и този път се погрижиха Елена и Яне Каменарови от формацията „Леб и Вино”. Двамата бяха и сред църковните певци през нощта. През деня обаче с песен , танц и гайдата на Яне празникът стана не само църковен, но и народен.

Пенсионери от Перник изобретиха заместител на противогрипната ваксина

2011-11-10T11:09:00.005+02:00

Пенсионери от Перник изобретиха заместител на противогрипната ваксина. Рецептата се се прилага от 2-3 години и дава невероятен резултат. Вместо да се боцкат с инжекции срещу грипа или да си купуват скъпи и вредни даже за имунитета хапчета, бабите и дядовците кусат срещу грипа зелева салата. Тъпчат с нея и внучетата, а често я ползват и като мезенце с домашнярка, когато я има, защото и тя мори вирусите.

Възрастните хора заимствали специалитета от телевизора. Чули от здравните рубрики диетолози да препоръчват коктейли от витамини като средство за засилване на имунната система.
Така се родила чисто кулинарната рецепта за здраве. Кълцат на дребно зеле, лук, чушки, за да се дъвчат леснои с ченета. Добавят настъргани моркови в изобилие и подправят на вкес с блажнинка и лимон. Ако пенсията позволява сипват зехтин, а ако не стига - облажват салата с оливия, ама от най-евтината, намерена след обиколка по хипермаркетите – то и ходенето си е здраве.

Салатата е много полезна, защото хем те засища, хем те предпазва от простуди, убеждават свои близки бабите и дядовците и хукват по пазара за нова доза зарзават. По хипермаркетите вечер имало промоции и затова сега на смени дежурят в големите магазини, за да си купят по-евтини зеленчуци. Отскоро добавят и към салата и суров карфьол. Цветното зеле било много витаминозно, според проучвания на учените у нас и по света.

Модата на туршийките за зимата не е отминала или по-скоро се завръща с кризата, затова страрците си консервират и от противогрипната салата. Но и те се поевропейчиха вече и вместо кисело зеле в бидони, предпочитат брюкселското зеле и брокулите, които също са достъпни на нашия пазар.

Към традиционната народна медицина срещу настинки и грип възрастните включват и чесъна. В пернишко се предпочитат венчетата на бабите от Раковец, но тая година са скъпи, а и са кът.

Пенсионерската салата и природните дарове са по- добрата алтернатива на Тамифлуто, убедени са пенсионерите в Перник. Френският препарат хем бил скъп, хем го нямало по аптеките, хем можел да доведе и до странични ефекти. Докато в техния цяр нямало химия, а само витамини, е и малко нитрати…Но знае ли човек от какво ще умре!?

Весело беше първото заседание на Общинския съвет в Перник

2011-11-09T20:42:00.010+02:00

Весело беше първото заседание на новоизбрания Общински съвет в Перник. Усмивките бяха предизвикани от процедурни гафове, но и добронамерени жестове, демонстрирани в залата и от ляво, и от дясно.

Еуфорията от изборите още владееше събраните на тържествената сесия новоизбрани и преизбрани съветници и кметове. Суетня в залата и търсене на подходящо място предхождаше откриването й. Заседанието по закон се свиква от областния управител. И тъкмо пернишкия губернатор Иво Петров даде старт на сесията – с обигран глас и тържествен тон той я откри.

После думата взе председателят на Общинската избирателна комисия Петър Трендафилов. Като си послужи с определението, което даде за самия него на този му пост Градски вестник – брилянтен – така той оцени 3-месечната работа на комисията и провеждането на двата тура на избора.

Трендафилов обяви решенията ОИК, изброи партиите и коалициите, представени в ОбС и броя на съветническите им места. Той се опита да си спести цялото название на партиите в коалицията около БСП, с риск да ги засегне, но после се поправи и доколкото му беше възможно, ги изчиташе всичките докрай.

Дойде ред на клетвата на съветниците, която те произнесоха прави. Един по един след това си получаваха удостоверенията и подписваха клетвени листове.

Наложи се обаче това да се повтори за нови трима съветника, защото между избраните имаше такива, които по закон не може да са градски старейшини поради конфликт на интереси. Веднага след клетвата престанаха да са съветници д-р Вяра Церовска и д-р Симеон Станков. Те станаха съветници с листата на ГЕРБ - д-р Церовска като водач на листата, а д-р Станков - по-назад в листата.

Тя е шеф на многопрофилната болница, а той - член на директорския борд. В болницата обаче дялове има и общената и те двамата не могат да бъдат съветнизи и не би трябвало да полагат кретнва, както направи избраният за съветник с листата на БСП и коалиция управител на общинската фирма "Комуналстрой" Иван Димитров, който и не беше на заседанието.

На тяхно място съветници станаха Румен Танев и актьорът Васко Чушев от ТЕРБ и адвокат Даниела Генадиева от БСП.

При споменаването на името на преизбрания кмет на Перник Росица Янакиева, залата избухна в аплодисменти и това навлажни очите й, а те бяха толкова бурни – като при извикване на бис. За малко да пропуснат да закълнат кметовете, но с намесата на по-опитни люде, това не стана. Първа Янакиева попита:”Ама няма ли да се кълнем”.

След като й дадоха почетния знак, тя дръпна премерено слово, в което се опита да прикани всички без партийни пристрастия да работят за обща кауза. След нея за приветствие думата взе областния Иво Петров. Той се опита малко да размаха пръст на Янакиева, като я предупреди да е кмет на всички перничани и главно на хората по селата, които й гласували "огромно доверие", но от залата го репликираха, че не е на партийно събрание.

Най-много процедурни гафове направи председателстващата първото заседание на ОбС – най-възрастната съветничка, избраната с листата на БСП Катя Христова. Тя имаше подробно написан сценарий, опитваше се да го следва, но пак тука-там сгреши. Е, коригираха я с търпение.

Ред в залата внесе опитният в процедурните дела Милан Миланов от коалицията „Патриотично обединение”. Той именно предложи как да бъде избрана комисията по избор на председател – с по един представител на всяка група. Групите си предложиха хората, а директно и постовете в комисията. За председател беше избрана Милена Миланова от ГЕРБ. Наложи се Румен Ваташки сам да предложи себе си.

От БСП, леко иронично репликираха правилата за избор на председател, но номерът им не мина. Те предложиха бюлетините да се подписват от ръководството на временната комисия и да се гласува само с "Х", за да не е контролиран вота.

След тайно гласуване за двамата кандидати – Владислав Караилиев от ГЕРБ и Малин Стоилов от БСП, все пак очаквано надви кандидатът на ГЕРБ. Притеснен, той успя да благодари за доверието и побърза да закрие заседанието. Независимо от това д-р Алексиев от БСП съумя да го поздрави преди ОбС да се разпусне. Караилиев не насрочи ново заседание, не предложи и избор на комисия за изработване на нов правилник на ОбС.

Любопитно е и разпределението на силите в новия градски парламент. Ясно е, че БСП са отляво. Като опитни съветници си заеха точните места и от „Демократи за Перник”, както и Ваташки от Атака. ЛИДЕР се настаниха отляво, но гласуваха с десните. „Патриотичното обединение” се подреди в дясно, но по-назад от ГЕРБ.
Само двамата съветници от „Обединена десница” не си намериха място през цялото време.

Трудното започва оттук нататък. това добре знаят досегашният председател на ОбС Добри Митрев и неговият заместник Хари Генчев. Те проследиха първото заседаниее от задните редове в залата. Гражданите бяха много малкона това знаменателно събитие. А всичкото уж било заради тях.

Монахът Епифаний разкрива тайните на светогорската кухня

2011-11-06T13:15:00.004+02:00

Атонски монах разкрива тайните на готвенето в Света гора. Старецът Епифаний е събрал в книга своите кулинарни рецепти и така ги споделя с всички хора. Книгата е на пазара от 8 март 2008г. Освен на гръцки, кулинарният сборник е издаден на английски и руски, а скоро ще има издание и на немски език. До момента са продадени около 35 000 екземпляра от уникалната готварска книга. Водят се преговори светогорките тайни от кухнята на монасите да бъдат преведени и на български.

Атонският монах Епифаний Милопотамски проявява интерес към готвенето още като дете. Като монах няколко години се подвизава в манастира „Св. Павел” и там помага в приготвянето на храната за братството. През 1990 г. пренася своя монашески живот в Милопотамския скит , който е под опеката на Великата лавра.

В монашеското си послушание отец Епифаний старателно се учи на църковни песнопения от по-опитните в това атонски монаси и става добър църковен певец. В същото време той поема и служенета на готвач, за да стане днес един от най-известните монаси кулинари.

Когато се настанява Милопотамос, скитът е западнал и изоставен. Отец Епифаний се заема да го възстанови и да му вдъхне нов живот. Помага му монахът Йоаким. След 1992г. двамата възраждат и вековната традиция – създават масиви лозя и правят изба за производство на екологично чисто вино със запазената марка „Милопотамос” от Атон. Винарната вече е много популярна, а вината са търсени не само на гръцките, но и на чуждестранните пазари. Благословени са да служат за свето Причастие, но и да стоплят душата на всеки ценител.
Но и кулинарното майсторство на монахът Епифаний разняся славата на скита. Сега той е основният майстор при приготвянето на храната за празниците на манастирите. Случвало се е да храни по 1 500 монаси и гости на големи празници. По покана на гръцки общности е готвил в Париж, в Германия, в Италия и Испания.

Книгата му съдържа 126 рецепти за различни ястия, които са част от менюто на атонските монаси. 200 дни в годината братята се отдават на пост, затова в гозбите няма месо. Манджите са описани така, както са приготвяни и преди стотици години от предците ни. Експертите могат да ги определят като здравословни, или като типична средиземноморска кухня. Отец Епифаний казва, че всеки може да ги нарича както иска - монашески, светогорскии или традиционни. Важното е, че описаните от него ястия не разболяват, а лекуват. Доказано е, че това са гозби, които свалят високо кръвно, намаляват нивата на холестерола, лекиват и други болежки.

Книгата съдържа рецепти на ястия от риба, варива и зеленчуци. Много от гозбите са илюстрирани с красиви фотоси. Под всяка рецепта се мъдри и понякоя пословица, поговорка или цитат от Светото писание. Любимата му пословица гласи „ Мъдрите готвят преди да огладнеят децата им”.

Старецът Епифаний е събирал тези мъдрости, както и опита си в готвенето повече от 35 години в Атонските манастири. Той не е ходил в готварско училище, но се е учил от традицията и богоугодния начин на хранене на монасите в твърдината на православието Атон, земната градина на Пресветата Богородица.

Съветите му в кулинарията са прости.

Лукът трябва да се задушава на нежна топлина, с голямо търпение до тигана, докато излишната вода си отиде, а ситните резънчета станат розово сафяви, съветва монахът готвач. Тогава храната ще бъде вкусна, обяснява той.

Докато готвим, през цялото време - от събирането на продуктите, през нарязването, посоляването и докато се готви и сервира, ние винаги трябва да насочваме нашите мисли към тези, за които правим всичко това: хората, които обичаме. Всяко едно нещо в готвенето е израз на нашата любов към тях. И на желанието ни да се молим Богу за тях. Благодарение на нашата любов към тези, за които готвим, ние не трябва да се страхуваме от грешки. Нашата любов към другите ни води в създаването на вкусни ястия. Затова до дълбока старост всеки човек помни ястията на своята майка, защото тя е готвила за детето си с любов, казва монахът.

Книгата е написана така, че даже някой, който никога не е заставал до печката, ще може да приготви блюдо и от гозбата в него да се облизват пръсти. Отецът отваря моделен айфон и показва есемес от негов приятел. Човекът му благодари за рецептите, разказва как с негов приятел, останали без съпругите една вечер и решили да си сготвят имам байълдъ по манашеската рецепта. Само не си написал колко време да се пече във фурната, накрая все пак направил бележка самоукия готвач, който хващал черпака за първи път.

Имам байълдъ, прикотвено от дядо Епифаний наскоро можаха да опитат и гости на Църногорския манастир „Свв.Козма и Дамян” над Брезнишкото село Гигинци. В празничен за Гърция ден дядо Епифаний, старецът Спиридов от атонския скит малката „Света Анна” дойдоха да се поклонят във възстановената света обител. Съпровождаше и ги и семейството на техния приятел Маргаритис, което помага на манастирските дела. Те се включиха в манастирските богослужби. Вечертя бяха на вечернята, а на другия ден още преди да зазори, както е по атонски още в 4 часа сутринта започна света Литургия. Светогорските монаси огласиха храма с песнопенията си.

Едва след това дядо Епифаний се развихри в кухнята за да прави своето имам байълдъ.

Това е рецептата:

Имам байълдъ по светогорски

За 10 порции са необходими 10 големи патладжана, 6-7 глави кромид и 5-6 средно големи главички чеснов лук, 250 гр. зехтин или олио, 8-10 пресни домата, 10 листенца прясна мента, връзка магданоз, листенца ароматен босилек, сладък червен пипер и черен пипер на вкус и вкус и малко кимион.

Почистваме патладжаните от дръжките и ги обелваме от кората им на ивици по дължина. След това ги нарязваме пак по дължина на кръст, като оставяме от единия край поне 2 см. неразрязани, за да не се раздели синия домат на части. Посолваме ги и ги оставяме да престоят 3-4 часа. Преди да ги сготвим, измиваме патладжаните отново, за да отстраним излишната сол и отново ги оставяме да се отцедят добре.
В подходящ за пържене съд наливаме по-голямата част от олиото и след като то се сгорещи , пържим патладжаните от всички страни равномерно до порозовяване, като ги обръщаме внимателно. Ако преди това не сме го изцедили добре, влагата, останала в тях може да ни създаде проблемис кипящата мазнина.
Нарязваме на ситно чесъна и кромида и го запърржваме на слаб огън. Когато лукът придобие златист цвят , наливаме чаша вода, добавяме смлените домати и подправките и усилваме огъня. Когато съдържащото се в тавата кипне, го всаляме от огъня и с помощта на дълбок черпак го разстиламе равномерно върху подредените в тава патладжани, така че напълно да ги покрием. Поръсваме ястието с нарязаните на дребно магданоз, мента и босилек и слагаме да се пече в предварително загрята до 250 градуса фурна.

Под рецептата в книгата е написано:

Щастливи са рабите Божии.

"Иска ми се на всички, които държат книгата в ръцете си, освен да им помагна с рецептите си, да ги науча да станат още по-близки с тези, които обичат, чрез готвене. Отворете дома си, поканете приятелите си и гответе заедно, а после заедно седнете на масата, полейте храната с хубаво вино и се радвайте…”, съветва от сърце светогорския монах-кулинар.

Той припомня думите на св. апостол Павел: "Радвайте се с тези, които се радват" и обяснява, че всички щастливи и радостни моменти в живота ни са придружени от добра храна и хубаво вино. Но блаженият Павел казва, "плачете с ония, които плачат" и припомня как болен човек може да оздравее от топла рибена супа, направена от ръцете на някой загрижен за него.

Св. Йоан Лествичник казва, че по време на готвене, готвачът трябва да се има предвид, че той служи на ангелите ... той се готви за тези, които се молят, че всички да имат едно. Молете се, молете се и докато готвите. Монашеската храна е вкусна, защото монасите се молят за спасението на душите на всички хора.

Архангелова задушница

2011-11-04T16:27:00.002+02:00

Всяка година в съботата преди Архангелов ден (8 ноември) се отбелязва Архангелова задушница. В този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.

Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Прието е на гроба да се прелее вино. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

За Задушница се правят помени, наричани още раздавки, подавки - на близки и роднини и на другите хора около съседните гробове, дори непознати се предлага от донесената храна.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питка или хляб. Житото символизира възкресението, хлябът и виното са спомен на Христовата жертва за нас.

Архангеловата задушница се основава на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.

На Задушница близките и роднините на покойника се събират, за да направят помен - възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. При погребението тялото се връща в земята, от която е взето. Но подобно на зърното, паднало в земята, то се облича в нетление и безсмъртие, за да възкръсне при Второто пришествие на Господ Иисус Христос.

Когато решим да се обърнем към истините на вярата, трябва да проявим не само склонност към знание, но в голяма степен и доверие към божествените истини. Само така ще ги възприемем и със сърцето си. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата; тя се основава на доверието ни в Спасителя, в светите апостоли и в старозаветните праведници, чрез които е говорил Сам Бог.

Затова и нашите обичани покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

В своите наставления св. Йоан Кронщадски ни учи, когато се молим за упокой на душата на някой починал да го правим от цяла душа и да помним, че това е съществен собствен дълг, а не само на свещеника и клирика. „Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки.", съветва светията.

По Задушница и особено при погребалните обичаи от невежество и суеверие често се вършат тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и вкарват в грях, а така и в отричане от християнството. Жалко е, че масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди.

Ето някои от нещата, които не бива да се правят:
• Покриване на всички огледала с плат;
• поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река;
• счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода);
• изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини;
• ритуално даруване на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице;
• в ковчега се поставят пари и лични вещи - за из път;
• покойникът задължително трябва да е с пръстен;
• капакът на ковчега не трябва да се внася в дома;
• преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната челюст;
• в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло - да не идва смъртта повече в това семейство;
• при смърт на близнак до гроба се засажда дърво - да не прибере смъртта и другия близнак.

Тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо хляб - камък, вместо риба - змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим и на себе си чрез отстъплението.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36)

Задушниците в календарната година са четири - в съботите преди Месни заговезни, след Спасовден, преди Димитровден и преди Архангеловден.

Черен PR изчерви ГЕРБ в Перник

2011-11-04T07:24:00.005+02:00

Почти седмица след изборите все още няма официални изявления от ГЕРБ в Перник с анализите за резултатите от местния вот. Защо мълчат може само да се гадае или това е онзи ден за размисъл, който по думите на президента Първанов, само в България вместо преди изборите, е ден след това, а за местните гербери се оказва седмица.

Така, както си играеха хоро за изборната победа в Перник в нощта на вота, изведнъж местните гербери се покриха. Вярно е, че тяхната кандидатка за кмет на Перник Ирена Соколова не спечели, но за нея все пак гласуваха 14 516 перничани на първи тур и 20 628 човека на балотажа.

Съветническата им листа събра гласовете на 13 195 човека.

Избрани с тяхната листа са кметове на общините Трън, Радомир, Земен (3 от 6) и на много кметства - Големо Бучино, Кладница, Люлин, Рударци, Батановци, Изток, Църква - 7 от 17 в община Перник, както и Долна Диканя, Долни Раковец и Стефаново - 3 от 6 в община Радомир.

Кандидът за президент Росен Плевнелиев и неговото вице Маргарита Попова на балотажа също бяха предпочетени от 25 117 перничани, което си е със 6 293 гласа повече от полученото от кандидатите на БСП.

Всички тези хора, които в двата тура на изборите си направиха труда и усилието да отидат да гласуват, а някои от тях сложиха „Х” на кандидатите на ГЕРБ от немай къде и с отвръщение, заслужават поне едно благодаря от политическата сила и от нейните кандидати, за които все пак са гласували. Много от тях очакват даже извинение и обяснение за попарените им надежди. Но уви – няма от кого да го получат. Всички други партии вече се отчетоха, защото това е въпрос на политическа култура. Само от ГЕРБ мълчат. Ако пернишките гербери не щат да се срещнат с представителите на местните медии като посредник между тях и електората, то може да го направят иновативно онлайн. Все някой дано ги види.

Веднага след изборите отделни изказвания на герберски активисти се появиха във Фейсбук.

Обстоен анализ под заглавие «КРАХ! ГЕРБ – Перник стигнаха точно до там, накъдето се бяха запътили!” направи и независимият кандидат за кмет на Перник Вихрен Матев (бивш член на ГЕРБ).

Кандидатката за кмет от ГЕРБ в Перник Ирена Соколова направи оценка на своята предизборна кампания в деня на изборите, още докато според платените социологически агенции беше победителка. Паралелното преброяване също я сочеше за фаворитка, но това беше обяснено със страха на хората да си кажат за кого са гласували и публично са обявили, че са дали гласа си за ГЕРБ.

Соколова прецени кампанията си за позитивна. Тя съобщи, че шатрите им били по два пъти във всяко кметство, а всяка вечер имала среща с перничани онлайн. Така описаната от нея кампания все пак даде резултат. До последния момент Соколова се смяташе за победител и даже казват, че от ГЕРБ вили хоро на победата. Впрочем, има и за какво. Все пак техни кандидати победиха в общини и кметства. Имат и сериозно увеличение на броя на съветниците.

Стои обаче въпросът какво все пак надви Соколова на вота. Отговорът е многопластов, но първото обяснение е в черния PR, на който заложиха от ГЕРБ и който доказано дава обратен ефект. Каква и къде е била предизборната кампания на пернишките гербери, те си знаят най-добре.

Според външни анализатори «кандидатът на ГЕРБ Ирена Соколова се превърна в пример за учебниците по журналистика и PR за зле проведена кампания, а неадекватните реакции от PR щаба на ГЕРБ в последната една седмица, бяха пагубни за успеха й. Долнопробните компроматни войни, отдавна не се нравят на хората и резултатите са налице.”

Опитът да се разбере нещо за предизборната платформа и управленската програма на кандидатката и на нейната партия не постигна успех, а от партийния сайт се разбира, че тя се е срещнала с учители и е била патрон на фото конкурс. И до там.

Соколова влезе в новинарските емисии с червени мечета - светлоотразители, които подари на първокласниците за Деня на независимостта, но можеше върху тях да не пише своето име.

В деня на балотажа автомат за кафе пускаше чаши с нейното име. Собственикът му обясни, че му ги дали безплатно и заради авантата ги употребил. Все пак странен начин за агитация - в крайна сметка пластмасовата чаша накрая отива в боклука и замърсява природата. (Плакатите може да се дадат за вторична преработка.)

Очевидци разказаха, че на шатрите се раздавали бонбони, някой се беше уредил и със запалка, но на неудобни въпроси нямало кой да отговаря, напротив – хората били пращани да си питат другаде.

Колкото до срещите онлайн – те били нещо средно между бигбрадър по български и реалити от най-долна проба. „Едно време така се правеше лагерен телевизор, само че в пионерските лагери се явявахме в пригодените за екран кашони бая по-добре подготвени”, коментира една перничанка с явно съжаление за загубата на ГЕРБ и заради симпатиите й към Бойко Борисов. Защо тези уважавани иначе хора си причиниха това, се пита все още тя.

Много от хората, които все пак гласуваха за Соколова, го направиха с ясното съзнание, че не искат повече БСП във властта, но от ГЕРБ не оцениха този вот и не отправиха никакво послание към тези хора, за да са повече. Напротив, Соколова държеше да изберат нея, защото била умна, щяла да се научи и имала екип.

„Лагерният телевизор” вероятно са го гледали шепа партийни активисти от двата лагера и главно тинейджъри, които не гласуват, но и те се обиждат, когато към тях се обръщат с анонимното „Здравей Интернет”. Освен това е много любопитно дали самата Соколова знае какви и колко медии има в Перник, щом реши да заложи на една единствена, при това със съмнителна репутация.

В цивилизования демократичен свят предизборните материали не са платени, а кампаниите се отразяват от журналисти с капацитет и потенциал. ГЕРБ в Перник избра да разчита на ниска култура, неграмотност, липса на морал и елементарно възпитание.

Сега, следизборно ГЕРБ мълчи. Остава надеждата черния PR да ги е изчевил ... от срам.

Бойко vs. Първанов на изборите в Перник

2011-11-01T19:49:00.006+02:00

В един от сутрешните блокове вчера министър-председателят и лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов разви тезата, че БСП е спечелила в градове, където президентът Първанов е представял своите мемоари. Дълбокото прозрение му хрумнало като погледнал картата на вота в столичен ежедневник. До тази карта обаче маршрутите на Първанов ги няма, така че явно Борисов ги знае наизуст. И сигурно е така, защото специално в Перник всяко появяване на Първанов беше съпроводено и от визита на премиера. Това за местните журналисти никак не е трудно да прозрат, защото се чудеха как да съчетаят отразяването на знаменателните събития едновременно. Без да се дават за пример всички висшочайши посещения в района, достатъчно е само това, че изведнъж и изненадващо Борисов реши навръх рождения си ден да мине през Дивотинския манастир. В същия ден и почти по същото време Георги Първанов, заедно с майка си баба Марийка, беше на курбан над родното си село Косача за Свети Дух.

Съвсем предизборно в Перник Първанов се появи няколко пъти. Първо си представи мемоарите, после дойде за лични срещи, маскирани с хоро на крепостния хълм с участниците в експедицията „Кракра”, на които каза, че е по-добре да са бригадири. При третото си идване доведе дипломати да ритат топка в родния му град и заедно със своята съпруга и техните половинки се разходи по крепостния хълм. Накрая, малко преди изборите, заедно с цялата си свита се качи до обновената хижа „Джамен”. Резултатът от това посещение беше снимка с кандидате за кметове от БСП на Ковачевци и Перник и евентуалното настаняване на вълчицата Зорница в родната му планина Рудина.

Всеки път, когато Борисов идваше в Пернишко, а и по други краища в страната, за да реже трикольорни лентички, той се биеше в гърдите колко много е направено за Перник. Магистралата „Люлин”е завършена, но с 80 млн. лева повече от планираното. В Калкас имат канализация, но нямат водопровод. Към Брезник е ремонтирано шосето, но само част от него. В Перник по волята на настоящите управляващи се откри университет - как и защо Бойко Борисов наложи волята си това да стане е публична тайна. Ремонтирана е опожарената театрална зала, с пари от държавния бюджет, събрани от данъците на всички българи, по договор от 2005 г. и т.н.

Накрая някъде по медиите Борисов обявил, че той е виновникът ГЕРБ да загуби кметския вот в Перник, но в това няма нищо чудно, защото е всеизвестно как той си приписва всяка заслуга.

Е, кой от двамата е надвил за изборите в Перник, остава да реши избирателят, който си има свои съображения още от времето на Тато - да гласува все "против", а не "за".

145 години от освещаването на храм „Св. Димитър” в Радомир

2011-10-30T11:09:00.003+02:00

145 години от освещаването си празнува храм „Св. Димитър” в Радомир на Димитровден - 26 октомври 2011 г.

В чест на празника, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим богослужението бе оглавено от протосингела на Софийска митрополия - ставр. ик. Ангел Ангелов. В съслужение взеха участие архиерейският наместник на Радомирска духовна околия ик. Иван Плочарски и свещенослужители от София и околията.

В края на литургията празнично слово за великия Божий угодник – св. Димитър, произнесе отец Ангел Ангелов. Той поздрави предстоятеля на храма, всички духовници, именници и всички, които честват този празник и пожела да пребъдваме под молитвената закрила на св. Димитър, който в скоро време чува и отговаря на нашите молитви.

По традиция след св. Литургия в двора на църквата бе отслужен празничен водосвет и бе раздадено благословено ястие на вярващите.

Майстор на 100-те литра постна чорба беше Стефанка Димова, която традиционно приготвя курбани и в други храмове в Радомирско.

Продуктите са събрани от дарения, но основен дял има църковното настоятелство, разказа Димова.

Организацията на честването на 145-годишния юбилей на храма също е дело на настоятелството. За празника бяха приготвени още баници и риба.

Преди да бъде построен храмът „Св. вмчк. Димитър, радомирци се черкували в манастира "Св. Спас" в Голо бърдо, разказа архиерейският наместник Иван Плочарски.

Храмът е построен от майстор Миленко от село Блатешница, който е строил и южното крило на Рилския манастир и източните сгради на Зографския манастир в Атон.

Царските двери и фриза под разпятието са възрожденска дърворезба. Някои от иконите са датирани от 1861г. При строежа на храма заедно с българите са участвали и турци, като прекарвали с каруци камъни.

През 1892г. било извършено преосвещаване на църквата от Самоковския митрополит, защото при изтеглянето на турците по време на войната тя е била осквернена.

Четирима са основните ктитори на храма при изграждането му - Тоше Паунов, Атанас Чиналски, Георги Стойнев и Петко кафеджията. Те купили нива от богат турчин и част от нея подарили за църква. Под ръководството на Архимандрит Зиновий била създадена и църковна община в Радомир.

Храмовият празник на църквата "Св.вмчк. Димитрий" - Димитровден, се е утвърдил като празник на Радомир, а св. Димитрий е неговият небесен покровител.

Епископ Йоан: Св. Йоан да бди над Перник и перничани

2011-10-30T11:00:00.005+02:00

Проповедно слово на Негово Преосвещенство Знеполски епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит на празничната богослужение на 19 октомври 2011г. в Перник.

Всечестни отци, обични в господа братя и сестри, скъпи граждани на град Перник , представители на общинската ръководство на града,
Радостен е за нас този ден отново, когато отбелязваме паметта на преподобния богоносен наш отец Йоан Пустиножетел Рилски Чудотворец, молитвен закрилник на този град и на този храм, един от всебългарските почитани най-искрено и най-свято ищими и достославни преподобни отци, основатели на монашеското общежитие, ревнители на благочестието, един от великите представители на монашеството от 9 и 10 век, основал майката на нашите манастири – Рилската света обител.

Свети апостол Павел не случайно казва, ако живеят по дух, по дух сме длъжни да постъпваме.

Кой не е чувал за свети Йоан Рилски Чудотворец? Кой не е чел житието му? И колко човеци сега от различни краища на света и от нашата родина са насочили стъпките си към Рилската света обител. И ние сме честити, защото св. Иван почива там със своите частни мощи и пръска своята благодатна мощ за изцеление на всички онези, които го призовават искрено да бъде ходатай пред Бога за всички нас. И с цялото си вълнение и искреност в този ден ние отбелязваме неговата памет, спомняйки си за неговото рождение, някъде в 880 –тата година и спомняме онова скромно място Скрино, което по онова време е било тъй скътано и неизвестно, а от там произлезе такъв светилник на благочестието. Той бе възпитан от ранно детство в благочестие от своите родители, които не бяха богати човеци, а имаха за богатство най-вече православната вяра, която предадоха на своя син. И след като св. Иван раздаде и малкото имущество и всичко, онова, което получи като бедно завещание, можа духовно да възрасте и да се подвизава по различни места и в различни свети обители – било в този край, в Осоговската планина, било в Рилската планина и най-вече в Рилската пустиня – място отдалечено от света, където стори началото на монашеския подвиг по българската земя. И никой, освен Бог Един не знае онези покаяни сълзи, които светецът е принасял за своите грехове Нему. И никой не знае онова, което той е преживял в дванадесетгодишното си преживяване в онази пещера през студ и зной, при пек и мраз, сред дивите зверове, в тази страшна природна стихия, но окрилян от Божията благодат, вдъхновяван от своята православна вяра, и най-вече скрепил своя подвиг с любовта към Бога най-вече и към човеците.

За да се случионази славна среща с един благочестив български владетел - свети цар Петър да поиска да тръгне към пещерата на свети Ивана - това желание , което толкова много е важно да се изяви и в днешния век и свят, защото е чувствал светия цар, че имал нуждата точно от такъв човек, който е преодолял своите земни страсти, похоти и грехове и може да бъде полезен със своята прозорливост на българската държава - след като св. цар Борис извършил светото Кръщение върху нашия народ и ние прославихме Бога Всевишния чрез православното изповедание и светите братя Кирил и Методий дадоха на всички основата на благочестието чрез славянската азбука и делото на учениците на свв. Кирил и Методий - Св. Климент, св. Наум, св. Горазд, Св. Сава и св. Ангеларий и беше нужно Бог да изпрати и укрепи тази вяра чрез благодатни сили, за да дойде и св. Иван - толкова велик в своя подвиг. И трудно е да се говори за това велико дело, което той е извършил по онова време, за да стане почитан от вярващи и невярващи, от хора дори от различни вероизповедания, които са имали възможността да се убедят в чудотворието на светите му мощи. И да дойдем тук, в този град, който пази скъпо частицата от мощите на свети Иван тук, в този храм през едно иждивение и желание на много хора и необходимостта от близостта на този град до Рилската пустиня, а и реалното присъствие на частицата свети мощи в храма, посветен на паметта на преподобния и богоносен св. Йоан Пустиножител Рилсики Чудотворец .

Ето това са поводи за размисъл как днешния човек живее и към какво трябва да се стреми. И въпреки че св. цар Петър не можа да се срещне с свети Ивана, но онова, което той можа да му каже беше достатъчно ясна изява на онова, което царя искаше - благословение. И в днешния век ние молим св. Иван да ни дарува мъдрост, трезвост, правилни разсъждения, да умири стихиите в света и в нашата държава да направи тъй че да се изяви волята Божия, така че да бъде в интерес на държавата, и всичко онова, което ще се случва в нейното бъдеще.

Затова и свети Иван е много важен наш роден светия, който присъства и винаги е присъствал реално тук, присъства и днес сред нас. И този завет, който той е написал свидетелства не само за грамотността и изтънченото познание на духовното творчество на различни свети отци, но най-вече една проява на преживяно и почувствано не само само със сърце, но с целия си живот, проникновение на Божията благодат, за да каже: "Чеда, обичайте се един друг! Почитайте вашите управници! Старайте се да живеете заедно в мир, в единомислие, което винаги е царяло в светата Църква и се е старала тя като чедолюбива майка да обединява своите чеда."

Затова св. Иван е почитан толкова много, защото той даде примера на това обединение примера как трябва да се стреми човек към Бога, загърбвайки онова което е грубо материално и бездуховно Това е един завет за възпитание на нашите деца и млади човеци. Всеки човек, който чете завета на свети Иван може да намери нещо лично за себе си, което да приложи в своя живот, независимо дали човек е духовник или мирянин, богат или беден, или е в голямо звание, или обикновен човек - трудов изпълнен с различни желания и въжделения, като всеки човек.

Този град не случайно е почувствал нуждата св. Иван да бъде закрилник негов. Тук се трудят различни хора. Тук са миньорите, които имат рядката възможност да влезнат в една не естествена среда за човека - дълбоко под земята. Когато човек слезе в тъмно място, тясно и пусто, винаги чувства необходимостта от закрилата Божия. и този твърде тежък труд изисква закрилничеството на св. Иван, защото в дълбините на земята човек усеща колко е безпомощен и колкото слиза по-надолу неговият поглед разбира, че е сътворен не за там, а за горната висота, висотата на небето и на небесната слава. Но само човек, който може да вникне в тези дълбини, в пълнота разбира тази нужда и затова и св. Иван е честван от всички миньори, които са молили на него да ги запазва той в здраве, читави, невредими, за да вдъхнат отново глътката въздух и видят прекрасното слънце, и усетят оня аромат, който дава живота на земята и който е облагодатен от Спасителя Христос от Всеподадетеля Бога, който поради любов към човека отдаде своя еднороден син за спасение и изкупление на човечеството

Обични в Господа братя и сестри, днес свети Иван ни призовава повече от всякога да обичаме Бога и човека. Днес свети Иван отправя своя мощен покров над всички нас и ни призовава към молитва искрена и чиста, към почитане на светата вяра - да я пазим чиста от чужди вмешателства, еретически учения, от секти и разколи. Днес свети Иван отправя към нас зов да отхвърлим всичко земно и преходно и да се облечем във всеоръжието на правдата. Днес свети Иван отправя към нас зов да бъдем в семействата си - тази малка домашна Църква, добри един към други и да изпълним златното правило на нравствеността - това, което искате да правят вам човеците, и вие правете на тях същото.

Свети Иван днес ни приканва и като всички наши най-малки братя и сестри -дечица и младенци, да станем като тях чисти по сърце. Затова и светото Евангелие днес беше посветено на блаженствата - блажени бедните духом, защото те ще видят Царството Божие. Сред смирените по сърце е и свети Иван и учи нас, всички, на смирение, което е изява на сила и преодоляване на всяка вражда, злоба и ненавист, в искрено почитане на всеки и зачитане на неговото звание, чест и човешко достойнство.

Свети Иван днес отправя и зов към нас духовниците да станем по-ревностни в служението си , да се стараем за благолепието на дома Господен повече от всичко друго, да не забравяме какво сме обещали пред Бога в момента, когато сме приели светото ръкоположение - светото тайнство Свещенство, да не занемаряваме благодатния дар на светия Дух - благодатта, да бъдем винаги сред човеците, да живеем в техните скърби и техните радости, в тяхна подкрепа и в тяхно служение и в тяхна душевна и телесна полза.

Свети Иван отправя днес зов към всички лекари, които празнуват неговата памет и честват него като закрилник на лекарското съсловие, защото за да лекуваш тялото изисква да имаш вяра в Бога първо и любов към човека, и ясното съзнание за мястото на човека, и осъзнаване, че той носи смъртна душа и че тя е много повече понякога ранима, отколкото тялото. И изпълнявайки своя лекарски дълг, да помнят и да знаят всички лекари и да имат любовта на свети Иван, която той имаше към всички човеци. Това като стремеж за искрана взаимопомощ и безсребреност, което е важно в нашия живот за всички.

Свети Иван днес отправя своя взор и към този град. И ние като слуги негодни, изпълняващи благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим се помолихме на свети Йоана той да закриля града от беди, злощастия, от скърби и зли обстоятелства, от размирици, от глад, мор, земетръси и наводнения и от всяко зло. Св. Йоан да бди над всички жители на този град, над техните чеда и семейства, да дава надежда на старите и немощните човеци в тяхната старост, подкрепа и сила, да дава на младите твърд разум и добра преценка за бъдещето, което им предстои, да дава на всички човеци мъдрост, трезвост, добра памет, за всичко онова, което Бог е сторил през техния живот като добро и да не забравят всичките благодеяния на Бога, които се изливат върху нас всеки ден.

Свети Иван в крайна сметка приканва всички днес към своята обител Рилската света обител, която тържествува днес своя празник и чества паметта на Великия Пустиножител. И в крайна сметка, всеки, който се е докоснал до светите мощи на свети Иван и е прекрачвал прага на Рилския манастир, не може да не е усетил онази радост, онова богато състояние на покой и мир, което съществува не заради друго, а заради присъствието на свети мощи на самия светец там.

Ето че днешният ден отново ние молим свети Йоана за нас. В днешния ден нашата радост се сподоби от факта, че получихме и благословението на Светейшия български патриарх да преподадем неговото светоотеческо благословение върху всички вас, обични в Господа, братя и сестри, върху честните отци, които които днес отличихме с офикий иконом и протойерей, които са вашите пастири и тук вашите отци в този град и в този храм и които трябва не само по силата на задълженията да полагат, но оттук насетне по искрено да работят за всичко онова, що е полезно за просперитета в духовно отношение на града.

Негово Светейшество има специално отношение към този храм. Той доста е направил и в миналото, и сега се моли Бог да пази дома Господен, дома на св. Йоана, където почиват и частните му мощи - една малка частица от тях, която беше пренесена по решение на Светия синод, иждивението на Патриарха като митрополит Софийски и разрешението на частния игумен и братята на Рилската света обител. Това е особено важен духовен сакрален акт, който не бива да бъде забравян и нужното отношение към светинята винаги трябва да бъде на висота, защото св. Иван е този, който болни изцелява, хроми въздига, немощни подкрепя и е утеха за всички скърбящи по целия свят и тук, в този град.

По молитвите на свети Иван и на всички светии, на Пресветата богородица, господ да ни закриля!

За празника на св. Иван Рилски в Перник - архиерейска богослежба и три офикии и

2011-10-30T10:55:00.003+02:00

С архиерейска св. Литургия бе отбелязан храмовият празник в храм „Св. Йоан Рилски“ в гр. Перник. С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим празничното богослужение бе оглавено от Негово Преосвещенство Знеполски еп. Йоан, викарий на Софийския митрополит. В съслужение с архиерея в богослужбата взеха участие ставроф. ик. Ангел Ангелов, софийски протосингел, храмовото духовенство и дякон Козма Поповски.

С благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим по време на св. Литургия бяха отличени и тримата свещенослужители от храмовото духовенство. Протойерей Николай Колев, предстоятел на храма, и протойерей Бойко Андонов бяха отличени с офикия "свещеноиконом", свещеник Борис Котев бе награден с отличието „протойерей“.

В края на литургията еп. Йоан пожела на отличените духовници да работят все по-усърдно за всичко онова, което е полезно за възрастването и просияването на града в духовно отношение.

От името на своите събратя за отличията благодари развълнуван отец Борис, с което обеща, че ще направят всичко по силите си и ще работят "усърдно на Божията нива за благоденствието на всички жители на Перник".

Знеполският епископ Йоан припомни житието и значението на Рилския пустинножител и голямата привилегия на храма в Перник в него да се пази частица от мощите на светеца и благопожела на многобройните вярващи, дошли в този ден да почетат светията в храма, с думите: "Св. Иван да бди над всички жители на град Перник и техните чеда и семейства, да дава надежда на старите и на немощните човеци в тяхната старост, подкрепа и сила. На младите да дава твърд разум и добра преценка за бъдещето, което им предстои. Да дава мъдрост, твърдост, добра памет за всичко онова, което Бог е сторил през техния живот като добро и да не забравят за благодатта на Бога, която се излива върху нас!“

От името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и служителите на Софийската св. митрополия, епископ Йоан, който в този ден празнува свой личен празник, бе поздравен от ставр. ик. Ангел Ангелов, а пернишкото духовенство му подари луксозна писалка с пожелание по-често да подписва заявления за нови свещеници. Поздравление получи и отец Бойко Андонов, който в този ден чества своя рожден ден и навършва 31 години служба в името на Бога и хората.

След празничното богослужение еп. Йоан и придружаващите го духовници се отправиха към Рилската св. обител, за да се поклонят на светите мощи на Рилския чудотворец.

Строежът на "Минната църква", както се е наричала дълги години, започва през 1910 година. Новият храм е бил построен по поръчка и за духовните потребности на работещите в Мини Перник. Войните от 1912 до 1918 г. станали причина да не бъде завършена бързо. Едва през 1920 г. в деня на св. Иван Рилски, на 1 ноември по тогавашния календар, храмът е осветен от Левкийски епископ Варлаам.

Важни данни за историята по построяването, финансирането и освещаването се съдържат в дарствения надпис, намиращ се над входната врата, която въвежда в централната част на църквата: „Този божествен храм на преподобния наш отец Иван Рилски се съгради през царуването на Фердинанд І цар на българите, при светителстването на митрополита Партения Софийски, с усърдното старание на директора на мината Иван Симеонов, Георги Коняров и всички инженери, служащи и работници, както и с материалната подкрепа на всички любящи Божия дом заведения и лица. 1920 г.”.

До 9 септември 1944 г. храмът е на пълна издръжка на Мини Перник - заплатите на свещеника, дякона, певеца, клисаря, осветлението и другите разходи се плащат от Мината. Църквата има голяма подкрепа от тогавашния главен директор на Мини Перник инж. Васил Радославов, арестуван и убит в полицията непосредствено след 9 септември 1944 г., като смъртта му е представена за самоубийство. След това църквата минава под ведомството на Софийска св. митрополия.

В годините на тоталитаризма храмът "Св. Йоан Рилски" в Перник е застрашен от събаряне, заради новостроящия се Партиен дом. Тогава Негово Светейшество Българският патриарх Максим лично се застъпва за храма пред първия ръководител на държавата Тодор Живков. Храмът се запазва и продължава да събира миряните на обща молитва.

На 18 октомври 2009 г. по решение на Светия Синод на Българската православна църква и с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим храмът прие като дар от Рилския манастир и неговото монашеско братство частица от мощите на св. Йоан Рилски. Светинята беше донесена в Перник лично от игумена на манастира Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий. Софийското духовенство - Знеполски еп. Йоан, архимандрити, игумени, монаси и свещенослужители на епархията, миряните, гражданството и градските власти приеха светинята на тържествена церемония пред Двореца на културата. Мощехранителницата се пази в храма за вечни времена.

Намери се дом за вълчицата Зорница

2011-10-18T01:47:00.000+03:00

Хижа „Джамен” в родната на президента Георги Първанов община Ковачевци може да стане дом за вълчицата Зорница, която той отглежда като домашен любимец. Тя беше повод Първанов да се похвали, че е първият човек, опитомил вълк. Бъдещата съдба на животното стана и една от основните теми на дебатите между тримата основни кандидати за президент – Кунева, Калфин и Плевнелиев по една от националните телевизии, Вчера Първанов лично дойде до хижата за да види резултатът след нейното обновяване. Срещата беше с елемент на предизборност, защото там го чакаха кандидатите за кметове на Перник – Росица Янакиева и на Ковачевци – Васил Станимиров, и двамата издигнати от БСП. Около хижата за радостното събитие се бяха събрали местни жители, но и ловците от дружинките в общината. Те не се похвалиха пред високопоставения си земляк какво са остреляли от началото на сезона. Обясниха обаче, че до хижата има запусната постройка, която може да стане зоокът. Тогава Първанов попита дали там не може да се намери и дом за вълчицата Зорница. Хората с готовност казаха „да”. Един си представи, че ще я вържат на синджир, друг предложи да и направят къща, но президентът отбеляза, че животното все пак е диво. „Като идвах насам си спомних детските години. Дядо ми гледаше към Джамен и безпогрешно предсказваше времето. Беше му като синоптична станция.” По облаците над планината Рудина неговият дядо знаел поне със седмица напред кога ще вали и кога ще грее. „Беше ми мъчно, че в годините на прехода хижата бе разрушена, както в годините на така наречения преход това се случи с много хижи”, каза още той.
Според държавния глава възстановяването на туристическия обект е знак, че в Ковачевци се случват добри неща. Първанов обеща на земляците си, че след изборите ще отделя повече време на родния си край и няма да прави разлика между селата в общината, но ще опита по нещо добро да стане във всяко село.
Първанов пусна и нещо като виц. „По света денят за размисъл е преди изборите, а в България той е деня след тях“, пошегува се Първанов.
Ремонтът на хижа „Джамен” стана с осигурени 26 000 лв. от общинския бюджет. Хижата е пребоядисана, а помещенията вътре – ремонтирани, има пет спални и уютна трапезария.

Монахът Никанор: Безплатно сирене има, но само в капана

2011-10-15T20:17:00.006+03:00

Монах отправи предизборен призив без цвят по време на празниците за Петковден в Брезник. Добилият популярност отец Никанор от Църногорската света обител над село Гигинци прикани народа да прояви акивност на предстоящия вот, но мъдро да избира, като послуша сърцето си. Той припомни завета на св. Нектарий Егински и съветът да се избира управник с евангелски принципи и живот, изпълнен с евангелсака добродетел, защото безбожният злодей като управник е нещастие и беди за народа.

Монахът обасни с прости думи и че не бива човек да продава гласа си за дребни пари, защото безплатно сирене има , но само в капана. Ако обаче хората се окажат излъгани от политиците може да ги погнат с домати и яйца след изборите. А благославяме тояги и камъни, каза монахът.

Предавам цялото му проповедно слово, защото в него се говори и за опасностите от възможтия добив на злато близо до Брезник.

Преди да пристъпим към освещаване на коливото и на приготвените от вас празнични храни в чест на празника, бих искал, така, както сме събрали тук, скупчени множество вярващи, православни, благочестиви хора, бих искал да направим съобщението, че с Божията помощ и с подкрепата на много добри хора е изготвен и одобрен проект за пълна реставрация, ремонт и възстановяване на брезнишкия катедрален храм " Св. Георги". Има голяма възможност още следващата седмица да се подпише договор за това. След като бъде направено уточнението и консултациите със съответните органи и институции, ние ще ви уведомим предварително и ще ви поканим на това радостно събитие в храма.
След като това се случи, град Брезник ще има една от най-хубавите църкви в България, както вече, с Божията помощ, има и един от най-хубавите манастири в страната ни.

Същевременно, припомняйки си синодалната разпоредба за опазване на клириците от участие в политическата борба във връзка с предстоящите избори и имайки на очи това, което там се казва, ние като представители на най-голямата религиозна общност от православни християни, сме длъжни тук да ви призовем за проявяване на активна гражданска позиция.

Искам да подчертая, че Църквата е надпартийна и нашият цвят е черният, а той се получава като се смесят всички други цветове и ги обема и обгръща.

Когато християни попитали за кого трябва да се гласува, в завета си св.Нектарий Егински Нови Чудотворец казва: "Из между многото кандидати, изберете този, чиито позиции стоят най-близко до евангелските принципи, този, който с живота си е образ на евангелска добродетел, защото заради началниците и тези, които са под тях, Бог или благославя, или наказва. Благочестивият управник за народа е благословение и означава добруване, а нечестивия и безбожен злодей като управник за народа означава беди и нещастия.

Тъй че както се казва и в Светото писание, нека бъдем незлобливи като гълъбите, но същевременно и нека имаме мъдростта на змиите, а змията се почита инак като мъдро животно.

Бих искал да се обърна към вас с една конкретика във връзка с тези предстоящи събития тук, в района. Чуват нашите уши - дори в храмовете и обителите се промъква наглед радостната новина как град Брезник щял да бъде позлатен. Как тук щели да се излеят мляко и мед и манна от блага да потече към този край.

Така човек се сеща веднага за две неща. Първото е, че безплатно сирене има, но то е само в капана. И второто е, че всички известни и напоследък измами започват с това - среща те един човек и ти казва искаш ли да ти дам 100 лева и всеки казва да . Ама после започват условията, при които взимаш 100-те лева. После последиците са печални.

Призоваваме ви в името на бъдещето на нашите деца да размислите за това, което предстои да се прави и дали то е безобидно. Разбира се ние не сме технически грамотни, за да можем да кажем то наистина ли е безвредно или напротив. Това, което вече стана известно тук е, че мненията са крайно противоположни. Едните казват почваме да копаем с шепи злато и няма никакви проблеми - чист прекрасен въздух. Еколозите предупреждават за катастрофи, катаклизми, рак, всякакъв род унищожение и смърт. Ние не знаем откъде да застанем, но вие като граждани сте призовани да разберете, защото умът за това е даден на човека, за да го употребява. За жалост на българския герб вместо "Съединението прави силата" по ще бива да пише "Язека най-мразим да мислим"". Но ние това не трябва да го следваме. Ние трябва да се стараем да разберем какво е това, което тук искат да се направи.

Ние ви призоваваме като пастири, загрижени за бъдещето на повереното ни патство - за неговото телесно здраве, което предполага и духовно здраве, защото един сбор от инвалиди ще е годен за твърде малко добро нещо.

Заемете съответна на вашето сърце позиция. Изисквайте и кандидатите твърдо и ясно да заявят своята позиция по въпроса и след като вие за себе си сте взели своето вътрешно решение, ориентирайте се там, където вашето вътрешно решение съъответства на волеизявлението на кандидата.

А ако ви излъжат, заредете се още на третия ден след изборите пред обищината с домати и с яйца, а благославяме и тояги, и камъни, и ги почвайте.

Това искам да ви кажа. Прощавайте за това отклонение, но това което ние научихме, което достигна до нас, направо ни плаши. То не било нещо безобидно. Касае се за нещо на живот, или на смърт. Т. е. дигайте се, бъдете граждани будни. Участвайте масово на изборите като се запознаете с платформите на кандидатите и определите за вас тези, които виждат живот зеленина и вода - водата на вярата и живия евангелски пример.

Бог да ни умъдрява и да ни пази по молитвите на застъпниците на град Брезник св. вмчк. Георги, чийто храм ще обновим и св. вмца. Параскева, която в тези скорошни дни има празник.

Петковден е духовен празник на Брезник

2011-10-15T15:04:00.004+03:00

Беше преди 4 или 5 години. В офиса на партия НДСВ имаше пресконференция по някакви политически теми, не ги помня. Но между всичките казани неща, председателката на царската партия в Брезник Емилия Вълова сподели между другото, че има идея да предложи Петковден да стане официален духовен празник на техния град. Тогава това много впечатли, написах си кратка дописка и го запомних. Минаха няколко години. и едва миналата - 2010г., година Общинският съвет в Брезник обсъди въпроса и взе решение, когато се чества света Петка по календара на Българската православна църква - на 14 октомври, в Брезник да има духовен празник. за първи път това стана миналата есен, но аз го пропуснах. тази годиина обаче бях там за празничната света Литургия, за литийното шествие и курбана.

Откакто свещеник в Брезник е отец Константин Стойчев, там богослужбата е удоволствие, защото той винаги служи вдъхновено, старателно и с упование. Този път презвитерата Малтена я нямаше, за да пее с жените от църковния хор в Брезник. Отецът беше поканил певци от Духовната семинария. Хубавият глас и доброто познаване на църковнославянските песнопения на Цеко от Световрачане направиха службата незабравима. Момчето завършило семинарията, но сега не учи в Богословския факултет, а право. така допълни с песнопенията си службата, че дълго ще се помни. С него беше и сръбчето Милош, който общува с нашите духовници отдавна, както и още един младеж.

Старата църква, която е изключително добре поддържана от учителката Аниела Асенова, внучка на дългогодишен местен свещеник, се изпълни с народ. Хората прииждаха и след като Литургията беше започнала. Жените напълниха с разни празнични гозби една маса, на която беше коливото за празника и няколко стола. на листчета писаха имената на своите близки, за да бъдат упоменати имената им при освещаването на храната и подпъхваха дребни банкноти по листчетата със суеверието, че така си плащат за Божията милост.

Накрая на службата отецът произнесе проповедно слово. Той разказа в кратце житието на света Петка и обясни като какво е това да се отдадеш на подвиг в пустинята и защо се налага, когато си обграден от суетата на днешния ден. Подкрепи словата си и с послания на светите отци. накрая отец Константин призова патството си към благонравие и послушание.

"Нека бъдем послушни към светата Църква, към светиите, към гласа на отците, към нашата преподобна майка Петка - Параскева, закрилница на град Брезник и на целия български народ. И нека се стремим към велико благочестие и смирение, за да може един ден всички тъй, чрез покаянието да се преселим заедно в Царството небесно и да се изправим пред Христа, не посрамени, с наведени глави да чуем приказките:"Лукавий и лениви, рабе!", а със смирение да чуем думите на Господа: "Ела, добри и верни, рабев радостта на Господаря си!". Така отец Константин завърши своята проповед и благопожела: "Бъдете благословени!".

След него пред събрания в храма народ застана йеромонахът Никанор от Църногорската света обител и даде напътствени слова на хората каво да правят по изборите, които скоро ще бъдат в държавата. Да слушат сърцето си и да не вярват на всичките предизборни обещания, да не се поддават на съблазънта за пари срещу гласа си, защото безплатното сиренце е само в капана и да не прощават на политиците, ако ги излъжат, поръча отчето. Ако сте излъгани още на третия ден след изборите отивайте пред Общината с домати и с яйца , а благославяме и камъни, каза монахът.

Свето причастие получи малкия Яким. Той и майка му Христина са едни от най-редовнитена празничните боголужби в храма. Момченцета има свое страдание, а майкат, подкрепяна от своите родители се грижии за него да расте като всички свои връстници.

После празникът продължи с литийно шествие из целия град. От пред застана момченце с Кръста, подир него - две деца понесоха храмова икона на света Петка и после се вдигнаха хоругвите. Мъже от настоятелството носеха анафората и благословеното от предния ден на вечерня петохлебие. Литията мина покрай храма "Св. Георги", който скоро ще бъде ремонтиран с пари от спечелен проект. Поспря пред сградата на Общината и по заобиколни улици стигна площада.

Пред читалището беше отслужен водосвет. хората се поръсиха и се подредиха за анафората. Наложи се отчето да напони, че най-отпред са мъжете, а подир тях - жените, според реда на Църквата. като дойде ред на някогашния кмет на Брезник бай Георги Михайлов, отчето поспря с ръсенето и му връчи почетен медал и грамота от името на Църквата, защото като приятел помагал на православието в трудни времена.

След литията, народът се върна в храма за постната курбан чорба заради петъчния ден и да опита от ястията на брезничанки.

В храма се пази от миналата година и частица от мощите на света Петка, донесена от Чипровския манастир с благословията на Величкия епископ Сионий, викарий на видинския митрополит.

Специално за празника, учителката Аниела Асенова се беше погрижила и за изложби около и в храма. Жените от Брезник бяха наредили носии покривки и други ръкоделия в изложба „От сръчните ръце на граовката“. Там се мъдреше и една огромна тиква, отгледана от архитектката на общината Инка Аврамова.

В храма бяха показани есета на ученици от местното училище "Васил Левски" на тема „Може ли да се приеме за послание житието на Света Петка?“ и фотоси на оброчни кръстове от района, посветени на различни светии и издирени от децата.

Духовният празник на Брезник вече е факт. Радвам се, че това стана и е за много хора, ми сподели неговата инициаторка Емилия Вълова.

Кмет получи медал от Църквата

2011-10-15T12:18:00.006+03:00

Кметът на Трън получи паметен медал от Църквата. По повод Деня на града, който се чества на Петковден- 14 октомври, Станислав Николов, който заради изборите е в оставка, но най-вероятно отново ще бъде кмет, беше отличен заради заслуги към православието.

От името на архиерейското наместничество на Трънска духовна околия и на всички свещеници, монаси, клира и църковни настоятели, отличието беше връчено от йеромонах Никанор от Църногорския манастир "Свв. Козма и Дамян" в района на село Гигинци.

"Рядко се случва Църквата да благодари на някой държавник и това е истинско историческо събитие. Но причината не е в Църквата, а в това че не тъй често се срещат достойни хора и истински държавници, чиито усилия да заслужават да бъдат отчетени и уважавани.", подчерта монахът, прославил се с възстановяването на Църногорската света обител.

Станислав Николов получи църковния медал заради добрините и цялата му помощ, която той е сторил за възстановяване на храмовете и възраждане на огънчето и светилничето на вярата в душите на хората, обясни йеромонах Никанор. В чест на отличения кмет духовници изпяха многолетие.

Откакто Станислав Николов е кмет на Община Трън, там се случиха доста добри неща с няколко църкви и манастири от многобройните в Района. Ремонтирана отвън беше черквата "Св. Никола" в центъра на Трън. Благочестиви хора възстановиха и беше обновена черквата в гробището на село Джинчовци. Пак там по частна инициатива беше направено аязмо и параклис при лековито кладенче, кръстено на св. Петка. Сттроителен предприемач, родом от село Цегриловци,с помощта на други хора, ремонтира и беше обновена църквата"Св. Спас" в селото. Държавата даде пари за частично потягане и почистване на двора на църквата "Св. 40 мъченици", единствено съхранена от манастирски комплекс в село Лева река.

Заговори се активно за възстановяването на Трънския манастир "Св. Архангел Михаил", до руините му по волята на Станислав Николов като кмет беше прекаран нов път и обителта става достъпна. Спешно има нужда да се направи покрив на сравнително запазената църква и Станислав Николов обяви, че дарява лични средства, за да се сложи началото на дарителска сметка. Това обаче не е всичко направено, но освен признанието на Църквата и уважението на хората, делата на такъв управник ги оценява и Господ, а това малцина властници не са забравили.

Със същия медал за заслуги към православната църква по-рано през деня беше отличен и Георги Михайлов, бивш кмет на община Брезник, където на Петковден вече втора година се чества общоградски духовен празник.

Георги Михайлов беше първият председател на гражданското сдружение по възстановяването на Църногоския манастир край Гигинци. когато за обителта не се знаеше нищо и монасите съществуваха по чудо сред руини, той беше от малкото хора, които помагаха. Докато е управлявал в Брезник е вършил добрини за храмовете по селата, но това е продължило и по-сетне. "Приятелите се познават като помагат в труден момент, когато вече нещо е направено за всеки е лесно да се притече на помощ", каза местният свещеник отец Константин Стойчев като връчваше отличията на бай Георги, малко преди да го поръси със светената вода.

Кой взриви колата на Сашо Диков?

2011-10-15T01:39:00.008+03:00

Взривен с мощна бомба е личен автомобил. Колата не е на мутра, не е на търговец на дрога. Колата е на журналист. Но журналист с голяма уста, който се осмелява да пита за архари в прав текст. 1 килограм тротил помля колата на журнаписта Сашо Диков. Това стана на 13 октомври около 22.00 часа на паркинга пред блок 259 в столичния квартал „Гоце Делчев", където живее шефът на Канал 3. За щастие при инцидента острадали няма. Потрошени са само стъкла до към шестия етаж на блока на Сашо.

Случайно или по-скоро - не, автомобилът на журналиста беше взривен по време на посещението председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и на трима членове на Комисията. Ситуацията е аналогична на тази, когато думнаха "Галерия".

Интерес от взрива имат противниците на управляващите, заяви категорично самият Сашо Диков. Това след него повториха много хора, които коментираха инцидента.

Дали обаче това е така? Не е съвсем сигурно.

На другия ден след взривяването на колата на Сашо Диков беше Петковден. А на Петковден в Трън празнуват Ден на града. Както е обичайно, има откриване на празника - за откриването има трибуна и на трибуната - гости. И представете си, защото на мене ми беше необяснимо, наред с депутати и разни регионални шефове на тази официална трибуна се подредиха областният шеф на МВР и главният началник на местното звено на ДАНС. Пак някой може да ме подозира в излишна мнителност, но за себе си съм убедена, че това не беше случайно. За първи път го виждам и си мисля, че за да си позволят да се качат на трибуна, тези хора трябва да са поискали съгласие от шефа си. Но като гледам какво се случва в държавата, много ми се струва, че на тях им е разпоредено да се показват на публични места.колкото повече могат. Както е много възможно и с някое окръжно, може и устно, да им е разпоредено предизборно да си намерят поводи и да посетят работещите фирми в своите райони, чиито шефове все още не са ориентирани правилно политически.

Да се правят показни взривове, точно когато в държавата има гости от Брюксел, може да му хрумне и на човек с манталитет на милиционер или/и на физкултурник. Може да го измисли и пожарникар, който не е успял да се реализира докрай като мутра. Подобни активни мероприятия, в стила на ДС, през последните две години не са едно и две. Още не е отговорен въпросът как точно футболните фенове се озоваха в Катуница и защо в Перник например, по време на протест, организиран от фенове чрез Фейсбук, цивилните ченгета бяха повече от протестиращите, а шефовете на агитките бяха "превантирани" и предупредени да не казват за какво са ги викали в МВР. Но като се погледне колко кадрови офицери от ДС са на ръководни постове, назначени от ГЕРБ, сякаш нещата се подреждат по местата си и въпросите получават своите отговори.

10 въпроса-отговори за колата на Сашо Диков зададе Меглена

2011-10-15T00:53:00.004+03:00

Десет въпроса по повод взривяването на колата на Сашо Диков зададе Меглена Кунева.

Въпросите на кандидатката за президент са с десет различни адреса, включително и към настоящия държавен глава. От него тя иска не друго, а позиция. Въпросът е почти в десетката, защото Георги Първанов за 10 години е имал категорична позиция само за "големия шлем". Въпросите на Меглена обаче са повече отговори:

1.Г-н президент на Република България, над 12 часа след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще чуе ли българското общество позицията ви в подкрепа на гражданските свободи и свободата на словото?

2.Г-жо председател на Народното събрание, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще сметнете ли за нужно да приемете декларация на парламента в защита на свободата на гражданските права, като прекратите безпрецедентното разпускане на парламента.

3. Г-н министър-председател, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, считате ли, че правителството на Република България гарантира човешките права и свободата на словото?

4. Г-н вътрешен министър в отпуск, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, МВР ще уведоми ли българските граждани кога борбата срещу престъпността ще даде видим резултат?

5. Г-н и.д. министър на вътрешните работи, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще получат ли гражданите на Република България категорична гаранция, че освен „решително осъждане на подобни актове“, МВР гарантира и сигурността в държавата 10 дни преди изборите?

6. Г-н главен секретар на МВР, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще научим ли ние, гражданите, ще бъде ли заловен извършителят и кога?

7. Г-н председател на ДАНС, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще получи ли българското общество отговор на въпроса докога взривове в България ще съвпадат с посещения на европейските представители в страната?

6. Г-жо министър на правосъдието в отпуск, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, българското общество ще получи ли еднозначен отговор на въпроса има ли свобода на словото и правосъдие в България?

7. Г-н главен прокурор, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще научат ли българските граждани как се ръководи държавното обвинение и защо това ръководене допуска нови и нови посегателства срещу личността?

8. Г-да лидери на политическите партии в България, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще чуят ли българските граждани категорична защита от страна на партиите по отношение на човешките права и свободата на словото в България?

9. Госпожи и господа журналисти, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, издигам глас на протест срещу грубото погазване на човешките права и свободата на словото в България!

10. Г-н Диков, взривът на автомобила Ви, е акт на брутално погазване на ценностите на демокрацията каквито са неприкосновеността на личността и свободата на словото. Поздравявам Ви за гражданската и журналистическа реакция, която намирам за пример за институциите. Случилото се показва и нещо много важно – има смисъл от това, което правите!

Уважаеми български граждани, след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков съм убедена, че днес имаме две Българии – едната на беззаконието и другата на хората, които спазват правилата, едната на мутрите и другата на гражданите.

Аз знам, че не искам българите да живеeм в държавата Страх!

София, 14 октомври 2011 г. Меглена Кунева

Кой е Росен Плевнелиев?

2011-10-09T13:36:00.007+03:00

За Плевнелиев... Кой беше той? Така завършва виц, разказан от лидера на БСП Сергей Станишев на предизборна среща в Бургас. Станишев ходи из страната да хвали кандидат-президентската двойка на социалистите Калфин-Данаилов. Вероятно по съвет на своите PR-и, на срещите със симпатизанти той разказва вицове за опонентите.Възможно е такава да е предизборната стратегия. След като се видя, че черният PR не работи, особено онзи клип с брадвата, сега Серго е минал на вицове - това е, което помни публиката от публичните речи. Бойко Борисов го помнят, защото каквото и да каже, звучи като виц. Станишев обаче разказва целенасочено измислени анекдоти.

Наскоро в Добрич той разказа нов виц за Бойко:

Отишъл един българин на екскурзия в рая и гидът го завел в галерия с часовници. Какви са тези часовници, попитал гостът. На всеки известен човек на Земята и отброяват минута напред, щом той изрече лъжа, отговорил екскурзоводът. Българинът видял, че уредите и на Обама, и на Саркози, и на други лидери били напред. Само на Майка Тереза бил точен. Къде е часовникът на Бойко Борисов, попитал нашенецът. "А, него св. Петър го ползва за вентилатор", отговорил гидът.

В Бургас Станишев разказа друг виц:

“Президентски избори в България. Резултати: 1/3 гласуват за Ивайло Калфин, 1/3 за майор Деянов, 1/3 за Димитър Касабов. За Плевнелиев... Кой беше той?”

Но докато Станишев разказва вицове по предизборни срещи, платените от БСП драскачи по интернет форумите не си губят времето. И ето как един от тях ни разкрива кой е бил Росен Плевнелиев:

Вирчев 02:49 Петък 07 октомври 2011

МОЯТ президент не е бивш първи секретар на ОК на ДКМС !

МОЯТ президент не е ГЪЗОЛИЗНИК, целувал задника на Масларова, за да прави НЕЗАКОННО бизнес кариера!

МОЯТ президент не е ограбвал труда на работниците си и не е водил двойно счетоводство,за което по заслуги е получил „ черен печат” да не прлеминава границата на европейска държава

МОЯТ президент не е МОШЕНИК завлачил с измами чуждестранните си партньори!

МОЯТ президент не е ЛЪЖЕЦЪТ , който афишираше, че няма амбиции в политиката,докато тайно е снимал предизборния си клип !

МОЯТ президент не бяга като лалугер от предизборни дебати ;

МОЯТ президент не е ПУДЕЛ мяукащ покрай по-силния , но по-глупавия !

МОЯТ президент не е БЕЗЛИЧНА шматка в панталони !

МОЯТ президент не е МАЛОУМЕН привърженик на ГЕРБ !

МОЯТ ПРЕЗИДЕНТ НЕ Е РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ !!!

Е, макар и не точно по тези причини, но и моят президент не е и не може да бъде Росен Плевнелиев. Той можеше да е добър министър в кабинета "Борисов" и послушно да строи, където му кажат, но президент точно той няма как да стане, макар и манипулираната народна любов да го вкара в президентството.

Недоумявам как хората в политиката могат да се подложат на такива унижения в името на властта - да стават за кашмер и всичките им неизповядани грехове да стават публични, а когато ги плюват, те да си мислят, че е манна небесна.

Мога да го разбера само когато е в името на голяма гражданска кауза. Искам да не ме е срам от моя президент пред Европа и пред света.

БСП прави PR на ГЕРБ в Перник

2011-10-07T00:18:00.016+03:00

В средата на предизборната кампания БСП - Перник си вкара автогол. Волно или неволно пернишките социалисти направиха безплатен PR на ГЕРБ. На специално свикана пресконференция пред журналистите в Перник местният председател на БСП показа едни червени мечета, които приличаха на ключодържатели, но се оказаха светлоотразители като тези по мантинелите, които на разговорен едзик се казват случайно или не поне в този случай "котешко" око. Джиджавката беше подарена от мажоритарно избраната депутатка от ГЕРБ Ирена Соколова на всеки първолак в Перник. При раздаването на подаръчето помагал и Регионалния инспекторат по образованието.

Темелков обяви, че ще подава жалба в Общинската избирателна комисия, защото аксесоарът бил незаконен предизборен агитационен материал. На гърба на червеното мече депутатката си беше написала името и това че е "Народен Представител", а тя е и кандидат за кмет.

Не е известно дали Темелков е писал до ОИК, но устата му съпартийца Мая Манолова раздуха случката от парламентарната трибуна и даже размаха оттам едно от червените мечета. И стой, та гледай какво се случи: Соколова се изля от телевизора. Написаха я във всички вестници и даже Милен Цветков и даде половината от часа си.

Като как социалистите си спретнаха този номер не е ясно, но за PR-ите на Соколова, които не се отличават с особена култура, дойде благодатен миг. Колкото и да й е трудно на депутатката-кандидатка за кмет да се доказва с разбираема реч, тя все пак получи безплатни две минути слава по време на избори. http://www.blogger.com/img/blank.gif

Ако ГЕРБ в Перник и кандидатката им за кмет Ирена Соколова не се представят особено успешно на тези избори, основната вина за това ще е на техния PR и е добре това да си го знаят още сега - в средата на кампанията. Който следи развоя й, знае за какво става дума. Обикновено в тези случай се тушират всички недостатъци и се изтъкват само достойнствата, но в случая на предизборната стратегия на ГЕРБ е тъкмо обратното.

Ако ГЕРБ все пак постигне резултат в Перник, ще трябва да са благодарни и на БСП за услугата с червените мечета. За доказателство цитирам само част от публикациите по темата, особено заради опитът на Соколова да обясни защо си е написала името на върху "котешкото око".

22-09-2011:

Депутатът от ГЕРБ Ирена Соколова дарява светлоотразители на първокласниците в област Перник - БТА - 14:22:31 - Перник - кандидат-кмет - инициатива

05-10-2011:

Пресечна точка на емблематичния гьонсуратлък,психото и каузата на една кампания - Светлоотразители!Повече светлоотразители! - segabg.com

Мечета и кучешки лай в парламента - novinar.bg

ГЕРБ агитирали сред първолаци - trud.bg

Деца агитирани с мечета и дипляни - 24chasa.bg

Манолова "лае" по Фидосова. Какви са тия ключета с мечета? - Левицата вини ГЕРБ в незаконна предизборна агитация - dnes.bg

Часът на Милен Цветков - Епизод 23 | NovaTV Play - Кандидатът на ГЕРБ за кмет на Перник Ирена Соколова беше обвинена от ... агитация в местните училища с ключодържатели мечета. ...

Карат ученици да лепят плакати на ГЕРБ - Ликовете на кандидат-кметове греят върху книжки и ключодържатели за първолаци, разкри опозицията - duma.bg

06-10-2011:

Светлоотразителна неграмотност - novinar.bg

Списъкът е дълъг. Може да се пита Гугъл за "Соколова мечета"

Бойко крие Росен от Меглена

2011-10-07T00:02:00.007+03:00

Телевизията bTV отправила покани за президентски дебат до тримата претенденти с най-големи шансове за "Дондуков" 2. Така ги е поканила, че да е удобно за ГЕРБ.

След като поканите били разпратени, възникнали разногласия около датата на диспута. От ГЕРБ поискали промяна в първоначалната дата 20 октомври, с мотива, че закриват кампанията си на същата дата и предложили 15. По този повод Меглена Кунева разпространи до медиите открито писмо:

До
Г-н Бойко Борисов, лидер на ПП ГЕРБ

Копие до:
Национална телевизия bTV
Медиите
Предизборния щаб на ПП ГЕРБ
Предизборния щаб на БСП

ОТКРИТО ПИСМО

от Меглена Кунева – гражданският кандидат за президент на Република България
по повод опита за проваляне на единствения дебат в предизборната кампания от страна на ПП ГЕРБ

Уважаеми г-н Борисов,

Позволявам си да Ви отклоня от протокола по посрещане, изпращане и рязане на ленти и да привлека Вашето внимание към проблем, който поставя под въпрос провеждането на истински честни избори, при които гражданите да имат реалната възможност да направят истински информиран избор.

Още на 26 август 2011 г. националната телевизия bTV изпрати до първите трима кандидати с реален шанс за победа в изборите за президент покана за участие в дебат на 20 октомври, четвъртък, от 20.00 часа. bTV постъпи коректно като обяви толкова рано датата, за да може всеки от кандидатите да организира програмата си. Беше даден срок за потвърждаване на участието от всички нас до 12 септември 2011 г., който двама от претендентите спазихме.

Вчера бях уведомена, че датата на дебата се измества с пет дни – на 15 октомври. Посочената причина е, че Вие и Вашият кандидат желаете да закриете кампанията си на 20 октомври. Очевидно истинската причина е друга.

Целта на Вашия щаб е да проведе дебата максимално рано, за да има време хората да забравят, към деня на изборите, неубедителното представяне на г-н Плевнелиев, а това остана единствената възможност да срещна Вашия кандидат в дебат. Аз ще участвам на 15-ти октомври или на която и да е друга дата, защото този дебат е нужен на хората, а не на кандидатите.

Преместването на деня на дебата в bTV е част от схемата, при която г-н Плевнелиев избягва да се появява пред гражданите, докато Вие и Вашият министър на вътрешните работи правите кампания.

Това не е честно и не е храбро. Все пак говорим за кандидат за върховен главнокомандващ на въоръжените сили. А за хората е важно да направят своя информиран избор за държавен глава на Република България.

Криенето на кандидата за държавен глава и заместването на честен дебат с потоп от ПР-публикации е недостойно и недемократично поведение. Пуснете г-н Плевнелиев на бойното поле, нека сам си извоюва пагоните.

С уважение: Меглена Кунева - Гражданският кандидат за президент

06.10.2011 г.
гр. София

Предприемачът Кавачки прави предизборна пропаганда почерпен

2011-10-06T23:42:00.002+03:00

„Не искам безумна власт. Аз искам предприятията ни работят. Ако имаме представители в Общинския съвет, които да защитават нашите интереси, ще съм доволен. Не искам да купуваме с 10-20 хиляди лева съветници, за да гласуват някое решение”. Това заяви на 28 октомври при откриването на кампанията на партия ЛИДЕР за Местни избори 2011 в зала „Панорама” в Перник бизнесменът Христо Ковачки.

Във видимо приповдигнато настроение, той произнесе дълго слово, изпъстрено с цветисти изрази, които е трудно да се повторят. Вместо обичайното „приятели”, с което си служат всички политици тези дни, Ковачки употребяваше обръщението „пичове”, но все пак се извиняваше на дамите, макар и с необичаен фалцет.

Ще се боря Перник да бъде по-добре и перничани да живеят по-добре. Всички мои предприятия работят и работниците ми редовно си получават заплатите. Ще се боря всички българи да живеят добре, откровеничеше бизнесменът.

"Наричайте ме какъвто искате инвеститор, но да знаете, че аз дърпам конците и съм причината да ги има Мините и Топлофикацията.", обясни пред пълната зала Ковачки. По думите му само това е истинската индустрия в Перник в момента.

Ковачки отрече да има големи дългове към държавата, както пише в медиите. Имал да плаща само 15 милиона и ако се напънел за един ден можел да ги плати. Той не си спести и квалификации по адрес на едри местни бизнесмени и кандидатките за кмет на града. Едната от тях определи като "свестна" жена,но преди това "благопожела" по адрес на майка й. За другата направо каза, че за нищо не става.

Заставайки зад кандидатите за общински съветници от партия ЛИДЕР в Перник, Ковачки се обяви за тотална промяна на управлението на града и увери, че не иска никакви пари от Общината. До него в президиума седеше шефът на Мини Открит въгледобив Огнян Зарев. В изтичащият мандат той беше общински съветник от ЛИДЕР в Перник, а сега е втори в партийната листа в Бобовдол.

Водач на листата е шефът на Топлофикация-Перник Стойчо Василев. За него Ковачки каза, че е мъдър и уважаван човек. Следват го областният председател на ЛИДЕР Михал Алексиев – дългогодишен юрист на Мини Открит въгледобив, бизнесменът Божидар Живков – тъст на Ковачки, досегашният общински съветник от „Съюз за Перник” Петър Стоименов - Железаро. В листата са включени и юристите Румен Кирилов и Десислава Методиева от общинското ръководство на партията.

Гора превзема средновековен храм

2011-10-02T13:05:00.011+03:00

Гора превзема средновековната църква „Св. Николай Мирликийски” в гробището на трънското село Пенкьовци. Дебело дърво расте в олтарната ниша. Около руините са избуяли храсти и диви фиданки.

За селото не се разказва много в книгите, писани за трънския край, защото то се е числяло към Радомирска околия. Местен жител обаче е написал историята му в книга.

По данни на изследователи, които съдят от архитектурните елементи на градежа, черквата е строена през XV-XVI в. Преданието разказва, че през годините на турското владичество по тези места минали черкези и подпалили храма. Оттогава черквата не е възстановявана, разказва учителят пенсионер от Пенкьовци Найден Христов. Дълги години той преподавал и бил психолог в училища в Кюстендил, но след пенсионирането си преди 20 години, се върнал в родното село. Той е пазител на другия храм в селото, наречен на света Петка. Черквата била част от манастир, който също бил опожарен. Храмът останал затрупан под земя, но през 60-те години на 19 век бил изровен изпод могилата над него и възстановен. Камбанарията на манастира била направена през 1921 г.от неговия дядо – майстор дърводелец, правил дограмите на царския дворец в София.

Сега бай Найден държи ключа и на магерницата в гробището. Тя пък е строена през 1929г., когато неговият баща бил кмет на селото.

От гробищната черква стърчат само каменни зидове на височина от метър до два. Сводът отдавна е паднал. Личи, че черквата е била еднокорабна, но доста висока. Съградена е от ломен камък, с хоросанова спойка. Страничните конхи и абсидата са имали самостоятелно покритие, смятат специалисти.

Малки амбразурни прозорчета в конхите и абсидата са осветявали храма. Изследователите предполагат, че стените са били изцяло покрити със стенописи, изчезнали през годините. Възможно е част от тях да са останали под натрупаната пръст.

Входът на храма е вкопан в земята поне на метър.

Близо до руините мъдро се издига вековен дъб. Смята се, че дървото е поне на 800 години. В селото се е запазило предание, че на клоните му бил обесен местният свещеник от турци. Поп Стефан бил наказан за дето бунел енориашите си и ги приканвал на бунт.

И сега местните хора полагат в земята своите мъртъвци в родното село, без значение къде са живели, но гробовете, като храма, са в джунгла от растителност.
„Хората изчезнаха, гората ни превзема”, въздиша бай Найден, убеден, че си заслужава гробищната църква "Св.Никола" да попадне в някой списък на църкви, подлежащи на възстановяване.

Председател на СДС откри кампанията на червените в Перник

2011-09-30T03:20:00.005+03:00

Един от първите председатели на СДС беше официален гост на откриването на кампанияна на БСП и коалиция за Местни избори 2011 в Перник. Петър Берон беше шеф на Националния координационен съвет на СДС за няколко месеца през 1990 г. В началото на декември обаче президентът Жельо Желев огласи досието му на агент на Държавна сигурност и атрактивният биолог и активен природозащитник напусна СДС още през 1991г. През 1992г. той беше кандидат за вицепрезидент в двойка с Жорж Ганчев. Сега Петър Беров е в партията „Съюз на патриотичните сили „Защита”, която в Перник е в коалиция с БСП за местните избори. Така един от първите лидери на демократичната опозиция сега агитира за червените.

Гост на откриването на кампанията беше и устата депутатка Мая Манолова, но колегата й Ангел Найденов, който в този ден празнуваше рожденият си ден, не беше забелязан.

На сцената пред вратите на Двореца на културата освен гостите, по червен килим се качиха кандидатите за кметове и за общински съветници на коалицията, посрещнати с червени рози. В концертната програма обаче от червени се мина на бели рози с изпълненията на Славка Калчева.

Пенсионери се оплакаха, че ги довели насила на събититето. Накои били подмамени с евтина екскурзия и после вместо да си отидат вкъщи, автобусът ги стоварил пред Двореца. Повечето не издържаха отегчителните речи и си тръгнаха преди края и кулминацията с белите рози.

Соц. лидер получи урок за честни избори от "фашизма"

2011-09-30T02:09:00.008+03:00

Лидерът на социалистите в Перник Ненко Темелков получи урок за честни избори от своя дядо. Той е потомък на комунистическия деец и синдикален водач от началото на 20 век Темелко Ненков. Две години - през 1919 и 1920 е бил и народен представител. Убит е без съд и присъда след кървавия терористичен акт, организиран от БКП на 16 април 1925 г. в катедралния храм "Св. Неделя" в София по време на опелото на генерал Константин Георгиев. Тогава са загинали 193-ма човеци, а ранените са около 500. Темелков определя онези години като време на "Фашизъм" в България, но тъкмо от този период, чрез документи, останали от другия негов дядо Сотир - баща на майка му, пернишкият соц. лидер получи урок как по онова време властта е гарантирала честни избори и какви са били наказанията за изборна търговия.

„Който, при каквито и да е избори, назначени по разпореждане на властта, подкупи някого от избирателите с пари, дарове или други имотни облаги, било да упражни или не своето избирателно право, или пък да го не упражни по определен начин, наказва се : с тъмничен затвор до 1 година или с глоба до 2 500 лева.” Това гласи чл. 131 от наказателния закон, който е бил в сила в България през 1936г. и поне до 1939г.

Според някои тълкуватели на родната ни история по това време в България било имало фашизъм, но според други – това са били години на истинска демокрация и честни избори. За да има обаче такъв текст в закона, значи и в онези години е процъфтявало пазаруването на гласове.

В семейните архиви на своите дядо и баба – родители на майка му Лиляна, Ненко Темелков намерил избирателни книжки. Пожълтелите от времето документи са прелюбопитни, особено сега в навечерието на пореден вот. Те представляват тефтерчета от евтина хартия. Имат корица, на коато краснописно с мастило са написани имената на избирателите и поредните им номера в избирателните списъци. Самата книжка е с по няколко страница, на всяка от които има по два талона. Единият отрязък се е откъсвал след гласуване, а другия е оставал прикрепен към книжката. Избирателните книжки са били за времето от 1. ІХ. 1936 до 1. ІХ. 1939

Дядото на Темелков Сотир Тимев бил тогава на 47 години, „земледелец” по занятие с образование – ІV оттделение и бил жител на с. Горно Романци Красавска община, Брезнишка околия, Софийска област. Номерът му в списъците бил 328.

Бабата Левтерка Сотирова, на 46 години, била неграмотна ( интересно как се е ориентирала в гласуването). Нейната книжка обаче е по-употребявана от тази на съпруга й.

На последната страница на документите има написани „Наказателни разпореждания” Там са цитирани части от избирателни закон и от наказателния закон, съгласно които при нарушения се носели строги санкции. Освен една година тъмница за търговията с гласовете на избирателите., има и ред други важни разпоредби. Особено интересно е, че в онези години гласуването е било задължително и според чл. 161, ал. ІІІ всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказвал се с глоба от 20 до 500 лв в полза на надлежните общини.

Това е добър урок, който ни дава историята, коментира соц. лидерът и бивш депутат и допълни, че би било добре и днес да има такива ясни правила, но да се спазват строго от всички.