Балканско изложение на манастирски стопанства

През годините на народната власт се е утвърдила традицията в поляните покрай Църногорския манастир „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци да се прави народен събор на 2 май. В онези времена около Деня на труда – 1 май, се почиваше 2-3 дни и след манифестацията за прослава на социалистическия труд, хората го удряха навеселба и активна почивка. В по-късните години – на вече узряващия и даже малко загниващ социализъм, някои от трудещете се след записване и чакане по няколко години, а понякога и чрез пререждане с връзки сдобиваха личен автомобил – лъскав „Москвич”, а после и почти луксозна „Лада”. Имаше и такива, които се радваха на коли от Западна Европа , но все пак, за да не е съвсем развращаващо – возилата бяха направени в Източна Германия. Това бяха доста ароматните заради двутактовите си двигатели „Трабанти” и „Варбурзи”.

Та с тези возила народа стигаше до родните си села в Брезнишко и на 2 май изпълваше поляните покрай запуснатия манастир. И както си му е редът – следваха бири, скари, кебапчета и донесени от къщи салатки. По някоя незаблудена бабичка, старателно покривяаща гравата си със забрадка, както жените трябва да ходят в Божия дом, отиваше до 200-гокишната черквица да запали свещица и да моли за Божието благоволение. Но общо взето това си беше пиршество – курбан пред Бога на труда.

Тази традиция се запази и в годините на демокрацията – на втори май покрай манастира да има народен събор. Тука идваха хора и преди обителта отново да се насели с монаси. Не бяха толкова много. Откакто дойдоха калугерите и особено, откакто се разнесе надлъж и нашир славата манастирска заради грандиозните нови строежи, сега манастирските поляни почерняват от народ и от коли – в началото бяха втора ръка от Европа, но сега се виждат все по-нови и лъскави лимузини и луксозни джепки с различен калибър.

Тази година в деня на народния събор до манастира ще има и Балканско изложение на манастиски стопанства. Идеята се роди в началото на годината. Прославеният монах- брокер брат Никанор и игумена на Чипровския манастир архимандрет Василий, заедно с брезнишкия свещеник от. Константин Стойчев и гръпа миряни от България, бяха за нощно бдение и празнични богослежби в чест на сръбския св. Сава в Суковския манастир в Сърбия.
Там братството има истинска индустрия – селскостопанска и за духовни предмети. И така опитвайки от чашка колкото напръстник лековитити ракии, които братята в Суково правят, разглеждайки иконите и паметните благословии върху плочки за дома, те решиха, че може в манастира над Гигинци да си дадат среща, за да премерят вкусовите качества на сиренето от мляко, дадено от манастирските стада и на другите производи. Предложението даде младия игумен на Чипровския манастир.

Така се роди идеята. Може би ако за нея не беше написано, щеше да си е само идея, но ето това е четвъртата власт – като съобщиха медиите за намерението на панаир да се покажат манастирски стандарти – и ето то вече е факт.

Ще го правим за първи път и малко сме притеснени, ще видем какво ще се получи, споделя монахът Никанор.

Международното участие се изравява в поканените два сръбски манастира и един Атонски скит. Своя продукция ще покажат и братства от България – сред поканените са Чипровския, Клисурския, Поморийския манастири. Естествено, домакините също ще покажат своите продукти. За биволското квасено мляко и сирене от манастира над Гигинци се знае добре. Там правят дъхав балкански мед и понякога излиза толкова чист, че може да се разпознае от акви билки е събиран. От скоро имат своя марка манастирско вино. Правят и ракии, но те още не са специален модел.

Тази година за първи път ще има колбаси с биволско месо. Те са пилотен продукт, разработен с местна колбасарска фирма. Идеята е гамата да е пълна – пресни, сушени, седжуци по запазена рецепта и висок стандарт.
За първи път на щандове на открито гостите на манастира и дошлите за народния събор ще могат да си напазаруват екологични чисти храни и напитки, икони, броеници, тамян и други производи на манастирските стопанства.
За първи макар и още без добре организирано стопанство в изложението ще участва и Билинският манастир. Там преди години се беше самонастанила тройка странни духовници – мъж и две жени богословки, представящи се за монаси. Те бяха направили поразии по останалото от обителта. Сега манастира е предаден на стопанисване на от. Константин от Брезник. Той има намерение там да се развие стопанство и вече е ангажирал пастир. Има и няколко животни. На изложението от Билинския манастир ще има квасено овче кисело мляко и истинско краве сирене.
За народния събор Областната управа в Перник има ангажимента да осигури празнична програма от песни танци и изпълнители, които ще се представят на естрадата извън манастира. Миналата година това направи певецът Илия Луков.
Специална покана е изпратена и на земеделския министър Мирослав Найденов. Ще има да види „Ово е стандарт” в храните и истински продуктиот чиста суровина.

Великден в Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян”

Великден е. Дворът на възстановения манастир над брезнишкото село Гиници е пълен с народ. Почивните дни заведоха в манастирите много българи. Така и тука - още в часовете преди обяд на пътя и по поляните край манастира можеше да се преброят поне 200 автомобила. Празничният ден и хубавото време, а и славата на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян” доведоха тук много народ – заради възкръсналия Христос, а и от любопитство. Някои идваха за първи път. Други в компаниите вече бяха идвали и разказваха какво са видели и колко много се е променило всичко.



Довършителните работи продължават, личи си, че обителта още е строителна площадка. Има издигнати скелета, дърводелци правят обшивка. Строителни материали от довчерашна работа може да се видят във всяко кътче. За освещаване се готви и новият параклис наречен на съвременния светия Силуан Атонски. Личи си колко много труд и усърдие хвърлят монасите, послушниците и работниците от светата обител. А и за празника явно са се постарали още повече.

Старата манастирска над 200-годишна черква е отворена, подредена и спретната за миряните. Хората палеха свещички в храма. Редяха се търпеливо на опашка за биволско сирене и квасено манастирско мляко. Отскоро в реставрирания Архондарик до стария храм (някогашната примна за посрещане на гости) има открито и магазинче за сувенири, където се предлагат икони, църковна утвар, духовни подаръци. Намира се и от манастирското вино – само за ценители.

От магерницата се носеше вкусен дъх на пресен манастирски хляб, опечен в тукашната фурна. Още се усещаше как ухаят приготвените в манастирската кухня кузанаци, а на печката в казана вреше курбана за днешния ден.

Мнозина носеха и бутилки с различен калибър, за да си налеят вода от целебното аязмо. Други пък търсиха празен съд от домакините, та и те да си отнесат от водата, за чиято сила се носят легенди.

Дошлият народ беше радост за окото на игумена архимандрит Евгений и отец Никонор, който е познат на мнозина, ако не лично, то поне от медиите, защото и в тези дни преди Великден той не отказа интервюто на телевизии, радия и печатни издания.

Това обаче си е повече някакакъв религиозен туризъм от познавателно любопитство и по-малко поклоничеко посещение по повод светлия празник.

Но дошлите с вярата си в манастира не бяха малко. За службите още от Велики четвъртък в новопостроеното крило се бяха подслонили ревностни миряни. Специално за пасхалната литургия дойдоха и много духовни чеда на дядо Евгений от близо и далеч. Младо семейство водеше чак от Шумен две от трите дъщерички. На този ден преди години мама и тати се венчали в стария манастирски храм – още когато тука е нямало и помен от предстоящите грандиозни градежи. От Чирпан с булката и дъщеричката си беше дошъл бивш градинар на манастира. Тука редовно е и цялото семейство на измъкнала се от бесовите сили екстрасенска и контактьорка, намерила правия път в православието под духовните уроци на Дядо игумен от преди години още. Тука за празника е и неговата майка леля Вида, която иначе живее постоянно в Берковица.

Групата духовни чеда на Дядото се готвят старателно, за да минат на изповед преди пасхалната служба и да вземат свето Причастие в нейния край. Всъщност така трябва да постъпва всеки истински християнин, но малцина са тези, които го знаят.

Човеците имат отредени 40 дена преди Великден за пост и усърдна молитва, за да осветлят умовете и сърцата си и да се покаят за всичко, с което са разгневили Господа. Но и пет, и три дена са са достатъчни, за да се опита човек да се очисти от множеството грехове и да покаже покаяние, защото Господ е милостив и човеколюбив. Той е единствен, Който ни съди, но ни е дал с човеколюбие възможността да се каем и така да се освободим от Божия гняв за сторените волно или неволно, съзнателно или несъзнателно прегрешения, съгрешения и грехопадения било с думи, или с дело или в помислите си. За всичко това не е нужно много време - не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението, учи своите духовни чеда Дядо игумен.

За великденската утреня в събота срещу неделя в манастира идват много хора. Болшинството от тях обаче не се връщат в храма, за да останат до края на литургията, която с усърдие и старание се води от йеромонах Никанор и дошлия специално за празничните служби от столицата отец Теофан, под напътствията на архимандрит Евгений. Щом чуят възгласа "Хрстос воскресе!", хората си тръгват с недогорелите свещи, защото така или иначе те идват храма само на Великден заради модата и с незнанието какво точно се случва…

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.

Художници превърнаха печатите за просфора в сувенири

Художници от Перник превърнаха печатите за просфора в сувенири. След богатата си експозиция за Сурва, сега двамата пернишки творци Румен Димитров и Светослав Савов предлагат богата палитра от Великденски арт изделия.



Вече са готови техните дърворезбовани кръстове, поставки за великденски яйца, познатите вече като тяхна запазена марка кубчета и всичко това, обогатено с характерните за просфорните печати изображения. Част от творенията си те показаха на импровизирана изложба пред храма на Цветница.



За Великден също ще има експозиция в художествената галерия. А съвместно с музея ще покажат напрактика какво е това просфорен печат и за какво служи.

Даже за хората, които ходят понякога в храма терминът е непознат.







Просфората е специален хляб, който се използва за тайнствата по време на светата Литургия. Думата е с гръцки произход и означава "приношение". Така се е казвало на хляба и виното, носено от първите християни в храмовете, за да се олицетвори с тях тялото Христово.


Просфората е неголяма по размер, кръгла питка. Тя се приготвя с почит и усилна молитва от квасено тесто, състоящо се от пшенично брашно, вода и сол. Отгоре на просфората посредством специалните просфорни печати се отпечатват отчетливо изображения на кръста с надпис ИС ХС НИКА ( Исус Христос - победа) или образът на св. Богородица или някой светия. От това специално хлебче свещеникът отделя „Агнец”, а остатналата част от осветената просфора се раздават на богомолците като нафора.









Обикновено печатите са от меко дърво и по принцип формата им и символите по тях са определени, но орнаментите и качеството на изработка може да са различни. Те са вдъхновили и двамата пернишки творци за Великденската им експозиция.

Страстната седмица изписана като комикс в Земенския манастир

Неизвестният зограф, изрисувал стенописите в църквата “Св. Иоан Богослов” в Земенския манастир през 14 век е пресъздал по неповторим и самобитен начин и евангелските сцени от Страстната седмица.

В поредица от фрески са разказани всички важни събития от дните преди Възкресението Христово. Това е третият пояс стенописи, който опасва цялата църква.
На първата сцена, от която е останало не много, е нарисувана тайната вечеря. После майсторът е пресъздал разказаното само в Евангелието на Иоан миене на нозете на дванедесетте апостоли. По време на Тайната вечеря смиреният Христос приканва учениците си да измият нозете си, та и те да станат смирени като бъдещи проповедници на Божието слово.

Следвайки хронологията на събитията, майсторът зограф е нарисувал и молението в Гецеманската градина – Христос кани апостолите да се помолят с него за последен път.



Много ясна и живописна сцена пресъздава предателството на Юда. Там присъстват еврейските свещеници и странници, които са дошли да отведат Спасителя. Юда се е наклонил към него за целувката, която ще пхокаже кой е Той.

Следващата сцена е връзването на Христос и отвиждането му на съд при Пилат Понтийски. Следващата фреска е с прокуратора Пилат на трона. Той си мие ръцете, защото не е намерил за какво да осъди Христос. Предава Го на евреите – те да го съдят по своя закон. От дясната страна е св. апостол Петър, който опитва да сгрее ръцете си на огъня в огнището.

По нататък като на филм оживява друго, по-ярко изображение на Пилат. Христос, който се е запътил към съда и апостол Петър, който горко се кае за своето неверие. Над него живописно е нарисуван петел. Това не е случайно. Петелът е символ на духовното пробуждане. Той напомня и за пророчеството на Спасителя, който казва на Петър, че преди да пропеят първи петли, той три пъти ще се откаже от него.

Друга позната сцена показва кръстния път към Голгота. Христос носи Кръста си на рамо, а тълпи от човеци го гледат презрително, оплюват го и говорят ругателни думи.
Най-интересна е следващата фреска. В обла рамка са нарисувани три картини. Първата показва побиването на кръста, на който скоро ще бъде разпнат Христос. Втората е посветена на раздаването на дрехите на Спасителя между войниците, които ще го приковават на кръста. Такъв е бил обичаят – собствеността на осъдения да се разделя между екзекуторите.

Изключително уникална и самобитна е следващата фреска. Тя представлява първата битова и трудова сцена в иконописаната и светската живопис у нас. Според богослова д-р Виктор Банов изковаването на гвоздеите за приковаването на Христос към кръста, е сцена, която освен в земенската църква, се среща само в още две, запазиви от преди много време, миниятюра и апокрифно евангелие.

Земенският майстор пресъздава бита по характерен и неповторим начин. Нарисувани са огнището, ковашките инструменти, облеклата на тези, които изковават пироните. Интересно е, че в групата на четиримата ковачи има и една жена.

Всички събития, лицата на участниците в тях, светците, изобразени като монаси, войните и старозаветните пророци, библейските и евангелските герои носят самобитния почерк на неизвестния майстор.

Запазени са думите на св. Йоан Дамаскин, според които стенописите в храмовете са евангелието на неграмотните. Фреските в Земенския манастир, пресъздаващи Страстната седмица и не само нея, се родеят с днешните комикси. Неграмотните винаги имат нужда от своето четиво. Но е тъжно, че във века на електронната информация съвременният човек не знае за какво разказват църковните стенописи.

Под фреските от 14 век в Земенския манастир има запазен слой стенописи от 11 век. Смята се, че църквата е била фамилна на севастократор Деян и съпругата му Дея. Те са изписани в малкия храм като ктитори. Техните образи, заедно с тези на четирите им деца, са пресъздадени портретно от Земенския майстор.




Особено мил и вълнуващ, а в същото време и внушаващ благоговейно уважение е и портретният образ на св. Иоан Рилски Пустиножител и Чудотворец:



Църквата е била реставрирана и консервирана през 70-те години на миналия век. След обявяването на манастира за паметник на културата в годините на тоталитаризма, в центъра на Земен е построена нова черква със същия патрон – св. Йоан Богослов. Това е един от малкото случаи на изграждане на храм от „народната власт”.

Сегашните стопани на Зевменският манастир от Националния исторически музей отвреме навреме повдигат темата за създавене на музейна сбирка на духовността от средното течение на река Струма. В нея могат да се съберат запазена църковна угвар и богослужебни книги от други духовни средища в региона.

Сред най-ценните документи е една грамота (хрисовул)от цар Иван-Александър, с която се дарява земя на Пещерския манастир. Експозицията ще може да запознава всички туристи, които посещ ават Земенския манастир с духовното наследство, запазено по наште земи. В това число и масоните, за които манастирът представлява особен интерес.

Свещопалници напълниха храмовете на Цветница

Свещопалници на тълпи окупираха днес храмовете. Големият хритиянски празник Вход Господен в Йерусалим докара до черковните двери народ, който се стичаше от ранни зори до късния следобяд.

Не по-малко бяха и продавачите на върбови клонки и алъшверишът вървеше защото православно безпросветният народ нямаше как да знае, че Божия благодат носят само благословените от свещеника клонки.



Търпелива опашка се виеше и пред централния градски храм „Св. Иван Рилски” в Перник. Преди обяда настроение там създаде и Духовият оркестър с диригент Трифон Трифонов, който изкара няколко парчета пред Минната дирекция.



Всеки дошъл до храма, намерил пътя към него само в този празничен ден, изчакваше да си купи свещ, защото до там се простира познанието му.

Платил стотинки на мургавите търговци, всеки стискаше клонки или увити на венче върбички.

И като гледаше тези преди себе си, по някаква незнайна суеверна причина, човеците се чувстваха длъжни да търкат по иконите с върбовите клончета. Добре, че образите на Иисус Христос, Пресветата Божия майка и другите светии са покрити със стъкло, та нямаше повреди.

За жалост не се намери кой да им обясни на свещопалниците, че иконите се докосват само с устни, че не се стои пред олтарните двери, особено когато свещенослужителят е пред тях, за да върши чина по богослужението.

Няма кой да му обясни на безпросветния народ и че по време на светата Литургия се стои благоговейно, мирно и не се приказва дори. А когато дяконът чете Символа на вярата и Отче наш и народът припява с него.

Тълпата не спря да се бута даже докато неколцина съзнателни християни се подредиха да вземат причастие. Насмалко щяха да бъдат избутани. Не знаеха чакащите да си търкат клончетата о олтарните икони и какво е анафора и защо и кой я взема.

По време на проповедното слово на отец Борис Котев така се шумеше, че трудно се чу евангелският разказ за влизането на Спасителя в Йерусалим.

Отиването в храма заради едното суеверие не е изход за разпътените ни души. Това обаче показва колко е петимен народът за вярата и колко много му е нужно познание за нея. Кога обаче вероучението ще стане нормален учебен предмет зависи от шепа безбожни политици, без значение от коя партия са. Воля за това не достига вече 20 и кусур години. Затова народът се тълпи в храма не заради вярата си, а от едното суеверие и надежда за спасение, но не в Царството небесно, а тука на Земята.

Перник - митове и вицове - фотогалерия на Капитал

Много журналисти от медии извън Перник са си правили упражнение по темата. Понякога успешно, но по-често не дотам. Цветелина Белутова от "Капитал" обаче определено е сполучила доста. Някои от находките й определено са шедьовър. Ето преценете сами:

"Къде нощуват гостите на Перник? - В поуикниката". Сигурни сме, че сте чували този виц. Сигурни сме и че се сещате за поне още пет, с които можете да продължите темата. В последните години шегите за Перник и неговите обитатели заливат публичното пространство. В почти всяка тв шоу програма има по един ексцентричен пернишки образ, който кара "Голф", говори с характерното за местния диалект потъмнено "л" и се държи като хулиган. В рубриката "Общество" решихме да потърсим произхода на фолклора за миньорския град и неговите жители и да проверим потвърждават ли се стереотипите за Перник през конкретни данни и цифри. Разходихме се и до самия град. Оглеждахме се за клишетата, но потърсихме и знаци, които да ги опровергаят. Открихме и двете, разбира се. Вижте.



Покрай строежа на магистрала "Люлин", която ще свързва София и Перник, тутакси се появиха шеги от типа - "ето я единствената връзка между две цивилизации". И още: "Как ще се нарича новата магистрала София-Перник? Ускорител на елементарни частици"



Най-яркият образ обаче си остава пернишкият "Голф". Тук вицовете са безброй. Всъщност клишето твърди, че дори "обичам те" на пернишки звучи така: "Качи се у голфо, ма!"



Нещо повече, фолклорът около автомобила има и политически нюанс. "При последната визита на Бойко Борисов при германския канцлер Ангела Меркел, премиерът на България предложил за улеснение на германския автомобилен концерн Volkswagen - "Голф"- овете да излизат от завода директно с пернишка регистрация."



В Перник може да видите всякакви вариации на темата "Голф", но за "пернишки прогрес" се счита скокът директно от "Голф" 2 на "Голф" 4.



Истината за Перник не е черно-бяла. Тя е жълто-черна, както се опитаха да ни убедят от местната футболна сила ФК "Миньор-Перник". Всъщност в града има още два футболни отбора със звучните имена ФК "Металург" и ФК "Енергетик"



Президентът на ФК "Миньор-Перник" Никифор Вангелов не само не се притеснява от клишетата за Перник, но и ги използва като маркетингов похват. Освен вафлата "Винкел", той произвежда и ядки с марката "Кюмур" (както звучи думата на местния диалект).



Всички тези продукти скоро ще бъдат достъпни в местния фен магазин на футболния отбор "Миньор-Перник". За улеснение на гостите на града името му е транскрибирано на латиница (да не се объркате как се произнася "винкел")



Ако сте се подвели по шегата, че в Перник си нямат магазин от веригата "Lidl", защото жителите му не могат да произнесат марката, ето ви опровержение.



Заради легендите , които се носят за нощния живот в Перник, има и такива вицове: "Защо след посещение в пернишка дискотека, хората гледат към звездите? За да спре да им тече кръв от носа."





Характерни за града са и такива пейзажи, които съвместяват несъвместимото.









В Перник почитат природните изкопаеми. Освен кв. "Рудничар", бул. "Миньор" и ул."Железничарска", си имат и "Цинк бар".











Надписът на Минната дирекция говори сам за себе си и авторката не е написала нищо.







Мемориалът на миньорите също е оставен без коментар.




Отскоро Перник се гордее и със собствен университет под покровителството на президента Георги Първанов (една от личностите, излязла от града) и премиера Бойко Борисов. Тук авторката е сгрешила малко, защото президентентът не е особено ангажиран с последния - осъществения проект за университет в Перник. Въпрос на информираност.





Детмаг е впечатлил фотографката, но покрай входа му не е забелязала любопитна паметна плоча.






В Перник все още имат работещ ГУМ (Градски Универсален Магазин), който като машина на времето те връща в една друга епоха





Без думи пред евротехниката.





Влиза един перничанин в спортен магазин в Перник.
Продавачката пита: "Какво ще обичате, господине?"
Перничанинът: "Ами търся си анцуг."
Продавачката: "Какъв да бъде - за всеки ден или за сватба?"





Без думи и пред простора в междублоковото пространство.





На пазара за авточасти в Перник може и да не намерите нужното за автомобила си, но ще видите изобилие от шалове на ФК "Миньор-Перник", модели анцузи и вариации на българското знаме.





Някои от жителите на Перник посрещат шегите по адрес на града им с чувство за хумор. Като директорът на културно-информационния център Кирил Манов, който създава пластиката "Златен винкел". Тя ще се присъжда на популярни личности, които най-много се шегуват с града.





Поглед към миналото - скулптура на Георги Димитров в сградата на профсъюза в Перник, където е и редакцията на кабелна телевизия "Кракра ТВ"






Автор: Цветелина Белутова

Източник: capital.bg

Всяка жаба да си знае гьола (Белене)

Преди години, в зората на демокрацията, а може и преди това да беше, компания спортисти от Перник, които после станаха мутри, а сега почтени бизнесмени, запиваше в бар на Слънчев бряг. Някакви почерпени рускинчета досаждаха на борчетата и те се опитваха да ги разкарат от масата. Момичета не вдяваха, че трябва да се махнат и тогава един от младите мъже реши да подходи като кавалер. В ония години, преди 89-та се учеше руски от 5-ти до 11-ти клас и нямаше българин, който да не знае по някоя дума на руски. И така галантният спортист каза на рускинчетата: „Девочки, идите! Каждая лягушка панимает свой гьол!” Което е трябвало да значи, че всяка жаба трябва да си знае гьола.

Сещам се за тая случка всеки път като се заговори за атомна централа в Белене.

Скандалът около подписания с руснаците документ за АЕЦ „Белене” от някакъв държавен чиновник, без да има мандат, не затихва. След известно отлагане героичният министър Трайчо Трайков се обясни по случая пред празната зала в парламента. Добре поне, че го показваха по телевизора. От всичко казано по темата, неговите обяснения звучат най-достоверно. Жалко само дето дръзна да се направи по-голям от Бащицата-Генерал и така предизвика гнева му и заплахата за последно предупреждение. Той е единственият министър от този Кабинет, който е дръзнал да стори нещо преди да се допита до премиера.

Има още един, който вероятно не пита за новите стандарти на храните, но него когато и да го сменят, все ще е късно.

Само да припомним как просветния министър Сергей Игнатов говореше колко много са университетите в България и че е нужно да се намалят, а после възторжено аплодира узаконяването на Европейски политехнически университет в Перник, станало под едноличната диктовка на Борисов.

Да не говорим за депутатите, които никога не се противопоставят на премиера и само един по погрешка му писал (отличен) 5. Впрочем те веднага демонстрираха равнис по Бойко и заявиха по новините, че парламентарната група на ГЕРБ се разграничава от позицията на Трайков и смятат, че с договореностите за Белене не са предадени националните интереси.(Какво завидно единомислие!)

В петъчната „Панорама” пред Бойко Василев и зрителите на БНТ премиерът Борисов за пореден път даде заден и обясни: „Единствената ми претенция към Трайков е първо да говори с нас, а след това да излиза пред медиите и да говори”. Като казва „нас”, Борисов естествено има предвид себе си – това е обичайното му говорене.

Даже, който нищо не разбира от енргетика обаче усети, че в „Панорама” премиерът се изказа крайно неподготвен (за кой ли път?!). Особено жалка беше картинката като се опитваше да прочете нещо от някакви листи и си показваше буквите с показалка като първолак. (Дали наистина българският премиер чете трудно? А как ли пише?)

Против проекта АЕЦ „Белене” се говори отдавна. Едва ли има още нещо, което да се прибави към многобройните аргументи "против". Който все още не е наясно с тези аргументи може да погуглира и ще прочете каквото го интересува. Не така стои обаче работата с мотивите за нуждата от тази централа и нейната полезност за България и българите. Освен това, че ще произвежда повече ток и от него ще може да се изнася за трети страни (в смисъл Русия ще произвежда своя ел.енергия в България и ще я продава извън страната) нищо друго не се чува.

По телевизора Бойко Борисов се опита да обясни колко скъпа е ел. енергията, добита от възобновяеми източници – слънце, вятър и биомаса(!), но нито дума не каза за разхищенията на ток и огромната нужда от пестене на енергия чрез национална стратегия за енергийна ефективност.

Вместо да обяснява как без „Белене” ще останем без икономика, по добре да прави политики за ефективно изразходване на енергията, но на всички, освен на него самия вече е ясно, че Бойко Борисов не разбира на правене на политики.

Обикновено Бойко ръси наляво-надясно каквото му дойде на устата, а после мисли какво е казал. Така беше и с гьола. През март миналата година АЕЦ-ът беше гьол, който струва 800 млн. лева, сега – година по-късно, вече е обърнал плочата и тя звучи по друг начин: „Да разбира се, ще строим „Белене“, как няма да го строим?“ - каза Борисов на 20 март пред БиТиВи.

Така жабата (ГЕРБ) цопна в (руския) атомен гьол.

Колко трябва да си късоглед, за да не разбеш, че проектът АЕЦ „Белене” е изгоден единствено на малцина руско-български олигарси и техните компании и обслужва лобитата, които искат да работят за интересите на Русия в Европейска България, а рисковете и разходите остават за сметка на сегашното и бъдeщите поколения на България? Не съм и не искам да съм жаба от никакъв гьол, още по-малко атомен.

Дивото зове

Президентът Първанов вече разбира и от новини. С вещината на редактор в телевизионно интервю вчера , той направи корекции в публикациите на доскоро щадящ го вестник.

След като самият държавен глава се похвали на личната страница във Фейсбук, че отглежда вълчица на име Зорница, един от часовите вестници го разобличи. Тогава от МОСВ - зам. министърката Евдокия Манева го емна като нарушител на Закона за защита на животните, защото не е регистрирал фаворитката си сред своите домашни любимци.

Според Първанов новината обаче не била в това, че държавният глава нарушава закона, а в това че в “хилядолетната човешка история” той за първи път бил опитомил вълк.

„В своята хилядолетна история човечеството не е успяло да опитоми вълк. Аз съм събрал вълк и каракачанска овчарка на едно място. Това е уникалното в случая.”, каза по телевизора Първанов.

Кой кого е опитомил е доста спорно като се има пред вид историята на Малкия принц с фенека. Дивото зове. Странното е, че дивата вълчица има име близко до това на първата дама.



Снимките са от страницата на държавния глава във Фейсбук.

За първи път от 47 години насам Българската православна църква канонизира нови светци. Към лика на светиите бяха причислени жертвите от кланетата в Батак и Ново село(Априлци)по време на Априлското въстание. Тези жертви са наречени мъченици и се обяснява, че са загинали за православната вяра. От всичко написано и казано не се разбира с какви точно чудеса след смъртта си са просияли в святост, нито защо като мъченици не се канонизират като "събор", каквато практика има. За канонизирането им има решение на Светия Синод в пълния му състав от 16 март 2011г. Уважавани от от мене духовници приеха събитието в смирение и даже казаха думи на възхвала. Защо в душата ми се таи съмнение - не зная. Или по-точно зная, но го премълчавам. И това ще мине. Господ е премъдър! Във всеки случай проследих в медиите знаменитите за православния народ събития.

На 2 април 2011г.(събота) в катедралния храм „Св. Александър Невски” в София беше извършена последната панихида за избитите в Батак и Ново село българи, след която и всенощно бдение. Това беше последната почит към тях като обикновени човеци.

На 3 април 2011г. , в Неделята на св. Йоан Лествичник , Негово Светейшество Българският патриарх Максим, в съслужение с епархийските митрополити и епископите на БПЦ отслужи св. Литургия, по време на която стана и канонизацията на новите български светци. След светата Литургия, по установения ред, беше извършен първият молебен към новопрославените мъченици и лития около храм-паметника „Св. Александър Невски”.

По повод нееднозначното приемане на това важно събитие и разгорелите се спорове, от БПЦ обявиха, че ще последват и нови канонизации както на християни, живели през по-отдалечени исторически периоди, така и от по-ново време, за да се покаже, че винаги е имало Божии угодници, които са отстоявали вярата си, укрепявани от молитва и постен подвиг.

Ловчанският владика Гавриил пред различни медии обяви, че е решен да поиска от Светия Синод да бъдат канонизирани като мъченици и българи, които са станали жертва в името на православната вяра и отечеството след 1944 г. На това силно се надявам!

Снимка: www.dveri.bg

Кучета превземат администрации в Перник

Бездомни кучета превземат административния център на Перник. 12-14 изгонени от стопаните си домашни любимци обикалят организирано ларгото, централните улици и зелените площи около сградата на общината.

Често глутницата може да бъде видяна пред входовете на администрациите. Стоят чинно и сякаш чакат някого - или да ги нахрани или да го заръфат.

А дали пък кучетата не са решили да превземат властта и да заместят човеците в управлението?!

Правят даже опити да влязат в храма, с надежда там да ги посрещнат по-гостоприемно.

Вчера две женски дълго стояха на пост пред входа на Данъчното. Явно нещо се бяха объркали и не се сещаха, че като си плати данъка човек едва ли ще прояви милост към ближен, камо ли към бездомно куче.



Псетата от центъра на Перник са и цивилизовани. Пресичат улиците по пешеходните пътеки и шофьорите даже им спират.



Една пришълка с вид на улична превъзходна се опита да се присъедини към глутницата, но не беше посрещната много радушно. Погнаха я с лай и я прогониха надалеч. От силния шум се притесниха и хората и някои взеха да бягат, а други гневно гледаха към сградата на общината.



От силния шум се притесниха и хората и някои взеха да бягат, а други гневно гледаха към сградата на общината.



На вид това са кучета, които явно съвсем доскоро са живели в семейна среда като истински домашни любимци. Кризата обаче ги е изхвърлила навън да се скитат немили недраги и при късмет – обезпаразитени, а и кастрирани, но после - пак на улицата. Защото общината си е свършила работата – има фирма натоварена да се бори с популацията, има и общински приют, макар и с недостатъчен капацитет.

Общината и общинарите обаче няма как да се справят с недобросъвестните човеци, които оставят кучетата на улицата, въпреки заплахите за глоби.

Някои от кучетата, които напират към административния център, са дошли от селата. Всяка есен вилиджии оставят много от летните си любимци безстопансвени и свикнали да общуват с хора от града, те напират към градския център.

За жалост и в града има стопани, които като не могат да ги хранят, пращат любимцинете си на улицата.



Единстевеният съвет към човеците е да не се боят. Тогава да бъдат ухапани или нападни било по-малко вероятно, защото кучетата реагирали на страха с нападение. Такъв им бил нрава. А на човеците?...