Майка на БСП или цар Соломон е Първанов

Защо доскорошният президент Георги Първанов се отказа от лидерското състезание в БСП? Морална победа ли е това или просто страх? Кое от двете е по-вярната оценка за оттеглянето на Първанов буквално в последния момент. Неизкушените от вътрешно партийните интриги социалисти сега се питат: И защо ги руча жабетата, другарю Първанов, или те (х)фана страх?”

Хората в неговия край, където той възстанови членството си в партията и пожела да бъде избран за делегат на 48-конгрес не би трябвало да му се сърдят, че ги е лишил от избора на техен представител, като не се възползва от правото си да присъства на конгреса като бивш президент. В това, вече е ясно, че няма нищо случайно, защото ако Първанов беше решил да се кандидатира наистина, още един сигурен глас от родната му община нямаше да е излишен. Но това е само едно непряко доказателство, че всъщност Първанов не е бил решен да става лидер. Възможно и по-сигурно е тези му действия да са по чужда заръка, защото така вместо дебат за политики имаше спор кой да е председател, а това при всички случаи не е в услуга на БСП.

Докато социалистите в основните организации се самоизяждаха вътрешно кого да предпочетат Станишев или Първанов, апаратчиците къдреха сделки за собственото си устройване и това на приближените си в зависимост от осигурена подкрепа за един от двамата.

Очевидно две неща си е намислил и много предварително Първанов в първоначалния сценарий, впоследствие лошо режисиран. Едното е да разкаже притчата за Цар Соломон, който разбрал коя е истинската майка по отказа й от чедото пред опасността то да бъде разполовено. Не се разбира обаче дали Първанов се вижда в ролята на истинската майка на БСП или в ролята на мъдрия цар Соломон.

Притчите може и да вършат работа за ефект. Когато трябваше да отговори кого ще подкрепят социалистите от Пернишко, местният червен лидер Ненко Темелков припомняше парадокса на Буридановото магаре, което дълго се колебало между две купчини сено от коя да хапне и накрая и по тази причина паднало и умряло от глад. Притчата или нещо друго му помогнаха да оцелее за трети път на председателския пост на БСП в Перник, но на конгреса той заложи на стратегическо място зад гърба на Станишев и така попадна в обективите на всички камери и фотоапарати, които отразяваха 48-мия конгрес на БСП (виж горе снимката на Иван Стоименов - argumenti-bg.com)

В медиите, даже като заглавие, влезе репликата на Първанов към Станишев: “Вие запушвате партията, другарю председател” с обяснението: “Години наред, вие, не давате добавена стойност към резултатите и доверието на БСП. Със съжаление и със завист гледам как от 2009 година Бойко Борисов тегли като локомотив ГЕРБ”. Станишев слушал мълчаливо и обяснението: “От историята знам, че в левицата винаги е съществувал проблемът с лоялността към ръководителите на нашата партия. Ако е фрапиращо ясно, че той води партията към загуби, лоялността към партията не изисква ли да назовеш на висок глас проблема и да търсиш решение”.

Но друга е реплика, старателно премислена от доскорошния президент: „19 май е моят личен 4-ти февруари“. Тъка Първанов за пореден път иска да си припише историческа заслуга в събитие, в което е бил само участник. Но през 10-те години на престоя му на „Дондуков” 2 той не престана да се самооценява като държавник, та дано като поне той повтаря това, то да остане в историята като истина.

Сега Първанов твърди, че противоречивите реакции в залата го разубедили да участва в лидерското състезание и че се опитал да направи дискусията политическа, но нямало чуваемост, от което разбрал, че очевидно промяната сега не може да се състои. Преимуществото на Станишев обаче е в това, че е разбрал, че моделът на социалната държава е изчерпан.

Повече от очаквано е конкуренцията между Станишев и Първанов да продължи. На това може да им се каже и давамата "Добр`утро". Историята затваря вратата на левицата към властта, а кризите в света, на свой ред, я заключват. В Европа все още на някои места левицата може да спечели изборите, но ако не броим онова, което й диктуват актуалните обстоятелства, левицата вече няма градивни идеи как да управлява.

Гергьовден и агнето

По календара на Българската православна Църква на 6 май се празнува св. Георги Великомъченик и Победоносец. Ако се следва подредбата на празниците в настоящия църковен български календар, би трябвало този празник да е на 23 май. Така е в другите православни държави, където не празнуват светиите според православностилието и светоотеческия календар. Гергьовден е на 6 май в Сърбия и на Атон, а в другите църковни празници ние се разминаваме с тях.

Впрочем от 1968 г. до 1976 г. в църковния календар на БПЦ Гергьовден е отразен и се празнувал на 23 април. После обаче по нареждане на комунистическата власт празникът тихомълком е преместен на датата 6 май, за да съвпадне със социалистическия празник на овчарите, който пък следвал изконната народна традиция от езически времена. А тя повелява на този ден да се дава агне за курбан. Изобщо у нас, подобно на други големи християнски празници, които се празнуват заради хапването и пийването, и Гергьовден не се чества като празник на св. великомъченик Георги Победоносец, а като Ден на овчаря и пастиря, разбирай печеното агне.

В същото време светите отци, (ако ги четем и познаваме) ще ни кажат: „Демонски празник е да купиш овца, да я сготвиш и поканиш приятели и роднини да ядат, пият и се напият, и да повръщат като кучета. Това е дяволски празник! Ние се надяваме да се спасим в името на нашия Христос, а не с овцата, както неблагочестивите и неверниците правят сега.” Това е написал св. Козма Етолийски ( 1714-1779). Което какво е – нищо ново под слънцето и в стремежа да спасим душите си. А Божий Агнец, Исус Христос, беше принесен в жертва на дървен кръст за греховете на цялото човечество. Бог, който "толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

(Снимката е от профила на Асен Генов във Фейсбук.)

Гости по Великден

Великденът през 2012 година ще се запомни с … козунаците. Може и с цената на яйцата… Но от министерството на земеделието и ХРАНИТЕ се погрижиха традиционното великденско печиво да се превърне във важна новина.

Още от времето на социализЪма властите се грижели народът да яде козунаци. За да се обезличи като празник Възкресението Христово имало стратегически почин в хлебопродавниците да има козунак и по време на Великия пост, и във всеки ден от годината. Казват, че и тогава цената била достъпна.

Тази година, загрижен за благоденствието на народа и за възраждането и спазването на традицията, най-скъпият за правителството на Бойко Борисов министър на земеделието и ХРАНИТЕ д-р (ветеринар) Мирослав Найденов отправи призив към домакините сами да си омесят козунака. Това подейства доста мобилизиращо и стълбищата на панелките, очакващи масово саниране по друг почин, се размирисаха на вкусно.

Мобилизация имаше и по интернет форумите. Активните писачи обругаха с какви ли не думи въпросния министър, а него когато и да го сменят все ще е късно. Един човек обаче беше подходил прагматично и беше отправил задочна покана към д-р Миро – да му отиде на гости и да му омеси козунака. Човекът беше поканил и премиера с очакване Бойко Борисов да му посади картофите…

Вицепремиерът Дянков не беше поканен, може би защото разбира само от постни пици. Нямаше покана и към колегата му вътрешен министър Цветан Цветанов, защото явно човекът не разчита на него да го опази от айдуци. Но пък ако го беше поканил можеше да очаква от него нов апартамент или поне луксозен ремонт със заем от тъщата.

Синя светлина за сините птици с аутизъм

Семейство от Перник - родители на дете аутист, събра на изложба и концерт публика с идеята да научим повече за аутизма. Майка на момченце аутист търси компетентна помощ, защото не се справя сама, но трудно я намира. Детето е здраво и хипер активно. Самотна жена с две деца, едното от които аутист, живее на тъмно, защото за неплатени сметки е с прекъснат ток, а синът й мечтае за компютър. Двама родители с дълго чакана рожба пък казват, че четиригодишното им дете не говори, защото още е малко и не признават проблема даже пред себе си, макар да имат поне личен лекар.

Това е само част от проблема, който налага на 2 април в целия свят да се отбелязва Ден за информираност за аутизма. В първата редица като посланици на добра воля на кампанията се подреждат първите политици в държавата, а и по места. Но в нашата държава децата аутисти и родителите им са оставени да се справят поединично.

Социална услуга за обучението и адаптацията им предоставят неправителствени организации срещу стабилни такси. Здравната каса не плаща никаква клинична пътека за аутизъм и няма специализирани публични центрове за помощ на децата и на родителите. А в не малко случаи при нужда от епикризи и експертизи се пишат нелепи неща и децата се изкарват или здрави, или неблагонадеждни.

Явно един ден не стига, за да осени синята светлина за сините птици с аутизъм тези, от които зависи адекватната политика за тази част от обществото ни, която е в широк спектър, но и с неподозирани възможности.

Вие гледали ли сте филма „Рейнман“?

Едва ли има киноман, който да не помни героя на Дъстин Хофман в „Рейнман“, който за секунди смяташе числото на разпилените по пода кибритени клечки и печелеше пари за брат си, броейки картите на „Блек Джек“.

Всеки път като се повдига темата, се припомня, че с аутизъм са били Леонардо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Людвиг Ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери...

Атистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят.

Специалистите са формулирали три основни симптома за аутизъм: - нарушение в социалните взаимоотношения; - нарушения на речта и езика; - стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси.

Аутистичните личности нямат долна и горна граница, те могат всичко и ...нищо.

Аутизмът не е болест, а състояние. За него няма скъпо струващи операции, трансплантации, няма увредена тъкан.

Обяснението, поне засега, е в различната структура на мозъка заради липсата или недостатъчността на нервни връзки в най- висшата нервна система на човека - периферната нервна система на мозъчната кора.

Популярен е примерът как в спор с някого се сещате какво е трябвало да кажете, едва след като се разделите. В този момент Вие сте имали аутизъм.

Детето аутист се чувства така във всеки един момент - знанията не могат да излязат на повърхността и да влязат в употреба.

„Към аутистите в България се подхожда като към обречени деца, а на родителите не се дават много идеи накъде да тръгнат с отглеждането, образованието и физическото им съзряване“, споделя обаче, на базата на личен опит Мирена Велкова, председател на асоциация „Аутизъм“ и родител на такова дете.

Огряна в синя светлина сграда и властници в президиумите не са достатъчни, за да се разбере, че аутизмът не е болест , за да се лекува, а е страдание. Само с волята на обкръжаващите аутистичното дете, то може да се почувства прието и обичано, и само любовта и вярвата помага детето с аутизъм да става все по-пълноценна социална личност, вървейки по скалата на спектъра нагоре. Родителите на децата аутисти се нуждаят от подкрепата на всички и от условия, които може да се създадат от властите, но при добро желание и ясна кауза.

В Перник черпят за Антоновден …

За Антоновден днеска в Перник черпят много именяци.

Антон е собственикът на национално представената компания за месни продукти Сами-М. Името му явно е избрано подходящо да пребъдва. Доказателство за това трябва да е и развръзката от набеждаването, че в продуктите на фирмата с марка „Стара планина” има соя. Стигна се до извинение от земеделския министър Найденов, който тръмна скандала неподготвен.
Костадинов е познат като много благодетелен човек, подобно на светията, чието име носи, но държи това да не се прави достояние.



Именик е и почетния гражданин на Перник писателят акад. Антон Дончев. Даму се слави името!

Името си празнува днес и спортният журналист Антон Симеонов от „Градски вестник”. От него тръгват всички новини за „Миньор” и към национални медии. Често това, което той е съобщил вече, се превръща в новина след седмица и повече за други негови колеги.



Още вчера - преди празника с дъхав козунак и марково уиски почерпи близки и познати поборникът за борбата в Перник Антон Макариев Собков. Дълги години той ратува за традиционния български спорт и развитието в миньорския град. И сега, вече на 80 години, не пропуска състезание.

Името на св. Антоний Велики носи и бившият кмет на Перник Антоанета Георгиева. Коварна болест я затвори в къщи, далече от хората. На този ден я поздравяват всички, даже политическите й противници.



Имен ден има и д-р Антоанета Григорова – доскоро шеф на РЦЗ в Перник. Сега звеното е обединено с РИОКОЗ и предстои да се разбере кой ще бъде неговият шеф – дали д-р Валери Симеонов или тя.




Именици са и и мис България 2009 Антония Петрова




и евродепутатът от НДСВ Антония Първанова.




Поздравете и вие вашите именици. 17 януаре 2009г.