Страници
▼
29 юни 2012
Отворено писмо до сайта "ЗаПерник"
Уважаеми Петър,
Разбрах, че сайтът "ЗаПерник", с който доколкото ми е известно сте свързан, както и негови читатели, са се интересували за евентуална моя принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В работата ми като журналист винаги съм се старала да се придържам към правилото за компетентно поднасяне на истината, основана на документи. По тази причина Ви съобщавам, че всеки, който се интересува от тази тема може сам да направи проверка на електронната страница на Комисията по досиетата (Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) - www.comdos.bg.
Необходимо е да се открие бутона "Проверени лица" и в съответните полета да се напишат трите ми имена по лична карта - Румяна Борисова Христова, датата ми на раждане, която може да се открие лесно - има я на профила ми във Фейсбук - 07.05.1957, място на раждане - Перник и институция "Регионални печатни издания" . За улеснение прилагам линк.
http://www.comdos.bg/Проверени лица
Ако "ЗаПерник" се смята за сериозна медия, то можеше да се информира в какви отношения съм била с ДС по този начин. Така и читателите на сайта, които държат да научават истината, ще могат да го направят от първоизточника - Комисията по досиетата, която ме е проверявала за принадлежност към ДС през 2010г.
Не бих искала да смятам, че за авторите на сайта и за неговата публиката по-важни от истината са измислиците на анонимни източници, инсинуациите и скалъпените скандали.
Държа да припомня, че съм имала случай да посреднича между авторите на сайта и засегната страна, която беше завела дело за клевета и в резултат на моите усилия се стигна до взаимно извънсъдебно разбирателство. Не бих искала да си търся правата за по съдебен път за оклеветяване и не бих го направила заради себе си, но тъй като сайтът системно си позволява да петни името на Перник, перничани и отделни граждани, обмислям и такава възможност. Бих го направила и заради доброто име на "Градски вестник", където работя и заради Двежение България на гражданите, с което съм ангажирана като кауза.
С най-добри чувства:
Румяна Борисова Христова с творчески псевдоним Руми Борисова
11 юни 2012
Защо България на гражданите, макар и партия - искрено и лично
В недоумение от себе си се озовах в инициативен комитет за създаване на партия. Това ми се е случвало и друг път, когато някой е искал да прави партия или да е кандидат за политически пост. Чисто по граждански съм давала своето "да", защото всеки е свободен на своя избор. Била съм даже в Инициативен комитет за втория мандат на президента Георги Първанов. Той винаги ми е бил любим съученик, но през всичките 10 години на престоя му в Президентството, не беше моят президент. Когато го кандидатираха обаче, аз нямах нищо против - в правото си е да е кандидат, друг е въпросът дали ще го изберат. Тогава беше стечение на обстоятелства. И сега е стечение на обстоятелства - съвсем сигурно не случайни, да съм сред инициаторите в резултат на политическия проект на Меглена Кунева "България на гражданите" да се появи и партия. Този път обаче подкрепата ми не е формална, заради правото на някакви хора да се обединяват зад идеи, а с ясното съзнание, че такава партия, която да зачита волята на хората и да стои зад интересите на гражданите, а не зад тези на шепа партократи и техните благодетели, е крайно време в България да има.
Години наред гледах как в Перник хората с демократично дясно мислене, антикомунистите, демократите са разединени заради партии и партийки, определящи се като десни. Хората искаха и имаха нужда да се обединяват, но както се казва - много вожд, а малко индианец. Не идеите обединяваха, а желанието за участие във властта на избраните за лидери, защото няма как всички да кусат с лъжицата от казана на властта.
Преди да ни сполети демокрацията съм била активен член на БКП, но не от платената номенклатура, а от доброволците - бях партиен секретар в квартал. После през годините не чувствах нужда да съм в партия, защото имах свободата да съм активна и да изразявам мнението и волята си, без да съм партиен член. Пък и смятах, че като бивш член на БКП нямам морално право да съм в някоя от т. нар. десни партии от времето на прехода.Партиите, сами по себе си, са трамплин за властта, а мене властта никога не ме е изкушавала и не ме изкушава. Сега заради симпатиите и съкровеното ми приятелство с Меглена Кунева се оказвам в активна позиция, най-вече защото й вярвам и защото смятам, че нямам право да не съм с нея в трудния и трудно направен избор на пътя към "спасението".
В живата си съм правила много неща и още повече грешки. До 1989 г. поприще ми бяха дейности с децата извън училище. Тогава това се казваше пионерска организация. Беше казионна - всяко дете в училищна възраст беше чавдарче, после пионерче и накрая комсомолец - по съветски модел. Държавата даваше пари за тая дейност с децата, а искаше те да растат предани на партията. Но покрай "комунистическото възпитание", децата се учеха и на много общочовешки ценности и получаваха по-широк мироглед. Тази ми дейност завърши безславно заради прояви на свободолюбие и независимост и заради нелицеприятни и гласно изказани квалификации по адрес на патрона на детската организация Георги Димитров, за когото от баба си знаех, че не е бил добър и почтен човек, а после се убедих в това и от други по-достоверни източници. Като ни сполетя демокрацията станах за кратко учителка. Няколко години се опитвах да се занимавам с бизнес, докато разбера, че не ставам за правене на пари. После за известно време се оттеглих като отшелник на село и с изненада разбрах, че мога да обработвам земята и да се радвам на плодовете й. Бързо загубих интерес към това занимание и в един момент реших, че е време да престана да си говоря с охлювите и да се върна при хората. Така попаднах в пернишкия "Градски вестник" и станах журналист. Още от дете пишех за вестници и списания по вътрешна потребност. Известно време преди да стана майка даже бях на работа в "Работническо дело", но трябваше да минат много години преди да си намеря мястото. Господ ми прати и едно сериозно изпитание. Наложи се да боря с болестта, която понякога се оказва смъртна присъда, но с Божия помощ и тази на лекарите, за което съм благодарна, успях да изкарам и един рак, но на крак. Сега обаче приоритетът ми е друг. Вече имам внук и той е най-важното нещо за мене.
Безкрайно много искам всичко за него да е наред. Да има най-добрите мама и татко. Да е в хубава детска градина и да има най-добрата учителка. Да играе в градинка с подредена детска площадка. Да кара колело по улица без дупки. Да ходи на пикник с родителите си сред чиста природа. Да го учат в училище да мисли, на полезности за живия живот и да знае кое е добро и кое зло и цял живот да си помни с любов учителите си. Списъкът е дълъг. Някои от тези неща се купуват с пари, но за да е всичко около моя внук Даниел наред, накрая идва и желанието цялата държава да е наред и нормална, за да може и другите деца като Дани да имат това, което аз желая за него.
Ето за това е "България на гражданите". Приемам проекта на Меглена Кунева като кауза за компетентно и модерно управление и честна и открита политика, без задкулисие. Не ми е било нужно да се запалвам, защото в проекта сме заедно с хора, които познавам отдавна и споделяме общи идеали и ценности. Държавата има нужда от всеки човек, който приема себе си като гражданин, а обединената енергия на много хора може да доведе до позитивни промени към нормалност в живота ни. На мен даже ми се струва, че това е постижимо и когато гражданите са в различни партии.
Промяната, която ни се иска да видим, би трябвало да бъдем самите ние. Промяната започва от хората, от всеки човек и в това трябва да са насочени усилията и ресурсите - в очовечаването, а после Човеците ще направят и магистралите.
Когато искаме, както аз искам толкова много за моя внук Даниел, трябва и да даваме. Изходът не е в спасяването поединично. Не може и да стоим отстрани, само да гледаме и да недоволстваме. Трябва да поемем свои отговорности.
"България на гражданите" заслужава подкрепата на всички активни хора чрез сдружението, но и през партията, която в нашите условия е необходимото зло. Без партия няма как да стане. За мене е важно да имам ясна позиция, да казвам на глас какво мисля и да се вслушвам в чуждото мнение. За някого лидерството може да означава мускули, но, според мене, то означава да можеш да се разбираш с хората. Човек е толкова значим, колкото е направил за добруването на ближните.
Меглена Кунева е обект на организирани атаки и упреци във всевъзможни грехове. Те обаче са митове, изсмукани от работата и позициите й от опоненти, които не са направили колкото нея. Към името й се пришива фамилията на съпруга й, но тя е Кунева, а не Пръмова и то от преди 1989 година, когато това е можело да й носи дивидент. Твърди се, че Меглена е успяла да спре два блока на АЕЦ „Козлодуй", при това сама, но не се обяснява как е успяла да надхитри енергийната мафия. Наричат Меглена „Мадам yes“, защото е казвала „да“ в името и в полза на България, но никога не се уточнява в името на какво и колко например са договорените доволно добри преходни периоди. В последно време отново като мантра се повтаря, че Кунева е виновна за зле договорени условия по глава "Земеделие", на има много хора, които помнят, че в тази област главен преговарящ беше Меглена Плугчиева, а Меглена Кунева повтаряше и повтаряше да се предлага, да се иска от всички, защото тя сама няма как да знае всичко.
Всеки, който познава поне малко Меглена Кунева може сам да прецени колко стойностен човек е тя и дали е независима, честна и открита като политик. За нея няма неудобни въпроси, на които не би искала и не би могла да отговори истинно. Аз я ценя и като работохолик с усет и реакция към бързи, точни и верни решения. Тя приема общите каузи като лични и няма пречки, които да я спрат да ги доведе до край. Съзнателно се старая да намеря за какво да я упрекна, но не намирам и това не е само заради приятелството и доверието. Меглена Кунева е моята представа за българския политик на днешния ден.
Заради присъединилите се към "България на гражданите" познати имена от други партии сега се носят негативи. Кунева обирала отломки, подменяла историята. Всичко било заради едничката жажда за власт. А в проекта се събират хора с представата, намерението и волята това да е дясна консервативна партия, основана наистина, а не само на думи върху християнските ценности, традициите и националните цели в името на гражданите, а не на самата партия.
Моята молитва е Бог да ме помилува мене, недостойната, да ме пази от грешки, изкушения и от врага на спасението и неговите слуги. Моята молитва е Бог да не ми дава дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие, а дух на целомъдрие, смиреномъдрие, търпение и любов. Бог да ми дарува да виждам моите грешки и да не осъждам никого другиго. Не омразата, а любовта е добрият съветник. И само страх от Бога ще ни даде разум и мъдрост.