Пернишкият квартал „Клепало” носи името си заради съществувал в старите времена християнски манастир в района. Случайно или не тъкмо в навечерието на Деня на народните будители се появи потвърждение на този отдавна известния факт.
Публикация във вестник „Пернишки миньор” от 16 август 1941г. разказва за малък параклис, посветен на светите апостоли Петър и Павел.
Черквицата била издигната близо до съществуващата вече Минна черква на името на св. Иван Рилски. Преди това на същото място се намирали стари постройки, а възрастни хора свидетелствали, че на това място преди няколко стотин години е имало манастир. Според преданието тъкмо заради манастирските клепала местността се наричала „Клепало”.
В дописката, подписана от протойерей Л. п. Йончев, се препредават разказите на стари хора. Те помнели, а други били слушали, че на това място хората от селото Перник правели своите църковни и молитвени събрания и тържества. Още по турско време перничани имали традицията да посрещат новоръкоположените си свещеници на манастирското място „Клепало”.
Когато аз съм се родила през 1957 г. и когато съм направила първите си крачки, та чак до началото на промените този квартал се казваше „Димитър Полянов”. В подножието на хълма, където се намира имаше даже бюст паметник на пролетарския български поет. Старите хора си викаха на махалата „Клепало”, макар че през годините на социалистическия индустриален възход на Перник трите реда къщи бяха станали много повече и по някогашните ниви на старите перничани да се бяха появили много нови еднотипни двуетажни и триетажни домове. Когато тръгвах в първи клас, в квартала даже беше открито и ново училище и доскоро то беше пълно с деца. Сега носи името „Кракра Пернишки” и едва съществува, защото не достигат ученици. Като ме питаха приятелки на баба къде уча, аз казвах в 8-мо училище, а те уточняваха: „А, в „Клепало”.
През годините все се питах защо се е казвала така старата пернишка махала. Повечето ни съседи бяха дошли в големия град от селата, загърбили земята, за да се трудят в новите заводи. По-възрастни от тях ми обясняваха, че клепалото е уред, с който се заточван косите за косене на трева, мотики, брадви и ножове.
Една възрастна жена обаче ми разказа, че с клепалото монасите в манастирите се приканват за молитва в храма. После моята баба ми показа пред входа на черквата, където ме водеше, когато тя се черкува и едно завързано на синджири желязо. То заместваше изчезналата камбана, издадена за метал, за направят от нея жици, когато прокарвали ток в нейното село.
Когато ни връхлетя демокрацията общинските съветници в Перник, в преобладаващата си част „сини” са решили да върнат името на квартала и той да продължи да се казва „Клепало”, както се казвала и някогашната махала. Случайно бях подочула, че някъде там, някога през вековете е имало манастир. Колкото и да разпитвах, все нищо не научавах.
Едва тези дни се появи надеждна информация. Свидетелството за съществувалия някога параклис случайно откри археологът от регионалния музей в Перник Василка Паунова. Проучвайки старите вестници по други теми, съвсем случайно тя попада на въпросната публикация и знаейки интереса интереса ми към темата за съществувалия в „Клепало” манастир, любезно я предостави.
Ето и цялата статия:
Вестник „ Пернишки миньор” бр. 51 (561) – 16 август 1941 г
Исторически справки
Праклисчето „св. ап. Петър и Павел” в района на мини Перник
Прот.Л. п. Йончев
Отделно от минската енорийска църква ( „Св. Йоан Рилски), която е в центъра на мините Перник, в района на същите мини има и едно малко параклисче „Св. Апостоли Петър и Павел” – в махалата „Клепало”. Доста малко по размери, то е спретнато и красиво, в малка и хубава градинка, параклисчето, наричано от близкото наоколо население „Манастирчето”, е построено през 1936 година на мястото на стара барачка, където по предание преди някоолко стотин години е имало манастир, от който и до днес мястото си носи названието "Клепало" - от биенето на манастирското клепало.
Всяка година на Петровден когато бил (според преданието) празникът на стария манастир околните близки жители се събират при параклисчето на общ маслосвет и водосвет; а мнозина го посещават и през други дни от годината, за да палят свещи и заради водата, която извира в него и която считат за света и лечебна.
Стари хора разказват ( едни запомнили, а други слушали от предания), че в турско време перничани са имали традиция да посрещат новоръкоположените свещеници за пръв път в селото на манастирското място "Клепало", където си устройвали въобще своите църковни и молитвени събрания и тържества като на място свято.
Например: На 12 май 1936 година дядо Никола Благоев (на 75 години тогава) и баба Стана Кошаревска (80-годишна) - от същата махала (Клепало) разказаха, че лично знаят за посрещането на стария пернишки свещеник (сега покойник) отец Георгий (поп Гюре), както и за празничните събрания на християните на това място. Освен това и днес по нивите на върха "Клепало" има следи от орозан, от тухли и др. , от което личи, че е имало там постройки.
Направата на малкото параклисче е станала по молба на минната църква към Дирекция на мината и със съгласието и съдействието на техническия директор и началника на строителната служба и техните органи и с одобрението на Светата Софийска Митрополия с писмо № 4583-а от 27. VІІІ. 1936 година до църквата.
За тази нова и важна придобивка минното църковно настоятелство, безспорно, дължи признателност и похвала към минната управа за вниманието й към църковните нужди в района й и за подновяване и запазване на спомените за една църковна старина.
При благоприятно време вероятно ще се помисли и за освещаването на възобновеното параклисче.
Но не е без значение да се спомене и това, че и другаде в близката околност на Перник има предания и следи за някогашни български свети храмове като при полите на "Крепок" (манастирче "Св. Спас"), в градските гробища (разкопки), на върха на крепостта "Кракра" и др. Би могло и би трябвало с общи грижи и труд на общински и духовни власти, както и със съдействието на някои родолюбиви организации тук в Пернишко тези светини на нашето минало да се почистят и да се запазят и по възможност да се възобновят като паметници и връзка с нашето прочуто минало. .
Будители трябва да са били и членовете на минната управа, разпоредили съграждането на параклисчето. Будители са били и монасите в някогашния манастир, безспорно.
Съвременници на онези години, когато параклисът още го е имало и са още между живите, сега си спомнят, че църквицата се намирала във вътрешния двор на Стария бизистен (срещу днешната сграда на МВР. Току на ската, над който сега минава ул. „Бяла Слатина” било параклисчето. На Петровден там се правели курбани. През зимата пък тъкмо до него стигала дълга пързалка на мястото на сегашните стълбища покрай „Сладкарската работилница”.
Никой не си спомня кога е изчезнал параклиса. По преданията от едно време следи от манастирски постройки по нивите на „Клепало” имало. Но днес на това място живеещите в Бизистена имат огнища за приготвяне на зимнина.
От години по различни поводи различни хора подемат идеята за изграждане на нов, по-голям православен храм в Перник. Предлагани са различни места, но си заслужава да се помисли за това, как да се възроди старата традиция в подножието на „Клепало”. Друг е въпросът за съвременните будители и за липсата на миряни в съществуващите храмове. И все пак поне два квартала на Перник носят имена, свързани с православието - "Клепало" и "Църква".
И не само за това си заслужава идеята първото училище, построено от Мини Перник да стане музей на духовността. Сградата, където се помещаваше Гимназията по облекло и туризъм пострада тежко след земетресението на 22 май 2012г. Кауза е да не бъде съборена, а да остане съхранена за поколенията и заради будителите.
