Честито Рождество Христово - 2012

Слушам и чета мисли и пожелания за Рожденственските празници, както всяка година. Медиите се надпреварват да обясняват битовите традиции и какъв брой ястия трябва да има на трапезата за Бъдни вечер. Здраве, благоденствие, мир и да бъдем по-добри пише на честитките в различни вариации.
Едва ли е останало нещо, което да не е казвано за празника на Рождество досега през всичките 16 века откакто Църквата го е установила.
Светли умове на богословието и неверници са обяснявали през тези векове смисъла на великото спасително събитие за човеците и сякаш няма съмнения в светлата вест за Рождество, защото Господ се ражда всяка година в сърцата ни.

А  всъщност всичко е казано от светите апостоли евангелисти Матей, Лука, Йоан и Марко, но защо ли го забравяме и не го знаем, след като всяко от четирите свети евангелия в Новия завет започва с Рождество:

Евангелие от Матей:

„18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

Е, няма край (на света) и това е!

Много дълго средствата за масова комуникация от всякакъв род обясняваха на човечеството как според древен календар на индианския народ маи светът ще свърши тъкмо на фаталната дата 21.12.2012. Когато едно нещо се повтаря многократно, нали знаете, все някой се хваща, че е истина.
За човек във вярата такива пророчества не са страшни, защото той живее с мисълта за Страшния съд и стремежа със всеки свой ден и с всеки миг да заслужи вечността в Царството Небесно. Но за хората, отдадени на материалния свят и парите, страхът от сетния час е неприемлив, защото тогава ще им се наложи да се разделят с всичко, което са трупали и е било смисъл на живота им.
Моя приятелка веднъж със страх ме попита:”Ами ако е истина?”. Препоръчах й да чете Откровението на св. Йоан Богослов, защото все пак я познавам като над средно интелигентна.
Няколко дни преди фаталния ден мой познат, почтен бизнесмен, изкушен и от изяви в политиката ми сподели, че не му е безразлично. Предната вечер като гледал по телевизора не друго, а „Нейшънъл джиографик” на екрана постоянно присъствала лента с надпис „” дни до края на света”
И все пак сякаш хората, които гледаха на майтап цялата истерия за края на света, от която някои се възползваха, за да изкарат пари, бяха повече. Лакмус за това са социалните мрежи. И както се случи тази година, когато силно земетресение друсна Перник и мнозина се евакуираха във Фейсбук и го удариха на шеги и закачки, така и около края на света вицовете сякаш бяха повече от страховете.
Картинки със забавно съдържание се споделяха на профилите на мнозина, а статусите с шеговит подтекст трудно можеха да се проследят.
В навечерието на фаталния ден някой реши да покани всички, които искат да оцелеят в България:

Друг майтапчия пусна в нета следната обява:

Спомен за Георги Калоянчев

Никой на тази земя не е телесно вечен, нито много дълголетен. Човеците имат отброено количество дни, през които да заслужат довелото ги на белия свят Божие благословение да ги отведе за Вечен живот в Царството Небесно.

В суета и предразсъдъци на този свят човек трупа грехове, но и прави добрини. Живее заради едното си добро име и често заради това, което прави, славата го спохожда приживе.

На 19 декември 2012г. на 87 години от този свят си отиде искрено обичания от народа български актьор Георги Калоянчев. Хората го харесваха заради комичните му персонажи и безспорния му огромен талант. Помнят го с ролите му в киното, актьорските му превъплъщения в театъра и сигурно стотиците, ако не и хиляди участия в скечове по концерти пред работнически колективи, ученици и войници през социализма.

Животът ми един, единствен път ме е срещал на живо с Георги Калоянчев и от тогава са ми останали няколко снимки. Беше 2 май 2008 г. На тази дата покрай Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ над брезнишкото село Гигинци се прави народен събор по традиция останала от времето на социализма. Не се знае кога точно е започнало да се прави това народно празненство, но местните разказват, че на втория почивен ден след Деня на труда – 1 май и след празничните манифестации по градовете, на поляните покрай манастира се стичал народ от поне десетина от околните села. В последните години тази традиция се възстанови, а откакто манастирът е обновен и широко известен, тези събори са все по-многолюдни. На този ден манастирското братство започна да организира и изложения на различни стоки,

Зачатие на св. Анна, когато тя зачена Пресвета Богородица

Икона от притвора на стария храм в Църногорския манастир „Свв. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци

По календара на Българската православна църква на 9 декември се чества зачатието на св. Анна, когато тя заченала Пресвета Богородица.

Вселената празнува днес Анниното зачатие,
дадено от Бога, защото тя роди родилата не изказано Словото.
(Кондак)

Днес оковите на безчадието се развързват,
защото Бог, като чу Иоаким и Анна, повече от надеждата,
явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният,
Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат:
радвай се, благодатна, Господ е с тебе. (Тропар)

Църквата почита света Анна няколко пъти в годината: на 25 юли - денят на успението й, на 8 и 9 септември - когато се празнува Рождеството на Пресвета Богородица се възпоминават и нейните родители - свв. Иоаким и Анна и на 9 декември, днес, когато почита Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна.

ЧЕСТИТО ДА Е ИМЕТО НА ВСЕКИ, КРЪСТЕН НА СВЕТА АННА!

Бойко Борисов при Обама в САЩ - колажи и карикатури

Пернишките миньори помогнали след Чирпанското земетресение

Пернишките миньори помогнали на пострадалите от Чирпанското земетресение през 1928 година с по една надница от всеки работник и служител. Този напълно неизвестен факт беше осветлен благодарение на запазена заповед на тогавашния директор на Мини Перник инж. Георги Коняров. Документът се пази в Заповедна книга от 1928 година, предадена на съхранение в Държавен архив -Перник (ф.148К оп.1 ас. 60л. 92-93 стр.) На него съвсем случайно попада експертът Румяна Рангелова. Впечатлена от написаното в чиновническа заповед тя сподели документа с Градски вестник.

Ето какво пише в Заповед № 191 от 23 април 1928 на главния директор на мините:

" Хубавото ни отечество отново е изложено на тежко изпитание.

Разрушително земетресение в Чирпанско, Пловдивско, Борисовградско и пр. лиши хиляди български семейства от подслон. Създаденото с плодовете на дългогодишен упорит труд от нашите братя - тракийци в миг е обърнато в развалини.

Ден на християнското семейство

Фамилия от Земенско 1898г

Според календара на Българската православна Църква на 21 ноември се отбелязва празникът „Въвеждане на Пресвета Богородица в храма”.

С решение на Св. Синод на БПЦ от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. Идеята тогава била това да е ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. В онези години денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали.

Преданието разказва, че на този ден пречистата Дева навършила три години и праведните й родители Йоаким и Анна изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Те въвели тържествено своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога. През

10 ноември 1989 - Синият Перник

За първите дни след демократичните промени у нас в Перник, за първите митинги и предизборни концерти, за първата в страната временна управа, за махането на статуята на Георги Димитров от централния площад на Перник разказва първият председател на СДС в града Валентин Пешев.

10 ноември 2009- Градски вестник


Първите събрания на демократите в Перник се провеждат през ноември и декември 1989г.
В Клуба на културните дейци в Двореца на културата се събират инакомислещите тогава перничани, но събранието се проваля, защото спират тока.

След седмица се прави ново събрание. Тогава в ръководството са избрани Кирил Йорданов с прозвището „Тестото" - заради ръководния му пост в държавния хлебозавод, виден член на БКП тогава, юристът Александър Александров, чийто неприличен прякор се обяснява като Сандо с мръсното име, Райчо Радев, който по това време вече е член на „Екогласност" и е ръководител на размирния „Сократовски клуб", Ценко Цветков, избран впоследсдствие за велик депутат.


Тогава перничани се готвят да се включват организирано в провежданите в София митинги.

Храм-паметникът „Св. Георги Победоносец” вече с камбанария с часовник след

Храм-паметникът „Св. Георги Победоносец” в Брезник вече е с камбанария. Изграждането й е започнало преди повече от 70 години, но средствата не достигнали и тя останала незавършена. Тогава храмът бил направен и с по-нисък купол и кухо кубе отгоре.

Благодарение на финансиран с европейски средства ремонт всички това вече е поправено. Камбанарията е завършена, а високо върху нея ще бъде монтиран и часовник.

Съоръжението е доставено от Гърция. Диаметърът на циферблата е повече от метър. Часовникът ще бъде свързан с камбаните чрез специален механизъм и те ще отброяват всеки кръгъл час. Около 70 са мелодиите, които ще звучат от камбаните, управлявани от специален компютър.


До дни ще приключи обновяването на достолепната черква, съградена със средства на местното население в памет на загиналите

Храм "Св. Архангел Михаил" - с. Косача

Скърбим за Светейшия патриарх Максим

Православните християни в Перник и цялото гражданство прие с прискърбие новината за смъртта на Светейшия български Патриарх и Софийски митрополит Максим. Главата на Българската православна църква се представи в Господа вчера сутринта

в 03.30 ч. на 98-годишна възраст. Последните седмици от живота си той прекара в столичната болница “Лозенец”, а като причина за смъртта му се сочи сърдечна недостатъчност. Неотлъчно до Патриарха в последните му дни е бил неговият викарий Знепоският епископ Йоан, който е причестявал Светейшия с тайнствата Христови всеки ден. Тъкмо на него още вчера сутринта от името на Духовния обществен съвет в Перник бяха изказани съболезнования и убеденост, че името на Патриарх Максим ще бъде записано в книгата на живота.

Патриарх Максим имаше специално отношение към Перник. Благодарение лично на неговото застъпничество е оцелял пернишкият храм „Св. Иван Рилски”, заплашен от събаряне през годините на социализма. При изграждането на новата административна сграда до него имало идея да бъде съборен, но Патриарх Максим се обявява против лично пред първия тогавашен ръководител Тодор Живков.

С благоволението и по волята на Патриарх Максим през 2009г. в Перник за вечни времена беше донесена частица от мощите на св. Иван Рилски след дълги моления от страна на гражданството и след решение на пълния състав на Светия Синод.

Нееднократно на празника на светията, покровител на града Патриархът е оглавявал празничните богослужения. В последните години с неговото благословение това правеше първият му помощник епископ Йоан и винаги преподаваше пастирската благословия на Светейшия патриарх.

Вицовете за земетресението пет месеца по-късно

3:00:33 на 22 май 2012 г. Силен земен трус събуди Перник. Последваха още, и още, даже политически.

Американска агенция съобщи за труса още 3:12 и публикува точните координати, а българските медии мълчаха почти до зори.

Много хора обаче предпочетоха да се евакуират във Фейсбук и там се започна една...Със скоростта на светлината се появиха забележителни коментари.

Преди още да стане ясно какво става шегаджия допусна, че „Масов бой в пернишка дискотека е усетен в цяла България!”. Това предположение придоби развитие с информацията, че Веселин Маринов поискал да изпее в пернишка дискотека новото си парче, но тълпата побягнала в трУс.

Архангелова задушница за почит към паметта на мъртвите

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).

"Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления" (2 Цар 14:14).


Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Исус Христос, събери разсеяния си ум. (Св. Филотей Синаит )

Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци и братя, православни християни, които са погребани тук и навсякъде, и на Божиите раби ... (имената).

Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот и прости им всяко прегрешение, волно и неволно.

Слава на Отца и Сина и Светаго Духа, сега и всякога и во веки веков. Амин. (Молитва от килийното правило на св. Серафим Саровски)

НАЙ-ДОБРАТА ПАНИХИДА ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

Най-добрата панихида, която можем да направим за починалите, това е внимателният ни живот, борбата, която ще водим, за да преодолеем слабостите си и да очистим душата си. Защото освобождаването ни от материалните неща и от душевните страсти, освен че облекчава нас, самите, облекчава и починалите предци от целия ни род.

Починалите чувстват радост, когато някой техен потомък е близо до Бога.
Ако ние не сме в добро духовно състояние, тогава страдат починалите ни родители, отците, праотците от всички родове. Казват си: “Виж какъв потомък имаме!”, и им е мъчно.

Ако обаче сме в добро духовно състояние, тогава се радват, защото и те са съдействали да се родим, и Бог, така да се каже, се задължава да им помогне.

Тоест,това, което ще донесе радост на починалите, е да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, тъй че да ги срещнем в рая и да заживеем всички заедно във вечния живот.

Следователно заслужава си трудът да ударим по вехтия си човек, за да стане нов и вече да не вреди нито на себе си, нито на други хора, но да помага и на себе си, и на другите, било живи или починали.

- Отче, когато умре човек, веднага ли разбира в какво състояние се намира?

Храмът на Църква "Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец"

Храмът на пернишкия квартал "Църква" (някогашно голямо село, е наречен на св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец.

Православната църква чества паметта на светията два пъти през годината - на 6 декември, когато светителят се представил пред Господа, и на 9/22 май - денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия).

За храмов празник в Църква са избрали 22 май, наричан летни св. Никола. Но нека използваме предстоящия празник, за да разкажем малко за този стар храм.

Има паметен знак върху една икона, че църквата е осветена през 1852 г., но няма никакви данни кога е започнало изграждането й.

По устни предания се смята, че градежът е почнал през 1837г., разказва енорийският свещеник Отец Стоян Стратиев.

Под много от фреските са написани и имената на ктиторите и дарителите, помогнали за съграждането на храма: Алексо Китов, Киро, Здравчо, Христо, Велика, Малинка, Богдан.


Черквата в някогашното село Църква била върху хълма, където сега са старите гробища. По някаква причина или е била изгорена, или разрушена, разказва духовникът.

Изчезнал манастир се намери в името на пернишки квартал

Пернишкият квартал „Клепало” носи името си заради съществувал в старите времена християнски манастир в района. Случайно или не тъкмо в навечерието на Деня на народните будители се появи потвърждение на този отдавна известния факт.
Публикация във вестник „Пернишки миньор” от 16 август 1941г. разказва за малък параклис, посветен на светите апостоли Петър и Павел.

Черквицата била издигната близо до съществуващата вече Минна черква на името на св. Иван Рилски. Преди това на същото място се намирали стари постройки, а възрастни хора свидетелствали, че на това място преди няколко стотин години е имало манастир. Според преданието тъкмо заради манастирските клепала местността се наричала „Клепало”.

В дописката, подписана от протойерей Л. п. Йончев, се препредават разказите на стари хора. Те помнели, а други били слушали, че на това място хората от селото Перник правели своите църковни и молитвени събрания и тържества. Още по турско време перничани имали традицията да посрещат новоръкоположените си свещеници на манастирското място „Клепало”.

Когато аз съм се родила през 1957 г. и когато съм направила първите си крачки, та чак до началото на промените този квартал се казваше „Димитър Полянов”. В подножието на хълма, където се намира имаше даже бюст паметник на пролетарския български поет. Старите хора си викаха на махалата „Клепало”, макар че през годините на социалистическия индустриален възход на Перник трите реда къщи бяха станали много повече и по някогашните ниви на старите перничани да се бяха появили много нови еднотипни двуетажни и триетажни домове. Когато тръгвах в първи клас, в квартала даже беше открито и ново училище и доскоро то беше пълно с деца. Сега носи името „Кракра Пернишки” и едва съществува, защото не достигат ученици. Като ме питаха приятелки на баба къде уча, аз казвах в 8-мо училище, а те уточняваха: „А, в „Клепало”.

През годините все се питах защо се е казвала така старата пернишка махала. Повечето ни съседи бяха дошли в големия град от селата, загърбили земята, за да се трудят в новите заводи. По-възрастни от тях ми обясняваха, че клепалото е уред, с който се заточван косите за косене на трева, мотики, брадви и ножове.

Една възрастна жена обаче ми разказа, че с клепалото монасите в манастирите се приканват за молитва в храма. После моята баба ми показа пред входа на черквата, където ме водеше, когато тя се черкува и едно завързано на синджири желязо. То заместваше изчезналата камбана, издадена за метал, за направят от нея жици, когато прокарвали ток в нейното село.

Когато ни връхлетя демокрацията общинските съветници в Перник, в преобладаващата си част „сини” са решили да върнат името на квартала и той да продължи да се казва „Клепало”, както се казвала и някогашната махала. Случайно бях подочула, че някъде там, някога през вековете е имало манастир. Колкото и да разпитвах, все нищо не научавах.

Едва тези дни се появи надеждна информация. Свидетелството за съществувалия някога параклис случайно откри археологът от регионалния музей в Перник Василка Паунова. Проучвайки старите вестници по други теми, съвсем случайно тя попада на въпросната публикация и знаейки интереса интереса ми към темата за съществувалия в „Клепало” манастир, любезно я предостави.

Ето и цялата статия:

Вестник „ Пернишки миньор” бр. 51 (561) – 16 август 1941 г

Исторически справки

Праклисчето „св. ап. Петър и Павел” в района на мини Перник

Прот.Л. п. Йончев

Отделно от минската енорийска църква ( „Св. Йоан Рилски), която е в центъра на мините Перник, в района на същите мини има и едно малко параклисче „Св. Апостоли Петър и Павел” – в махалата „Клепало”. Доста малко по размери, то е спретнато и красиво, в малка и хубава градинка, параклисчето, наричано от близкото наоколо население „Манастирчето”, е построено през 1936 година на мястото на стара барачка, където по предание преди някоолко стотин години е имало манастир, от който и до днес мястото си носи названието "Клепало" - от биенето на манастирското клепало.

Всяка година на Петровден когато бил (според преданието) празникът на стария манастир околните близки жители се събират при параклисчето на общ маслосвет и водосвет; а мнозина го посещават и през други дни от годината, за да палят свещи и заради водата, която извира в него и която считат за света и лечебна.

Стари хора разказват ( едни запомнили, а други слушали от предания), че в турско време перничани са имали традиция да посрещат новоръкоположените свещеници за пръв път в селото на манастирското място "Клепало", където си устройвали въобще своите църковни и молитвени събрания и тържества като на място свято.

Например: На 12 май 1936 година дядо Никола Благоев (на 75 години тогава) и баба Стана Кошаревска (80-годишна) - от същата махала (Клепало) разказаха, че лично знаят за посрещането на стария пернишки свещеник (сега покойник) отец Георгий (поп Гюре), както и за празничните събрания на християните на това място. Освен това и днес по нивите на върха "Клепало" има следи от орозан, от тухли и др. , от което личи, че е имало там постройки.

Направата на малкото параклисче е станала по молба на минната църква към Дирекция на мината и със съгласието и съдействието на техническия директор и началника на строителната служба и техните органи и с одобрението на Светата Софийска Митрополия с писмо № 4583-а от 27. VІІІ. 1936 година до църквата.

За тази нова и важна придобивка минното църковно настоятелство, безспорно, дължи признателност и похвала към минната управа за вниманието й към църковните нужди в района й и за подновяване и запазване на спомените за една църковна старина.

При благоприятно време вероятно ще се помисли и за освещаването на възобновеното параклисче.

Но не е без значение да се спомене и това, че и другаде в близката околност на Перник има предания и следи за някогашни български свети храмове като при полите на "Крепок" (манастирче "Св. Спас"), в градските гробища (разкопки), на върха на крепостта "Кракра" и др. Би могло и би трябвало с общи грижи и труд на общински и духовни власти, както и със съдействието на някои родолюбиви организации тук в Пернишко тези светини на нашето минало да се почистят и да се запазят и по възможност да се възобновят като паметници и връзка с нашето прочуто минало. .



Будители трябва да са били и членовете на минната управа, разпоредили съграждането на параклисчето. Будители са били и монасите в някогашния манастир, безспорно.

Съвременници на онези години, когато параклисът още го е имало и са още между живите, сега си спомнят, че църквицата се намирала във вътрешния двор на Стария бизистен (срещу днешната сграда на МВР. Току на ската, над който сега минава ул. „Бяла Слатина” било параклисчето. На Петровден там се правели курбани. През зимата пък тъкмо до него стигала дълга пързалка на мястото на сегашните стълбища покрай „Сладкарската работилница”.

Никой не си спомня кога е изчезнал параклиса. По преданията от едно време следи от манастирски постройки по нивите на „Клепало” имало. Но днес на това място живеещите в Бизистена имат огнища за приготвяне на зимнина.

От години по различни поводи различни хора подемат идеята за изграждане на нов, по-голям православен храм в Перник. Предлагани са различни места, но си заслужава да се помисли за това, как да се възроди старата традиция в подножието на „Клепало”. Друг е въпросът за съвременните будители и за липсата на миряни в съществуващите храмове. И все пак поне два квартала на Перник носят имена, свързани с православието - "Клепало" и "Църква".

И не само за това си заслужава идеята първото училище, построено от Мини Перник да стане музей на духовността. Сградата, където се помещаваше Гимназията по облекло и туризъм пострада тежко след земетресението на 22 май 2012г. Кауза е да не бъде съборена, а да остане съхранена за поколенията и заради будителите.

Денят на будителите (не на тиквите)

Календарът си прави жестока шега с българските будители. Вместо почит към хилядите именни и безименни люде, които с живота и делата си са ратували за родната култура и националния дух, през последните години православните българи – и деца, и възрастни, празнуват католическите Вси Светии или Хелоуин, както е по-популярно.

През 1992 г. 36-тото Народно събрание възобнови 1 ноември като Ден на народните будители и като неприсъствен ден в училищата, но какво от това? Празникът се завърна в българския календар, но дали се завърна неговото духовно значение и дали се осъзнава Божествения дух в Българската история?

Вместо да се четат молитви към светите Йоан Рилски и Паисий Хилендарски, се правят фенери от тикви. Вместо да отдава прослава на делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители, народът се предрешава с карнавални костюми и маски преди празника на будителите. През нощта предрешените "будители" чукат по къщите на хората, будят ги и питат: "Пакост или бонбони?".


Едно време, не много отдавна по години, но на цяла комунистическа епоха разстояние, във всяко българско училище на почит били портретите на Българските будители. После ги смениха с портрети на Политбюро - на хора, които забраниха Деня на будителите и се постараха будителите да бъдат забравени.

Случаи на наказания и изцеления в Църногорски монастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски”

Сакралното пространство на Църногорския (Черногорския) манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски” е свързано със случаи на наказания и изцеления.

(Проучване на Таня Матанова - магистър етнолог при Институт за Етнология и Фолклористика с Етнографски Музей към БАН.)

Църногорски или Гигински манастир?

Името „Църногорски” идва от разположението му в планината Черна гора (диал. Църна гора). В момента той е по-известен като Гигинския манастир, но тъй като във всички исторически документи е записан „Църногорски” според монасите определението „Гигински” е израз на духовно-психологическо ограбване, целящо „светлите спомени за някогашното процъфтяващо духовно огнище, които много хора от по-възрастното поколение в Пернишко, Радомирско и Брезнишко носят в сърцата си и предават на младото поколение, да бъдат отнесени към някакъв вече забравен и като че несъществуващ монастир, а не към и по настоящем съществуващата обител, наричана със сравнително ново и недотам познато за местните хора име – „Гигински монастир””[1].

Като част от Брезнишка околия манастирът принадлежи към Софийска епархия (Асенов 2005) и от тук към т.нар. Софийска Мала Света гора.

Защо точно изцеления и наказания? И защо точно в този манастир?

При първите ми посещения през 2005 и 2006 година като доброволец в международен двуседмичен лагер в някои от беседите с живущите в манастира ме впечатлиха няколко случаи на наказания, сполетели хора, които по един или друг начин оскверняват манастира. По-късно, след прочитането на статията на Андрей Мороз „Устната история на руската църква през съветския период (народни предания за разрушаването на църквите)”, започнах да се интересувам малко повече за случаите на несъзнателни и осъзнати светотатски постъпки на хора, пребивавали по една или друга причина в Църногорския манастир.

„В дискурса на фолклорното християнство, разказите за наказания съжителстват с многобройни разкази за помощи свише, за чудесни изцеления, спасения и пр.” (Баева 2002: 151). Случаи на „чудно възнаграждение” при благочестиво поведение на посетители или техни близки се откриват и в писмените и устните разкази за Черногорския манастир (някои от тях ще бъдат представени в последната част на текста).

Проучвателните престои в манастира се случват обикновено по време на празници, когато често е нужно да се помогне и в манастирската кухня. Манастирската кухня (магерницата) от една страна е често посещавано място от редовни гости (потенциални информатори), но от друга страна не винаги е удобно да се записват разговорите, провеждани с и от другите жени и мъже, пребиваващи по същото време там.

По-целенасочено теренно посещение е осъществено през месец март 2008 година, когато съпътствана от йеромонах Никанор и бившия кмет на селото, посетих някои от информаторите, живущи в с.Гигинци.

Няколко кратки интервюта са проведени и с бившия кмет на селото и с работници в манастира.

За търсенето на сведения за историята на обителта допринася и йеромонах Никанор чрез записи на разказите на различни посетители и хора от селото.

Последни данни за историята на манастира са записани през 2011, когато няколко човека от село Гигинци, както и други двама възрастни посетители от съседното село Непразненци, споделят своите гледни точки за честването на празници в и около манастира.

Съответно, емпирична основа на изследването са записаните разкази на хора от с. Гигинци и други близки селища и градове в България, които са съхранили част от устните селищни предания за чудесни изцеления и за наказания при светотатство. Някои от тях са преки участници, а други – техни потомци.

Освен тях са извлечени сведения и от писмени извори като летописни бележки, стенописи и други исторически документи.

История

Оскъдните исторически сведения за възникването и ранната история на Църногорския манастир и направените археологически разкопки свидетелстват, че е имало манастирски

Повелителят на калинките

Има една такава детска залъгалка: Калинке-малинке, покажи ми пътя накъде ще се оженя."

В родната ни политическа действителност тази залъгалка търпи редакция. Изхвърчането на всяка нова "Калинка" от поста й показва накъде отива управлението на една политическа партия, заложила на фалшивите дипломи, некомпетентните хора и политическите чадъри.

Колко близки до настоящата власт са Калинките е известно. Първата беше щерка на главния пожарникар в София. На последната ( засега) чедото е кръстено лично от премиера.

След разследване на вестник "168 часа", през юли тази година Районната прокуратура в Димитровград установи след проверка, че кметът на общината Иво Димов също е "калинка". Стана ясно, че той няма издадена диплома за висше образование. Преди да бъде избран за кмет, "висшистът" беше депутат и член на комисията по образование. Казват, че размахвал диплома, но най-вероятно документът е бил фалшификат.

Черешката на тортата все пак беше председателят на "Напоителни системи" Георги Харизанов. Човекът нямал висше образование, но то и не му било нужно, защото даже Бил Гейтс не бил дипломиран, обясни като го освобождаваше ресорният му земеделски министър Миро Найденов. Не че Харизанов сега не ръководи "Напоителни системи" от кафето до сградата на централното управление, но това е друга тема и тя не е за Калинките, а за Стършелите.

Китариада в Перник когато рокендрол-ът беше млад

Рокът не е само музика. Рокът е култура. Рокът е цялостен светоглед и начин на мислене и поведение. В рока е кодиран езика на социалното и политическо несъгласие с порядките и системите. В средата на миналия век рокът се прокрадва у нас през стените на „желязната завеса” и Перник се оказва благодатна почва за разпространението и налагането му. Проект за възраждане на някогашната „Китариада”, защитен от Община Перник за финансиране със средства от ЕС, дава възможност да оживее една позабравена традиция.

Днес в спомените на съвременниците „Китариадата” от едно време оживява различено. Всеки разказва по свой начин за онези съкровени мигове на нещо забранено и не съвсем благоприлично, според тогавашните норми. Документи не се намират. И вестниците от онези години не са съобщавали за тези събития. Най-сигурен източник може би ще се окажат доносите в Държавна сигурност, защото политическата полиция едва ли е пропуснала подобни „упадъчни” прояви без надежден надзор.
Опит за хронология на някогашната „Китариада” е направил музикантът Мишо Добрев като служител на общинското предприятие „Културно- информационен център”. С любезното съдействие на неговия директор Кирил Манов Градски вестник споделя тази хронология.

„Пернишките братя” първата рок банда

Първата рок банда в Перник, а може би и в страната, се казва „Пернишките братя”. Създадена е през 1962 г., почти по времето на появяването на „Бийтълс”. В групата свирят Димитър Методиев – Миче (соло китара), Кирил Сергинов (бас китара), на барабаните е Зеко, който преди това е свирел и в оркестъра „Неразделните”, ритъм китарата е в ръцете на Тината, който е и певец. За Миче разказват, че бил ненадминат китарист. „Пернишките братя” изнасяли концерти, свирели по младежки забави и абитуриетнски вечери.

Групата е просъществувала до 1965 г. Повод за разпускането й е заминаването в казармата на Кирчо Сергинов. Той и днес си спомня с умиление и гордост, че в онези години е станал притежател на една от първите бас китари в страната.
След войнишките си години Кирчо Сергинов свири в групите „Стримони”, „Ритмус”, „МИ”, „Стримони блус” екшън”.

Преди 1962 година обаче той свири в групата „Неразделните” с двамата си братя Юли и Ангел.

Архивна карта пази спомена за старите пернишки родове.

Архивна карта пази спомена за старите пернишки родове.Документът е направен от краеведа Константин Благоев и се пази в Държавен архив-Перник

Едва ли има човек, който да не е любопитен да узнае какви са били неговите предци, откъде е дошъл родът му, къде са корените му. Само преди 83 години Перник е бил едно малко село и хората са се знаели един друг, а родовата им история се е предавала от бащи на деца, от дядовци на внуци.

В своята най-нова история Перник е претърпял много бурно развитие и превратности и старите родове са се размесели с пришълци от цяла Българи, дошли в този край заради Мината в началото на 20 век и заради ДМЗ „Ленин” (днешната „Стомана”) и ЗТМ „Червена могила” - в средата му.

За и против референдум за Белене

Кой е за и кой против референдума за Белене. Това е въпросът, който вече не се отнася за БСП и ГЕРБ. И едните, и другите знаят, че няма смисъл от такъв референдум, но сега се дрънкат какъв точно да бъде въпросът. Опит да разреши спора им направи социологът Андрей Райчев. Той сравни разликата във въпросите на БСП и ГЕРБ за референдума за ядрената енергетика с разликата между "Искам да се оженя" и "Искам да се оженя за Марийка". Да де, но ако някой от тези политически субекти все пак се ожени за Марийка дали на всички нас, българите няма да ни се наложи да живеем с нея и да й угаждаме на капризите.

И докато някои партии, било то леви, или десни, или по средата, се чудят как да се измъкнат от темата, за да не засегнат чувствата на електората по въпроса за прякото му участие в управлението, от ДСБ заявиха категорично, че са против провеждането на референдум за „изграждане на нова ядрена централа”. Направиха го с позиция, ще я защитят и в парламента. Според тях референдумът има за цел да направи избирателите съучастници в създаването на алиби на енергийната мафия, да продължава да източва парите на българския данъкоплатец.

ГЕРБ и БСП се надяват чрез Референдума да прикрият своя панически страх от Москва и пълно безсилие да защитят интересите на България.

Едва след дебата по въпроса, с който ще се проведе референдум за ядрената енергетика в България и атомна централа на площадката „Белене”, Парламентарната група на Коалиция за България ще реши дали да пита за това конституционния съд. Това обяви на пресконференция в Перник депутатът Ангел Найденов.

С формулирания от ГЕРБ въпрос, без в него да се споменава Белене, управляващите прикараха социалистите да се съмняват дали е уместно да се прави референдум.

Според Найденов така формулираният въпрос може да получи отговор и чрез надеждно социологическо проучване, което ще бъде със стотици пъти по-евтино от допитването до народа. Найденов отново припомни важни според привържениците на идеята за довършване на атомната централа в Белене аргументи, основният от които е, че през 2020 г. България няма да изнася, а ще внася ток на много висока цена.

Тези дни Ангел Найденов беше на среща със социалистите в община Брезник. В съобщението за тази среща се казваше, че всъщност участието на структурите на БСП в събирането на подписи за свикване на първия национален референдум е тест за организационното им състояние. За това още по време на събирането на подписката в Перник откровено говореше и местният лидер на социалистите Ненко Темелков. Ето това е и причината за искането на референдума от БСП и за проявеното съгласие от ГЕРБ.

Стойчо Стоев – Чочо - сътрудник на ГДБОП?

Бил ли е Стойчо Стоев – Чочо сътрудник на ГДБОП? Стойчо е младият мъж, който намери смъртта си при разплитането на случая с отвличането и убийството на 17-годишната Мирослава от Перник. Официалната версия за тази смърт продължава да е самоубийство, но в това едва ли вярват и тези, които я повтарят. Дали е бил сътрудник на органите на МВР пък е въпросът, зададен от алтернативната парламентарна комисия, създадена от опозицията по случая. На пресконференция вчера в Перник народният представител от БСП Ангел Найденов припомни този въпрос и уточни, че досега никой не е отговорил категорично нито утвърдително, нито отрицателно.

Налице са фрапиращи обстоятелства в разследването на случая „Мирослава”, припомни депутатът и отбеляза, че никой от разследващите, нито от официалната комисия „ципов” не се е докоснал до драмата на засегнатите. Освен роднините на убитото момиче, засегнати в този случай са близките и всички, които са познавали Чочо. Тази тема обаче присъства съвсем бегло

Перник поздравен от ПЕС през "Позитано"

Поздравителен адрес за своя празник получи Перник от шефа на ПЕС. От официалната трибуна на Деня на града беше прочетено дълго, поздравително писмо от Сергей Станишев, което трябваше да бъде чуто и от президента (2001-2011) Георги Първанов, и от министъра на управлящата в момента партия ГЕРБ по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, командирован в Перник лично от премиера Борисов, за да съдейства по преодоляване на последствията от земетресенията. 

Нито Първанов, нито Дончев, макар и да бяха на трибуната, не получиха думата за поздрав.

От хрумката на редилите сценария да се чете писмото на Станишев  се възмутиха тихо даже върли социалисти. 

За масовата публика то така и остана нечуто и незабелязано, но пък ще остане в историята, заедно с поздравителния адрес от посолството на Беларус и от Общинското предприятие „Пазари”, оглавявано от почетния гражданин на Перник Димитър Дойчинов.  

 А  и водещите направиха гаф и забравиха да кажат, че Станишев е шеф на ПЕС – обявиха го само като председател на БСП и на ...„Коалиция за България”.

Всичко това обаче стана в момент, когато не преизбраха Румяна Желева за зам.-председател на ЕНП. От 13 кандидати Желева зае безперспективното 12-о място и остави България без представителство в ръководството на европейската десница.

Все пак друго си е Перник да е поздравен от ЕС, макар и през „Позитано” 20.

Почетните граждани на Перник

1. Анна Горанова – учителка, по повод 25-годишната й просветна дейност- Протокол от 27.12.1938 г. на Общинска управа – Перник

2. Васил Радославов – директор на Мина Перник – Протокол № 28/13 и 14 .11.1942 г. на Пернишката градска община

3. Георги Димитров - (1882-1949) - министър-председател на България от 1946 до 1949 година - Протокол № 7/09.04.1947 г. на ГНС

4. Кирил Петков  (род. 08.06.1933 г.)– спортист, заслужил майстор на спорта - Протокол № 9/20.10.1964 г. на ГНС

5. Боян Александров Радев (род. 25.02.1942 г.) – спортист, двукратен олимпийски шампион по борба - Протокол № 9/20.10.1964 г. на ГНС

(Боян Радев в Перник на 19 октомври 2005г.)

6. Юрий Гагарин (1934-1968) – полковник, първият летец-космонавт - Протокол № 4/14.07.1966 г. на ГНС

(Юрий Гагарин посетил Перник със съпругата си Валентина Гагарина на 14 юни 1966 г. Снимките са предоставени на Регионалния исторически музей от личния архив на Петър Александров Миланов. Виж повече ТУК и ТУК)


7. Йозеф Здраха – председател на ГНС в гр. Уледски брод, Чехословакия - Решение от 1966 г. ГНС

8. Петко Стайнов (1896-1977) – композитор, народен артист - Решение № 5/29.05.1967 г. на ГНС

9. Андрей Павлович Казаченко - Решение № 8/07.11.1967 г. на ГНС

10. Ангел Манолов (1912-1991) – народен артист, ръководител на хор „Т. Ненков” - Решение от 04.07.1969 г. на ГНС

11. Иля Самсонович Титов - полковник, първи комендант на Перник след 09.09.1944 година - Решение от 27.09.1972 г. на ГНС

12. Димитър Стоянов Ангелов (1904-1977) – писател - Решение № 10/1974 г. на ГНС

13. Петър Спасов Найденов (1923-2009) – заслужил майстор на спорта по лека атлетика, многократен рекордьор, първият в страната “Майстор на спорта” - Протокол № 4 от 19.03.1971 г.

14. Валентин Николов Христов (род. 16.03.1956 г.) – заслужил майстор на спорта по вдигане на тежести, многократен рекордьор - Решение от 24.05.1974 г. 

15. Виктор Димчев - треньор по вдигане на тежести (личен треньор на Валентин Христов)

16. И. П. Казанец - министър на черната металургия на СССР

17. С. Скачов - председател на Държавния комитет за международни икономически отношения на СССР -1979г.

18. Владимир Александрович Судец (1904-1981) - маршал от авиацията на СССР - 1979г.

19. Павел Романович Попович (1930-2009) - космонавт - 1979г.

20. Едуард Томпсън (1924-1993) - брат на майор Франк Томпсън - офицер за свръзка между Британската армия и партизанското движение в България по време на Втората световна война - 1979г.

21. Любен Гайдаров (1906-2004) – художник - Решение № 54/13.06.1996 г. на ОбС - 1996г.

22. Йото Йотов (род. 22.05.1969 г.) – спортист, вице олимпийски шампион по вдигане на тежести - Решение № 80/12.09.1996 г. на ОбС

23. Георги Русев (1928-2011) – актьор, дългогодишен директор на Общински драматичен театър “ Боян Дановски” в най-успешните му години - Решение № 338/15.06.1999 г. на ОбС

24. Борис Гюдеров (1927-2001) – легендарен волейболист от Перник - Решение № 338/15.06.1999 г. на ОбС

25. д-р Михаил Симеонов (1930-2001) - лекар - Решение № 338/15.06.1999 г. на ОбС

26. Николай Симеонов Тошков (1923-2006) - дарител от Швейцария - Решение № 82/22.06.2000 г. на ОбС 

27. Гълъбин Боевски (род. 19.12.1974 г.) – спортист, олимпийски шампион по вдигане на тежести - Решение № 97/05.10.2000 г. на ОбС

28. Тодор Гигов (1926-2011) - спортист, майстор на спорта по мотокрос - Решение № 233/17.10.2002 г. на ОбС

29. Борис Христов (род. 14.08.1945 г.)– поет - Решение № 234/17.10.2002 г. на ОбС

30. Никола Асенов Цакманов ( 20.12.1926 г. - 16-02.2016 ) – историк, учител - Решение № 235/17.10.2002 г. на ОбС

31. Тодор Георгиев – Решение № 233/17.10.2002 г. на ОбС

32. Хенри ван дер Кроон ( 04.03.1942 г. - 18.09.2018) – президент на Федерацията на европейските карнавални градове  (ФЕКГ) - Решение № 59/29.04.2004 г. на ОбС

33. Йордан Антонов Николов – Данчо (1910-1992) – хореограф, създател на фестивала на сурвакарите и кукерите - Решение № 76/24.05.2004 г. на ОбС (посмъртно)

34. Проф. Емил Попов (род. 18.07.1951 г.) – скулптор - Решение № 170/19.10.2004 г. на ОбС

35. Стоян Чифлички - Танани (род. 27.09.1939 г.) - художник, дългогодишен сценограф на пернишкия театър - Решение № 171/19.10.2004 г. на ОбС

36. Георги Чомаков (род. 27.05.1953 г.) – треньор на женския отбор по баскетбол на “Миньор” – Перник, многократен шампион - Решение № 172/19.10.2004 г. на ОбС

37. Дамян Асенов Дамянов - Дамян Бегунов ( 30.01.1929 г. – 26.01.2014 г.) – писател - Решение № 173/19.10.2004 г. на ОбС

38. Д-р Русалин Симеонов Арнаудов (род. 28.06.1941 г.) – лекар - Решение № 174/19.10.2004 г. на ОбС


39.Цветана Лазарова Божурина (род. 13.06.1952 г.) – волейболистка, многократна шампионка - Решение № 356/13.10.2005 г. на ОбС

40. Инж. Борис Никифоров Чолев (род. 15.04.1930 г.) – кмет на Перник от 1976 до 1985 г. - Решение № 358/13.10.2005 г. на ОбС

 41. Димитър Станимиров Дойчинов (род. 06.11.1950 г.) – политик, народен представител в 37-то и 39-то Народно събрание - Решение № 357/13.10.2005 г. на ОбС

42. Акад. Никола Григоров Попов (08.01.1922 г.- 23 май 2015 г.)  – икономист, преподавател по политикономия  - Решение № 556/11.10.2006 г. на ОбС

43. Събка Иванова Ресанска (род. 17.03.1935 г. ) – дългогодишна преподавателка по литература - Решение № 556/11.10.2006 г. на ОбС

44. Пенка Методиева Стоименова (род. 12.10.1950 г.) – състезателка по баскетбол, многократна шампионка - Решение № 556/11.10.2006 г. на ОбС

45. Евладия Славчева Стефанова (род. 25.02.1962 г.) - баскетболистка - Решение № 347/14.05.2009 г. на ОбС

46. Елена Огнянова Боянова (род. 1928 г.) – етнограф-фолклорист, писател - Решение № 347/14.05.2009 г. на ОбС

47. Юлий Йорданов Жотев (род. 01.01.1942 г.) – историк, учител - Решение № 347 / 14.05.2009 г. на ОбС

48. Акад. Антон Николов Дончев (род. 14.09.1930 г.) - писател - Решение № 347/14.05.2009 г. на ОбС

(Четирима са удостоените за почетни граждани за 80-годишнината на Перник като град - повече може да се прочете ТУК.)

49. Здравка Василева Евтимова – Георгиева (род.а 24.07.1959 г.)– писател – Решение № 291 / 19.10.202 г. на ОбС

50. Иво Серафимов Ангелов (род. 15. 10. 1984 г.) – спортист, световен шампион по борба – Решение № 600/9.10. 2013 г. на ОбС

51. Цанко Живков Здравков (род. 26 април 1926 г.) – писател – Решение № 842 / 18.09.2014 г. на ОбС

52. Нели Чакърова – волейболистка, заслужил майстор на спорта – поч. Решение № 931/ 4.12.2014 г. на ОбС

53. Тодор Симов – волейболист, заслужил майстор на спорта - Решение № 932 / 4.12.2014 г. на ОбС

54. Христо Проданов (24. 02.1943 - 21.04.1984 г.) – първият български  алпинист, покорил Еверест – Решение  на ОбС № 1189/24.09.2015 г.

55. Ваня Рошкова (род.20.08.1970 г.)– Захариева – балетен педагог – Решение на ОбС  № 322/ 20.09.2016 г

56. Владимир Стоянов (род. 28.03.1969 г.) – оперен певец Решение на ОбС  № 323/ 20.09.2016 г

57. Катя Паскалева (18.09.1945 - 23.07.2002 г.) – актриса (пасмъртно)- Решение на ОбС  № 324/ 20.09.2016 г

58. инж. Димитър Иванов Панов  - за изключителен принос и заслуги за изграждането на община Перник и развитието на съвременния й облик, както и за изключителни постижения в промишленото и градоустройствено строителство. - Решение № 636/ 05.10.2017 г.