На моето читалище с любов

Народното читалище "Елин Пелин" в Перник става на 105 години - повече от достолепна възраст. Това достолепно читалище е моето читалище, защото целият ми съзнателен живот е свързан с него. Помня как още съвсем невръстна съм била там в нещо като забавачница. Помня как като се научих да чета още преди да ходя на училище оттам вземах книжки не само за малки, но и за по-големи, въпреки, че леличката ми казваше, че няма да ги разбера. После когато в училище се учеха по-сложни неща, пак от читалищната библиотека си намирах допълнителна литература, която ми разширяваше кръгозора, та и до сега. Вече 30-годишните ми синове също ходят там.
Моето читалище беше и моята врата към Европа още преди повече от 40 години, защото тъкмо в него започнах да уча английски в организирани курсове. И го докарах до бая високо ниво.
Но най ми е било драго, когато като дете пишех несръчни детски стихове, много от които видяха бял свят пред публиката. И в моето читалище намерих своя среда в литературната школа. Трябва да бяхме 10-12 годишни, когато се събрахме все изкушени от перото тинейджъри и останахме заедно до последния гимназиален клас, че и до сега.
Затова читалище "Елин Пелин" е моето читалище, макар, че тогава носеше друго име. Казваше се на името на Иван Гарванов - комунистически и синдикален деец в Перник. /Аз така и не знам защо е прекръствано/.
Каквото и да се каже за ролята на читалищата в българската ни история и в живота на всеки от нас все ще е малко. Почти във всяко българско селище това е най-важното културно средище от Възраждането, та до днес. Прозорец към света чрез библиотеката, трибуна за изява на талантите чрез съставите, школа за всякакви знания и умения чрез учебните форми, стожер на държавността, източник на национална гордодст. Всичко това е читалището. И не само. Европейците се дивяха като какво точно е тая форма, но вече наложихме думата и сред скучния език на брюкселските чиновници.
Преди много години един книжовник и български екзарх е казал има ли православовие, има България. Ние казваме има ли България - ще има и читалища.
А на моето читалище и на неговите деятели - на многая лета!