Пътят към храма е в сърцата ни

Без Бог не можем да направим нищо добро
Божият храм е мястото на особено Божие присъствие. Затова православните християни обичат църквата от всичкото си сърце и винаги го посещават с радост, особено в неделни и празнични дни. В църквата ние християните, толкова разнообразни и различни помежду си, ставаме едно в Христовата вяра. Свързани сме даже с хората, с които не можем да се разбираме. Брат ни става и този, който не е бил добър с нас.
През годините на войнстващ атеизъм пътеките към храма тревясаха. Искрицата на вярата погасна в сърцата ни и зачака вятъра на промяната, който да раздуха жаравата и отново да ни събере в храма за обща молитва.
Днес живеем в почти пълнолетна демокрация и ако пътят към храма вече е почистен от нечестивите прегради, то пламъчето в сърцето още само леко мъждука. Храмът е мястото, където с божията промисъл, то може да пламне с ярка светлина, защото няма човек, който да не носи вярата в сърцето си.
У нас Църквата е отделена от държавата, но те и двете продължават да са нещо общо и да страдат заедно. В Библията, книга позабравена от българите, има части, посветени на царете на израелския народ. Описано е управлението на израелските и на юдейските царе в светлината на Божиите повеления и връзката на управлението с моралното и икономическото състояние на двете царства. Предаността на държавните водачи, спазването на Божиите заповеди, тяхното смирение и покорство пред Бога носят мир и благоденствие на техните народи. Покварата на царете, отхвърлянето на Бога, лъжата и идолопоклонството водят до бедствия за народите, разруха и войни. Днес от нас се иска да се потрудим повече да спасена душата на ближния и всички ние заедно да заслужим благодатно изцеление на душата на всеки от нас и на обществото ни като цяло. Без Бога не можем да направим нищо добро. Събрани заедно в храма за обща молитва ще успеем да ограничим това, което ежедневието иска в името на това, което иска вечността.