Приятелят ми Влади

Сетих се за моя шестгодишен приятел Влади в Деня на будителите. Сетих се за него, защото и той е мой будител. Той и другите деца като него. Казват, че младите сочели пътя. А по-старите пазели традицията и ценностите.

Това е приятелят ми Влади. Той е мило, умно и будно момче. Ходи в предучилищна група. Скоро имаше рожден ден и получи подарък нов компютър от мама. Учи английски и много обича да рисува. Пазя си пет негови великолепни рисунки. Подари ми ги още когато беше на две и половина.
Тази ми е любимата. Това е готвач, който пържи кюфтета.

Ще ви покажа и другите.


Това са Влади и лисицата.Той я черпи с кюфтета. Тя му казва, че ако я опитоми, ще си станат потребни. Но да внимава, защото езикът е извор на недоразумения. Необходими са обреди - отдавна забравени неща, които правят един ден различен от другите и един час - различен от другите часове. (Сетихте ли се за Малкия принц?)
Влади е моят будител, защото с тъжните си кафяви очи ми напомня, че сме си потребни. Той да сочи пътя, а ние по-големите да го учим на нашата мъдрост и да му кажем, че по пътя има и нематериални, духовни неща.
"Най-същественото е невидимо за очите."