Свети Мина не е света Мина

На 11 ноември православната църква почита паметта на свети великомъченик Мина Котуански, заедно със свв. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий и преп. Теодор Студит.
Най-популярен и почитан сред тях е св. Мина, известен чудотворец и покровител на семейството. Смята се, че сред светиите, той е този който помага срещу кражби и при намиране на изгубено, брани от магии и проклятия. Манастир край София, съществуващ от древността и възстановен през 30-те години на миналия век, носи неговото име. Чудотворната икона на св. Мина в този манастир сбира там хиляди поклоници, не само за празника. Мнозина търсят от светията разрешение на своите проблеми. Жени се молят да заченат рожби. Поизостанали моми и ергени разчитат да създадат семейства с благословията на светията.
Това са известни неща, вярно е. Празникът отмина, но и този път на светата Литургия не липсваха хора, които незнайно защо мислят за св. Мина като за светица. Може би защото помага на бездетните семейства да се сдобият със своя рожба. Може би заради православното ни невежество. Може би защото светията е тачен от българите почти колкото се тачи света Петка ... и се прави някаква аналогия. Така както се смята за нормално да наричаме св. Йоан Рилски, св. Иван, въпреки че няма в православието друг светия Иван.
Граничещото със суеверие почитане на св. Мина вероятно е причина в проповедното слово на отец Александър в храм "Св.Илия" в пернишкия квартал Мошино да обясни, че молитвите ни са отправени към Сина Божий Иисус Христос, а не към светиите. Светиите са застъпници на нашите молитви пред Бога. Чудесата, които се сторват пред техните икони и мощи са с Божието благословение , защото казано е: "Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята ... не им се кланяй и не им служи".