Криворазбраната благотворителност на политиците

Странно нещо се случва по предизборните кампании. Така и тази година. Вместо майски бръмбари през май по села и паланки плъзнаха кандидати за евродепутати. Пръскат се луди пари да се срещнат с хората, да им стиснат ръцете и да им кажат колко много мислят за тях. Нещо повече. Един известен ВИП, председател на партия, пък водач на листата на друга се провикна на предизборна среща: Пускайте есемеси – да помогнем на децата. Абе човече, я погледни колко ти струват плакатите, балоните, букетите, софрите и пр. Като ти е толкова жал за децата, що не се откажеш от тия екстри. Вместо за кампания, вместо за плюскане и пиене по време на криза, вместо за лъскави парцалки на мацките, дайте ги тия пари на конкретно дете. Спасете човешки живот. Нахранете няколко гладни за по-дълго време. Облечете бедните с по някоя нова дрешка. Пък ако това ви се вижда малко – дайте ги за посторояването или ремонта на параклис, храм, манастир. Ама не искайте никой да знае за това. Така се прави благотворителност – анонимно. В Писанието е казано, не е работа да дадеш като имаш много – дай от малкото или от нищото, с което разполагаш.