Защо ги ручахме жабетата

Изборите минаха. Вече се прави правителство. Новите депутати са пред клетва. Но в устите ни още леко горчи.
За три седмици предизборна кампания много жабета се изядоха, много нещо. То не беше обещания, то не беше заклинания, стигна се и до клевети. И за какво всичко това. Не сме ли си същите след изборите. Или нещо се промени?

Политиците се надпреварваха да обещават. Досега управляващите се спукаха от рязане на ленти и първи копки. Не мина и без удари под кръста. Сякаш всички бяха забравили, че изборите ще минат, властта ще се смени, но хората ще си останат хора. Кои са нещата, които вече не са същите и какво ще запомним.

Безспорно 2009-та ще остане св историята с купената Евровизия, с купената Мис България и с купените избори. Изборите на 5 юли, които смениха не само властта, но промениха представи, разбиха митове, пренареждат и презареждат живота.

Избирателната активност изненада и най-големите оптимисти. Когато избирателните секции затвориха в 7 часа вечерта, хората разбраха, че с масовото гласуване са развалили сценария на тройната коалиция. Заръката на Първанов ден преди изборите да се направи кабинет с ГЕРБ, БСП и ДПС се оказа неизпълнима. Той продължи да бабува на коалиция - по възможност пак тройна, но това може да стане само ако победителят в изборите иска да се самоубие. И това се случва за първи път – Първанов да пожелае нещо и то да не стане.

Хората не се хванаха и на мажоритарната клопка – гласуваха така, че да произведат еднозначно мнозинство в парламента без изобщо да познават кандидатите. Досега обикновено електоратът кълвеше на подобни залъгалки. Този път не стана.

За първи път спечели партия, която не обеща нищо, а хората повярваха, че ще изгони Доган и Станишев от властта и това се оказа достатъчно.

За първи път от промените насам БСП ще има толкова малко представители в парламента.

НДСВ ще бъде вън от Народното събрание, а Симеон Сакскобургготски подаде оставка.

ДПС постигна пик в абсолютни числа, но за първи път от 1990 година загуби. Догановата крепост Кърджали е пробита от Вежди Рашидов в полза на ГЕРБ.

Анализаторите до един не познаха, че съставянето на правителството ще бъде трудно. Въпреки предварителните сценарии и планове А и Б, известни само на малцина посветени избирателят улесни победителите – България е синя, въпреки че хората не гласуваха за Синята коалиция, а за огнения Бойко. Хората не се подадоха и на многобройните партии- мюрета, създадени специално, за да разпиляват гласове. Избирателите реагираха рационално – гласуваха за тези, които имат шанс. За разлика от друг път, когато стотици хиляди гласове отиваха на вятъра.

Най-важната промяна обаче още не се е случила: най-после да видим елитни политици в затвора. Хората искат справедливост, иначе за какво ги ручахме жабетата...