Брюксел не дава пари за пенсии и заплати

В стремежа си да изглежда като човек от народа, подобно на любимия си клиент за охраняване от недалечното минало Тодор Живков, премиерът Бойко Борисов с всеки изминат ден все по-малко внимава какви ги плещи. Онзи ден разказваше приказки за вещици и вещери, които пият кръв. Вчера обясняваше как ако мъжът иска кола, а жената дрехи от това семейството няма да пострада и си позволи безвкусна безплатна (а може би - не) реклама на строителен хипермаркет. В същото време домакините, които между сапунките поглеждат и по някоя емисия новини, примират от умиление. И как не. Щом на тъпите шеги на премиера се радват ято придворни журналисти и то до такава степен, че даже цвилят от кеф.

А Борисов си говори откровени глупости, че чак да му завидиш. Не че не е вЕрно лошото наследство, което получи от тройната коалиция, но да твърдиш, че заплатите и пенсиите зависят от доверието на Брюксел към София си е чист популизъм, че и нещо повече. Брюксел не дава пари за заплати и пенсии. Брюксел не дава пари за тъпи шеги пред камерите. Брюксел иска свършена работа и коректни партньори, а не популисти. Това трябва да му е ясно на Борисов, а ако не му е ясно - да намери някой да му го обясни. Но сред министрите му изглежда, че няма достатъчно компетентен. От изказванията им личи, че не са съвсем наясно какво точно значи одобрена оперативна програма. Втори месец са във властта, а управляващите органи на програмите боксуват. нещо повече, хората, които се справиха може би или поне формално най-добре - от управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет" все още не знаят къде работят. Предоговарянето на програмите би довело до фатални закъснения, а и е почти невъзможно. Вместо да се хванат на работа министрите четат стари вестници и говорят за минали далавери, за които и децата знаят, че няма да доведат до справедливост.
Пак така популистки Борисов заговори, че ще трябва да се върщат пари, но той ще прати летяща бригада и тя ще спаси положението. Българите може да са лош МАТРИАЛ, но не чак толкова. Между тях има хора, които нещо поназнайват и вече им идва в повече елементарния език на премиера. Обидно е и за хората, и за него самия.




--