За езика и помислите на един министър

Вече няколко дни подред в интернет форумите не стихват коментарите по повод реплика на министъра без портфейл Божидар Димитров, под чиято „шапка” са българите, живеещи зад граница, а също и Дирекцията „Вероизповедания” към Министерски съвет. Въпросният министър си позволи епитет по адрес на българския народ, който не си заслужава да бъде повтарян. Това стана в разговор с журналист, докато министърът, определящ се като историк и даже носещ научна и преподавателска степен в тази област, обясняваше нещо си за откритите в разкопки на ранно-християнски храм частици от мощите на св. Йоан Кръстител и Предтеча.
После министърът реши да се поправя, като обясни, че епитетът бил по адрес на група анонимни археолози, завидяли на колегата си за откритието. Но докато се обясняваше той наговори още куп недомислия и обидно звучащи от устата на учен и министър слова.
Във всеки случай той обясни, че говори това, което и мисли, защото не иска да е лицемерен.
Божидар Димитров редовно се самоопределя като патриот, но дали точно това не е лицемерие, след като в мислите му витаят обидни квалификации по адрес на собствения му народ. По-вероятно е и друго – може би той осъзнава себе си като такъв, какъвто нарече целия народ и ако е така сигурно не е лицемерен. Не споменаваме епитета, защото както и да се опитваше министърът да обясни, че думата значела „обрулен” или „бит с пръчка”, тя си има едно подсъзнателно значение, което по приляга на този човек.
Тъжното в цялата работа е, че покрай споровете дали той има основание да нарича народа ни с такива епитети или не, млади хора, много от които стойностни и порядъчни, признаха, че се чустват част тъкмо от такъв народ, за какъвто говори министъра. Е, точно затова е непростимо от устата, а и в помислите на назначен за министър набеден историк да звучат такива внушения.
Хората гледат предаването му по БНТ „Памет Българска”. Не са малко и читателите на неговите книги. И му вярват. Даже дълго време го наричаха професор, без да е получил такова звание на преподавател във ВУЗ, но той го приемаше с удоволствие. Сега отказва да се извини. И как ли? За това се иска преди всичко морал...
Сега министърът се радва на своята слава и шества из медиите. Това на него не му е чуждо, защото докато беше директор на Националния исторически музея пак така налагаше усещането, че е едновременно в сутрешните блокове на две телевизии. Тогава се появи и вица, че тези, които не го харесват, се отказали от препечените филийки, защото обръзът му се появявал върху тях, дакото са в тостера. Даже личало, че ризата му е разкопчана до пояса, за да се вижда добре окосмената му гръд.
Народът ни не е такъв, каквто го определя министърът, даже и защото търпи подобни министри.