Чудото на архангел Михаил в малоазийския град Колоса и целебните извори

На 6-ти септември света православна църква възпоменава чудото на архангел Михаил в гр. Колоса, Мала Азия.


Колоса е древен град в югозападната част на някогашната област Фригия в днешна Турция. В дневни времена в Колоса е съществувал храм на св. архистратиг Михаил, построен над лечебен извор в знак на благодарност за изцеление при неговото ходатайство. Той бил издигнат от жител на град Лаодикия като благодарност към Бога за това, че била излекувана нямата му дъщеря. Светият архистратиг Михаил разкрил на човека, че дъщеря му ще получи като дар от Небето гласа си, след като пие вода от чудотворния извор.

Момичето наистина оздравяло и започнало да говори. След това чудо цялото семейство приело кръщение в Христа, а бащата построил храм, за да покаже своята признателност и почит на св. архангел Михаил Архистратиг.

След това много хора започнали да идват и да се лекуват от своите болести на извора. Сред тях имало и християни, но и езичници, които приемали християнската вяра и отхвърляли поклонението на идоли.

В храма служел и светия апостол Архип. Неговата вяра, вдъхновените му проповеди и неговия пример привлекли много езичници в Христовата вяра. Тогава други езичници решили да убият Aрхип, да унищожат извора и да прогонят хората от това свято място.

По молитвите на Архангел Михаил това не се случило. Върху един камък в храма се появила широка пукнатина, без да го разруши. И там чудотворната вода се скрила. При вида на чудото, злонамерените езичници избягали. Архип и християните се събрали в църквата, за да славят Бога и да благодарят на Архангел Михаил.


И в днешни дни много хора търсят лек от целебни извори. Организирано или частно, предприемат далечни пътувания, за да се сдобият с вода от аязма и чудодейни кладенци.


На празника Голяма Богородица туристическа група от Перник се стече в димитровградското село Добрич. Няма грешка в географията – става дума за българския Димитровград, а селото наистина се казва както големия областен център. Там живее една баба Василка, в чийто дом от три чучура блика целебна вода. От всеки чучур спасение се получава за различни проблеми. Първият е за нервни болести, вторият - за късмета на младите и третия – за ударените в сърцето и главата.



Целебната течност блика при бабата от 40 години. Насън и наяве тя имала среща със св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов. Тримата светии, познати в православния свят като велики вселенски учители, й заръчали да изкопае кладенеца и обяснили, че за това ще има помощник. Той дошъл, също по заръка на светиите и водата бликнала на 30 януари 1971 г., точно в 16 ч., от шест метра и половина дълбочина. Тъкмо на този ден от 1076г. се чества и празникът на Свети три светители, установен от Евхаитския епископ Йоан по тяхно искане, както разказва преданието.



В двора на баба Василка идват хора от всички краища на страната. Те са с най-различни неволи. Тя не взема пари, нито дарове. Иска само да й пишат ако са получили помощ и пази многобройни писма като свидетелство за чудото.

За да се излекува човек с водата от извора има само едно условие - да вярва, предупреждава възрастната жена. На всекиго тя с готовност разказва рецептата и дава съвет как да се прилага лечението.



Чудото се случва само благодарение на искрен живот в Бога и на молитви от сърцето, отправени към светиите, към Спасителя и Божията майка. Това, че в жаркия августовски ден, който е и в прослава на Успението на Пресвета Богородица,. някой е решил да отиде на стотици километри, за да добие цяр от лечебния извор, едва ли е достатъчна жертва пред Бога. Две седмици преди това имаше Богородични пости. Те завършват с изповед и свето Причастие. Скромност, търпение, смирение и честност е повелил Господ в Божиите закони. Да чакаш от само себе да те спаси едва ли е вяра, а по-скоро пагубно за душата суеверие. Но бабата няма как да предаде вярата, защото тя е в сърцето. Сигурно с чисто чувство тя иска да помага и дано.




Целебни извори има край всеки манастир и даже покрай всеки по-стар православен храм.


Целебната сила идва не от суеверията, а от силата на частния кръст и истинската молитва, добре знаят хората във вярата и не се съмняват. Отколе по селата е имало изворчета, за които са се разказвали чудеса. Хората са ходели там да си мият очите или някоя рана, оставяли са конец или дреха, или дрего от себе си. Но спасението на болната душа е в храма. И във вярата в Спасителя. Как да търсиш спасение, ако не знаеш що е изповед и причастие или ако казваш, че си безгрешен и няма какво да споделиш пред изповедника. Всичките тези съвети ги дават и монасите от Църногорския манастир над Гигинци. Водата от манастирското аязмо е също толкова силна като тази в двора на баба Василка от далечното хасковско село Добрич.





През лятото хубав кът край целебно кладенче си направиха и в пернишкото село Богдановдол.






Наскоро беше вдигнат параклис над кладенец, наречен на св. Петка, в трънското село Джинчовци.



В скалния параклис „Св. Петка" в Трън от скалата сълзи вода, която ората събират и раздават за лек на очи.



Министерството на здравеопазването спокойно може да намери панацея за здравната реформа в целебните извори, стига друго едно министерство – това на образованието да въведе вероучението като задължителен предмет и така с познание да даде шанс на младите българи да научат какво е вяра и как целебните извори помагат.