На спасителите от „Духлата” – с извинение!

Така и не разбрах защо нескопосаният ми текст за това, което видях, усетих и почувствах от видяното по телевизора за драматичното спасяване на седем пещерняци от пещерата „Духлата”, споделен от мене публично, получи такъв широк отзвук. Повториха го медии и блогове. Коментираха го много хора.

Написаното от мене засегна дълбоко достойнството на участвалите в спасителната акция, затова още веднъж искам публично да се извиня на г-н Атанас Русев и на всички човеци, които се включиха в операцията по спасяването на останалите в пещерата четирима възрастни и три деца – не само пещерняци, но и строители, лекари и всички, които по някакъв начин са помагали. Хронология на събитията е публикувана на сайта на Българската федерация по спелеология и може да се прочете ТУК.
Благодаря на г-н Алексей Жалов за добронамереното му отношение към мене, въпреки че имаше основание да ме наругае.

Не смятам за нужно да се обяснявам дали текстът е поръчан, каквито подозрения имало. Много хора споделиха с мен, че са имали подобни мисли, докато се следили новината.

Държа да подчертая, че никой, който препубликува текста, не е искал моето съгласие. Той беше публичен и това, не е необходимо, но предполагам, че всички надлежно са ме цитирали и така са ме изложили доволно.

Една от причините да споделя своите мисли и впечатления от небивалата спасителна акция публично е свързан с това, че силно искам българското правителство и министър-председателят да са успешни и действията им да водят към просперитета и спокойствието на всеки гражданин и на държавата.

В битността си на журналист в регионална медия подкрепям публично различни каузи, колкото и изтъркано и компроментирано да звучи това. От години се вълнувам от темата за опазването на пещерите като природно богатство и в „Градски вестник” – Перник, където работя съм написала много материали за нуждата от Закон за пещерите. Темата е важна и пространна, затова ще продължа да го правя според силите и възможностите си. Така ще се опитам да поправя обидата, която нанесох на пещерняците и спасителите.

Накрая искам да кажа, че майсторът си е майстор.

С професионална завист препубликувам от „Стандарт” коментара на младия колега, надявам се и приятел, Руслан Йорданов по темата за спасителната операция в „Духлата” от 4-5 декември 2010г. Убедена съм, че тъкмо този текст, а не написаното от мене, заслужават възможно най-широка публичност.


Откраднатото чудо в Духлата

Руслан Йорданов

Ако спасението на седмината души в пещерата не беше станало в шопско-граовската област, а в пустините на Близкия изток, щеше да бъде таксувано като чудо, чакано хилядолетия. У нас по време на геройството в Духлата ловки крадци свиха лампите и каските на спасителния отряд.
Разположена на трийсетина километра от София, 20-километровата пещера си остава една от най-загадъчните и недостъпни. Духлата се шири на седем етажа и през нея текат седем реки. Голяма част подземията не са проучени, което усилва любопитството на пещерняците и лудналите по Индиана Джоунс.
Легендата за седмината в пещерата и тяхното куче е белязала християнството, исляма, кабалата и модерните окултни учения. През първата половина на III век римският император Деций подложил на жестоки гонения християните и мнозина от тях се изпокрили в пещерите. По същия начин постъпили и седем момчета от Ефес. Войниците на езическия император затрупали с камъни входа на пещерата. Господ заповядал на седемте свети отроци да заспят дивен и необичаен сън: душите им се пазели в Божиите ръце, а телата им лежали нетленни и неизменени, като у спящите. Събудили се след 200 години, а църквата ги почита като св. Седем момци от Ефес. Същата легенда е дълбоко вкоренена и в исляма, където става основополагаща за шиитското разклонение и суфийските школи. "И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Господ. Когото Господ напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води", се казва по същия повод в Корана.
Древният пещерен сюжет прелива и в окултните науки от типа на орфическата, тамплиерската и розенкройцерската, където описваните гробници на тайни учители от сорта на Заратустра, Орфей, Йоан Кръстител, Питагор, Кристиян Розенкройц и прочие съвпадат изцяло с интериора на Духлата.
Ако мислим на ползу роду, ще стигнем до извода, че пещерата край село Боснек е скрит диамант за развитие на окултния туризъм в Софийско-пернишката околия. Ако им удари едно рамо, Божидар Димитров може да отбележи втори удар след изнамирането на мощите на св. Йоан. Естествено ще спести подробностите за похитените лампи и каски на спасители. А може би неизбежното присъствие на крадците пречи на чудесата свободно да се случват наоколо. Докато спасява някого, човек се налага да хвърля по едно око на вещите си.