Колко е важно да примеш свето Кръщение?

Ако разгледате профилите на приятелите си в социалната мрежа Фейсбук ще установите, че преобладаващата част от тях са се заявили като православни. Някои даже са го уточнили с думичката "ортодокс" , но за това – друг път.

Кратка анкета показа, че някои от тези, които имат себе си за християни, даже не са кръстени. Оказва се, че в православното си невежество не знаем защо се кръщаваме и какво означава това.

Приемането на свето Кръщение в храма не е просто прищявка, нито мода или суеверие. На кръщението не трябва да се гледа като на прост обред, защото то включва в себе си обещание за живеенe съгласно Божия закон и стриктно спазване на християнските задължения.

Кръщението е първото тайнство, което приобщава към Христовата Църква всеки човек, пожелал да влезе в редиците на вярващите. То е вратата, която ни въвежда в благодатното царство на Църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Кръщението е първото и най-важно условие за постигане на вечния живот. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Ев Иоан 3:5), е казал Сам Господ Иисус Христос.

За да се кръсти човек, трябва да има истинска, жива вяра в Бога и да се покае за греховете си.

Ако кръщаващият се е невръстно дете, вярата на кръстника и родителите замества вярата на бебето, докато то стане съзнателно.

Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух." (Ев. Мат. 28:19).

За съжаление, в днешно време светото тайнство Кръщение се извършва без никаква предварителна подготовка. Желаещият да се кръсти или да кръсти своето дете идва в храма, записва си час, предупреждават го да носи кърпа и сапун, в уреченото времe – обикновено след литургия и по-рядко преди службата, свещеникът извършва кръщавката, плаща се таксата, дава се кръщелното и с това се приключва. Много често кръстеният не се връща повече в храма, даже когато е приел Кръщение в зряла, съзнателна възраст.

Никой не обяснява на кръстените какви са техните обязаности, а изглежда и няма откъде да научат, защото това е ставало чрез предаване на опита в семейството. А най-важното ни задължение като християни е да пазим православната си вяра в пълна чистота и такава, каквато ни е предадена от Църквата и предците ни още от най-ранните християнски времена.

Ако искаме да сме добри християни, ние трябва стриктно да спазваме Десетте Божи заповеди и особено тези за любов към Бога и ближния. Трябва усърдно да се молим, да посещаваме редовно Божия храм, да постим в определените за това дни и поне четири пъти в годината да се изповядаме и да се причастяваме.

Всичко това не е никак трудно и първата стъпка е Кръщението.

Ето някои от действията, които се извършват по време на светото тайнство Кръщение:

Отричане от сатаната, което за съвременното мислене изглежда архаизъм, но то не означава само отхвърлянето на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството и суеверието, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.

Изповядване на Христа: Кръщаващият (или ако е бебе – кръстникът му от негово име), изразява решението си, че се съчетава с Христа и ще бъде верен и ще спазва християнските си задължения. Това решение се потвърждава с произнасяне Символа на вярата.( Желателно е кръстникът да може да я каже наизуст.)

Помазване с елей: Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа. Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.

Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й. Не се практикува винаги и навсякъде.

Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.

Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.

Кръстникът и кръщелникът (когато не е бебе) държат в ръцете си запалени свещи, знак на духовното просвещение и радост, присъстващите - също.

По време на тайнството в храма трябва да се стои благоговейно, да не се реагира шумно, за да се разбере дълбокият смисъл на символите на тайнството.

За да не създават проблеми, кръщаваните възрастни трябва да знаят, че пред св. купел си събуват обувките и чорапите, тъй като трябва да потопят краката си в купела. От светоотеческите времена е останало и Кръщението чрез пълно потапяне.

По традиция у нас при кръщение се носят пити, бонбони и пчелен мед. Добре е да се носят за освещаване кръстче или медалион, икона и молитвеник, които ще ползва кръстеният. На свещеника се подарява кърпа и сапун, а с друга кърпа кръстникът обтрива своя кръщелник.

Още полезно познание за смисъла на тайнството Кръщение може да се прочете на електронната страница на Зографския манастир:

В момента на кръщението човек получава от Бога Ангел-пазител, който го съпътства през целия му живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.

Тайнството кръщение се извършва само веднъж и никога не се повтаря. То е духовно раждане. Както човек телесно се ражда само веднъж, така и се кръщава само веднъж. Свети апостол Павел говори: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5). Затова и в Символа е казано: „Изповядвам едно кръщение за прощаване на греховете”.

Кръщението е необходимо за всички хора от самото начало на техния живот. Затова се кръщават и децата още от най-ранната им възраст. Господ Иисус Христос е казал: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството небесно” (Мат. 19:14). И светите апостоли следвали това правило и приемали децата в Христовата Църква. Когато свети апостол Петър отишъл при езичника Корнилий, кръстил него и целия му дом – и малки, и големи.

С вярата на кръщаващия свещеник, на родителите и на кръстниците се запълва недостигът от съзнание в децата. Благодатта Божия действува при това независимо от възрастта. Кръстниците обаче се задължават от Църквата наравно с родителите да научат новокръстените деца на истините на православната вяра.

Задълженията на кръстника

(Из поученията на светителя Теофан Затворник)


Кръстникът приема задължение пред Бога молитвено да обгрижва своя кръщелник, да го въвежда в християнската вяра, да го наставлява така, че той да стане истински християнин.

Заедно с родителите и възпитателите, той има свое място в предстоящия живот на кръщелника си.

Божията благодат в новокръстеният обуздава греха, но той може отново да се надига. Това се случва при децата, когато им се дава неограничена свобода, а при възрастните, когато по силата на свободната си воля се поддават на влиянието на злото.

Кръстникът, приемайки детето от купела, трябва да се стреми да го учи и насочва така, че то да се противопоставя на злото, което иска да властва над него и във всичките си затруднения, недоумения, радости и скърби да се обръща към Бога. Ако се намери, с Божия помощ правилния подход, детето, самостоятелно и същевременно ръководено, ще успява да побеждава греха, ще чувства и ще се ръководи от задълженията си към Господа.


Какво може да се помогне на детето да развие доброто у себе си?

1) ползването на църковните тайнства и на цялата църковност;

2) вярата и благочестивия живот на родителите;

3) личния пример на кръстниците и техните молитви.

Това е залог за правилното християнско развитие на детето и спасението на душата му.

Духовното обгрижване на най-малките

Свети Теофан Затворник дава съвет, 1) малките деца да се причастяват с Христовите Тайни, колкото се може по-често. Това „живо и действено съединява с Господа новия Му член чрез пречистите Му Тяло и Кръв, освещава го, умиротворява го и го прави непристъпен за тъмните сили”. Чести са случаите, когато болни деца, след свето Причастие, рядко се налага да употребяват лекарства или напълно оздравяват.

Защита от вражеските сили за малките деца, а и за всички християни, е

2) честото им въвеждане в храма,

4) целуването на иконите, Кръста, Евангелието,

5) прекръстването,

6) поръсването със светена вода и приемането й,

7) прикадяването с тамян в дома,

8) изпросване на благословение от свещеник,

9) присъствието на икони в дома,

10) молитвите на близките.


Ангелът-Пазител, който детето получава при Светото Кръщение, го пази през целия му живот. Когато то е в състояние да бъде приучавано на молитва, трябва да му се обърне внимание да призовава за помощ своя Ангел-Пазител, а след това и да му изказва благодарност. Също и да измолва подкрепата на Божията Майка, светиите и безплътните светли небесни сили, в молитвите си към нашия Спасител и Господ.

Благочестивият пример на родителите и кръстниците действа възпитателно на детето, укрепва вярата му и го запазва от действията на тъмните сили, като то постепенно се научава да им се противопоставя.

Духовната грижа в юношеската възраст

Когато детето навлезе в юношеската възраст, вниманието на близките трябва да е по-голямо. Правилно е те да имат яснота какво вълнува подрастващата душа, да умоляват Бога да им дава мъдрост за правилен съвет, решение или насока. Тук голяма помощ би оказал подходящ духовник.

С израстването се увеличават възможностите за възприемане на истините на Православието. Евангелието и Свещеното Писание в цялата му пълнота, както и подходящите духовни книги биха могли да помогнат за формирането на правилен духовен мироглед. И тук кръстникът има своето място, като би могъл

1) да предложи подходящи четива;

2) да разговаря по въпроси на вярата с кръщелника си;

3) благотворно биха повлияли поклоненията по свети места – храмове, манастири.

4) Участието в богослуженията, в църковните тайнства ще спомогнат духовното израстване на християнската душа.

Отговорността на кръстника

Приемайки да станем кръстници, трябва да знаем, че носим изключителна отговорност пред Господа за душите на своите кръщелници. И ако обстоятелствата правят невъзможно прякото общуване между кръстник и кръщелник, то не трябва да забравяме, че молитвите ни едни за други, ще попълнят недостигащото. Молитвите могат да бъдат лични, със свои думи или четене на готови молитвословия, а също и от страна на свещенослужителите – записване имена за молитвена помощ за водосвет, света Литургия, годишно поменаване на имена в манастир и др.

При смърт на кръстника или кръщелника, молитвите са особено необходими, защото душите на покойниците за Бога са живи души и носят отговорност за всичките си дела, думи и мисли през целия си земен живот. И тук молитвите могат да бъдат лични и произнесени от свещенослужителя, като идващи от името на цялата Църква. Може да се записват имената на покойниците за света Литургия за упокой, да се поръчват панихиди. Тъй като участта на починалите не е решена до всеобщия съд, никой не може да бъде считан за окончателно осъден и на това основание трябва да се молим, осланяйки се на надеждата на Божието милосърдие.

Да направим най-доброто за душите на своите кръщелници, предполага да желаем и да се стремим да водим живот, според евангелските заповеди и да призоваваме Божията помощ да ни просвещава и умъдрява, защото само така добрите ни намерения и желания могат да бъдат увенчани с успех.


За Светото кръщение и необходимостта от кръщението на децата повече може да се прочете ТУК.