Първанов се комкал, но само като дете

Като дете българският президент се комкал. Баба му го водела в черквата на селото си Косача. Тогава там още имало местен свещеник и храмът, за разлика от сега, бил отворен на всеки празник и в неделя. Гошко бил 2-3 годишен, когато посветената в Христовата вяра негова баба,се грижела за душата на внучето си и то приемало редовно причастие. И сега го правя, но по протокол, призна днес президентът, учуден, че негова връстница знае какво е комка.


Подобно на повечето българи и Георги Първанов си има село. Няма своя селска къща, но имал наследствени имоти. Не тях дойде да нагледа обаче днес в родния си край. Тръгнал бил на прощално турне из страната, преди да сдаде втория си президентски мандат.

Последната му по градове и паланки започна от родния му край, може би по стратегически съображения - ден преди премиерът Бойко Борисов да пререже лентата на магистрала „Люлин”.

Бил поканен за по-ранна дата, но заради обследването на рогата и копитата, които притежава в личната си колекция от ловни трофеи, визитата се отложила. Пак така случайно или не, точно в този ден в село Сирищник отбелязаха 100 години откакто се била основала местната организация на социалистическата партия.

От администрацията му обясниха, че не това е събитието, ами бил дошъл, за да поднесе цветя на войнишки паметник (точно в този ден и на това място).

Обиколката по селата из родния си край Първанов започна от село Косача. Всеизвестно е, че той е проплакал в здравната служба в Сирищник, но селото му е Косача. Оттам са фамилиите и на майка му и на баща му. Там Първанов е раснал до седмата си година и после се преместил в града, за да тръгне в първи клас.



Кортежът с който се движи спря в подножието на храма „ Св. Архангел Михаил”. След ръкостискания и размяна на поздрави Първанов влезе в черквата, съпроводен от кметицата на селото Лозинка Томова. Купи си свещичка и запали една на свещника пред иконата на Христос. Постоя безмълвен закратко. Дали влезе в молитвен разговор с Бога, само той си знае, но изглежда това му е чуждо щом може да взема причастие без изповед и по някакъв светски протокол. После попита къде да запали свещичка за мъртвите и потърси жертвеник на пода. И други пъти пред обективите на журналистите Първанов пали свещ в храма за мъртвите. Сигурно в душата си пази спомен и за бабите си донка и Параскева и дядовците си Първан и Методи…

На излизане от храма го спряха приятелки на майка му. Ще я доведа на манастирчето за курбана на Свети Дух, обеща им президентът и им каза, че напоследък боледувана. После пред журналистите сподели, че ще помогне за възстановяването на параклисче над Косача. Неговите руини са единстевон оцелелите от някогашен манастир над селото. Това нямало да стане с държавни средства, а с подкрепата на други хора. Първанов искал да направи нещо, което да остане за бъдещето.



Преди години той помогна за ремонта на черквата в Косача. Тя е от 1861 година. През 1997г. започват да я потягат. Тогава кесията зарзвъзва и Димитър Савов, президент на „Елпида-3”. На обновяването на храма беше владиката Йоан, сега викаиен епископ на Негово Светйшество българският патриарх Максим. Първанов доведе в Косача и първата дама Зорка. Подариха на храма скъпа икона. Днес той остави 50 лева за две свещички в касата за дарения, но не целуна нито една икона. Обеща обаче с инициативен комитет да събере пари за магерница в двора на черквата. Навесът е необходим, за да има къде да се подслонят хората през ноември, когато е храмовият празник.

Преди да тръгне към Сирищник. Първанов приседна на скромна закуска в кметския кабинет с Лозинка Томова и кмета на Ковачевци Васил Станимиров. А под кабинета е селския хоремаг, с празни витрини...



И други спомени сподели Първанов днеска. Сети се, че някога в Сирищник имало воденица. Там с дядо му отивали от вечерта , за да си запазят място за мливото.

А преди 100 години прадядото на Първанов Стоичко Иванов изкарал повече от един мандат като кмет на Сирищник. От документите и фактурите, които праотецът „скропулярно” запазил, се разбирало, че тогава в Сирищник имало 64 дюкяна и кръчма във всяка махала.

Странна беше обиколката на Първанов по селата в родния му край. Така и не се разбра защо точно беше дошъл. Обясни, че започвал обиколка из страната, за да отчете пред електората двата мандата. Преди изборите щял да публикува отчета си в малка книжка, за да може да стане част от дебата за вота. Каза че в Ковачевския край, защототук била Долината на маските, трябвало да се направят мини културни туристически коридори. Може би така той ги очерта като разходи по тях охраната си и хората от своята администрация. (Колко ли стрева това на данъкоплатеца?

В Сирищник една баба му подари стръкчета люляк и той й каза, че това му е любимата китка. Друга пък попита дали не е обрала целия храст.



Възрастна жена със стръкчета здравец в ръцете искаше нещо да му сподели, но той я отпрати да го каже на някого от неговите хора.



73-годишен дядо му се похвали, че лекари, чиито имена старателно спомена, го върнали към нов живот и го покани на по биричка. Е, чукнаха се пластмасови чаши.



Състоя се и протоколното поднасяне на цветя на войнишкия паметник. Китки туриха и други хора, и местни младежи. Може би президенсткия тур е бил с възпитателна цел по-често да се сещаме за синовна признателност към падналите във войните.




И оркестър с певица имаше в Сирищник. Поздариха Първанов с парчето „Сбогом, роден край”. На хоро не се хвана, макар да го провокираха и след празни приказки и откровения за АБВ и американските бази в България, за които наем не бивало да се иска, както говори Волен Сидеров, защото за сигурността не се плаща, Първанов продължи по маршрута си.

Сърцат кмет – Георги Шияков, трети мандат управлява в Лобош. Селцето е китно, добре подредено и чисто. Личи си, че има добър стопанин. Работата му била много, оплака се управникът. Хората били възрастни и го дърпали за всичко – за хляба и за лекарствата, и на доктор да ги води.



На Първанов показаха възстановено с много мерак старо килийно училище, потегната църква на св. Харалампия, на с празник на празника Свети Спас (Воснесение на Господа). Похвалиха се и с маските, а Първанов ги поправи, че по тоя край маскираните са сурваскарье, а не кукери. И попита за колко време се прави такава маска и дали по нея има рога от архар.



Професионална археоложка му разказа за прооучванията си из този край и заедно се дивиха на предхристиянските украси по вратите на храма.



В центъра на Лобош има паметник на основания тук лично от Левски таен революционен комитет. И там Първанов поднесе цветя. Той проучвал тая тема и не било много сигурно, че Апостола е дохождал по тоя край, но така разказвало преданието, а с народната памет небивало да се спори.

Кой знае, може би пък за това да беше дошъл в родния си край държавния глава – за да остане в народната памет, без значение какво точно е вършил. Нали два мандата Първанов не крие, че иска да остане в историята като държавник, но дали?

След разходката той се покри в луксозно частно имение в Дебели лаг. С него отиде отбрана компания местни социалистически величия, сред които не бяха лидерът им Ненко Темелков, нито кметицата на Перник Росица Янакива, но пък беше неговия съветник и ректор на УНСС Борислав Борисов, номиниран от пернишки социалисти за президент. Не се знае дали пък не за това беше дошъл Първанов насам с цялата си кохорта – да пообядва в селска реномирана кръчма. Пушка не се видя, сигурно не е ловивал по родните полета, където като дете е пасъл добитък. Отчет по смисъла на социалистическата традиция с доклад не направи.

Мисля си, ако беше наясно какво е комка и че когато си параснал, а не дете ,трябва да се пречестиш с кръвта и тялото Христово само след честна изповед, по друг начин щяха да му минат мандатите на Първанов.