Свещеник предложи Бойко Борисов за почетен гражданин на Перник

Бойко Борисов да стане почетен гражданин на Перник предложи отец Борис Котев от пернишкия храм „Св. Иван Рилски”. Отецът отслужи водосвет за нова придобивка в кварталите „Калкас” и „Васил Левски” , а премиерът преряза лента на изградената и завършена преди месеци чрез проект по Оперативна програма „Околна среда” канализация - мечтана с години от местните.

В рязането му помогнаха еко министърката Нона Караджова и кметът на Перник Росица Янакиева. Официалната церемония уважи лично и председателката на Народното събрание Цецка Цачева. Присъстваха депутати и други официални лица, бизнесмени и много граждани.

След откриването на церемонията от водещия, отец Борис отслужи чина по освещаването на канала.


Наръдът се тълпеше пред палатката с трибуната на официалните гости и свещенослужителят прочете молитви самотно, само пред обективите на малка част от фотографите и една-две камери. През това време официалните лица си шушукаха на трибуната за свои си важни неща.



Като свърши освещаването, отчето похвали премиера и кметицата, че са започнали церемонията с водосвет, защото придобивката е и по Божия воля. След речите, премиерът се спря при отеца, според задължителния православен обичай му целуна ръка и поиска благословия. Тогава отец Борис му споделил, че ще предложи на кметицата да го направят почетен на Перник, защото често идва в града заради многото новости. Премиерът му отвърна:” Е па кажи й.” И двама отидоха до кмета. Отецът обясни на Янакиева предложението си. Не се чу какво отговори тя, но според поп Борис, казала „Добре”.



За церемонията по откриването на канала се събра доста народ на площадчето на Калкас. На фона на олющените къщи се извисяваше информационната табела на проекта. Написаното на нея не е много точно, защото обектът е завършен предсрочно и с 5 милиона лева икономия от предвидените общо 33, 5 млн. лв.

Янакиева не пропусна да се похвали с водещото място на Перник по усвояването на евросредства. Реч дръпна и еко министърката, която съобщи, че другата седмица се подписва договор за дълго говореното, вече започваното и още по-дълго препроектирано регионално депо за твърди битови отпадъци.

Като дадоха думата на Борисов, той разбута официалните лица от трибуната с думите „Я се дръпнете”. Премиерът показа табелата и обясни, че като се работи добре се случва ето това – идват милиони от Брюксел. Бойко Борисов обясни, че под земята за канала са заровени 32 млн. лева. По думите му тоя канал ще служи на всичките граждани дето досега са били на септични ями, но ще е от полза и за рибарите, защото благодарение на новата канализация, Струма вече ще тече по-чиста. За да не направи перничани за резил като негови комшии до Банкя, той се въздържа да обяснява какво е това септична яма. И по-добре...

Борисов не пропусна да припомни какво е направил за Перник. А като почна да изброява: магистрала, университет, през септември театър, детското отделение, му беше много весело и ха да се разсмее.


Кратко, но съдържателно слово произнесе от името на изпълнителя „Главбулгарстрой” и един от неговите шефове. Камен Пешов обясни, че с осъществения проект, хората, които ще ползват канала се приближават до европейския начин на живот. Особено като се гледат олющените им къщи ...


Девойки с национални носии поднесоха на премиера ножици и той не пропусна да пита откъде се намират толкова много, като всеки ден реже ленти. После наряза трикольора на късчета и ги раздаде като сувенири, както прави всеки път.






По обичая си, натъпка устата на едно от момичетата, които му поднесоха питка, с парченце от нея и й направи забележка, че е силно начервена.


Макар във Фейсбук обикновени граждани да водят кампания за ден без Борисов, и на това събитие беше тъпкано от журналисти. След прерязването на лентата, те го окупираха с въпросите си, за които и самите знаят отговорите. Така попречиха на Бойко да лисне менчето спокойно. Той все пак успя да изсипе светената вода, заедно с китката здравец. Въпреки тъпканицата обаче, благословеното букетче оцеля.


Напориста репортерка разсърди Борисов с въпрос за кучетата и българите и той троснато й заобяснява, че говори едно, а после друго се пише...

За моя радост и удовлетворение премиерът Бойко Борисов днес демонстрира отлично познаване на Божите заповеди. Попитах го като толкова обича пернишката кметица (от БСП) г-жа Янакиева, дали наесен ще извади тежка артилерия срещу нея. След леко замисляне министър-председателят отговори с цитат от Светото писание:"Обичай врага си". Като дойде да реже лента вчера в Калкас, той не пропусна да разцелува Янакиева.



Борисов не каза кого ГЕРБ ще предложи за кмет в Перник и обясни, че във всеки град, където открива по нещо няма да казва предварително кой ще е кандидатът. Искам да се чуе думата на местните структури, каза премиерът, но призна че все пак задрасквал в списъците, които му се предлагат. Пернишките номинации на ГЕРБ ще обсъждаме идната седмица, призна той. По оживения му разговор с областния управител Иво Петров може да се съди, че както се шушука из града, последният избор може и да падне върху него.



Председателят на Общински съвет в Перник Добри Митрев, който избягва публичните изяви, вчера получи невероятен късмет. Докато се тълпеше народа на новата канализация в Калкас, той изведнъж се оказа в компанията на три блондинки. Около него се струпаха шефката на парламента Цецка Цачева, еко министърката Нона Караджова и депутатката Ирена Соколова – и трите руси, каквото и да значи това.



Депутатът Владислав Димитров пък беше наречен от премиера "дългуч" и отнесе кавга, че е по дънки. Но и той не пропусна да разцелува парламентарната си шефка.






После Бойко отпраши, без да получи приготвените за него чорапи със собствените му инициали. Ще има да взема, не само чорапи, но и гласове за изборите.

Неделя на всички български светии

Светии с носии са изписани в емпорията (втория балкон на женското отделение) в храм "Св. Троица" в Банско.

Образите им са рисувани около 1957г от двама художници, които са оставили подписите си върху стенописите. Фотографиите не са много качествени (Бог да ме прости, снимах без благословение).  Честно да си призная, дано да не е грехота, малко ми мязат на соц.реализъм.

На днешната втора неделя след Петдесетница Църквата ни почита всички български светии и аз реших да спомня някои от тях, дето ги видях изписани в тъмния втори балкон в черквата в Банско на Петдесетница.



Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български е внук на хан Крум, осъден на смърт от брата си Маламир за вярата Христова, паднал под удара на меча около 833 година.






Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) е живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.

След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си.

В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи.

През 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.






Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил. Старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.

Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”.

За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.

От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и






Св. великомъченик Николай Нови Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.(Иво Янев)






Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски)се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София. След като три пъти турците го изправяли на съд и той не се отказал от вярата си, накрая бил хвърлен в клада с вързани ръце, мощите му се съхраняват в Драгалевския манастир "Св. Богородица" и в Рилския манастир. от





Преп. Димитрий Басарбовски се подвизавал край с. Басарбово, Русенско. Проявил духовни подвизи. По указания от "История славяноболгарская" на преп. Паисий Хилендарски, ще е живял през XVII век. Мощите му почиват в Букурещ.






Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният - така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.





Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски бил родом от град Габрово, Великотърновска епархия. Като юноша за буйство наказан от баща си, безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Разкаял се за това, отишъл в Света гора и Хилендарския манастир. Приел монашество с име Манасий, подвизавал се строго. Отишъл на остров Хиос и пред съда с отвращение отрекъл мохамеданството и за Христовата вяра бил обезглавен в 1818 година на 32-годишна възраст.(†Траянополский епископ Иларион)





Св. преподобни Прохор Пшински (Прокор Пчински) по произход бил българин от благочестиви родители из областта Овче поле в Северна Македония. Той бил подарен от Бога на бездетните родители заради техните молитви и всмукал заедно с млякото на майка си и нейното високо благочестие.

Когато възмъжал, родителите му настоявали да го оженят. Но той чул веднъж в храма думите на Спасителя: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене", (Мат. 10:37) оставил всичко и тайно се уединил в пустинната планина над река Пчиня, близо до сегашния град Враня в Югославия. В една пещера, в която извирала вода, той преживял 32 години.

Веднъж уплашена сърна прибягала при него, подгонена от някакъв ловец, който скоро се появил. Преподобният при първа среща нарекъл ловеца по име и му предсказал, че скоро ще стане византийски император.

В онова време България се намирала под византийско робство (1018 – 1186 г.). И действително, подир някое време този човек се възцарил под името Роман Диоген (1067-1071 г.). Удивен от изпълнението на това предсказание, той открил нетленните мощи на вече покойния Прохор Пшински и на мястото на неговото подвижничество построил голям храм на името на светеца. Там били положени неговите свети мощи и се събрало монашеско братство. Този манастир съществува и досега.

Преподобният Прохор Пшински починал на 14 септември, но поради великия празник Въздвижение на светия кръст празнуването на паметта му е пренесено на 15 януари. В неговия манастир празнуват паметта му на 19 септември. (Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)





Св. преподобни Ромил Видински (св. Ромил Бдински) е роден в град Бдин (Видин) от майка българка и баща – грък.Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман.

По-късно станал последовател на великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит. Роман го последвал в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия), където бил обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение. След смъртта на св. Григорий Синаит Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.





Св. великомъченица Злата Мъгленска живяла по време на турското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. Била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа.

Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.





Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По уреждане на манастирски работи отишъл в Свищов в Светогорския метох. Турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили преп. Дамаскина, че имал връзки с една туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен. Но събралата се тълпа турци поискали да бъде потурчен или да се обеси. Преп. Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Вързали му ръцете отзад, повели го и го обесили - 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел", дето се сочи издънка от дървото на обесването и гробът му.(† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор).





Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.





Св. преподобна Филотея Търновска се родила във византийския гр. Поливот (южна Тракия). Тя била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро за тогавашното време образование и достигнала вече пълнолетие, тя била омъжена против волята си, но успяла да склони мъжа си да живеят целомъдрено. Подир известно време мъжът й умрял. Тогава тя се заселила на острова всред близкото езеро, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.

За тази й ревност и любов Бог й дарувал благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава. При нея дохождали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети и да получат изцеление по нейните молитви.

От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидела своята смърт и се преставила на 7 декември (годината на смъртта и векът на живота й са неизвестни). Светите й мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса.

В началото на ХIII век те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на българския цар Калоян. Тук те останали около 200 години. След падането на България под османско иго (1393 г.) ги взели сърбите, а от сърбите - румъните. Сега те се намират в гр. Арджеш.

Житието на преп. Филотея, което е запазено досега, е съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски (вж. по-долу, бел.ред.). Пренасянето на мощите й от Търново във Видин описал съвременникът на Патриарх Евтимий, видинският митрополит Йоасаф.(Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)





Св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.




Художниците:



Изходът от емпорията (вторият балкон на женското отделение).

Kратка статистическа справка: В българския православен календар са отбелязани 85 светци от български произход. "Най-българските месеци" са октомври и януари. Най-млад (16 годишен) се е споминал св. преподобномъченик Лука Одрински. През XV век (началото на турското робство) има данни само за един канонизиран светец - св. мъченик Георги Софийски Стари. Вероятно това е времето на най-големия  духовен упадък. По време на българското възраждане (XVIII и XIX век) броят на светците е съответно най-голям. След турското робство няма канонизиран български светец. В "Жития на светиите", издадени от Синодалното издателство не е включено житието на седем светци, в т.ч. св. Марко Преславски.

4 януари – Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски – † 1818 г. на о. Хиос. *
8 януари – св. Григорий, епископ Български (няма данни за мястото и годината на смъртта му).
15 януари – Св. преподобни Прохор Пшински – † 1067 г., р. Пчиня, близо до Враня.
15 януари – Св. преподобни Гавриил Лесновски – ХІ–ХІІ в.;
16 януари – Св. преподобни Ромил Видински (Ромил Бдински) – 1375 г., Раваница (Сърбия);
16 януари – Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски - † 1771 г., Свищов.
18 януари – Св. Йоаким, патриарх Търновски – † 1246 г.
20 януари – Св. Евтимий, патриарх Търновски – † около 1401 г.
22 януари – Св. свещеномъченик Петър Български - † 814 г.
22 януари – Св. мъченик Сионий Български - † 814 г.
30 януари – Св. благоверерни цар Петър Български (927–969, царувал 42 г);
30 януари – Св. мъченик Димитър Сливенски – † 1841 г., Сливен.

11 февруари – Св. мъченик Георги Софийски, Нови – † 1515 г.
14 февруари – Успение на св. Кирил Славянобългарски – 869 г., Рим.
17 февруари – Св. преподобни Роман Търновски – след 1364 г.

5 март – Св. мъченик Иоан Българин – 1784 г., Цариград.
11 март – Св. Софроний, епископ Врачански – † 1813
23 март – Св. преподобномъченик Лука Одрински – 1802 г., о. Митилин. На 16 години.
26 март – св. мъченик Георги Софийски Стари – 15 в.
28 март – Св. мъченик Боян Енравота, княз Български – † около 833 г.

1 април – св. свещеномъченик Аврамий Български (няма данни; св. Димитрий Ростовски сочи 1229 г.).
3 април – св. свещеномъченик Никита Серски– 1808 г., Сяр.
6 април – Успение на св. Методий Славянобългарски – 885 г., Велеград.
23 април –  Св. мъченик Лазар Български – 1802 г., с. Соми (Мала Азия).

1 май – Св. преподобномъченик Акакий Сярски – 1816 г., Пармак-капи в Цариград.
2 май – Св. цар Борис Покръстител – 907 г., Преслав.
11 май - Св. равноапостоли Кирил и Методий
14 май – св. Иоан Български (няма данни).
17 май – Св. великомъченик Николай Софийски – 1555 г., София.
21 май - Св. мъченик Константин Софийски, виж разказ за живота му в "Църковен вестник"
22 май – Св. великомъченик княз Иоан-Владимир Български, Чудотворец – 1016, Охрид.
26 май – Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – 1530 г.
27 май - Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) - 1515 г..
28 май – Св. преподобни Софроний Български (Софийски) – XV-XVI век, Русенско.

19 юни – Св. преподобни Паисий Хилендарски – неизвестно кога и къде (ок.1770).
25 юни – Св. преподобномъченик Прокопий Варненски – 1870 г., Смирна.

8 юли – Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски – 1548 г., Карея (Атон).
11 юли – св. преподобномъченик Никодим Албански – 1722 г., Елбасан.
16 юли – Св. мъченик Йоан Търновски – 1822 г., Търново.

8 август – Св. мъченик Трендафил Загорски - 1570 или 1680 г., Цариград. На около 18 години.
16 август – Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.
19 август – св. преподобни Теофан Македонски, Нови чудотворец (няма данни).
20 август – св. 37 мъченици Пловдивски (няма данни).
21 август - Св. свещеномъченик Симеон Самоковски
29 август – Св. мъченик Анастасий Струмишки – 1794 г., Солун.

22 септември – св. преподобни Козма Зографски, от Търново – 1323 г. 

1 октомври – Св. преподобни Иоан Кукузел – около края на 10 в., Атон.
8 октомври – св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски – 1814 г., Цариград.
10 октомври – Св. 26 преподобномъченици Зографски – 1284 г.
14 октомври – Св. преподобна Параскева-Петка Търновска – XI в. Епиват, на Мраморно море.
18 октомври – Св. великомъченица Злата Мъгленска – 1795 г., с. Слатино.
19 октомври – Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец – 946 г.
21 октомври – св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.
27 октомври – Св. преподобни Димитрий Басарбовски – ок. 1685 г.

1 ноември – Св. преподобномъченик Яков Костурски – 1520 г. Одрин.
3 ноември – Св. преподобни Пимен Зографски – 1620 г. Черепишки манастир.
22 ноември – Св. Михаил воин, Българин – ок. 865 г., гр. Потук (вероятно Батак).
25 ноември – Св. Климент Охридски – 916 г., манастира "Св. Панталеймон".
27 ноември – Св. преподобни Теодосий Търновски – 1363 г., Цариград.
28 ноември – Св. мъченик Христо Градинар – 1748 г., Цариград.

5 декември – св. преподобни Нектарий Битолски – 1500 г., Карея (Атон).
7 декември – св. преподобна Филотея Търновска – преди XIII в., Поливот.
16 декември – св. мъченик Марин (няма данни)
23 декември – Св. преподобни Наум Охридски – 910 г., Охрид.
26 декември – св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски (няма данни).

Справката изготви свещеник Траян Горанов

Източник: pravoslavieto.com  http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/sled_Petdesetnica/02_bg_svetii/2.htm

Кенефир трава за пу... здрава

Според народната традиция на Еньовден се берат билки, защото според вярванията, откъснати на този ден преди изгрев слънце, лечебните им свойства били най-силни. Разправят, че имало обичай и голи булки да се търкарят по тревата, та да оберат берекета.

Някога обаче, много отдавна, жените в Перник си имали свои обечаи как да ползват чудодейната сила на тревите и то за женско здраве и сила.

Едно време, в някогашния Перник, имало традиционен събор на празника Еремия, който тогава бил на 1 май. Старият пернишки събор се правел откакто свят светува. За него разказва баба Деспа Евтимова, родена през 1919 г. в село Перник. Разказът й за събора и за женските нрави в навечерието на празника е записала през 1977г . в интервю етноложката Цветана Манова. Това етноложко интервю пък е пубикувано в излязлата наскоро нейна книга „Сокове от корена”.

Баба Деспа разказва на етноложката нещо, за което и тя самата не била чувала и виждала никъде другаде.

За събора в Перник на Еремия от всички околни села, а и от по-далечни места, идвали роднини и приятели. Къщите се пълнели с народ. Навсякъде всички играели, пеели, свирели – като на всеки събор. Само дето жените от вечерта започвали свой табиет.

Вечерта преди Еремия всяка жена точела шише ракия от мазето и слагала в него листа от силина, трендафил и кенефир. Това са все зеленища, които жените отглеждали в градинчетата си, за да ги имат на този ден.

Ползвали ги и за други работи. Силината зашивали в дрехите на войниците, за да са силни. С нея момите кичели ергените, за да се силят по тях. Напролет овчарите подкарвали овцете със силина, за да им дават повече мляко. На Гергьовден силина се слагала в първата буца подсирено сирене, за да има по много от него през годината.

От кенефир жените си правели чай, ако ги заболи ниско долу корема. А за жените бездетки да имат кенефир в градинчето било задължително.

И така, набраните листенца от всички тия травки, отглеждани специално за Еремия, жените накисвали в шишетата с ракия и после ги полагали под някой трендафил в двора си или у комшиите, ако си нямали свой храст. Старите жени ги учели, че тая ракия става лековита.

Рано сутринта, преди да е изгряло слънцето на Еремия, още по тъмно се събирали всички жени перничанки и се качвали на Голо бърдо. Всяка си носела своето шише с ракия у пазуката ( в пазвата). Така полека-лека стигали до една поляна, на която имало само от билката кенефир. Баба Деспа допуска да е имало и други треви, но на тях тогава им се привиждало, че расте само кенефир. Когато е разказвала историята на Цеца Манова, тя вече не била много ситурна, но все пак мисли, че местността се казвала Гложье. Тя тая поляна и сега си е там някъде в Голо бърдо – над Профилакториума.

После в разказа на баба Деспа следва един деликатен момент. Тя споделя, че едно време всички жени – и млади, и стари, са ходели без гащи. Под литаците имали само ризи. Мъжете носели гащи, защото панталоните и беневреците от носията били от груб плат и стържели мъжкото им достойнство, но жените гащи не обували.

Като стигнели до поляната с кенефира, всяка жена си отваряла шишенцето с ракийка, пийвала си от него и задигала полите на литака до голо дупе. Така всяка сядала на тревата. И започвала една пързалка на гол задник по леко стръмната поляна ...

Двайсетина жени пият ракия от шишетата си, влачат по росната трева голи дупета и с висок глас викат:

Паси, путко, трава,
да си догодина здраваааа…

Това го повтаряли по много пъти силно, та да се чуе надалеко. Стигат ниското на поляната и се връщат обратно. И отново:

Паси, путко, трава,
да си догодина здраваааа…

Така докато изгрее слънцето. Веселба до Бога – пият, викат, щипят се по заголените дупета. И хич не ги е еня, дали случайно горският Антон не ги гледа от някъде. Не ги било грижа дали някой ще ги види, защото на всяка мъжът й знаел къде е отишла.

А щом се съмне, жените – леко пийнали, целите мокри от росата и с назеленени задници, развеселени се връщали в къщи. Давали на мъжете си да пийнат от ракията с накиснатите в нея травки и после никоя не разказвала какво се случва в леглото или в сеното …

Ей това е обичай, дето някое читалище по проект може да възстанови, не ли …

А и филм може да се направи, а ?

Лъчо Мозъка консултирал и ВЕЦ?

Каквото можеше да ми се извади, всичко ми се извади, затова съм спокоен. Това заяви пред журналисти депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, по повод обвиненията, отправени към него за конфликт на интереси. Тези дни стана известно, че Лъчо Мозъка – прозвището, с което е по-известен въпросният депутат, е консултирал застрахователно и охранително дружество и срещу това е получил 131 хил. лева от хонорари.

Той вече трябва да е сезирал Държавната комисия за конфликт на интереси, за да му бъде извършена проверка за консултациите, които е давал. В Перник обаче е публично известен фактът, че личният лекар на Бойко Борисов се е застъпвал и за мини ВЕЦ в района на трънска Банкя.

Още с идването на власт на ГЕРБ, от МОСВ поискали от Регионалната инспекция за опазнване на околната среда и водите да се даде разрешилено за изграждане на малка водна централа на река Ябланица. Районът е в Натура, но разрешителното трябвало да бъде без да се иска доклад по ОВОС.

Гласът по телефона от възможно най-високо ниво обяснил, че зад проекта стои депутатът Лъчезар Иванов.

Кметът на Трън Станислав Николов казва, че нищо не знае по този въпрос, макар концесионерката на минералната вода в трънска Банкя, която е затънала в дългове към общината, от повече от година да говори, че чака инвеститори за използване на възобновяеми енергийни източници, за да се издължи.

Дали е вярно,чe депутатът от ГЕРБ с прякори като Мозък и Гаф е лобирал или консултирал за мини ВЕЦ, знаят само пряко замесените в случая, но в Перник твърдят, че информацията е от сигурни източници.

В Трънско от няколко години работи една мини ВЕЦ на река Ерма при село Богойна. Риболовци сигвализират за измряла пастърва в района ва централата. В началото на юни инспектори от РИОСВ- Перник установиха изсъхнали дървесни видове покрай речното корито. Така ВЕЦ-ът не оказва въздействие върху околната среда.

За първи път деца на лагер в Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян"

Първи детски православен лагер посрещна Църногорският манастир „Св. св. Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. 28 деца от неделното училище към храма св. Димитрий” в Асеновград прекараха почивните дни в светата обител. Дойдохме да затвърдим наученото и да прекараме заедно няколко дни в манастира”, обясни техният ръководител свещеникът Николай Величков.

Общо около 40 деца на различна възраст и от различни училища вече четири години посещават ръководеното от него неделно училище. Имат предварително изработена програма и нужните им учебни помогала. Често заниманията стават и по време на поклонически посещения до параклиси и храмове в околността на града. В заниманията помага и презвитерата Ценка. Тя е магистър по богословие, но преди това е завършила магистратура по икономика.



Отец Николай е събрал децата още преди да стане свещеник. Отскоро той служи в катедралния храм в Пловдив и му е трудно да ги занимава след неделната богослужба, както го е правил по-рано. Затова предпочита формата на лагери. За трите дни в манастира децата затвърдяват наученото и с участие в службите имат и практически опит. Те добре познават последованието на Литургията и макар трудната си възраст на буйни 10-12-годишни хлапета стоят в храма благоговейно. Знаят Символа на вярата и "Отче наш" и по време на неделната света Литургия заместиха хора. Търпеливо изслушаха напътствените слова на йеромонах Никанор, който отслужи неделната св. Литургия в съслужие с игумена архимандрит Евгений и търпеливо се наредиха на опашка за нафора. Чак след това подгониха топката из манастирския двор, преди да да приседнат на трапезата.



В началото на септември децата от неделното училище на отец Николай отново ще бъдат на лагер с него и презвитерата в някое приятно място. Заради неотклонното му желание да води децата по пътя на познанието за вярата от. Николай успял да склони игумена на Църногорския манастир да ги приеме, защото Дядото е на мнение, че за децата условията в манастира не са най-подходящи поради липса на достатъчно работна ръка и обслужващ персонал, въпреки че за тях се грижат ръководителите им.


Манастирът е много красив, ще запомним службите и разходките, споделиха децата на тръгване. От манастирското магазинче купиха подаръци за близките си. Икона на св. Георги на кон пък избра за себе си четиригодишният син на пловдивския свещеник - Коце. Те взеха със себе си и от прословутото биволско манастирско кисело мляко. Храната и тридневният им престой в манастира бяха безплатни.

Депутатът Петър Петров защити интересите на потребителите и на доставчиците на Интернет

Пернишкият депутат от ГЕРБ Петър Петров вчера пожънал овации по време на обсъждане на закон в Парламента. Ръкопляскали му всички доставчици на Интернет услуги, които присъствали на заседание на Парламентарната комисия по транспорт, съобщения и информационни технологии, довери перничанинът Вихрен Матев, който също бил там.

За сметка на това, те са силно разочаровани от независимия народен представител Димитър Колев, който също е в тази комисия, но незаинтересован, отегчен и изнервен, напуснал заседанието по средата без обяснение и не се върнал повече.

Ако в залата е имало и обикновени потребители на Интернет, и те са щели да ръкопляскат на Пепи Петров, защото той самоотвержено защитил интересите ни да не останем без Фейсбук и всичко друго, за което ни служи нета.

Комисията е обсъждала последните промени в Закона за електронните съобщения, които се отнасят до премахването на съобщителните мрежи по въздуха. Петър Петров изразил категорична позиция, че законът в сегашния му вид е практически неизпълним и ако трябваше да се спазва - до момента в България не би трябвало да е останал нито един потребител на Интернет услуга.

По време на обсъждането е засегнат и въпроса за невъзможността да бъдат накарани общините в България и техните кметове да се съобразяват с изискванията на закона и поради тази причина - невъзможността кабелните оператори да създадат и станат собственици на изградените от тях мрежи, обясни Матев.

В свое писмо до депутатите той им напомни, че в началото на юни ООН призна достъпа до интернет за едно от основните права на човека. В публикуван наскоро доклад на ООН се казва, че "Улесняването на достъпа до интернет за всички хора, с колкото е възможно по-малко ограничения на онлайн съдържанието, трябва да бъде приоритет за всяко правителство”.

Според ООН прекъсването на достъпа на потребителите до Интернет, независимо от обосновката, която се дава за това, е мярка, непропорционална на тежестта на евентуално допуснатото от ползвателите (доставчиците) на Интернет услугата нарушение. Това ще се счита за нарушение на Член 19, параграф 3, на "Международния пакт за граждански и политически права", който и България е ратифицирала и е заявила, че ще спазва.

Специалният докладчик по правата на човека в ООН изисква всички държави да гарантират, че достъпът до интернет е непрекъснат по всяко време, включително и по време на политически вълнения. (това се отнася и за предстоящи избори).

Докладът и решението на ООН за признаване на достъпа до Интернет за едно от основните човешки права даде кураж и за гражданска петиция, която се събира главно в Интернет. Тя се подкрепя не само от доставчиците на интернет, но и от обикновените потребители, които са заплашени да им бъде резнато кабелчето и да бъдат лишени от достъп до глобалната мрежа, а за много хора това е част от същината им вече.

Изложените в петицията искания са да се прекрати незабавно акцията по свалянето на кабелите и санкционирането на доставчиците, водеща до ограничаване на интернет достъпа и да се преразгледат ЗЕС и ЗУТ в светлината на новите изисквания, поставени от ООН.

Изложени са и конкретни предложения, които облекчават режима и са в духа на европейските директиви, като всяко от предложенията е добре мотивирано.

В петицията е предложен срок от 7 години за привеждане на мрежите според новите изисквания. Най-важното е да не се допуска възможността потребителите да бъдат изключени от интернет достъп.

Още преди два месеца, по сигнал от Вихрен Матев, питане по темата към транспортния министър беше внесъл и народният представител от БСП Ангел Найденов. След дълго време игра на котка и мишка със отстранения вече като министър на транспорта Александър Цветков, едва преди седмица Найденов получи отговор от неговия приемник Ивайло Московски. По време на парламентарния контрол министърът обясни, че приетият от Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, предвижда допълнително да се облекчат и доразвият процедурите за изграждане на електронните съобщителни мрежи.

От казаното от Петър Петров излиза, че има още какво да се доизкусурява, така че хем услугата да е според европейските изисквания, хем да не пострадат потребителите от строгостта на закона и съответните санкции.

Недомислията на предишния транспортен министър са добре познати на перничани заради спрените маршрутки, без да им е осигурена алтернатива за бърз и лесен достъп на жителите на селата около перник до столицата. Сега с кабелите за интернет се случва същото, ако се допусне да ги отрежат.

Междувременно стана ясно, че администраторите на групите във Фейсбук срещу безразборното рязане на кабелите по въздухаа, са отстранили от тях депутата Димитър Колев, който беше присъединен с надежда да прояви заинтересованост, съпричастност и подкрепа.



Ако ви е скъп Фейсбук и не можете без Интернет, можете да подпишете петицията ТУК.

Прискърбие при смърт

Ден на траур е обявен в държавата заради поредните жертви на войната по пътя. Автобус катастрофира на магистрала и погинаха осем човека наведнъж. Това не е първата подобна трагедия с българи. А пътищата ни са като гробища – осеяни са с паметници на загиналите в катастрофи едва ли не на всеки завой. ( Според статистиката през изминалата 2010 г. са станали 6594 пътни произшествия със 775 жертви.

Много хора в днешния траурен ден сигурно си мислят, че това не е случайно и Господ ни праща предупреждение. Но "Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие" (Прем. 1:13-14). "Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта..." (Прем. 2:23-24). Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се - и живейте! Господ не иска даже смъртта на грешника. Той иска грешникът, какъвто е всеки от нас, да се обърне от пътя на злото и да бъде жив.


Често се случва, не съвсем осъзнато, когато Господ посети някого с тежко изпитание, със скръб, със загуба на близки, тогава човек неволно започва да се моли от все сърце. Молитвата е с думи, завещани ни от светите отци, или със спонтанно избликнали от сърцето слова.

Главното средство да се спасим е да търпим различни скърби, кому каквито Бог определи, според казаното в Деяния апостолски: Чрез много скърби подобава да влезем в царството Небесно, ни учи св. Амвросий Оптински.

Онзи, който иска да се спаси, трябва да помни и да не забравя апостолската заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов (Гал. 6:2). А който изпълни закона Христов ще бъде осенен и с мира Христов, който надвишава всеки човешки ум.

Бях свикнала като ме попитат „Как си?” да отговарям: „Благодаря на Бога! И днеска съм жива.” Защото наистина така се и чувствам. Отговорът ми беше искрен. Но онзи ден една близка, която не бях виждала отдавна, сякаш се смути от моя отговор. И реших не аз да напомням на хората за смъртта, като споделям съкровенните си чувства. Но всички човеци са смъртни и не бива да го забравят. "Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления" (2 Цар 14:14).
„Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Исус Христос, събери разсеяния си ум. Доколкото душата продължава да живее след смъртта, остава доброто, което не се губи със смъртта, а нараства.” са казали още светите отци.


Бог да даде на живите смирение и дълготърпение и покой на мъртвите!



Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

Европейският политехнически университет в Перник на една година

Европейският политехнически университет в Перник навърши една година. И това доживяхме – академичен рожден ден в Перник. В календара на града вече е записан още един празник – рожденият ден на университета – 10 юни. На тази дата през 2010 г. Народното събрание гласува съгласие за създаването на университета. Академичният съвет на ЕПУ е решил тази дата занапред да е празник на Европейския политехнически университет, а така и на Перник.

Сериозната подготовка за богатата програма на празника даде резултат. Макар и за ден, в Перник се възцари истински академичен дух. Или поне така казаха много хора, които станаха съпричастни с университетския рожден ден.

Отбелязването на празника започна още на 9 юни, когато беше открита двудневна международна научна конференция на тема „Образование, наука, иновации” с участието на учени от България и още 12 други държави - Австрия, Гърция, Германия, Дубай, Италия, Македония, Португалия, Турция и Швеция. Включиха се представители на 58 различни академични общности. Изнесени бяха близо 100 научни доклада, които е очаква да бъдат публикувани в специален сборник.



Няма друго висше учебно заведение, което още на края на първата си година да е успяло на направи международна научна конференция на високо академично ниво. Това няколко пъти подчерта президентът на университета Тошко Кръстев. И сигурно е прав да го подчертава. А за нас, перничани, би трябвало да е гордост, че това се случва в Перник. И сигурно ще стане, когато го проумеем. Какво уникално нещо се случва – Перник да има университет.

Рожденият ден беше на 10-ти, но дни преди това градът беше подобаващо украсен. С билбордове из града поканиха всички за рождения ден. Знамена с логото на университета има по цялата извънградска магистрала, подредиха ти и по централното ларго. Стилни транспаранти украсиха Двореца на културата, където беше тържествената церемония за празника.

От рано на 10-ти в Перник имаше празнично оживление. От ЕПУ не скриха амбицията си да направят съпричастно към празника цялото гражданство и успяха. На площада започна лекоатлетическа щафета, в която се включиха отбори на почти всички пернишки училища. Имаше и турнир по стрийтбол, който откри лично спортният министър Свилен Нейков. От Университета не пестят отличия и той получи почетният знак на ВУЗ-а, какъвто пръв сдоби министър председателят Бойко Борисов – та нали без неговата лична протекция ЕПУ едва ли щеше да се случи.

Който е бил на Стадиона на мира пък разказваше какъв страхотен футболен турнир се случил и как студентите без тренировки, но с страхотни екипи, били много добри с топката.

Провали се замислената поетичната вечер, защото участниците в нея нещо си бяха нарушили графика, но това ли едва ли е фатално - ще се намери време и за нея, з да бъде отчетен обявеният литературен конкурс на тема "Европейски ценности и култура". В програмата имаше и откриване на изложба живопис във фоайето на ЕПУ.

Същинската част на празника започна в 18.30 часа. Пред градската черква „Св. Иван Рилски” се събраха студенти, преподаватели, чуждестранните гости, градските първенци – местното и държавното ръководство. Тук бяха кметът Росица Янакиева и областният управител Иво петров, депутатите от ГЕРБ Владислав Димитров и Петър Петров.



Студентите си облякоха мантиите и сложиха шапки като във филм. Ръководството на университета се сложи в академичните тоги. Ректорът проф. Христо Христов и неговите заместници и президентът Тошко Кръстев поведоха празничното шествие. Редом до тях крачеха дипломати и учени от света, За цвят даже имаше и люде в екзотичните за нашите ширини арабски одежди.

Пред процесията да дава тон тръгна възстановеният отскоро мажоретен състав на 6-то училище. Добре, че го имаме, не без гордост си каза шефката на културата в общината Илинка Никифорова. Пред него шествието поведе университетското знаме със знаменосеца Светльо.

Сред гостите се появи и екс депутатката Таня Калканова. Във втория си мандат на народен представител тя беше избрана от Перник и беше един от най-активните политици за региона през всичките четири години. Като зам. председател на парламентарната комисия по образование и тя положи усилия за каузата в Перник да има университет, но тогавашният министър Даниел Вълчев така и не склони.



Нямаше го заместник кметът по образование и култура Ненко Темелков, макар да беше сред защитниците на университета и да се очаква тъкмо той да отстоява полотиките в образованието в общината. не беше забелязана и общинската председателка на ГЕРБ д-р Вяра Церовска, а досега не е минало нито едно по-знамимо обществено събитие без нейното присъствие. Затова пък тук беше мощна група на младежите от ГЕРБ и популярният най-вече от изявите си в интернет партиен активист Пламен Борисов.

Пред официалното облекло директорът на спортното училище "Олимпиец" Румен Станишев, също активен гербер, беше предпочел тениска с логото на университета. Получил я като подарък на турнира по стрийтбол, спечелен от неговото училище.



Шествието стигна до Двореца на културата. Там в празнична обстановка и с временен амфитеатър започна тържеството. Тогава се присъедини към празника и народната представителка Ирена Соколова.

Водещи бяха актьорът Божидар Попчев, без когото не минава празник в Перник и засукано девойче с повече от приличен английски. И водещите – двуезични – като университета.

Официалната церемония започна с посрещане на знамето на университета. Прозвучаха националният и европейският химни.

Слово произнесе президентът Тошко Кръстев, душата, сърцето и мотора на проекта, а и на празника. След него дадоха думата на ректора проф. Христо Христов, чиято романтична мечта за възможно най-модерен ВУЗ вече е реалност и то в Перник.

Приветствия поднесоха и гости от страната и чужбина, сред тях - проф. Карл Енсфелнер - зам.ректор на Университета по приложни науки в Кремс, Австрия, президентът на Американския университет в Косово Крис Хол, проф. Хавиер Урчуегия – представител на Политехнически университет Валенсия, Испания,университетски шеф от Полша, чийто преводач беше доц. Александър Йорданов, ангажиран с проекта за университета от самото начало.


Университетът е само на една година, но вече има споразумения за сътрудничество с 8 ВУЗ от различни страни и с 11 неправителствени организации и институции. С приветствия се обърнаха и кмета на Перник Росица Янакиева и областният управител Иво Петров.


Народната представителка Ирена Соколова в емоционално слово разказа как е надвила идеята, даже в нея самата. Тя се върна години назад и припомни, че и преди повече от 30 лета се е говорело за висше учебно заведение в Перник.

Перничани си спомнят, че първият договор за създаването на университета беше подписан през мандата на Антоанета Георгиева като кмет с Европейски университет от Полша и с Тошко Кръстев. И сега той си спомня, как в ония години 2005-2006, когато назрявала идеята за частен ВУЗ от ново поколение, той срещнал случайно Георгиева около "Раковска" 134 в София и така от случайната среща ще появил шансът В Перник да има университет. После бъдещия ВУЗ най-напред си купи имоти в Перник - два недовършени строежа за учебен корпус и общежитие.

Най-важната част от празника за първата годишнина беше церемонията за обявяване на първите двама носители на почетното звание Доктор хонорис кауза на ЕПУ. Удостоени бяха проф. д-р Стефан Попов, ръководител на специалност „Архитектура” в ЕПУ и на д-р Ал Сауиди, гражданин на Дубай, интелектуалец, общественик и академичен ръководител. Те благодариха за признанието и споделиха някои от своите постижения и бъдещите си планове за активно сътрудничество с Университета.



Прозвуча за първи път и химна на Европейския политехнически университет в изпълние на изключителните „Трима тенори” към ансамбъл „Българе”. Музиката е на Димитър Гетов, а текстът с куплети и припев и на български и на английски – на Ирена Миткова.



Вечерта продължи с концерт на участието на “Тримата тенори“, фолклорен ансамбъл „Българе“, Панайот Панайотов, млад но много талантлив дует, празнична заря и изискан коктейл за гостите.