Неделя на всички български светии

Светии с носии са изписани в емпорията (втория балкон на женското отделение) в храм "Св. Троица" в Банско.

Образите им са рисувани около 1957г от двама художници, които са оставили подписите си върху стенописите. Фотографиите не са много качествени (Бог да ме прости, снимах без благословение).  Честно да си призная, дано да не е грехота, малко ми мязат на соц.реализъм.

На днешната втора неделя след Петдесетница Църквата ни почита всички български светии и аз реших да спомня някои от тях, дето ги видях изписани в тъмния втори балкон в черквата в Банско на Петдесетница.



Св. мъченик Боян–Енравота, княз Български е внук на хан Крум, осъден на смърт от брата си Маламир за вярата Христова, паднал под удара на меча около 833 година.






Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) е живяла през ХІ век. Родена е в град Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: „Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.

След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си.

В Епиват живяла при храма „Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи.

През 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.






Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил. Старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.

Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”.

За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.

От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и






Св. великомъченик Николай Нови Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра. Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.

На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността "Юч бунар" ("Три кладенци"), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено "Търницата" и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали.(Иво Янев)






Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски)се родил от благочестиви родители българи Димитър и Сара в градеца Кратово, Македония. След като бил научен да чете и пише, той усвоил занаята златарство. Като останал без баща, красивият и умен юноша бил принуден да избяга в големия град София. След като три пъти турците го изправяли на съд и той не се отказал от вярата си, накрая бил хвърлен в клада с вързани ръце, мощите му се съхраняват в Драгалевския манастир "Св. Богородица" и в Рилския манастир. от





Преп. Димитрий Басарбовски се подвизавал край с. Басарбово, Русенско. Проявил духовни подвизи. По указания от "История славяноболгарская" на преп. Паисий Хилендарски, ще е живял през XVII век. Мощите му почиват в Букурещ.






Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният - така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.





Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски бил родом от град Габрово, Великотърновска епархия. Като юноша за буйство наказан от баща си, безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Разкаял се за това, отишъл в Света гора и Хилендарския манастир. Приел монашество с име Манасий, подвизавал се строго. Отишъл на остров Хиос и пред съда с отвращение отрекъл мохамеданството и за Христовата вяра бил обезглавен в 1818 година на 32-годишна възраст.(†Траянополский епископ Иларион)





Св. преподобни Прохор Пшински (Прокор Пчински) по произход бил българин от благочестиви родители из областта Овче поле в Северна Македония. Той бил подарен от Бога на бездетните родители заради техните молитви и всмукал заедно с млякото на майка си и нейното високо благочестие.

Когато възмъжал, родителите му настоявали да го оженят. Но той чул веднъж в храма думите на Спасителя: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене", (Мат. 10:37) оставил всичко и тайно се уединил в пустинната планина над река Пчиня, близо до сегашния град Враня в Югославия. В една пещера, в която извирала вода, той преживял 32 години.

Веднъж уплашена сърна прибягала при него, подгонена от някакъв ловец, който скоро се появил. Преподобният при първа среща нарекъл ловеца по име и му предсказал, че скоро ще стане византийски император.

В онова време България се намирала под византийско робство (1018 – 1186 г.). И действително, подир някое време този човек се възцарил под името Роман Диоген (1067-1071 г.). Удивен от изпълнението на това предсказание, той открил нетленните мощи на вече покойния Прохор Пшински и на мястото на неговото подвижничество построил голям храм на името на светеца. Там били положени неговите свети мощи и се събрало монашеско братство. Този манастир съществува и досега.

Преподобният Прохор Пшински починал на 14 септември, но поради великия празник Въздвижение на светия кръст празнуването на паметта му е пренесено на 15 януари. В неговия манастир празнуват паметта му на 19 септември. (Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)





Св. преподобни Ромил Видински (св. Ромил Бдински) е роден в град Бдин (Видин) от майка българка и баща – грък.Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман.

По-късно станал последовател на великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит. Роман го последвал в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия), където бил обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение. След смъртта на св. Григорий Синаит Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.





Св. великомъченица Злата Мъгленска живяла по време на турското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. Била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа.

Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.





Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По уреждане на манастирски работи отишъл в Свищов в Светогорския метох. Турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили преп. Дамаскина, че имал връзки с една туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен. Но събралата се тълпа турци поискали да бъде потурчен или да се обеси. Преп. Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Вързали му ръцете отзад, повели го и го обесили - 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът "Св. св. Петър и Павел", дето се сочи издънка от дървото на обесването и гробът му.(† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор).





Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.





Св. преподобна Филотея Търновска се родила във византийския гр. Поливот (южна Тракия). Тя била плод на продължителните молитви на своите бездетни родители. Получила добро за тогавашното време образование и достигнала вече пълнолетие, тя била омъжена против волята си, но успяла да склони мъжа си да живеят целомъдрено. Подир известно време мъжът й умрял. Тогава тя се заселила на острова всред близкото езеро, където си построила килия и се подвизавала сама в пост, непрестанна молитва, всенощни бдения, сълзи и безмълвие.

За тази й ревност и любов Бог й дарувал благодатта на чудотворната молитва и мъдростта да поучава. При нея дохождали духовни лица и много народ да чуят нейните благочестиви съвети и да получат изцеление по нейните молитви.

От прекомерното въздържание тя съвсем отслабнала, предвидела своята смърт и се преставила на 7 декември (годината на смъртта и векът на живота й са неизвестни). Светите й мощи се оказали нетленни и извършвали множество чудеса.

В началото на ХIII век те били тържествено пренесени от Поливот в Търново през времето на българския цар Калоян. Тук те останали около 200 години. След падането на България под османско иго (1393 г.) ги взели сърбите, а от сърбите - румъните. Сега те се намират в гр. Арджеш.

Житието на преп. Филотея, което е запазено досега, е съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски (вж. по-долу, бел.ред.). Пренасянето на мощите й от Търново във Видин описал съвременникът на Патриарх Евтимий, видинският митрополит Йоасаф.(Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г.)





Св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.




Художниците:



Изходът от емпорията (вторият балкон на женското отделение).

Kратка статистическа справка: В българския православен календар са отбелязани 85 светци от български произход. "Най-българските месеци" са октомври и януари. Най-млад (16 годишен) се е споминал св. преподобномъченик Лука Одрински. През XV век (началото на турското робство) има данни само за един канонизиран светец - св. мъченик Георги Софийски Стари. Вероятно това е времето на най-големия  духовен упадък. По време на българското възраждане (XVIII и XIX век) броят на светците е съответно най-голям. След турското робство няма канонизиран български светец. В "Жития на светиите", издадени от Синодалното издателство не е включено житието на седем светци, в т.ч. св. Марко Преславски.

4 януари – Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски – † 1818 г. на о. Хиос. *
8 януари – св. Григорий, епископ Български (няма данни за мястото и годината на смъртта му).
15 януари – Св. преподобни Прохор Пшински – † 1067 г., р. Пчиня, близо до Враня.
15 януари – Св. преподобни Гавриил Лесновски – ХІ–ХІІ в.;
16 януари – Св. преподобни Ромил Видински (Ромил Бдински) – 1375 г., Раваница (Сърбия);
16 януари – Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски - † 1771 г., Свищов.
18 януари – Св. Йоаким, патриарх Търновски – † 1246 г.
20 януари – Св. Евтимий, патриарх Търновски – † около 1401 г.
22 януари – Св. свещеномъченик Петър Български - † 814 г.
22 януари – Св. мъченик Сионий Български - † 814 г.
30 януари – Св. благоверерни цар Петър Български (927–969, царувал 42 г);
30 януари – Св. мъченик Димитър Сливенски – † 1841 г., Сливен.

11 февруари – Св. мъченик Георги Софийски, Нови – † 1515 г.
14 февруари – Успение на св. Кирил Славянобългарски – 869 г., Рим.
17 февруари – Св. преподобни Роман Търновски – след 1364 г.

5 март – Св. мъченик Иоан Българин – 1784 г., Цариград.
11 март – Св. Софроний, епископ Врачански – † 1813
23 март – Св. преподобномъченик Лука Одрински – 1802 г., о. Митилин. На 16 години.
26 март – св. мъченик Георги Софийски Стари – 15 в.
28 март – Св. мъченик Боян Енравота, княз Български – † около 833 г.

1 април – св. свещеномъченик Аврамий Български (няма данни; св. Димитрий Ростовски сочи 1229 г.).
3 април – св. свещеномъченик Никита Серски– 1808 г., Сяр.
6 април – Успение на св. Методий Славянобългарски – 885 г., Велеград.
23 април –  Св. мъченик Лазар Български – 1802 г., с. Соми (Мала Азия).

1 май – Св. преподобномъченик Акакий Сярски – 1816 г., Пармак-капи в Цариград.
2 май – Св. цар Борис Покръстител – 907 г., Преслав.
11 май - Св. равноапостоли Кирил и Методий
14 май – св. Иоан Български (няма данни).
17 май – Св. великомъченик Николай Софийски – 1555 г., София.
21 май - Св. мъченик Константин Софийски, виж разказ за живота му в "Църковен вестник"
22 май – Св. великомъченик княз Иоан-Владимир Български, Чудотворец – 1016, Охрид.
26 май – Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – 1530 г.
27 май - Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) - 1515 г..
28 май – Св. преподобни Софроний Български (Софийски) – XV-XVI век, Русенско.

19 юни – Св. преподобни Паисий Хилендарски – неизвестно кога и къде (ок.1770).
25 юни – Св. преподобномъченик Прокопий Варненски – 1870 г., Смирна.

8 юли – Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски – 1548 г., Карея (Атон).
11 юли – св. преподобномъченик Никодим Албански – 1722 г., Елбасан.
16 юли – Св. мъченик Йоан Търновски – 1822 г., Търново.

8 август – Св. мъченик Трендафил Загорски - 1570 или 1680 г., Цариград. На около 18 години.
16 август – Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.
19 август – св. преподобни Теофан Македонски, Нови чудотворец (няма данни).
20 август – св. 37 мъченици Пловдивски (няма данни).
21 август - Св. свещеномъченик Симеон Самоковски
29 август – Св. мъченик Анастасий Струмишки – 1794 г., Солун.

22 септември – св. преподобни Козма Зографски, от Търново – 1323 г. 

1 октомври – Св. преподобни Иоан Кукузел – около края на 10 в., Атон.
8 октомври – св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски – 1814 г., Цариград.
10 октомври – Св. 26 преподобномъченици Зографски – 1284 г.
14 октомври – Св. преподобна Параскева-Петка Търновска – XI в. Епиват, на Мраморно море.
18 октомври – Св. великомъченица Злата Мъгленска – 1795 г., с. Слатино.
19 октомври – Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец – 946 г.
21 октомври – св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.
27 октомври – Св. преподобни Димитрий Басарбовски – ок. 1685 г.

1 ноември – Св. преподобномъченик Яков Костурски – 1520 г. Одрин.
3 ноември – Св. преподобни Пимен Зографски – 1620 г. Черепишки манастир.
22 ноември – Св. Михаил воин, Българин – ок. 865 г., гр. Потук (вероятно Батак).
25 ноември – Св. Климент Охридски – 916 г., манастира "Св. Панталеймон".
27 ноември – Св. преподобни Теодосий Търновски – 1363 г., Цариград.
28 ноември – Св. мъченик Христо Градинар – 1748 г., Цариград.

5 декември – св. преподобни Нектарий Битолски – 1500 г., Карея (Атон).
7 декември – св. преподобна Филотея Търновска – преди XIII в., Поливот.
16 декември – св. мъченик Марин (няма данни)
23 декември – Св. преподобни Наум Охридски – 910 г., Охрид.
26 декември – св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски (няма данни).

Справката изготви свещеник Траян Горанов

Източник: pravoslavieto.com  http://www.pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/sled_Petdesetnica/02_bg_svetii/2.htm