Да има ли съветски шмайзер над българската столица?

Макар отзвукът от нашарването с ярки цветове в янки стил на паметника на съветската армия в столицата да заглъхна, спорът дали да го има този паметник продължава. По форумите в интернет и на тематични страници във Фейсбук хората продължават да са разделени по темата. Страна вземат и много млади хора, които не са политически и исторически обременени. За жалост повечето от тях не четат историята през факти и документи.

Когато в дома, където живея, били разквартирувани съвсем млади германски войници, те плащали наем и споделяли с домакините храната от колетите, изпращани от техните майки. Къпели се редовно със студена вода на двора и помагали в кърската работа. От немец, който преди да стане войник бил земеделец, моите близки научили да садят
картофите на редове, а не на огнища.

После дошли съветски войници, пак в същата къща, те били пълни с въшки и се наложило в казан да им изпаряват дрехите, но солдатите не искали да ги събличат. Поискали обаче да си приберат конете в селската черква и добре, че ги възспряли. Изклали кокошките по двора – без да питат. Изяли ги полуопечени. Изпили бурето с ракия, скрито в дръвника от акцизните и погнали булките. Казват, че някои били настигнити, но не посмели да се оплакват от преживения ужас

Сигурно са имали право на това, защото  не са били…окупатори. Това са ми разказвали на мене по-възрастните от фамилията. Това искам аз да знаят внуците ми и да решат дали да го има шмайзера над българската столица.



Снимки: Интернет