Монахът Епифаний разкрива тайните на светогорската кухня

Атонски монах разкрива тайните на готвенето в Света гора. Старецът Епифаний е събрал в книга своите кулинарни рецепти и така ги споделя с всички хора. Книгата е на пазара от 8 март 2008г. Освен на гръцки, кулинарният сборник е издаден на английски и руски, а скоро ще има издание и на немски език. До момента са продадени около 35 000 екземпляра от уникалната готварска книга. Водят се преговори светогорките тайни от кухнята на монасите да бъдат преведени и на български.

Атонският монах Епифаний Милопотамски проявява интерес към готвенето още като дете. Като монах няколко години се подвизава в манастира „Св. Павел” и там помага в приготвянето на храната за братството. През 1990 г. пренася своя монашески живот в Милопотамския скит , който е под опеката на Великата лавра.

В монашеското си послушание отец Епифаний старателно се учи на църковни песнопения от по-опитните в това атонски монаси и става добър църковен певец. В същото време той поема и служенета на готвач, за да стане днес един от най-известните монаси кулинари.

Когато се настанява Милопотамос, скитът е западнал и изоставен. Отец Епифаний се заема да го възстанови и да му вдъхне нов живот. Помага му монахът Йоаким. След 1992г. двамата възраждат и вековната традиция – създават масиви лозя и правят изба за производство на екологично чисто вино със запазената марка „Милопотамос” от Атон. Винарната вече е много популярна, а вината са търсени не само на гръцките, но и на чуждестранните пазари. Благословени са да служат за свето Причастие, но и да стоплят душата на всеки ценител.
Но и кулинарното майсторство на монахът Епифаний разняся славата на скита. Сега той е основният майстор при приготвянето на храната за празниците на манастирите. Случвало се е да храни по 1 500 монаси и гости на големи празници. По покана на гръцки общности е готвил в Париж, в Германия, в Италия и Испания.

Книгата му съдържа 126 рецепти за различни ястия, които са част от менюто на атонските монаси. 200 дни в годината братята се отдават на пост, затова в гозбите няма месо. Манджите са описани така, както са приготвяни и преди стотици години от предците ни. Експертите могат да ги определят като здравословни, или като типична средиземноморска кухня. Отец Епифаний казва, че всеки може да ги нарича както иска - монашески, светогорскии или традиционни. Важното е, че описаните от него ястия не разболяват, а лекуват. Доказано е, че това са гозби, които свалят високо кръвно, намаляват нивата на холестерола, лекиват и други болежки.


Книгата съдържа рецепти на ястия от риба, варива и зеленчуци. Много от гозбите са илюстрирани с красиви фотоси. Под всяка рецепта се мъдри и понякоя пословица, поговорка или цитат от Светото писание. Любимата му пословица гласи „ Мъдрите готвят преди да огладнеят децата им”.

Старецът Епифаний е събирал тези мъдрости, както и опита си в готвенето повече от 35 години в Атонските манастири. Той не е ходил в готварско училище, но се е учил от традицията и богоугодния начин на хранене на монасите в твърдината на православието Атон, земната градина на Пресветата Богородица.

Съветите му в кулинарията са прости.

Лукът трябва да се задушава на нежна топлина, с голямо търпение до тигана, докато излишната вода си отиде, а ситните резънчета станат розово сафяви, съветва монахът готвач. Тогава храната ще бъде вкусна, обяснява той.




Докато готвим, през цялото време - от събирането на продуктите, през нарязването, посоляването и докато се готви и сервира, ние винаги трябва да насочваме нашите мисли към тези, за които правим всичко това: хората, които обичаме. Всяко едно нещо в готвенето е израз на нашата любов към тях. И на желанието ни да се молим Богу за тях. Благодарение на нашата любов към тези, за които готвим, ние не трябва да се страхуваме от грешки. Нашата любов към другите ни води в създаването на вкусни ястия. Затова до дълбока старост всеки човек помни ястията на своята майка, защото тя е готвила за детето си с любов, казва монахът.

Книгата е написана така, че даже някой, който никога не е заставал до печката, ще може да приготви блюдо и от гозбата в него да се облизват пръсти. Отецът отваря моделен айфон и показва есемес от негов приятел. Човекът му благодари за рецептите, разказва как с негов приятел, останали без съпругите една вечер и решили да си сготвят имам байълдъ по манашеската рецепта. Само не си написал колко време да се пече във фурната, накрая все пак направил бележка самоукия готвач, който хващал черпака за първи път.



Имам байълдъ, прикотвено от дядо Епифаний наскоро можаха да опитат и гости на Църногорския манастир „Свв.Козма и Дамян” над Брезнишкото село Гигинци. В празничен за Гърция ден дядо Епифаний, старецът Спиридов от атонския скит малката „Света Анна” дойдоха да се поклонят във възстановената света обител. Съпровождаше и ги и семейството на техния приятел Маргаритис, което помага на манастирските дела. Те се включиха в манастирските богослужби. Вечертя бяха на вечернята, а на другия ден още преди да зазори, както е по атонски още в 4 часа сутринта започна света Литургия. Светогорските монаси огласиха храма с песнопенията си.

Едва след това дядо Епифаний се развихри в кухнята за да прави своето имам байълдъ.

Това е рецептата:


Имам байълдъ по светогорски

За 10 порции са необходими 10 големи патладжана, 6-7 глави кромид и 5-6 средно големи главички чеснов лук, 250 гр. зехтин или олио, 8-10 пресни домата, 10 листенца прясна мента, връзка магданоз, листенца ароматен босилек, сладък червен пипер и черен пипер на вкус и вкус и малко кимион.


Почистваме патладжаните от дръжките и ги обелваме от кората им на ивици по дължина. След това ги нарязваме пак по дължина на кръст, като оставяме от единия край поне 2 см. неразрязани, за да не се раздели синия домат на части. Посолваме ги и ги оставяме да престоят 3-4 часа. Преди да ги сготвим, измиваме патладжаните отново, за да отстраним излишната сол и отново ги оставяме да се отцедят добре.
В подходящ за пържене съд наливаме по-голямата част от олиото и след като то се сгорещи , пържим патладжаните от всички страни равномерно до порозовяване, като ги обръщаме внимателно. Ако преди това не сме го изцедили добре, влагата, останала в тях може да ни създаде проблемис кипящата мазнина.
Нарязваме на ситно чесъна и кромида и го запърржваме на слаб огън. Когато лукът придобие златист цвят , наливаме чаша вода, добавяме смлените домати и подправките и усилваме огъня. Когато съдържащото се в тавата кипне, го всаляме от огъня и с помощта на дълбок черпак го разстиламе равномерно върху подредените в тава патладжани, така че напълно да ги покрием. Поръсваме ястието с нарязаните на дребно магданоз, мента и босилек и слагаме да се пече в предварително загрята до 250 градуса фурна.

Под рецептата в книгата е написано:

Щастливи са рабите Божии.





"Иска ми се на всички, които държат книгата в ръцете си, освен да им помагна с рецептите си, да ги науча да станат още по-близки с тези, които обичат, чрез готвене. Отворете дома си, поканете приятелите си и гответе заедно, а после заедно седнете на масата, полейте храната с хубаво вино и се радвайте…”, съветва от сърце светогорския монах-кулинар.

Той припомня думите на св. апостол Павел: "Радвайте се с тези, които се радват" и обяснява, че всички щастливи и радостни моменти в живота ни са придружени от добра храна и хубаво вино. Но блаженият Павел казва, "плачете с ония, които плачат" и припомня как болен човек може да оздравее от топла рибена супа, направена от ръцете на някой загрижен за него.

Св. Йоан Лествичник казва, че по време на готвене, готвачът трябва да се има предвид, че той служи на ангелите ... той се готви за тези, които се молят, че всички да имат едно. Молете се, молете се и докато готвите. Монашеската храна е вкусна, защото монасите се молят за спасението на душите на всички хора.