Йеромонах Никанор: Стражата трябва да бъде на вратата на града

Проповедно слово за празника на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян - 14 ноември 2011 г. Църногорски манастир " Свв. Козма и Дамян" - с. Гигинци

По благодатта и милосърдието на нашия човеколюбив Бог и по ходатайството на Владичицата Наша Богородица, на св. Йоан Рилски Чудотворец, на светите безсребреници Козма и Дамян, се спогодихме с Божията милост да отпразнуваме този празник, който светата Църква е отвеки установила в този ден за спомен, за слава и за чест на светите безсребреници Козма и Дамян Асийски, които със своя живот прославиха Бога и над тях се изпълниха Господните думи: „ Ще прославя, които Мен прославят.“

Сред ликовете на светиите особен е този на безсребрениците лечители. Особен е подвигът на тези свети Божии угодници. Основата на тяхното служение, основата на благодатните дарове на пресветия Дух, с които те са се спогодили, а именно благодатта да лекуват телесни и душевни недъзи, да изгонват бесове и да вършат и други чудеса за прослава на Божието име и техният труд да се упогодят на Христа.

В тропазр за светите чудотворци и безсребреници се казва: „Дар приехте, даром давайте.“. И наистина няма човешко усилие, което би могло да постигне дори и най-нищожната чертичка от Божията благодат. Тази нетварна Божествена енергия ни се дава единствено и само като дар Божи.

Но тази пре-голяма проява на изобилната Божия любов не е и без правосъдие, не е и без право. Тя се дава томува, който през целия си живот действа и следва Божия завет: „Който иска да върви след Мен, да вземе кръста си и да ме последва.“ Тя се дава на тези, които не жалят нищо земно, които не жалят нищо свое и които не жалят и себе си, за да изпълняват Божиите заповеди, да вършат делата на Христовия закон, които не проявяват нито грам и нито капка самосъжаление, саможалене, които наистина с волята си погубват душата си в този живот, за да я намерят във вечния.

Кой е пътят, по който са вървели безсребрениците? Това е пътят на покаянието и очистването на човешкото сърце от всичко що пречи то да стане дом на Светата Троица, за да се изпълнят върху такива думите: „И ще дойде Отца ми, и там ще пребъдваме...“

Кой е начинът, който светите Отци са ни завещали да постигнем това покаяние? Най-често то се онагледява с нивата. Нивата на нашето паднало човешко естетство, която с времето на нашето осъзнаване и възрастване от отроческа към юношеска и зряла възраст ние ако се стремим и търсим Бога, виждаме обрасла с най-различни вещи, бурени и плевели, които са страстите и пороците. И тях трябва първо да изкореним.

Но това не е достатъчно, защото една нива, почистена от бурените, не принася плод. Плодът, който нивата на нашата душа трябва да принесе, е плодът, който идва от семето на Божието слово. Но за да поникне това семе, нашата нива трябва да бъде разорана. Знаете, че орането е един от най-тежките видове труд, които човекът полага. Именно най-тежък труд всеки от нас трябва да полага върху собствената си душа, върху сърцето си, за да може да го направи пригодно в него да бъде посято и да покълне това семе на Божието слово и след туй и да го и съгрява с молитви, с пост, с вършене на добри дела, за да може това семе да покълне и да даде плод 30-60 и 100-кратен.

Както при всяка работа, когато човек оре и сее, той просто полага усилие, очаквайки, надявайки се, виждайки себе си в очите на вярата плодът, който ще дойде накрая.

Тъй и ние, когато вършим нашия духовен живот,, трябва да го вършим със същите мисли и чувства, с които орачът обработва земята, приготвяйки я за сеитба . Ние трябва да изпълняваме неотклонно своето молитвено правило, благословено ни от духовния отец, трябва ежедневно, всяка вечер да мислим как сме прекарали деня и всячески да се самоукоряваме, защото ако ни се отворят духовните очи ще видим, че по наша собствена вина, денят ни не е минал тъй както трябва и че макар да са се случили изкушения и независещи от нашата воля причини да паднем в едно или друго прегрешение, в една или друга неизправност пред Бога. То ако ние наистина сме полагали усилия да орем, да копаем, да поливаме както трябва ,да внимаваме над себе си, то сме могли и да предотвратим греховното, което сме натворили, могли сме да избегнем да бъдем уязвени от врага на нашето спасение.

Това е опитът, за който свидетелстват светите Отци на Църквата. Това е честният, искрен опит, който всеки човек като честно се взира в себе си, може да сподели, защото когато ние сме разсеяни, тогава, когато ние не знаем какво да извършим и биваме уловени от враговете на нашето спасение, бесовете в една или друга посока, това се дължи на нашата духовна леност, на нашето нежелание да вършим най-трудното и най-главното – вътрешната борба, вниманието над себе си, борбата с помислите. Защото и в Стария завет е казано, че стражата трябва да бъде на вратата на града, т. е. умът трябва да внимава и да не пуска помисълът да припарва въобще сърцето, камо ли да събеседва с него и да изпада в пленение.

Всичко това е съпроводено с усилие, точно както е съпроводен и трудът на орача и на сеяча . И не бива тук да търсим никакво утешение, не бива тук да търсим никаква отплата, никакви свръхестествени състояния, защото който на този етап търси такива, се оподобява на някакъв глупав земеделец, който веднага след като изоре и засади иска на другия ден да отиде на нивата и да бере реколтата, но реколтата, която ние искаме да наберем, не е тук. Тя е там – в бъдещия живот. И по-добре тук нищо да не правим, отколкото да видим, да изпаднем в горест на ума и да паднем в още по-лошо положение от това,в което сме били. Защото тук е отдел плачевний, тук е мястото за скърбите и трудностите, които мъжествено трябва да понесем във време на целия наш живот. Защото целият наш живот трябва да бъде една подготовака за изпита, който предстои на всеки от нас, а този изпит Бог ни го дава, тогава, когато ни види най-подготвени за него. Това е изпитът на смъртта, от която християните не се плашат.

По благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Пречистата му Майка, на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян и на всички светии нека бъдат благословени с християнски край. Нека в покаяние , нека в сепнатост, в трезвение да ни срещне смъртния час и по ходатайството на мнозина да се избавим от въздушните митарства и да се сподобим ние недостойните и грешни в името на нашия Спасител в Царството небесно. Амин.