Стачка в железниците – транспортна, синдикална или политическа

Намерение на управляващите за реформи в българските железници изкара железничарите на стачка. За по 8 часа страната остава без влакове. Синдикатите имат общ стачен комитет и оглавяват протеста. Според различните източници от 13 000 човека, заети в железните, стачкуват по-малко от 1 000 и даже по-малко от 500. Заканата е стачката да е безсрочна – срещу готвени съкращенията на 2 000 човека персонал, заради неизпълнено споразумение от март, подписано след протест. Синдикатите настояват и за подписване на КТД.

Премиерът Бойко Борисов се опита да посредничи и да оглави тристранката, но не му се получи. От работодателската организация на Трактора – Алексей Петров, показаха извинете за израза, но все пак – среден пръст. Срещата при премиера не била свикана по правилата на Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Колко точно са били стачкуващите железничари си знаят само те. Шефовете им спретнаха локаут по правилата и срещу закона и опитаха да направят списъци на тези, които защото са стачкували няма да си получат надницата за деня, в който са стачкували . На гарите се стекоха синдикалисти – от тези дето взимат заплати като синдикални лидери. Издигнаха се и лозунги за оставки. – особено пък на финансовия министър Дянков и на колегата му в транспорта Московски.

Хора предимно с леви убеждения, но и други трезвомислещи българи набързо се присъединиха към лозунга: ПОДКРЕПЯМ СТАЧКАТА В БДЖ! БЪЛГАРИЯ МОЖЕ БЕЗ ДЯНКОВ, МОСКОВСКИ И , едва ли не, без БОРИСОВ, НО БЕЗ ЖЕЛЕЗНИЦИ – НЕ! Но само в интернет.

Впрочем в Перник в много неудобна ситуация се оказа местният водач на Конфедерацията на труда „Подкрепа” Любомир Жотев. От една страна той трябваше да води стачниците срещу управляващите. От друга обаче седи редом до тях в групата на ГЕРБ в Общинския съвет като общински съветник, избран с тяхната листа.

Покрай всичките тези събития политически анализатори направиха паралел между ситуацията сега и тази отпреди 100 години. Една от най-големите железничарски стачки в страната се е провела през декември 1919 година, непосредствено след Първата световна война, когато народното недоволство било огромно. Това е известната Транспортна стачка на служителите от железниците и пощите в България.

На 24 декември 1919 БКП(т.с.) организира в София голяма протестна демонстрация с искания за социални придобивки. Правителството на Стамболийски разпръсква демонстрацията със сила. БЗНС обявява военно положение, мобилизира армията и Оранжевата гвардия и ги съсредоточава в столицата, като започва масови репресии срещу комунистите.

На 25 декември 1919 софийските железничари организират митинг с искания за прекратяване на репрессите, отмяна на военното положение и предоставяне на социални придобивки на работниците. Същия ден транспортните работници от Горна Оряховица, Дупница, Стара Загора, Нова Загора, Русе, Пазарджик, Плевен и Лом обявяват стачка.
В знак на солидарност обявяват стачка и миньорите от Перник и Бобов дол. Сред организаторите на стачката е и комунистическият лидер Георги Димитров, койтомакар и народен представител заради стачни действия на миньорите от юли, е арестуван на пернишката гара.

На 27 декември ЦК на БКП(т.с.) и Съюзът на транспортните работници обявяват обща транспортна стачка в страната. Около 25 000 служители на железниците, пощите и телеграфите прекратяват работа. Всички железопътни, телеграфни и телефонни съобщения в страната са преустановени. Икономическият живот в страната започва да замира. На 29 декември БКП(т.с.) обявява обща политическа стачка. БРСДП(ш.с.) се обявява против нея и опитва да ѝ противодейства посредством влиянието си сред печатарските работници.

На 3 януари 1920 БКП обявява край на политическата стачка. Правителството насилствено мобилизира в армията всички работници, участващи в стачката. Срещу тях и семействата им са предприети репресии - арести, изхвърляне от държавните жилища и други.

На 17 февруари синдикатът на локомотивните машинисти, който се намира под влияние на широките социалисти, прекратява стачните си действия. Това слага началото на разцепление сред стачкуващите, което води до официалния край на стачката на 19 февруари. Неуспехът на стачката се дължи главно на разединението на стачниците и на противопоставянето със селячеството. Той води до временен отлив в доверието в БКП.

Същата година е знаменателна с още две събития – БРСДП (тесни социалисти) се преименува на БКП (тесни социалисти) и минава на Коминтерновски позиции. Транспортната стачка тогава става начало на всеобща политическа стачка (29 декември 1919 – 3 януари 1920).

Пернишките миньори са правили опит за стачка и през 1950 година. Една сутрин пред „Разпределителната” на рудник „Бели брег” се събрат стотици миньори и не искат да слязат в забоите. Причината е отмяната на привилегията да получават безплатно определено количество въглища за лични нужди. Подобни привилегии е имало и в други браншове, но внезапно те са отменени от властта и това бе възбудило недоволството на пернишките миньори. Да ги успокоява пристига самият министър на вътрешните работи и член на Политбюро на ЦК на БКП Антон Югов. Работата обаче свършил легендарният синдикален деец бай Фердо Тодоров. Той се изправя пред разгневените миньори и ги пита: ”Е, тогай чуйте ме, верицата ви граовска! Сега, да речем вия че си земете кюмуро без пари и че си топлите цело зиме заднико. Женките от тъкачницата че си приберат басмите и че си ушият роби, фусти и сичко, що са намислиле. Джамджиите от фабрика „Кристал” че си отнесат джамовете и че си опраат пенджурите. Децата на фурнаджиите че ручат леб без пари... Ами Сандо, дека секи ден оди с лайнарката да ви чисти нужниците у дворовете, он лайна ли че си занесе дома, бре? Миньорите приели аргументите му и се върнали на работа, а той казал на министъра: Стачката свърши. Ама за таа работа чалъм требе. А тизека никаков те нема по таа част. Ако си министър и прочее...




Днес стачката на железничарите има уж само синдикални искания, но лозунгите се приближават до политическите. Тук и сега обаче в държавата се залага на магистрали и очевидно БДЖ ще бъде унищожено в скоро време, а релсите продадени за скрап. После ще искаме пари от Брюксел да правим нови – като му дойде времето.

Има още една аналогия и тя е как през 1985 г. Маргарет Тачър смаза профсъза на миньорите във Великобритания. През 1984-85 г., без да има гласуване в национален мащаб, влиятелният профсъюз на миньорите във Великобритания обяви стачка в знак на протест срещу плановете на правителството на Маргарет Тачър да закрие редица каменовъглени мини във Великобритания.

По нареждане на властите действията на полицията срещу стачкуващите миньори бяха извънредно груби. Но обществеността във Великобритания бе шокирана и от това, че профсъюзни активисти със сила не допускаха свои колеги да отидат на работа. Двама миньори набързо бяха осъдени за убийство след като хвърлиха бетонна плоча върху такси, превозващо стачкоизменници и премазаха шофьора.

В крайна сметка продължилата една година стачка на миньорите приключи без резултат. С изключение на 15 всички британски каменовъглени мини бяха закрити, а по-късно и работещите 15 бяха приватизирани. Разгрома на миньорската стачка деморализира британските профсъюзи.

У нас за 30 ноември 2011 е насрочена обща стачка на двата синдиката – КНСБ и „Подкрепа” срещу увеличаването на пенсионната възраст и отменянето на класа „прослужено време”. Междувременно 21 депутати от ГЕРБ внесоха официално в последния момент предложението за увеличаване на пенсионната възраст с 1 година за всички категории работници.

Управляващите този път се държат твърдо и не подават на протестите. До коя от аналогиите ще се приближим? Иде Рождество Христово – Господ да ни помага, защото не може да се разчита нито на правителството, нито на синдикатите.