Знеполски епископ Йоан: Проповедно слово на молебен в Перник на 12 март 2012

Обични в Господа братя и сестри,

В тези дни на покаяние, през време на светата Четиридесетница или времето на Великия пост, когато нашата духовна майка светата Църква мъдро е отредила да бъде време за вглеждане в себе си и в своята греховност, точно в този миг, благоприятен за нашето спасение, с благословението на Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Максим, по любезната покана на общинското ръководство на Перник, на скъпите събратя свещенослужители тук, ние дойдохме, за да извършим молебен и да помолим Всеподателя Бога да ни дарува разум духовни сили , безпрепиятствено преминаване през трудностите, но най-вече едно съзнание за мястото на човека в света и в обществото но и спрямо Бога и неговия дълг като православен християни.

Ние винаги сме си давали сметка, че нашият български род е християнски и има високо звание според тази си длъжност да съобразява своето място и винаги да помни към какво е призован и към какво трябва да се стреми.

Най-висшето създание, излязло от Божиите ръце е човекът. И затова въпреки първородния грях на нашите прародители, и известно потъмняване на Божия Образ у човека , идването на Спасителя Христос тук на Земята даде възможност отново да се открият Райските селения и да стане възможно всеки жив човек да се Богоуподобява, да се стреми към съвършенство.

„По това ще ви позная, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си – това е особено важно – законът за любовта, който в последно време много оскъдява. Тук имаме любов към Бога, но имаме и любов на Бога към човека, която се отобразява в този свят в любовта помежду ни.



Когато днес човек реши да се запознае с нашата действителност и си включи телевизора, и си пусне компютъра или слуша радио, той не може да не усети, че тази любов е оскъдяла между човеците. Какво излиза на първо място извън трагичните случаи? Случай на вражда помежду ни, случай как брат брата си убива, случай, когато всеки отстоява собственото си аз и своя периметър, следвайки своята лична гордост. А ние забравяме Господните думи, че Бог се противи на горделивия и на смирените дава благодат.

Често пъти забравяме, че нашата духовна майка светата Църква, независимо от проблемите си , независимо от всички сложности на своето битие, имайки за своя глава Самия Спасител Господ Иисус Христос, призовава и се се стреми към всяка християнска душа и да се докосне до нея, за да обясни съществената разлика между добро и зло, между добродетел и грях.

В цялото Свещено писание и особено в новозаветното време Господ Иисус Христос извърши много чудеса. И не за друго, а за да покаже на всички човеци как трябва да постъпват в живота си и да го приемат като Син Божи и да го приемат като свой Спасител и да имат твърдото упование, че без него не могат да творят нищо добро.

Пред нас има едно голямо предизвикателство в днешния век – размиването на ценностната система у човека. Думата грях предизвиква у някои човеци смях. Не се осъзнава, че това е беззаконие. А всъщност това е основната пречка, която разделя човека и Бога. А Бог хлопа на всяка душа. Ние виждаме, че сред най-крехката младенческа възраст се извършват вече престъпления, съществуват агресия има наркомания, алкохолизъм, проституция и демонстриране на всичко онова, що е грях. Човек си изгражда нови идоли в областта на материалния свят, в областта на собственото си аз и собствената си гордост, поставяйки себе си на първо място и пренебрегвайки Бога и всички останали.

В едно такова общество не може да не се чуе повеят и гласа на светата Църква за възвръщане към изконните ни традиции именно към онова познание за религиозното възпитание на нашите деца и нашите поколения.



Много пъти родителите казват, че учителите са виновни, защото те не възпитават нашите деца в българските училища. Обаче ние пък казваме друго, че родителите носят своята отговорност първо за възпитанието на децата си и в религиозен дух. Родителите са онези човеци, които са изразили своя свободен избор в живота да създадат по думите на св. ап. Павел домашната Църква, чиито основи трябва да се съградят и въз основа на нея да се гради всичко останало.

Нашите скъпи ученици, нашите скъпи най-малки братя и сестри отиват в българското училище, но вече в тях е подготвено определено възпитание и възприятие за целия свят. Затова когато ние призоваваме да се срещнем по-често защото и ние сме човеци грешни, този диалог има значение, особено много защото чрез него правим възможно да действа Бог чрез своята благодат. А благодатта е именно онова, което е необходимо да помогне на човека в неговата немощ, когато отпада духом, когато извършва едно и друго Защото св. ап- Павел казва не доброто което искам върша, а злото, което не искам – него върша

В тази борба във всеки човек, която е духовна борба да стои пред избора винаги и да прецени кой път да избере, какво да извърши, че да бъде угодно пред Бога и в полза на човека, тук идва ролята и мястото на религията ролята и мястото на светото православие, което ни разкрива ясно, че в тези отношения между Бога и човека е онази благодатна беседа чрез словото Божие – Евангелието и ролята на молитвата, макар и кратка и обикновена, която пък е беседа лична на човека с Бог. Ние трябва да разсъждаваме над този въпрос – важността на религиозното възпитание на нашата нация. И ако българската цивилизация има свое бъдеще, то е свързано изконно с връщането към традициите на светото православие на вярата.

Защото човек може да бъде в призванието си всякакъв - може да бъде учител, учен, миньор, може да бъде най-обикновен трудов човек, Но вярващият човек знае как да се бори със злото. Вярващият човек знае що е добро и зло. Вярващият човек няма да напакости на ближния си. Вярващият човек ще има страх от Бога. Ще се изпълни златното правило на нравствеността, което гласи: " Каквото искаме нам да сторят нашите ближни, нека и ние да го сторваме на тях".

Лъжата, завистта, злобата, коварството, жестокостта - всичко това ни отдалечава от Бога. Но най-вече отдалечава ни едни от други, отдалечава ни като хора, отдалечава ни като хора, носещи Божия образ и задачата поставена на всеки човек от Бога да бъде съвършен, както е съвършен Неговия небесен Отец.

Затова една обща молитва никога не е излишна за този град, за неговите трудови хора, за неговите духовни устои, защото този град е дал много в историята на България. И ако тези човеци, които са сградили храмове като този и са се борили камък върху камък да се гради, са съзнавали, че с този външен градеж градят духовния градеж, който е зданието от човешки души и което всъщност е Църквата като богочовешки организъм. Защото нашите събратя тук, заставайки пред светия престол, знаят проблемите на повечето от вас и молят Бог да ги разреши. И това свидетелство на любовта, свидетелство на вярата, но и на добрата надежда.

Ние имаме едно велико призвание - да наследим царството Божие т. е. човекът е безсмъртен и смъртта, която идва ненадейно като примка върху човека в смъртния час, той няма власт, но се отваря една врата за вечността. Затова мъдреците не случайно са говорили, че самият човешки живот е един кратък отрязък между две вечности, а във вечността ние ще срещнем Бог, който е Всеправеден Съдия, и който знае всичко какво е в сърцето на човек - и добро, и зло. В тази среща ние трябва да бъдем внимателни каква ще бъде Божията дума и каква ще бъде нашата участ след смъртта Затова ние трябва да мислим още тук на Земята за това велико призвание, което е дадено единствено и само на човек.

И е жалко, и е болно, когато виждаме промяната на ценностната система и когато добродетелта се заменя с грях и той се афишира като добродетел, и когато за целомъдрие не се споменава. И когато за отношение между ученик и учител, между родител и чедо не се говори и се пренебрегват тези Божи заповеди, които имаха своето новозаветно осмисляне в наше време, за да си дадем ясна сметка, че не трябва да лъжем, че трябва да почитаме баща си и майка с, че не трябва да си изграждаме идоли тук на Земята, а да почитаме троичния Бог - един Бог в три лица и три лица в един Бог православно да изповядваме. А това значи образование. Няма по-добро нещо от образованието и познанието за една нация. Защото онова, което прозвуча след турското робство и беше изразено от поколения учени и духовници гласеше: "Българино не с крамоличини, с делене се твори светла история, а винаги с едининие на ум и воля, винаги с хармония със свещените традиции на вяра и род.",

След като официалното ни изповедание е православното, ние трябва да се стремим да го опознаем. Никога не сме търсили разделението между човеците.

Новозаветният нравствен идеал дава и една висока заповед да имаме любов и към враговете си. Защото това е и трудно изпълнимо, но не е невъзможно с Божията помощ. Защото св. евангелист и апостол Матей казва: "Добро правете на ония, които ви мразят. Благославяйте, ония, които ви проклинат." Но понякога човек сам себе си проклина, понякога човек сам себе си излага на опасност защото св. Григорий Палама, един велик богослов, беше казал: че на човека бе даден велик дар - благоразумност. Чрез нея може да прецени как да използва свободната си воля.

Днес, когато всичко се оправдава със свободата, множество човеци казват, че Църквата с нейните канони и с нейните правила ограничава свободната воля на човека. Нищо подобно Никога Бог не е ограничил свободната воля на човека. Св. ап. Павел казва: "Към свобода сте призвани". Но към коя свобода? Свободата от греха. Човек може да бъде абсолютно свободен, когато се освободи от греха, от злото в себе си. А като погледнем нашата действителност, виждаме, че не сме свободни. А че сме роби, роби не на нещо друго, а на греха, на злото. и на всичко онова, което ни разделя и от Бог и което създава пропаст между човека и човек.

Обични в Господа братя и сестри, скъпи ученици, преподаватели, жители на град Перник,



Дойдохме с най-добри намерения да изразим съболезнования на онези родители и близки, които загубиха своите чеда чрез жестокост, чрез човешко престъпление. Този отглас в нашето общество отново ни дава основание да размислим за това до кога ние ще воюваме едни срещу други, докога няма да обединим себе си в основа на вяра, в основа на позитивност и добро.

Какво лошо има родителят да заведе детето си в Църква, ама дошло е друго време, когато детето заведе родителите си в храма. И това е интересното, но то се случи в нашия век. Защото само с Божията помощ можем да преодолеем всичко. А когато бедността ни притиска, когато в много отношения се случват неща, които са странни за нашето общество и когато се прокламира нов идеал за прекрасния либерализъм, който не зачита нищо - нито авторитети, нито Бог, ние трябва да кажем, че на това трябва да противопоставим нашата свободна воля, но в коловозите между Свещеното писание и светата Църква. Да знаем какво стори Църквата и думите на екзарх Стефан, че българският род е самобитен с особено битие, което има толкова талантливи човеци, които са се раждали и се раждат ни дава основание да кажем, че българският род не може да бъде плевел и тор в чужди ниви. А може да бъде възвръщан към своите традиции на трудолюбие, на благочестие, на вяра, на взаимно зачитане, на любов и на непоклатна надежда.

Ето това е, което днес, със скромни думи се опитах с моите събратя да ви кажа. Аз съзнавам, че и аз съм грешен човек, но тук чуждото мнение или отделното човешко мнение е без значение. Тук ние сме изразители на гласа на светата Църква, която е нашата Българска православна Църква, която е част от едната едната, света, съборна и апостолска Църква.

Затова молейки Всеподателя Бога, тук застанали пред мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец, тази частица, която беше пренесена к иждивението, с жеранието и с цялото вдъхновение на пернишката общественост, на вярващия народ в този край, нека свети Иван като наш всебългарски закрилник да закриля всички нас, да ни дава мъдрост, да даде мъдрост на учители, преподаватели, родители, на цялото ни общество, за да имаме онези неща, които и днешните денове ни подсказват - да се покаем, да видим себе си, скришното да разкрием в душата си и така винаги с Господа да бъдем. Амин




Благодаря за снимките на колегата ми Милена Грозданова.

Видеофайл с проповедтта на ерископ Йоан може да се види ТУК!