Малин Николов Боснешки - кметът направил Перник град

Кметът на Перник от 1923 до 1931г. Малин Николов Боснешки, направил минното селище град, заслужава да има свой заслужен бюст-паметник. Решение за това взе на свое заседание, състояло се на 30 ноември 2009г. Общинският съвет в Перник. По предложение на общинската администрация паметникът ще се намира на главната алея в градския парк, водеща от открития басейн към сградата на Архива.

Решението беше прието по предложение на структурите на партия ГЕРБ и СДС, Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България и сдружението „Свети Иван Рилски -2004. Предложението е подписано и от 13 граждани.

През 2009г. се навършиха 130 години от рождението на Малин Николов и 80 години от обявяването на Перник за град, но основен мотив за предложението е безспорната заслуга на Малин Николов село Перник да стане град, което се е случило благодарение на неговите големи усилия за това. На публично събрание в работническия театър в Перник той обещава на населението, че Перник ще стане град и го изпълнява.


По време на неговото управление са построени много представителни сгради - халите, здравната служба, училища, читалища, паркове, павирани са улиците.

Пословично е неговото сътрудничество с директорите на Мини-Перник инж. Иван Симеонов и инж. Георги Коняров. Съвместната им дейност превръща Перник от малко село в модерен град. По това време Мината е единственото държавно предприятие в България, което развивало модерен въгледобив и едноверемнно с това извършва огромно градоустройствено дело. Няма област, в която Мината да не е отпускала средства и да не е участвала в развитието на града. Като кмет Малин Николов помагал на Мината да изкупува имоти от местното население и това ставало без никой да се оплаква и да е ощетен.



Във внесеното в Общинския съвет предложение се уточнява, че средствата за паметника ще се събират по банкова сметка на сдружението „Св.Иван Рилски-2004", което е правило опити да набира средства и за други паметници, но с не особено голям успех. Вероятно за осъществяването на доброто начинание ще трябва да се подеме по-широка гражданска инициатива, защото Малин Николов заслужава истинската почит на перничани.


В Териториален държавен архив - Перник се съхранява писмен документ с биографични данни за Малин Николов и основните придобивки за Перник по време на неговото управление.


Малин Николов Боснешки и бил кмет на Пернишка селска /от 18 юни 1929 г. градска/ община от юни 1923 до 31 декември 1931 г.

Той е роден на 1 април 1879 г. в с. Студена. Завършва прогимназия в родното си село. След като се уволнява от армията, постъпва на работа в Държавна мина "Перник". На 19 февруари 1912 година става един от учредителите на Благотворително дружество на запасните подофицери "Кракра"-Перник и дълги години е член на управителния му съвет. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни като запасен подофицер. Като участник във войните е получил различни отличия, сред които два медала "За храброст". Основател на организацията на Демократическата партия в Перник и личен приятел с Александър Малинов. В периода 1932-1944 г. е общински съветник.

На 27 септември 1944 г. е арестуван от представители на Народната милиция и "безследно изчезва".

През 1923 и 1926 г. вече като кмет Малин Боснешки прави предложения за превръщането на село Перник в град.

През 1924г. е довършена сградата на гимназията, в която има 24 класни и 5 допълнителни стаи. В новата сграда са настанени и учениците от Пернишката прогимназия, разположена до този момент в няколко частни помещения.

През същата година Общинския съвет отчуждава 80 дка по десния бряг на река Струма за изграждане на парк-градина, както и терен за изграждане на една от първите в страната механични фурни, която е изградена през 1925 г.

През 1926 г. населението достига 12 296 души /7 639 мъже и 4 657 жени/.

Преломен момент в развитието на Перник е приемането на 19 февруари 1925 г. на "Закон за държавните каменовъглени мини във Владайско-Мошинско-Пернишката котловина", който дава автономност в управлението на Държавна мина "Перник". Това довежда до увеличаване приходите на минното предприятие и увеличава неговите възможности за благоустрояване на селището. Увеличават се и финансовите възможности на Пернишката община, която съгласно закона получава в своята хазна по 2 лв. за всеки експедиран тон въглища. Ръководството на минното предприятие започва да извършва всички свои благоустройствени мероприятия заедно с Пернишката община без оглед дали те са в рамките на селото или в района на мината, като те са насочени към изграждането на едно съвременно селище.

През 1926 г. започва изграждане на водопровод от местността "Дарака" към центъра, изграждане на кв. "Твърди ливади", в периода 1926-1931 г. се изгражда канализация за отпадните води и се павират основните улици.

През 1926 г. започва работа първата детска забавачница с 50 деца в предучилищна възраст, разкрита при училище "Св. Иван Рилски".

През 1927 г. е открита обществена баня в кв. "Твърди ливади", новата сграда на гара Перник и започва изграждането на Ловен парк "Кракра". Същата година е разкрита ученическа трапезария, в която се дава безплатна храна за бедни деца.

През 1928 г. е открита нова амбулатория при Минната болница и започва строителство на спортно игрище.

В началото на 1929 г. започва изграждането на нова сграда за минната управа.

През 1927 г. е започнато, а през 1929 г. завършено строителството на ТЕЦ 6000 V, по-късно преименувана на ТЕЦ "Перник".

За 50-я си рожден ден Малин Николов получава безценен подарък. На 18 юни 1929 г. по време на 118-то заседание на ХХII-то обикновено Народно събрание е гласуван "Закон за преобръщане на Червенобрежката, Пернишката, Светиврачката и Сейменската селски общини в градски", според който с. Перник се преобръща в град Перник, а общината от селска става градска.



В състава на общината влизат гр. Перник с население 12 173 човека и селата Богданов дол с 1 090 човека, Калкас с 906 човека и Църнел с 552 човека.

През 1930 г. е завършена сградата на Пернишката община (сега в нея са настанени пощенски клон, офисите на БТК и Пернишката противопожарна служба?). Сградата е проектирана от архитектите Коста Николов и Илия Павлов. На първия етаж били разположени финансовата, административната и други служби, на втория били кабинетите на кмета и неговите заместници.

През 1931 г. започва строителство на водопровод от изворите на река Струма на височина 1 702 м. до Перник с дължина 23,6 км., който да задоволи нуждите на града и селата Кладница, Църква, Калкас, Мошино и Батановци с качествена питейна вода.

През същата година е сключен заем от 2 000 000 лв. с Пернишката популярна банка за строителство на Градски хали, където да са разположени 42 щандове, в които да се продават месо, риба, "колониални стоки", плодове и зеленчуци, а в подземието да бъде изградена модерна хладилна инсталация.

От август 1929 г. в бюджета на общината е предвиден разход за длъжността "Общински лекар", който освен да лекува, е задължен да контролира санитарното състояние на обществените заведения за хранителни и питейни продукти, както и персонала в тях. С откриването на сградата на общината, в нея е настанена и градската амбулатория. Тя е разположена на първия етаж на сградата, разполага с кабинет за лекаря, превързочна и аптека. На 16 август 1929 г. длъжността "Общински лекар е заета от д-р Владимир Кръстанов от гр. София. В бюджета на общината през 1932 г. е предвидена длъжността "Общинска акушерка" и на 19 ноември 1932 г. тя е заета от Милка Рашева Минкова от гр. София.

На извънредна сесия на Общинския съвет, проведена на 9 декември 1931 г., е приет градоустройствения план на Перник, според който централната зона на града е заключена между ж.п. линията София-Перник, сградата на общината, кв. "Рено" и кв. "Монте Карло".

През 20-те години на ХХ век в Перник са създадени редица обществени организации. През юни 1923 г. е основана от 50 човека Дружество на запасните офицери, през септември същата година 38 преселници от Щип и Прилеп учредяват Македонско благотворително братство, което се разраства с учредяването на 26 юни 1926 на Македонска женска дружба и на 8 юли същата година на Младежка културно-просветна организация "Григор Манасиев". През 1924 80 човека основават Гимнастическо дружество "Юнак". През 1927 г. са създадени Музикално дружество "Добри Христов", Дружество за закрила на децата и Православно християнско братство "Св. Цар Борис". 14 човека през 1928 г. се сдружават в Научно-спортно риболовно дружество „Струма", което си поставя за цел изучаване богатствата на водите и добро стопанисване на рибата. През 1929 г. Колоездачно дружество "Миньор", създадено през 1912 г., печели Купата на цар Борис III, която е връчена лично от него на съюзен събор във Варна.















01-Декември-2009