Ярка случка направи топ новина конференцията на българска партия със затихващо влияние. Партията е опозиционна, а лидерът й, несменяем от 23 години – с противоречив публичен имидж. От публиката чрез социалните мрежи и интернет форумите случката беше окачествена мигновено като цирк, лош турски сериал, театър и зле скалъпено активно мероприятие (каквато терминология има в букварите на тайните служби от социализма).
Единици видяха в събитието, определено като опит за атентат срещу виден български политик, заплаха и реален опит за убийство. Това не попречи на водеща фигура в тази партия да
повтори познатия рефрен, че „България няма да бъде същата”. Тъкмо напротив, България си остава същата държава с много евтин PR.Всичко щеше да бъде наред
Ако не беше станал т. нар. опит за атентат, колко ли медии щяха да имат новини от въпросната конференция, та макар и очакваната и предизвестена оставка на дългогодишния лидер, определян като хитър политик. Всичко щеше да бъде наред, ако т. нар. атентатор не беше наритан и бит жестоко пред камери и фотообективи от “задници” в скъпи костюми.
В знак на протест срещу отношението към хората (и в частност към журналистите) като към малки деца пропускаме името на партията и на пожизнения и почетен вече председател. Защото знаем и помним, че колкото по-настойчиво някой се опитва да убеждава с инфантилни форми, това е опит да се заблуди публиката и да се притъпят критичните оценки.
Единици видяха в събитието, определено като опит за атентат срещу виден български политик, заплаха и реален опит за убийство. Това не попречи на водеща фигура в тази партия да
повтори познатия рефрен, че „България няма да бъде същата”. Тъкмо напротив, България си остава същата държава с много евтин PR.Всичко щеше да бъде наред
Ако не беше станал т. нар. опит за атентат, колко ли медии щяха да имат новини от въпросната конференция, та макар и очакваната и предизвестена оставка на дългогодишния лидер, определян като хитър политик. Всичко щеше да бъде наред, ако т. нар. атентатор не беше наритан и бит жестоко пред камери и фотообективи от “задници” в скъпи костюми.
В знак на протест срещу отношението към хората (и в частност към журналистите) като към малки деца пропускаме името на партията и на пожизнения и почетен вече председател. Защото знаем и помним, че колкото по-настойчиво някой се опитва да убеждава с инфантилни форми, това е опит да се заблуди публиката и да се притъпят критичните оценки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.