Благосъстояние vs. благоденствие

Политически шамани и журналисти направиха паралел между протестите в България през февруари и демонстрацията на гражданската вола през юни. Зимата протестирали гладните и бедните срещу високите сметки за ток, а през лятото по жълтите павета като на пърформанси излезли красивите, интелигентните и успелите. Една журналистка с безспорно добро перо даже ги определи като „ситите”. 

Разлика в профила на протестиращите може и да е имало, но разликата в исканията на протеста беше очевидна. И ако след протестите през зимата правителството си подаде оставката без да се е настоявало за това, сега определено основно се искаше
Кабинетът да си ходи, а протестът беше срещу мафията в смисъла на думата за срастване на организираната престъпност с държавата. 

Адвокатите на кабинета упорито повтарят, че министрите и депутатите трябва да получат шанс да работят, за да се стигне до подобряване на благосъстоянието на нацията. Само че протестиращите искат благоденствие, без това да е формулирано точно с тази дума. В репортаж по телевизора един от протестиращите изрази желание начело на протеста да застане Светейшият Български патриарх. Може би със съзнанието, че  благоденствието е непрекъснатостта на грижовното устройване на участта ни от Бога за наше благо. Ето това се очаква от управниците  – да насочат всичките си усилия към устройването на благоденствието на народа. Под страх от Бога.