И природата негодува, когато е разпнат Спасителя
Манастир без калугери не е жив, празен е, както е празно човешкото сърце без Бога. Така нарежда възрастна жена, загледана в красотите на възродения в блясък Църногорски манастир „Свети безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци. Обителта се прочу и тук потокът от поклонници и туристи почти не секва. Но делото на игумена схиархимандрит Евгений и на по-популярния публично йероманох Никанор дава плодове. През последните години в няколко манастира в Пернишко се настаниха монаси и послушници, а в други братствата се увеличават. Като разказват това на възрастната жена тя въздъхва успокоено: „Хубаво е калугери да бият камбалото и да се молят за спасението на всинца ни.” И тръгва по стръмната стълба на високата камбанария в Църногорския манастир подир внуците, които искат да видят камбаните отблизо.
Как се става монах и какво работи той питат децата, а бабата обяснява с прости думи, че това са
хора, свети, защото са избрали да живеят далече от хората и техния порочен свят и да се приближат до вечния живот, защото нищо друго не искат, а само Бога. Те се прехранват от труда си и в уединение се отдават на пост и молитва, за да се освободят от човешките си страсти и похоти и с подвига си да помогнат на хората от света да са по-близо до Спасителя Христос и да живеят по Неговите закони.
Сега само девет от съществувалите през Средновековието в Пернишкия край над 100 манастири са обитаеми. За седем от обителите се грижат монаси, а в два има послушници.
Братството на Дивотинския манастир „Света Троица” |
Кладнишки манастир „Св. Николай” |
Сам за Кладнишкия манастир „Св. Николай Мирликийски” се грижи игумена йеромонах Рафаил. Обителта пострада тежко по време на земетресението през май 2012 г. и все още не е напълно възстановена, но това не пречи там да се служи редовно и много хора да намират утешение, както дълги години беше, докато в този манастир се подвизаваше дългогодишната игумения, запомнена от хората като баба Павла.
Одранишкият манастир „Свети апостоли Петър и Павел” е
възобновен през 2001 г. на мястото на съществувала през 17 в. обител.
|
За манастирско стопанство на манастира „Св. Йоан Кръстител” при село Жабляно се грижи монашеското братство от Копиловския манастир на архимандрит Касиан. Той е поел манастира още при социализма, но в последните години с Божията помощ и с неговите усилия в равнината до кюстендилското село Копиловци издигна съвсем нов манастир „Свето Благовещение на Пресвета Богородица”.
Малко познатият манастир „Свето Възнесение” край земенското село Горна Врабча. |
Послушници се грижат за Билинския манастир „Св. Архангел Михаил” и за манастира „Св. Петка” край село Пенкьовци, разположен сред група вековни дървета. Предание разказва, че храмът там бил затрупан с пръст като могила, за да оцелее от набезите на варвари и след няколко стотин години пастир открил куполния кръст на върха на възвишение, а после хората отново го върнали над земята.
Предание разказва, че манастирският храм „Света Петка” при трънското село Пенкьовци бил скрит в могила от пръст, а после отново изваден над земята. |
При трънското село Велиново доброволци под ръководството на богослова фотограф Светлозар Стоянов възстановяват Мисловщицки манастир „Успение Бородочно“. (по старото име на селото Мисловщица)
Най-известен и посещаван в последните години е Църногорския манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци, до който в момента се прави нов път с планове да стане готов до началото на май. И както стана дума, там монасите са двама, но заради голямото манастирско стопанство има много послушници. Не така е било обаче преди 60 години. В едно сведение от 1954 г. за манастирите и монасите в Софийска епархия се съобщава, че в манастира няма монаси и послушници. Няма даже свещеник за предстоятел.
Старият документ, запазен във фондовете на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна Църква и религиозните култове в централния държавен архив, съобщава любопитни от гледна точка на днешното време подробности. В Дивотинския манастир „Света Троица” е имало четири монахини – Клавдия (Стоянова Милкова) на 60 тодини с трети прогимназиален клас, Татиана (Стоянова Пенчева) на 63 години със завършено ІV отделение, Макрина (Стоянова Анева) на 65 години, също със завършено ІV отделение и Татиана (Николова Лазарова) на 44 години със завършено ІІ отделение. Послушницата Олга поп Христова Грънчарова е 58-годишна и неграмотна.
Девически е бил и манастирът „Св. Николай” край село Пещера, тогава – Радомирско, а сега е в община Земен. Там през 1954 г има три монахини – Емилия – на 40 години със завършен ІІІ прогимназиаллен клас, Анилина (Атанасова Георгиева) - 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която е на 45 години и има завършен ІІІ прогимназиален клас. Послушници няма, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван-Александър. Имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.
По това време в Мисловщицки манастир „Успение Бородочно“ се подвизава йеромонах Методий, на72 години и със завършен ІІІ клас. Обителта има 75 дка ниви, 227 дка ливади и 100 декара гора.
Този документ свидетелства, че през 1954 г. може би най-известният манастир в Пернишко – Земенският „Йоан Богослов” се управлява от монаха Алекси (Кръстев Кутлев), който е 72-годишен, със завършено ІV отделение, а обителта има 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1.5 дка ниви. Монаси в този манастир е имало до 1962 г. По-късно той става музий и сега хората ходят там като в туристическа атракция, а не като в Божи дом за молитва. Славата му се увеличи, след като в публичното пространство бяха популяризирани някои твърдения в стил Дан Браун, че е свързан с пазен от богомилите таен знак на българите, който бил ключ към обединението на всички религии, а преминалите по тези места кръстоносци от стенописите получили знаци как да открият древноюдейския храм на Соломон в Йерусалим.
В последно време
уникалната като архитектура Земенска църква „Св. Йоан Богослов” е обвеяна в
мистерии в стил Дан Браун. Храмът е туристическа атракция, но не и дом Божи.
|
В Земенската църква, известна с уникалната си архитектура, като в съвременен комикс е
изписана цялата Страстна седмица ден подир ден. Емблематична за храма е и единствена по рода си сцена с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Според преданието, когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал като се оправдал, че го боли ръката и по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място за работата се хванала жена му.
С тези гвооздеи тъкмо на Велики петък Божият син е прикован към кръста. В този ден Той е разпитван, обвинен и осъден на смърт от човеците, заради чиито грехове е принесен в жертва. Докато Пилат Понтийски разпитвал Христос, тълпата отвън ревяла "Разпни Го". В този ден Спасителят бил подложен на безброй поругания, мъки и страдания. И преди да бъде свален от кръста и положен в каменен саркофаг, за да бъде погребан в пещерата, пред която властите сложили стража и огромен камък на входа, небето и земята се разпукали, слънцето се скрило и над света надвиснал мрак. И природата негодува, когато е разпнат Спасителя, коментира пред внуците си бабата, дошла на поклонение в Църногорския манастир.
На Велики петък монасите и практикуващите вярата си хора не ядат нищо и вода не пият, защото това е денят на страдание преди Възкресението, победило смъртта. Но не е ли животът на земята за христовите човеци като незалязващ Велики петък, пълен със страдания, предизвикателства и съблазни, както този ден е бил за Господа Иисуса Христа, пита себе си мъдрата възрастна жена.
На Велики петък не се служи света
Литургия, а на вечерното
богослужение се изнася Плащеницата,
с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.