Гюрга Пинджурова - 120 години от рождението

Тя е легенда още приживе. А всеки, докоснал се до обаятелната личност на популярната с неподражаемото си пеене българска певица Гюрга Пинджурова, я нарича „мама Гуга” – Гуга е умалителното на Гюрга по трънски, а „мама” й викат, защото тя самата така се обръщала към всички - маме, мамче.

Не е известен друг случай на утвърден певец на народни песни, който да е завършил оперно пеене. Сигурно затова песните, изпяти по непоповторим начин от Гюрга Пинджурова, звучат с патоса и душата на народа, но имат и академично звучене. Поколения българи са пораснали с нейните „Омиле ми, Ягодо”, „Гугутка”, „Чича рече да ме жени” и особено „Хей, поле широко”.

А легендата за Мама Гуга е само от преди 120 години – тогава на 18 април се ражда шестото и последно дете в семейството на Тонка и Гюрга Пиджурови в махалата Баринци на Трън. Бащата, като повечето трънчани бил майстор дюлгерин и ходел на гурбет, но бил и изкусен гъдулар. Майката въртяла къщната работа, работела по нивите и все пеела Славела като най-добра певица. На свои близки Гюрга признавала свиден спомен от детството си как като се върнел татко й от строежите вечер хващал гъдулката и засвирвал, я майка й запявала. Тогава тя се гушкала в скута на майка си и попивала песента. Като поотраснала сама започнала да пее с дивния си глас. Веднъж както била подхванала китка трънски песни от чардака на бедната си бащина къща, по пътя минали войници-граничари и спрели да я слушат. Като притихнал концертът, те взели да се бъркат по джобовете да си платят, но гордото трънско девойче ги пресекло с думите: „А, Я за за песне паре не узимам.” Животът в Трен си вървял по обичайно му. Гуга останала без татко си, но все пеела. Така до един случаен ден, в който за оперен рецитал в Трън дошла именитата певица Христина Морфова. След концерта си тя се оттеглила в местния хан да почива и тогава чула над града да се разнася дивния глас на Гуга, която пеела една от жетварските песни на майка си, както обичайно го правела от чардака на родния си дом, който бил на високото в Трън. Оперната прима веднага разпитала кой пее и заръчала на ханджията да я срещне непременно с момичето и неговите родители. Тази случайна среща се оказва съдбовна за гласовитото трънско девойче и то се оказва в първия випуск на Държавното музикално училище в София. Живее в дома на Христина Морфова, която взема под опека трънския славей. Благодарение на това Гуга получава държавна стипендия и отива да учи оперно пеене в Прага. От популярната й кратка биография е известно, че вместо за пет, завършва Пражката консерватория само за три години, но с отличие и златен медал. Шансът й да изгрее на световните оперни сцени от онова време е огромен. Канят я да пее в Чехия, където вече се е изявявала в „Трубадур” на Верди и „Продадена невеста” на Сметана. Има покана и за изяви във Виена, а нейният учител проф. Яначек й казва: "Гуга, та Верди е имал тъкмо теб предвид, когато е писал арията на Азучена".

Трънският вокален квартет на Гюрга Пинджурова-Тричкова,  Иван Тричков Любчо Ахтаров,  Никола Качарев.

Защо с академичната си диплома на оперна певица Гуга се връща в Трън не е съвсем ясно, но нейни съвременници споделят, че „ако житейските условия бяха й позволили, със своя изключителен контраалт тя щеше да бъде една от първите ни оперни певици. В нейно лице имаме жив и типичен синтез на самобитното трънско и народното с новото, което се обобщава под името „западно-европейска” музика (с особена слабост към чешката, особено тази на Дворжак).” Това е написал в една статия от 1940 г. сродникът й Борис Тричков, който по спомени пише характеристика на музиката и музикалните огнища и напеви в Трънско.

По-нататък в приказката за Гуга се разказва и как тя пристанала на любимия си Иван от богатия род на Тричковите в Трън. Свекървата не я искала, защото била от бедно семейство, а свекърът, когото в Трън наричали Луди Георгия, все я тормозел и даже и й посягал на бой. Иван бил аптекар, но и цигулар, а в родното Трънско Гуга станала селска даскалица и до днес се знае как на кон се прибирала от село Лялинци, където учела местните деца. Ражда и две деца, а песента я съпровожда непрекъснато и тя е преди всичко за нея. От едно съобщение в тогавашния вестник „Утро” се разбира след успешно следване в Прага г-ца Гюрга Пинджурова ще изнесе концерт във Военния клуб. Този първи е концерт в България е през януари 1921 г., като изпълнява арии из опери, художествени песни и обработени български народни песни. При опит да постъпи в Софийската опера я питат от коя партия е, но тя гордо отвръща „Не ви ща операта” и така с известни прекъсвания в периода 1923-1938 г. Тя е учителка в София, Трън и някои трънски села.

Тъкмо в Трън за нея се случва още една съдбоносна среща. На гости при местен юрист от София идват директорът на Българското радио Сирак Скитник, Петко Стайнов и Ана Каменова. Пак така случайно чуват Гуга да пее и скоро тя се озовава като солиска в радиото, където по онези времена се пее на живо. В началото й съпровожда Парашкев Хаджиев.

През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. Тъкмо тогава проф. Михаил Арнаудов пише до нея: „Уважаема госпожо, Чух с голямо вълнение и с искрено възхищение вашите песни. Струва ми се тези песни биха трогнали всяко българско сърце и разплакали всеки любител на чистата народна песен. Поздравявам ви от сърце и Ви предавам възхищението и на жена си, също тъй любителка на народното музикално творчество. Пейте ни по-често тези песни и бъдете сигурни, че те ще намерят най-радушен прием във всяка българска къща, където се тачи хубавото песенно предание, останало ни като скъп завет от дедите. На тези песни е съдено да възпитават духа на младите български поколения. Вие сте попаднали на скъпоценно съкровище и можете да съдействате много за неговото широко разпространение из българските свободни и заробени предели.”.

След 9 септември 1944 г. тя развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България. Пътува с български изпълнители и в чужбина. Стават и на Крака и Белград, и в Москва. А за това как е възторжено е посрещана в Трън и Перник се разказват легенди за печени агнета и каруци с подаръци.

Документиран е един, единствен случай, в който някой публично да признае, че е спрял да я харесва. В първите години на народната власт писателят Йордан Величков е въдворен в лагера „Куциян” край Перник като „народен враг”. Зачисляват го при питомците в една от групите, която като отива на работа или като се връща от мината, за да отиде да поличи в канчето порцията чорба от зеле без месо, пее „ Хей, Балкан, ти роден наш”. Това и става причина Йордан Вълчев да спре да слуша и другите песни на Мама Гуга. Тази песен минава за партизанска и така и не е изяснено как и от кого е създадена, но с нея са били ободрявани питомците на Трудово-възпитателното общежитие, както тогава наричали лагерите.

Гюрга Пинджурова

През 1951 г Гюрга Пинджурова получава Димитровска награда, а когато вече наистина е народна любимка, за заслугите й към народната музика през 1969 година е удостоена със званието "народен артист" .

Пееше прекрасно до последния си дъх си спомнят за нея певците, с които си е сътрудничила – Костадин Гугов, Славка Секутова, с която я свързва и кумова рода, Мама Гуга е починала на 10 ноември 1971 г , няколко месеца след като от този свят си отишъл любимият й Иван. За жалост написаното за легендарната певица е твърде малко. За нея са разказвали като нейни близки сладкодумният журналист Васил Джерекаров и фолклористката Елена Огнянова. Във фонда на БНТ е западен и филма на Здравко Драгнев „Съблазни и въздържание”,в който са записани спомени за превърналата се в емблема на българската песенна фолклорна култура певица.

Близките на Гюрга Пинджурова трънчани от л.на д. Велин Захариев - директор продукция в БНТ от с. Ездимирци, Васил Джерекаров - журналист и Войн Асенов Китов - юрист. на песенния фестивал на името на певицата през 1994г.

„Сбрамо се, съга да попоемо”, обичала да казва певицата на многобройните си гости в дома й на столичната улица „Иван-Асен”, където фамилията живеела съвсем скромно. Това е нейният завет към близките й и към всички българи, които помнят и пеят нейните песни и помнят думите 4 така да живеем, че да не става нужда да се извиняваме”.

Даниел Спасов - певец и водещ в БНТ и Бойка Бойчева - организатор в читалището в Трън на първия песенен фестивал.

През 1994 и 1995 г. в родния й град се провежда национален конкурс за млади изпълнители на народни песни „Гюрга Пинджурова”. В заключителния концерт след първото му издание участват Костадин Гугов, Магда Пушкарова, Илка Стоянова, Олга Борисова, Надежда Хвойнева, Кремена Станчева, Весела Андонова, Радка Алексова, Надка Караджова. В Държавен архив – Перник се пазят много документи и снимки от тези издания на конкурса, както и архивни снимки от изложба за Мама Гуга, които за жалост не са в най-добро качество. Тази година празникът на песента в чест певицата се възражда по инициатива на кмета на общината Станислава Алексиева и в него ше участват над 470 изпълнители от района и страната. Името на певицата носи местното читалище, а от скоро и една улица. Скоро ще има и барелеф на певицата върху сградата на читалището. През 2008 г. посмъртно Гюрга Пинджурова посмъртно беше обявена за почетен гражданин на Трън, а почетните знаци прие внукът й д-р Иван Жорж Тричков, който е поканен и на тържествата тази година.