Страници

12 май 2015

В памет на стареца монах Спиридон



След тежко боледуване в Господа се представи ангелогасният старец монах Спиридон от светогорския скит „Малката св. Анна”. С цялото си сърце се моля Бог да го упокои и да го посели сред праведниците. Горещо благодаря Господу, че ми даде привилегията да познавам дядо Спиридон, молитвено да потъвам в прекрасните му православни песнопения, поднесени по неповторим и недостижим начин на богослужби в Църногорския монастир, когато той гостуваше там и ни одаряваше с божествения си талант и мъдрост. 
Попитах го веднъж: „Ще благословите ли, дядо, като пиша за Вас, да обясня на непосветения читател, че вие сте Атонския Павароти?”. Той погледна малко учудено, но после махна с ръка великодушно и ми каза: „Пиши каквото поискаш”.  
И както ни учеше на молитвено общение с Бога, украсено с небесна мелодия, така ни е показвал, че песента е част от живота ни и в ежедневието, и в радостта на празника след богослужбата.

Кратък текст за дядо Спиридон ми изпрати Нина Комарова, а снимките са щастливите ми срещи с ангелогласния дядо Спиридон.


След мъчително боледуване днес (11 май 2015г.) в 4.10 сутринта се престави пред Господа старецът Спиридон от скита „Малката Света Анна“.
Роден е през 1951 г. в гр. Солун със светското име Георгиос Рахонис. В родното си място завършва гимназиалното си образование. През 1969 г. завършва атонското богословското училище „Атониада“, а през 1970 г. е постриган за монах в скита „Малката Света Анна“, от братството на стареца Герасим Химнграф, когото наследява в старчеството през 1998 г.
Старецът Спиридон беше един от най-добрите псалти и познавачи на певческото изкуство. Бил е ученик на Харилаос Талиадорос в Солунското музикално училище, както и на светогорския протопсалт старец Мелетий в „Атониада“. Учи се от известни майстори на певческото изкуство като Дионисиос Фирфилис и др.
Дядо Спиридон беше добър и чистосърдечен човек, отдаден на Бога и Църквата. Умееше да дава напътствия във вярата, ценни съвети за тайните на църковното пеене, с голяма любов се отнасяше към малките деца и семействата.
Монах Спиридон многократно е гостувал на нашата Църковна общност, беше голям приятел на Българската православна църква и искрено обичаше нашия богомолен народ.
Незабравимо ще остане неговото последно гостуване у нас през юни 2014 г. за 200-годишнината на Църногорския манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян. Тогава той при голям интерес изнесе беседа на тема „Света Гора – Атон и монашеството” в РКИЦ, а след това организира и участва в клиросното пеене на Всенощното бдение и св. Литургията в манастира така, че всички присъстващи почувстваха по неповторим начин благодатната духовна сила на Света Гора.

Нека се помолим Бог да упокои неговата светла душа в селенията на праведните!




















10 май 2015

Йеромонах Никанор: Сърцата ни да родят покаяние, а умовете ни – духовно разсъждение

(Приветствено слово за освещаване на манастирските сгради)

 Ваше Преосвещенство Браницки епископ г-н Григорий, Досточтими министър председателю Борисов,
Ваше Превъзходителство, Заместник-Председател на Европейската Комисия, г-жо Георгиева,
Всечестни и благоговейни отци,
Почитаеми министри и ръководители на държавни институции,
Възлюбени във Възкръсналия Христос братя и сестри!

Нашите сърца са преизпълнени със свещена благодарност към преблагия Бог, затуй, че ето днес ни удостои да стоим в неизказана радост пред тези автентично възобновени монастирски сгради – украшение на българската архитектурно-строителна традиция и да се възхищаваме на вложеното велелепно строително майсторство, което така хармонично се слива с природната красота на този живописен край на нашето отечество.

Но, обзети от духовно съзерцание сега бихме искали да кажем нещо повече за причината, отколкото за самото дело. Именно пред нашите очи сега блести с пълно сияние едно друго несравнимо по-величествено нематериално здание, дело на Великия Художник, Премъдрия Отец на цялото мироздание – живата Божия Църква, вечния духовен градеж, който има за своя основа Самия наш Спасител Господ Иисус Христос. На нея вече 17 години се изгражда нашето смирено монашеско братство, което всекидневно полага зидовете на добрия евангелски подвиг и послушанието, свързвайки ги с хоросана на съборното единство, сплотяващо ни на свой ред един другиго в съюза на любовта, подобно на любовта на Трите Ипостаси в Единия Бог.

Прочее, Живата Църква е тази, която строи храмовете и монастирите и която прави от тях духовни разсадници за раждане на нови християни, която дава смисъл на съществуването и на тварните здания,  като ги прави не неми свидетели за нечий труд или пък нечия престъпна собственост, а гласни тръби на проповедта, поставени в своето истинско предназначение. Всеки нов член на църквата, духовно поразен от Христовата любов се вгражда в тази духовна крепост, правейки я още по-силна и по-твърда в единството, подготвена да издържи и най-големите изкушения, бидейки евхаристийно събрана около Тялото Христово.

Един голям изпит, най-първом за нашето братство, а сетне и за вярващия народ беше начинанието за възобновяването на тази древна света обител, която в десетилетията на безбожие и гонение срещу църквата бе доведена близо до изчезване. Но именно в тези моменти на тварна и нетварна разруха Господ показа своята милост и със Своя винаги праведен, добър и изпълнен с любов съд ни даде и показа истинската и единствена утеха, която поразява всяка човешка логика. Тогава засия в пълнота онова невещественото, вечното, нетленното, нашето истинско богатство – духовното здание. В тези усилни дни беше истинска утеха да се вижда как реки от народ пристигат в монастира: и тези, които тук се въцърковиха, и онези, които бяха ранени и отхвърлени от този свят, в лицето на Църногорския монастир намериха милостивия самарянин; и ония, които се бореха против Бога, а тук го прегърнаха; и онези заблудени, които най-сетне намериха пътя към абсолютната истина; и тези, чиито живот бе духовно прероден с това светилище; и всички онези, които със своите души срещнаха вечно живия Христос – всеки с искрено желание с каквото може да помогне за възстановяването и възкресяването на тази света обител. Това, което ще остане едно незаличимо свидетелство във времето и историята, затова че доброто сърце не познава ограничения, граници и межди – фактът, че на помощ на нас, монасите и на това светилище на българската духовност и култура, пристъпиха да ни помогнат и мнозина наши съграждани с мохамеданско вероизповедание, както и чужденци от всички краища на света с различна вяра.

В тези мигове също така бихме искали да изтъкнем и доверието, което ни оказаха нашите светейши отци, патриарсите Максим и Неофит, милостта на архиереи и събратя и в особеност на монах Спиридон и цялото братство на Герасимеите, т.е. скита на Малката Света Анна на Света гора Атонска, пожертвуванията на вярващите от страната и чужбина, на правителството на Република България, на приятелите, които през цялото време състезателно ни оказаха подкрепа като станаха наши съработници в Божието дело по възкресяване на нашето вековно светилище, с което се доказа, че тук, в Църногорския монастир, материалният блясък е плод и отражение на духовното съграждане.

Още един път искаме да подчертаем, че нашите сърца неизменно горят и ще горят с най-топла благодарност към всички тези, които по всякакъв възможен начин се вградиха в духовното и материално възкресение на дома на целителите-безсребърници Козма и Дамян, но преди всичко благодарим на Бога, че озари сърцата на всички тези добронамерени хора с голямо благословение и духовни плодове, като даде възможност на всеки, който градеше светата обител всъщност да гради себе си като храм, в който идва и се вселява Живия Бог. А не по-малко се радваме и на факта, че в тези тежки времена, в тази обстановка на всеобща апостазия нашият народ показа, че се грижи за своите светини, пази ги и ги съгражда, понеже когато народът пази и гради своите свети обители и те го пазят и съграждат него.

Църногорският монастир е хвалебна жертва на нашия народ за Бога, свидетелство за неговата вяра, кандило, което гори пред Божия престол за нашето многострадално отечество. Вековете свидетелстват за това, че винаги когато Църногорската света обител доживявала Възкресение това същевременно е значело и духовно, интелектуално и нравствено издигане на нашия народ. Затова с надежда отправяме своя взор към Бога като искрено желаем и това поредно възкресение на Църногорския монастир да донесе благополучие на целия народ, та да престанат раздорите и междуособните борби, сърцата ни да родят покаяние, а умовете ни – духовно разсъждение, та всички ние да се съчетаем с Възкресението и възкресната радост. Може би тъкмо и затова Божият промисъл избра в този пасхален период да се извърши всерадостния чин на освещаването.

Нека Милостивият Бог запази това голямо светилище в края на вековете, а този наш скромен труд – пожертвуванието на вярващите хора и изкушенията, които всички ние понесохме по време на строителството, да ги приеме за опрощаване на нашите грехове и за да ни дарува нови духовни сили и благопреуспяване. Амин.

Христос Воскресе!

Курбан чорба от два овена сготвиха за Бойко



Курбан чорба от два овена сготвиха в Църногорския манастир "Свети безсребърници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци преди посещението на министър-председателя. В неделя премиерът ще присъства на освещаването на обновената стара манастирска сграда и новото крило на обителта. Пред манастирската порта той ще пререже лентата на пътя до манастира. Петкилометровата пътна отсечка бе асфалтирана по проект от Програма за развитие на селските райони и по негова лична заслуга. Преди това Борисов ще бъде на освещаването на довършената черква "Св. Анна" в брезнишкото село Велковци, чието изграждане е започнало още през 1937 г.

Борисов трябваше да бъде в манастира седмица по-късно, когато за поклонение в обителта ще бъде изложена чудотворна икона на Божията майка от гръцкия манастир„Панагия Миртия“ („Въведение Богородично“) от района на Игуменица. Но въпреки внезапната промяна в графика, премиерът ще може да се поклони на появилата се по чудодеен начин чудотворна икона от Лопушанския манастир.




Чудеса от храброст и усилен труд се наложиха, за да бъдат достойно посрещнати в Църногорския манастир височайшите гости, водени от премиера Борисов, еврокомисарката Кристалина Георгиева и министри, заради изместената със седмица напред от плануваното визита.

Най-притеснени се оказаха строителите на пътя до обителта от пернишката фирма СК-13. Ускореният със седем дни график поболя тяхната шефка Галя Порожанова.








Да лъскат манастира се събраха много от духовните чеда на игумена архимандрит Евгений, а за да стане на време благословеното от него ястие, то беше приготвено цяла нощ под ръководството на най-дългогодишният служител и радетел за възстановяването на манастира Киро, наричан от всички Кмета.






И понеже хем се чистеше, хем се строеше, се наложи три пъти да бъде премитан за гостите огромния манастирски двор. Но това не попречи ден преди освещаването на сградите в манастира да бъдат кръстени и трите невръстни дечица Матео, Маги и Ивет и двамата големи мъже Росен и Кирил,чийто кръстник стана пернишкият тотомилионер Росен Русимов.




Много се постара по организацията за висшочайшата визита и за достойно посрещане на многобройния народ и областният управител на Перник Ирена Соколова, мобилизирала сериозен ресурс от своя екип, дарители и доброволци. Двата овена за курбан чорбата подари предприемача Георги Милев от свое стадо. Собствениикът на мандрата "Земенея" Васил Николов осигури кофичка кисело мляко и вафли за всичкия народ, изпълнил манастирските двори. Енергичният Христо Димитров доведе своите "Българе" да се погрижат за събуждане и опазване на българщината.

И аз бях там, не ядох , но пих вода от "вълшебния кладенец", както едно дете нарече манастирското аязмо с лековита вода и много се старах да помагам.

08 май 2015

Американска мечта в трънски вариант

„Три пути га мери, еднуж га режи.” Това е трънска поговорка, приписана на легендарния трънски майстор Гига Ранчин. Преди много години, по времето на соца, тя стоеше изписана с бакърени букви на фасадата на култовия мотел на „Балкантурист” при Ждрелото на река Ерма, редом до барелеф на дюлгерина. Сега негова скулптурна фигура стои изправена срещу сградата на общинската управа в Трън. Думите му ги няма изписани като едно време, но за сметка на това премиерът Бойко Борисов от време навреме споменава думите „трънска сметка”, вероятно имайки пред вид тъкмо тази поговорка. А фигурата на майстора и взорът му, макар и каменен, ги напомнят на трънската кметица Станислава Алексиева. Този трънски принцип сякаш е важен и в нейното управление, защото макар и да има светкавични реакции, тя бързо преценява вариантите и рисковете, а със същата светкавична скорост и взема правилното решение. 

Така беше и съвсем наскоро, когато отново стана медийно интересна заради един електрически стълб, озовал се между прясно положен асфалт на средата на пътното платно по шосето към селото, в което живее нейната баба Студен извор. Снимката с бандерата ( една от думите в трънския език за стълб) бързо обиколи интернет, но още преди да стигнат телевизиите до любопитния обект Алексиева имаше готов отговор и решение и буквално на другия ден стълбът вече не беше пътното платно. Цялата работа се оказа не някаква шега, а несъгласувани графици в дейностите по проект с финансиране от програмата за селските райони, с който за около 5 милиона лева ще се направят като нови пътните отсечки, свързващи повече от десетина села с главното шосе към границата със Сърбия. То е сравнително добро, защото е държавно, но по някои от общинските пътища до скоро имаше толкова много дупки, че представляваха само спомен за асфалт. Обновяването започна с пътищата до селата, където са единственият музей на киселото мляко в Студен извор и на Бусинската керамика в Бусинци, но и в другите села освен дивната природа има много археология, която ще може да се покаже на петимни за старини туристи макар и след време.

На грижите на трънската кметица е и още един голям проект, който се изпълнява в момента. С над 4 милиона лева, пак от селската програма, скоро старият стадион на Трън ще стане спортен комплекс по еврепейски тертип и ще може да домакинства големи състезания, но и да дава възможност за спорт, както на местните, така и на гостите на пограничния район, които стават все повече, а те са както любопитни туристи, така и хора с трънски корени, пръснати из страната и чужбина.

Съвсем неотдавна едно такова моменченце, син  на трънчанка от Ню Йорк, трогна целия свят с песента си за откъснатите от България цветя и даже просълзи кметицата. И тогава тя реагира бързо, защото преди словото си за 3 март на празненството в града и веднага след държавния химн пуснаха песента на Виктор, а когато я питаха ще го правят ли почетен гражданин, както предложиха трънчани в социалните мрежи, тя сдържано отговори, че първо ще потърсят близките, за които в онзи момент се знаеше малко.

Станислава стана кмет по средата на мандата, след като предшественикът й Станислав Николов се оттегли от поста с достойнство заради стоварени върху му упреци за нередности в управлението. Атаката не го уплаши, но увереността, че има на кого да довери отговорностите за довършване и продължаване на започнатото му позволиха да се върне в бизнеса си на крупен земеделски производител в района.

По това време Станислава вече беше секретар на общината и ръководител на някои от проектите, които общината осъществяваше с европейски пари. Нейният път в градската управа започва след като от санитарка в Спешния център става дясната ръка на избраната за председател на Общинския съвет д-р Веселина Шишкова, която е и лекар в бързата медицинска помощ на Трън. Преценила възможностите на Станислава, д-р Шишкова я оставя да се занимава с деловодството на ОбС. Отначало беше плаха, предпочиташе да си мълчи, но толкова бързо навлезе в работата, че никой не се учуди, когато стана секретар на Общината и върху и паднаха задълженията да организира цялата администрация, спомнят си сега по-стари общински служители. През това време Станислава завърши бакалавърска степен в Югозападния университет в Благоевград и магистратура по публична администрация в Софийския университет.

Нямаше и съмнение, че тъкмо тя ще е кандидат за кмет от ГЕРБ на частичния вот, насрочен след оттеглянето на предишния трънски управник. На изборите за нея гласуваха повече от убедително.

Наред с вече спечелените или готови за осъществяване проекти, които Николов завеща на Станислава, той й остави и неотговорени въпроси. Един от тях е мотелът при Ждрелото – този с надписа на поговорката на Гига Ранчин. Малко след промените имотът е даден на Митницата за ползване и дострояване и вече близо 20 години е само груб строеж и неприятна гледка край облагородените поляни под природния феномен, изсечен от Ерма в скалите. Общината настойчиво иска имота от държавата, за да го развие. При определени обстоятелства проблемът е изглеждал разрешим, защото и самият Бойко Борисов, и финансовият му министър от предното му правителство Симеон Дянков казваха, че ще го дадат на Трън, но после се намираше някой на по-ниските етажи, за да попречи работата да стане.

От години се говори и за отваряне на ГКПП при трънска Банкя и Петачинци, така че лесно и бързо да се стига до Погановския манастир, който е в Сръбско от другата страна на дивното Ждрело. Сега за да стигне до там се минава през Драгоман и се бие път с десетки километри, а оттук красотите са само на хвърлей разстояние. Но Станислава не се отказва и продължава да пише писма до институциите, търсейки и медийна подкрепа.

Не много отдавна с екипа й подготвиха нова концесия за минералната вода в трънска Банкя. Закъсалият финансово предишен концесионер затвори за години модерната фабрика и от общината решиха да търсят начин природната даденост да се използва по-скоро, а и да се отворят работни места, тъй като безработицата е проблем за района. Стигна се и до подписване на договор с нов концесионер, но работата зацикли в съдебни спорове, защото се оказа, че нещо в процедурата не е съвсем прецизно.

Малко преди да гръмне историята с асфалтирания стълб по инициатива на Станислава в Трън стана фолклорен празник с близо 500 участници, посветен на 120-годишнината от рождението на именитата певица на трънски народни песни Гюрга Пинджурова. От години местните искат да възстановят и да направят наистина традиционен провеждания през 1994 и 1995 г. национален конкурс за млади изпълнители на народна музика. Идеята вече е осъществена, макар и като празник за сега, а в Трън вече се стягат и за фестивала на киселото мляко, който ще бъде скоро. Освен като организатор и патрон на тези събития трънската кметица е и пряк участник в тях. С екипа си, в който са колегите й от общината, а сред тях Екатерина Цветанова, Евгения Такова, Милена Христова и заместникът й Цветислава Цветанова, Стаси е спокойна, че всичко ще е свършено, както са го замислили. Тогава може да си позволи да облече костюма и да се хване на хорото на трупата на Клуба за народни танци „Трънски ритми” . Двете с д-р Шишкова са в основния състав, а до Стаси е и нейната пораснала вече дъщеря, но тя предпочита да пази встрани от служебните си ангажименти своето семейство. И в профила й във Фейсбук личните снимки са рядкост, но всеки празник и тържество в Трън са подобаващо представени. Там вече съпругът й първан е публикувал и снимките на шосето към Студен извор, но вече без стълба.

Това е американска мечта, осъществена по трънски, каза наскоро един възрастен трънчанин, обикалял с професията си на лекар по света години наред, но сега все по-често връщащ се при корените си. Не мога да се нарадвам на това девойче, което си намери мястото и израстна пред очите ни, а личните успехи и просперитет са в полза за всички трънчани, реди докторът и бърза да стисне десницата на кметицата.

06 май 2015

Шапки долу пред падналите в бой

70 години след края на Втората световна война на много места по страната, а и извън нея, на войнишките паметници и войнишките гробища оказваме заслужена памет на падналите в боеве знайни и незнайни български войници и офицери. Поднасяме цветя, служат се помени и заупокойни литургии. Годишнината направи календара богат на събития не само на 6 май - в Деня на храбростта и празника на Българската армия.

В средата на април на Мемориалния комплекс „Българско военно гробище - Харкан”, където са положени тленните останки на 1439 български войни, загинали в боевете по време на Дравската операция, се поклони лично министърът на отбраната Николай Ненчев, заедно с ветерани от Дравската епопея. Те отдадоха почит на всичките 3 370 български войници и офицери, които преди 70 години жертват живота си за свободата на Унгария и европейските народи, давайки своя принос за свободното бъдеще на днешна Обединена Европа. На отслужената панихида присъстват заместник-министър на отбраната на Унгария, заместник-кмет на гр. Харкан, представители на българската общност в Унгария, много гости от областта , сред българските гости са .българският посланик Бисерка Бенишева, зам.- министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев. „Смирено се прекланям пред вашия героизъм и пред вашата всеотдайност. Не може да се изрази с думи признателността на българския народ пред незабравимия ви подвиг”, казва в обръщението си към ветераните министър Ненчев и с тези думи изразява чувствата на много българи в тези дни.

Мемориалния комплекс „Българско военно гробище - Харкан” е изграден през 1956 г. През август 2004 г. в обновяването му са вложени 11 000 евро чрез Програмата „Войнишки паметници” на българското Министерство на отбраната, разказа експертът по войнишките паметници във военното ведомство Иво Антонов. Той сподели, че в навечерието на празника български войнишки паметник ще бъде открит след обновление и във Виена. Монументът бил направен още през 30-те години на миналия век, но от години бил изоставен и запуснат сега в резултата на усилията на военнотоо аташе полк. Андреев и министерство е получил достойен за поклонение вид.

Подобаващо поклонение на българско военно гробище на Гергьовден ще има и в Ново село, Македония. За осма поредна година тържественото честване на Деня на храбростта там се организира от Фондация „Българска памет” на д-р Милен Врабевски. В инициативата участват свещеници от Македонската православна църква, граждани, политици и общественици от България и Македония, както и Детският хор и Духовият оркестър на НМУ „Любомир Пипков“ – София. На поклонението пристигат и 250 младежи от Югозападна България, Македония и Западните покрайнини. С полагане на венци от името на българските държавни институции, почит към паметта на падналите в защита на националните идеали ще отдадат и гвардейци от Националната гвардейска част.
Военни и религиозни церемонии за отдаване на почит на падналите герои в обновеното военно гробище в Ново село се организират от 2006г. В него са погребани 71 български войници, загинали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Фондацията организира честванията на 6 май с идеята това да е добър пример за добросъседския диалог и солидарност между България и Македония, а в перспектива – и на общото европейско бъдеще. Заупокойната литургия в памет на падналите герои ще бъде отслужена от главата на македонската църква Стефан, архиепископ Охридски и митрополит Скопски.

Голямо честване на 70-годишнината от края на Втората световна война ще има на 7 май и град Брезник. Градчето е изиграло важна роля в сръбско-българската война, а по-късно там е разквартируван Пети конен полк. Брезник е военен гарнизон от 1899 до 1998 г. Организаторите Община Брезник и местното читалище „Просвещение-1870“ са подготвили изложба за военни паметници в района, два от които са в самия град, а третият е обновеният съвсем наскоро храм „Св. Георги победоносец”. Храмът е замислен от брезнишкото патриотично население в началото на 20 век в памет на падналите във войните българи и като гарнизонен храм. Събирането на средства за изграждането му е започнало през 1907г. Архивни документи разказват какви усилия е положил свещеникът Страхил Сотиров Илиев, дългогодишен архиерейски наместник на духовната околия. Но до 1944 г. така и не се стига до завършването на храма. След установяването на „народната власт” срещу поп Страхил се посипват доноси в милицията и той е осъден от „Народния съд” на доживотен затвор. През 1948 г. е освободен предсрочно от Софийския централен затвор за добро поведение и се установява като енорийски свещеник в родното си село Главановци, Трънско.
През това време храм-паметникът е завършен и на 21 юли 1948 г . е осветен от епископ Пимен. Сега военната черква има подобаващо импозантен вид след като преди две години беше основно ремотирана. Това беше първата българска църква, обновена чрез проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони.
Честването на годишнината от края на войната ще бъде използвано и за да се върне на фасада й паметната плоча за построяването на храм-паметника, а след това ще се отслужи и заупокойна молитва в памет на загиналите воини. В храма се пази тронът на цар Фердинанд, който се е намирал в параклиса на Военното училище в София и при бомбардировките над София през Втората световна война е бил евакуиран в Брезник.

01 май 2015

Гюрга Пинджурова - 120 години от рождението

Тя е легенда още приживе. А всеки, докоснал се до обаятелната личност на популярната с неподражаемото си пеене българска певица Гюрга Пинджурова, я нарича „мама Гуга” – Гуга е умалителното на Гюрга по трънски, а „мама” й викат, защото тя самата така се обръщала към всички - маме, мамче.

Не е известен друг случай на утвърден певец на народни песни, който да е завършил оперно пеене. Сигурно затова песните, изпяти по непоповторим начин от Гюрга Пинджурова, звучат с патоса и душата на народа, но имат и академично звучене. Поколения българи са пораснали с нейните „Омиле ми, Ягодо”, „Гугутка”, „Чича рече да ме жени” и особено „Хей, поле широко”.

А легендата за Мама Гуга е само от преди 120 години – тогава на 18 април се ражда шестото и последно дете в семейството на Тонка и Гюрга Пиджурови в махалата Баринци на Трън. Бащата, като повечето трънчани бил майстор дюлгерин и ходел на гурбет, но бил и изкусен гъдулар. Майката въртяла къщната работа, работела по нивите и все пеела Славела като най-добра певица. На свои близки Гюрга признавала свиден спомен от детството си как като се върнел татко й от строежите вечер хващал гъдулката и засвирвал, я майка й запявала. Тогава тя се гушкала в скута на майка си и попивала песента. Като поотраснала сама започнала да пее с дивния си глас. Веднъж както била подхванала китка трънски песни от чардака на бедната си бащина къща, по пътя минали войници-граничари и спрели да я слушат. Като притихнал концертът, те взели да се бъркат по джобовете да си платят, но гордото трънско девойче ги пресекло с думите: „А, Я за за песне паре не узимам.” Животът в Трен си вървял по обичайно му. Гуга останала без татко си, но все пеела. Така до един случаен ден, в който за оперен рецитал в Трън дошла именитата певица Христина Морфова. След концерта си тя се оттеглила в местния хан да почива и тогава чула над града да се разнася дивния глас на Гуга, която пеела една от жетварските песни на майка си, както обичайно го правела от чардака на родния си дом, който бил на високото в Трън. Оперната прима веднага разпитала кой пее и заръчала на ханджията да я срещне непременно с момичето и неговите родители. Тази случайна среща се оказва съдбовна за гласовитото трънско девойче и то се оказва в първия випуск на Държавното музикално училище в София. Живее в дома на Христина Морфова, която взема под опека трънския славей. Благодарение на това Гуга получава държавна стипендия и отива да учи оперно пеене в Прага. От популярната й кратка биография е известно, че вместо за пет, завършва Пражката консерватория само за три години, но с отличие и златен медал. Шансът й да изгрее на световните оперни сцени от онова време е огромен. Канят я да пее в Чехия, където вече се е изявявала в „Трубадур” на Верди и „Продадена невеста” на Сметана. Има покана и за изяви във Виена, а нейният учител проф. Яначек й казва: "Гуга, та Верди е имал тъкмо теб предвид, когато е писал арията на Азучена".

Трънският вокален квартет на Гюрга Пинджурова-Тричкова,  Иван Тричков Любчо Ахтаров,  Никола Качарев.
Защо с академичната си диплома на оперна певица Гуга се връща в Трън не е съвсем ясно, но нейни съвременници споделят, че „ако житейските условия бяха й позволили, със своя изключителен контраалт тя щеше да бъде една от първите ни оперни певици. В нейно лице имаме жив и типичен синтез на самобитното трънско и народното с новото, което се обобщава под името „западно-европейска” музика (с особена слабост към чешката, особено тази на Дворжак).” Това е написал в една статия от 1940 г. сродникът й Борис Тричков, който по спомени пише характеристика на музиката и музикалните огнища и напеви в Трънско.

По-нататък в приказката за Гуга се разказва и как тя пристанала на любимия си Иван от богатия род на Тричковите в Трън. Свекървата не я искала, защото била от бедно семейство, а свекърът, когото в Трън наричали Луди Георгия, все я тормозел и даже и й посягал на бой. Иван бил аптекар, но и цигулар, а в родното Трънско Гуга станала селска даскалица и до днес се знае как на кон се прибирала от село Лялинци, където учела местните деца. Ражда и две деца, а песента я съпровожда непрекъснато и тя е преди всичко за нея. От едно съобщение в тогавашния вестник „Утро” се разбира след успешно следване в Прага г-ца Гюрга Пинджурова ще изнесе концерт във Военния клуб. Този първи е концерт в България е през януари 1921 г., като изпълнява арии из опери, художествени песни и обработени български народни песни. При опит да постъпи в Софийската опера я питат от коя партия е, но тя гордо отвръща „Не ви ща операта” и така с известни прекъсвания в периода 1923-1938 г. Тя е учителка в София, Трън и някои трънски села.

Тъкмо в Трън за нея се случва още една съдбоносна среща. На гости при местен юрист от София идват директорът на Българското радио Сирак Скитник, Петко Стайнов и Ана Каменова. Пак така случайно чуват Гуга да пее и скоро тя се озовава като солиска в радиото, където по онези времена се пее на живо. В началото й съпровожда Парашкев Хаджиев.

През 1939 г. се появяват първите ѝ плочи с народни песни. Тъкмо тогава проф. Михаил Арнаудов пише до нея: „Уважаема госпожо, Чух с голямо вълнение и с искрено възхищение вашите песни. Струва ми се тези песни биха трогнали всяко българско сърце и разплакали всеки любител на чистата народна песен. Поздравявам ви от сърце и Ви предавам възхищението и на жена си, също тъй любителка на народното музикално творчество. Пейте ни по-често тези песни и бъдете сигурни, че те ще намерят най-радушен прием във всяка българска къща, където се тачи хубавото песенно предание, останало ни като скъп завет от дедите. На тези песни е съдено да възпитават духа на младите български поколения. Вие сте попаднали на скъпоценно съкровище и можете да съдействате много за неговото широко разпространение из българските свободни и заробени предели.”.

След 9 септември 1944 г. тя развива богата концертна дейност и става една от най-популярните изпълнителки на народни песни в България. Пътува с български изпълнители и в чужбина. Стават и на Крака и Белград, и в Москва. А за това как е възторжено е посрещана в Трън и Перник се разказват легенди за печени агнета и каруци с подаръци.

Документиран е един, единствен случай, в който някой публично да признае, че е спрял да я харесва. В първите години на народната власт писателят Йордан Величков е въдворен в лагера „Куциян” край Перник като „народен враг”. Зачисляват го при питомците в една от групите, която като отива на работа или като се връща от мината, за да отиде да поличи в канчето порцията чорба от зеле без месо, пее „ Хей, Балкан, ти роден наш”. Това и става причина Йордан Вълчев да спре да слуша и другите песни на Мама Гуга. Тази песен минава за партизанска и така и не е изяснено как и от кого е създадена, но с нея са били ободрявани питомците на Трудово-възпитателното общежитие, както тогава наричали лагерите.

Гюрга Пинджурова
През 1951 г Гюрга Пинджурова получава Димитровска награда, а когато вече наистина е народна любимка, за заслугите й към народната музика през 1969 година е удостоена със званието "народен артист" .

Пееше прекрасно до последния си дъх си спомнят за нея певците, с които си е сътрудничила – Костадин Гугов, Славка Секутова, с която я свързва и кумова рода, Мама Гуга е починала на 10 ноември 1971 г , няколко месеца след като от този свят си отишъл любимият й Иван. За жалост написаното за легендарната певица е твърде малко. За нея са разказвали като нейни близки сладкодумният журналист Васил Джерекаров и фолклористката Елена Огнянова. Във фонда на БНТ е западен и филма на Здравко Драгнев „Съблазни и въздържание”,в който са записани спомени за превърналата се в емблема на българската песенна фолклорна култура певица.

Близките на Гюрга Пинджурова трънчани от л.на д. Велин Захариев - директор продукция в БНТ от с. Ездимирци, Васил Джерекаров - журналист и Войн Асенов Китов - юрист. на песенния фестивал на името на певицата през 1994г.

„Сбрамо се, съга да попоемо”, обичала да казва певицата на многобройните си гости в дома й на столичната улица „Иван-Асен”, където фамилията живеела съвсем скромно. Това е нейният завет към близките й и към всички българи, които помнят и пеят нейните песни и помнят думите 4 така да живеем, че да не става нужда да се извиняваме”.

Даниел Спасов - певец и водещ в БНТ и Бойка Бойчева - организатор в читалището в Трън на първия песенен фестивал.
През 1994 и 1995 г. в родния й град се провежда национален конкурс за млади изпълнители на народни песни „Гюрга Пинджурова”. В заключителния концерт след първото му издание участват Костадин Гугов, Магда Пушкарова, Илка Стоянова, Олга Борисова, Надежда Хвойнева, Кремена Станчева, Весела Андонова, Радка Алексова, Надка Караджова. В Държавен архив – Перник се пазят много документи и снимки от тези издания на конкурса, както и архивни снимки от изложба за Мама Гуга, които за жалост не са в най-добро качество. Тази година празникът на песента в чест певицата се възражда по инициатива на кмета на общината Станислава Алексиева и в него ше участват над 470 изпълнители от района и страната. Името на певицата носи местното читалище, а от скоро и една улица. Скоро ще има и барелеф на певицата върху сградата на читалището. През 2008 г. посмъртно Гюрга Пинджурова посмъртно беше обявена за почетен гражданин на Трън, а почетните знаци прие внукът й д-р Иван Жорж Тричков, който е поканен и на тържествата тази година.