Ниската избирателна активност никой не я отчита

Отминаха местните избори за 2015 година. Заредиха се пресконференции на политическите сили. Лидерите на партиите продължават да се хвалят по телевизора колко високи успехи са постигнали. Шеф на предизборен щаб показва посиняла карта на държавата, но кой знае защо, тя напомня на онази от началото на промените, дето беше покрита с черепи. На най-заинтересованите не им издържаха нервите и даже открито се скараха и си искаха извинения за емоционалните изблици на радост и злоба.
Проценти, бройки кметове и съветници, спечелени и загубени общини и кметства са основната тема.
Никой обаче не отчита ниската избирателната активност. За страната на тези идбори тя беше малко над 50%, в Перник на първия тур излязоха да гласуват 44.5%, а на балотажа - 38.32%.

Вижда се, че от избор на избор активността спада все по-надолу и по-надолу. В малки населени места хората все още излизат да гласуват, но в големите градове в дните на вот избирателят хваща гората за гъби, ходи за риба или поема към привлекателна туристическа дестинация.

За ниската избирателна активност говорят понякога наблюдатели, политолози и социолози и много рядко политици. На всички обаче е ясно, че на хората им е писнало да гледат все едни и същи физиономии във властта, които всеки път издигат лозунга за промяна, а като минат изборите го прибират в склада за следващия път.

Някак си не е достойно да се хвалиш с победата си, когато си избран за един или друг пост само с гласовете на около ¼ от всички гласоподаватели, че и по-малко. То не е хубава и тази работа, дето стана в Бургас, където си преизбраха кмета с над 80% доверие на излезлите да гласуват. Но все пак още преди да е отшумяла емоцията от вота не е лошо да има отрезвяване и избраните да си дадат сметка колко хора са гласували за тях.

В Пернишко кандидатите за местната власт бяха 1066. В крайна сметка избраните са цифром, а ако щете и словом 164 човека.

В анализа на ниската избирателна активност освен отговор на въпросите колко са хората, които не гласуват и защо, би следвало да присъства и отговор на въпроса кои и защо гласуват – колко са купените гласове, колко са контролирано гласуващите и колко твърдите електорати от хора – партийци, разчитащи на благинки от партиите.

Последните местни избори си заслужиха определението "опорочен вот" заради много причини. Политиците стигнаха до заключението, че това е заплаха за демокрацията. По-голяма заплаха за демократичния процес обаче е нежеланието на хората да съучастват в псевдополитиката и с бойкота си дават да се разбере, че отдавна са загубили доверието в политическата класа.
Още по-тревожно е, че част от младите лица с претенции за високи постове в държавата откровено и неприкрито, с голяма доза на цинизъм и наглост показват, че за тях най-важен е кокала и личното облагодетелстване и това за интереса на държавата и гражданите е само изтъркана мантра.