Хубавата стока свършва по обяд, след това е време за плескавици и пиво
Когато на пазара има огромно изобилие от стока, сме свикнали да казваме, че има и от пиле мляко, макар да не може да се купи. Но на пазара в Пирот има яйце на дърво и то може да се купи.
Само на около 90 км от София сръбският град отдавна е привлекателно място за пазар на много българи. По сергиите има такова изобилие от плодове зеленчуци - домашно производство на ниски цени, че и най-претенциозният клиент може да се обърка. С вкус на домашно и спомен от детството са и сиреното, и месото. А ракията това лято е все от дюли. С еднаква лекота се пазарува с динари, левове и евро.
Дървото с яйца е на сергията за цветя на Ясмина. Тя е на възлово място в началото на пазара и веднага привлича клиенти. На българите предлага каменно цвете в ярки цветове и обяснява, че му вика "бугарче", защото купувала семената в София. Клиентите от България, обаче я подминават и чак като напълнят торбите, може да се върнат, за да си купят и цвете.
Изобилието от чушки и домати в най-различни разновидности е объркващо. Не знаеш къде да гледаш и от кое да купиш, затова често пъти цената се оказва решаваща. Това са го разбрали и търговците. Затова вместо обичайните 60 динара, което е около 1 български лев, на купчините домашен пипер може да се види и цена 5 и даже 1 динар. Оказва се, че толкова струва бройката и количеството не зависи от кантара. По сергиите вече има и низи със сушени червени чушки, а някои от търговците ги предлагат на бройка. Лук, чесън, картофи, крастивици и червено цвекло, домашен боб - тетовац, и кочански ориз - всичко е произведено в градините на търговците. Стоката е по сергии, но и направо на земята.
За купувачите от България сред плодовете най-впечатляващи са къпините. По нашите пазари те вървят по 9-10 лева за килограм, но тука са 100 динара, което е под два лева и са едри като орехи.
Докато лапаме сладките къпини от тарелката, си припомняме популярната приказка, че като се изкъпе някой пиротчанин, се получава чист българин. Дочува ни достолепен търговец и се намесва в разговора. "Верно, али ако го купе бугарка", шегува се чичото. "Аз съм роден през 1944 година, когато в Пирот са били българските войски и кметът е бил българин. Майка била в кревата с един български войник, а после съм се родил аз и той ми дал името си, разказва човекът и признава, че за клиенти от България прави отстъпка. Стоката му е разнообразна - до зарзавата има и цветя, и лозови сарми, няколко шепи боб и сирене, а под масата са шишенцата с ракия. Край него се срещаме с Драган, който е пиротчанец, но на "Ломско шосе" в София има ресторант за сръбска скара. Хвали стоката на търговците и казва, че живее между Пирот и българската столица, а в събота предпочита да пазарува тука и за заведението си.
Сирене предлагат и други търговци, но не е много, а цената е осреднена на около 10 български лева. Но пък е сигурно, че в млякото, от което е правено, няма примеси.
Не така е с цената на яйцата. Те са калибровани на поне пет категории и струват различно - от 8 до 13 динара за бройка.
На средата на пазара се носи аромат на прясно смлян червен пипер. Продавачът прилича на нещо средно между духовник и хипи и не продава друго. Привлечени от аромата спираме и купуваме пакетче по пакетче сладък и лют пипер и питаме за ракия. Той вади под рафта шишенце и хвали напитката, че е от дюли. Тука се намесва познайникът ни Драган и казва, че това не е вярно. Къде има толко дюлеви дървета, та всичките продавате дюлевица, опитва се да спори търговецът, който ни кани да опитаме и казва, че по вкуса ракията е като компот, но с висок градус.
На много места по пазара има и природни аптеки. Това са сергии с всевъзможни билки - надлежно пакетирани и етикетирани с рецепти за болестите, които лекуват. Има и разновидности пчелен мед, който също се продава като лекарство, но и просто за подслаждане на чая от дъхавите билки.
Накрая в торбите за разкош се добавя и по пакетче домашна юфка и фиде, които не струват скъпо, като се знае, че са печени на слънце.
Пазарът завършва с екзотичен пъпеш с дъх на ананас, няколко чепки грозде с аромат на тамян и две шишета ракия - дюлевата е 700 г за 250 динара - малко над 4 лева, и половинка сливова само 80 динара, които май няма да стигнат за обилните салати.
Новаците, решили да пазаруват в Пирот, трябва да знаят, че хубавата стока свършва до обяд, а след това вече може да отдъхнат в близките кафани и да опитат местните плескавици. Но тези плоски кюфтета задължително трябва да се полеят с пиво. И ако имате време, може да оставите децата да поиграят в парка, който е в самото корито на река Нишава.
Едва тогава се връщаме при Ясмина, за да си купим дървото с яйца и да си обещаем скорошна среща, когато ще доведем и приятели.
standartnews.com
Когато на пазара има огромно изобилие от стока, сме свикнали да казваме, че има и от пиле мляко, макар да не може да се купи. Но на пазара в Пирот има яйце на дърво и то може да се купи.
Само на около 90 км от София сръбският град отдавна е привлекателно място за пазар на много българи. По сергиите има такова изобилие от плодове зеленчуци - домашно производство на ниски цени, че и най-претенциозният клиент може да се обърка. С вкус на домашно и спомен от детството са и сиреното, и месото. А ракията това лято е все от дюли. С еднаква лекота се пазарува с динари, левове и евро.
Дървото с яйца е на сергията за цветя на Ясмина. Тя е на възлово място в началото на пазара и веднага привлича клиенти. На българите предлага каменно цвете в ярки цветове и обяснява, че му вика "бугарче", защото купувала семената в София. Клиентите от България, обаче я подминават и чак като напълнят торбите, може да се върнат, за да си купят и цвете.
Изобилието от чушки и домати в най-различни разновидности е объркващо. Не знаеш къде да гледаш и от кое да купиш, затова често пъти цената се оказва решаваща. Това са го разбрали и търговците. Затова вместо обичайните 60 динара, което е около 1 български лев, на купчините домашен пипер може да се види и цена 5 и даже 1 динар. Оказва се, че толкова струва бройката и количеството не зависи от кантара. По сергиите вече има и низи със сушени червени чушки, а някои от търговците ги предлагат на бройка. Лук, чесън, картофи, крастивици и червено цвекло, домашен боб - тетовац, и кочански ориз - всичко е произведено в градините на търговците. Стоката е по сергии, но и направо на земята.
За купувачите от България сред плодовете най-впечатляващи са къпините. По нашите пазари те вървят по 9-10 лева за килограм, но тука са 100 динара, което е под два лева и са едри като орехи.
Докато лапаме сладките къпини от тарелката, си припомняме популярната приказка, че като се изкъпе някой пиротчанин, се получава чист българин. Дочува ни достолепен търговец и се намесва в разговора. "Верно, али ако го купе бугарка", шегува се чичото. "Аз съм роден през 1944 година, когато в Пирот са били българските войски и кметът е бил българин. Майка била в кревата с един български войник, а после съм се родил аз и той ми дал името си, разказва човекът и признава, че за клиенти от България прави отстъпка. Стоката му е разнообразна - до зарзавата има и цветя, и лозови сарми, няколко шепи боб и сирене, а под масата са шишенцата с ракия. Край него се срещаме с Драган, който е пиротчанец, но на "Ломско шосе" в София има ресторант за сръбска скара. Хвали стоката на търговците и казва, че живее между Пирот и българската столица, а в събота предпочита да пазарува тука и за заведението си.
Сирене предлагат и други търговци, но не е много, а цената е осреднена на около 10 български лева. Но пък е сигурно, че в млякото, от което е правено, няма примеси.
Не така е с цената на яйцата. Те са калибровани на поне пет категории и струват различно - от 8 до 13 динара за бройка.
На средата на пазара се носи аромат на прясно смлян червен пипер. Продавачът прилича на нещо средно между духовник и хипи и не продава друго. Привлечени от аромата спираме и купуваме пакетче по пакетче сладък и лют пипер и питаме за ракия. Той вади под рафта шишенце и хвали напитката, че е от дюли. Тука се намесва познайникът ни Драган и казва, че това не е вярно. Къде има толко дюлеви дървета, та всичките продавате дюлевица, опитва се да спори търговецът, който ни кани да опитаме и казва, че по вкуса ракията е като компот, но с висок градус.
На много места по пазара има и природни аптеки. Това са сергии с всевъзможни билки - надлежно пакетирани и етикетирани с рецепти за болестите, които лекуват. Има и разновидности пчелен мед, който също се продава като лекарство, но и просто за подслаждане на чая от дъхавите билки.
Накрая в торбите за разкош се добавя и по пакетче домашна юфка и фиде, които не струват скъпо, като се знае, че са печени на слънце.
Пазарът завършва с екзотичен пъпеш с дъх на ананас, няколко чепки грозде с аромат на тамян и две шишета ракия - дюлевата е 700 г за 250 динара - малко над 4 лева, и половинка сливова само 80 динара, които май няма да стигнат за обилните салати.
Новаците, решили да пазаруват в Пирот, трябва да знаят, че хубавата стока свършва до обяд, а след това вече може да отдъхнат в близките кафани и да опитат местните плескавици. Но тези плоски кюфтета задължително трябва да се полеят с пиво. И ако имате време, може да оставите децата да поиграят в парка, който е в самото корито на река Нишава.
Едва тогава се връщаме при Ясмина, за да си купим дървото с яйца и да си обещаем скорошна среща, когато ще доведем и приятели.
standartnews.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.