Ирена Соколова: Усещане за Бог на ледения континент

Как може ярките индивидуалности да се впишат в група, има ли анонимност и интимност в малките общности, може ли цивилизацията да се пренесе на необитаемо място. Това са само част от въпросите, на които е търсила отговор по време на престоя си в Антарктида. Председателят на националната организация на дамите в партия ГЕРБ беше участник в 25-та юбилейна българска експедиция на Ледения континент Тя се включи в екипа на проф. Пимпирев като психолог и психотерапевт по негова покана. Двамата говорили по темите, които занимават Соколова в професионалната й област. Тя споменала, че работи по дисертационен труд, свързан с малките общности в екстремни условия и така се стигнало до участието й в експедицията. Проф. Пимпирев преценил, че тъй като досега такъв специалист не е участвал в експедицията, би било добре да бъде включен.

Пътуването й, престоят в българската база и научните изследвания не са за сметка на данъкоплатеца, защото Соколова сама е обезпечила целия оперативен разход и се чувства удовлетворена от това. Сега от гледна точка на времето, след като вече е у дома, а и на пространството след изминатите 18 хиляди километра в едната посока, Ирена хем смята, че престоят й близо до Южния полюс е бил като миг, но пък в лентата на спомените има много незабравими мигове и емоции. Детайлите са безброй, споделя тя и доверява, че вече изпитва силно усещане за загуба, усеща нужда да плаче за Антарктида като за нещо завършило и загубено. Едно от най-ярките преживявания за нея било отиването й на ледника "Перуника". Това е древен ледник, с ледниково езеро под него и всичко изглежда вълшебно, споделя Соколова. Особено била впечатлена от десетките нюанси в цветовете на леда от прозрачно и бяло през бледо синьо, розово, златисто синьо до най-тъмната гама на този цвят. Тя самата остава изненадана колко красиво място е Антарктида и какви прекрасни цветове може да има там.


Озоваваш се лице в лице с дивата природата и колкото и невероятно да ти изглежда можеш спокойно да погалиш пингвините и тюлените, опитва се да обясни дълбокото си вълнение Соколова. Показва снимка на лишей, който расте само с по-един милиметър на всеки 100 години. И докато на Северния полюс има само лед, то на Южния има и камъни и те са удивително интересни, споделя тя. и разказва за изумрудено зелените плочи и черната прясно застинала вулканична лава с дупки по нея. Камъче с написани към Ирена послания от хората в групата бил и подаръкът и за рождения ден, който тази година тя посрещна на Антарктида.

Предмет и тема на изследването й сред членовете на българската експедиция е взаимодействието и общуването в малка група, в изолирана среда при трудни и екстремни условия. Геолозите, биолозите, изследователите на ледовете ходели поединично до своите обекти, но тя била там където е групата и успяла да проведе своите изследвания със специфичния за това инструментариум от тестове, интервюта, анкети.
"Аз изследвам хората и съм там, където са те. В групата има много ценни хора. Някои от тях са отдадени на това, което правят, но когато се сработва групата,те са в екип и са като едно цяло" опитва се да обясни психотерапевтът и допълва, че това е място, от което не можеш да си тръгнеш, когато ти хрумни и каквото и да те е извадило от обувките. Работата й ще бъде полезна даже за експедиция в Космоса някой ден.

Една от най-честите мисли, които я спохождали по време на това преживяване било съзнанието, че трябва да си добре подготвен за всяко предизвикателство - физическо или психическо. "Важно е да се погрижиш за това, което правиш. Да бъдеш подготвен за всичко. Да не разчиташ на другите, а ти да си този, който обезпечава сигурността и живота си. В групата ти си автор, а не само част. Групата не може да те носи.", казва Ирена и доверява, че по време на престоя си на остров Лвингстън е изкарала курсове да управлява моторна шейна и даже специализираната тежка товарна машина "Маниту" и за това има сертификат.

Едно от най-съкровените си усещания преживяла и в двата параклиса на българската база. Единият - малък още от първите години на българското присъствие на ледения континент и другият - новият православен параклис "Св. Иван Рилски", изписан от художничката Ганка Павлова. Тези образи топлят, както и усещането за духовност на полюса, усетила Соколова.
След работата си на българската полярна база и престоя си на Антарктида Ирена смята, че вярата й в Бога е пораснала. Бог промисля за всеки от нас и ни дава свободата да изберем дали да постъпваме по Божия промисъл или да си мислим, че нещо зависи от нас, но това обикновеният човек трудно го разбира.

На ледения континент човек е сам, обръща се към себе си, вглъбява се и има нужда да знае, че някой е до него, размишлява Соколова и добавя: "Тогава наистина осъзнава какво значи да се помолиш: "Боже бъди с мен, бъди и бди над нас!".