Горчив е споменът на тежкоатлета Валентин Христов от преди 32 години
Пекинската олимпиада вече отшумява. Спортни деятели от различни нива се изказаха във всички възможни медии. Но каквото и да говорят обичайно заподозрените, равносметката за България е печална. Оказа се, че държавата е похарчила 40 милиона лева, за да получи 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови медала. По лошо представяне на български спортисти на олимпиада не е имало от времето на Априлския пленум на БКП от 1956г.
Ако обаче състезанието беше за брой на хванати с допинг спортисти България щеше да се нареди на едно от челните места с 14 медала. 11 щангисти - осем мъже и три жени не отидоха изобщо в Пекин, колективно забъркани в допинг скандал. По данни от ДАМС те са имали 300 000 лв. бюджет за медикаменти и близо 4.8 млн. лв. за олимпийска подготовка на 11-те състезатели, усвоени през последните четири години. Състезателка по спортна стрелба Антоанета Бонева беше уличена от Международната федерация по стрелба в употребата на кокаин. Изгърмя и колоездача Радослав Константинов, а ден преди да отлети за Пекин, с положителна проба загази и най-добрата българска атлетка Даниела Йорданова, която се състезава в бягането на 1500 метра.
Потърпевши от допинг скандалите обаче остават само състезателите, защото четиригодишният, а изобщо целият им труд отива на вятъра. Те остават без медали, без премии и без признание, защото някой е сбъркал рецептата.
Кой е този някой и кой трябва да му търси отговорност? До кога истинските виновници за допинг скандалите ще минават метър?!
Перник помни една история с 32 годишна давност. След олимпиадата в Монреал през 1976г.популярният пернишки тежкоатлет Валентин Христов, заедно с още двама български щангисти - Благой Благоев и Кръстьо Семерджиев, върнаха олимпийските си медали. Те бяха уличени в употреба на допинг дни след приключването на състезанията, когато вече си бяха у дома и се радваха на успехите си.
За хората от кухнята на националния отбор по вдигане на тежести тогава това беше голяма изненада, защото само те бяха посветени в истината. Не че щангистите не са били допингирани, а защото въпреки измислената перфектна система, са ги уличили. Истината беше толкова грозна, че тогава никой не посмя да я каже публично, наглас. Едва години по-късно се разбра, че всъщност нашите спортисти когато са давали допинг-пробите, не са пикали своя урина, а чужда. Според гениалния план на "бащицата" на българските щанги Иван Абаджиев на състезателите са били сложени катетри, които в последствие са били напълнени с урина от "чисти" помощници на "старшията". Така всички са били спокойни, че в дадената проба не могат да бъдат открити забранени вещества. След избухването на скандала емисари се юрнаха да търсят лобита сред членовете на антидопинг комисията. Докторът на отбора стигна чак до Сибир, за да издирва представителя на Съветския съюз в наказателния орган, но не го откри. Самият председа
тел на въпросната комисия, който беше някакъв западняшки аристократ беше обяснявал на нашите, че тъкмо представителите на страните от соц. лагера са били най-настървени срещу българските щангисти. Историята завърши с връщането на медалите. Валентин Христов преди да го предаде инкрустира върху отличието своето име. Но така и в аналите на олимпиадите не му се признава, че е печелил олимпийска титла. Тогава състезателите си говореха, че това е било повече от явен заговор срещу българските щанги. Те разказваха, че още по онова време китайците са пикаели в тревисто зелено /как ли е било сега в Пекин?!/, но никой в нищо не ги е уличил.
Това не беше единственият допинг скандал в щангите. На едно световно първенство в Гърция около 1980г. всички участници от България записаха нули. Причината беше в сбърканите пропорци между стимулантите и препаратите за заличаване на следите им. Въпреки това Иван Абаджиев си остана герой. Сметката платиха състезатели като Валентин Христов.
Изглежда в спорта всичко тече, но нищо не се променя. И сега възмездието от скандалните случаи за употреба на забранени вещества ще понесат само спортистите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.