БЛАГОВЕЩЕНИЕ

На 25 март е великият християнски празник Благовещение. Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Чества се и като Ден на майката.

Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност:
Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества,
затова и ние с него викаме на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с тебе!(Тропар)

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.(Лука 1:26-35)

КАКВО МИСЛЯТ ДЕЦАТА ЗА ЛЮБОВТА

Получих от приятелка писмо по електронната поща:

Какво е любов?

Намалете темпото само за три минути, за да прочетете това. То си струва.
Да докоснете думи, произнесени от деца. Какво е любов?
Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години:"Какво според теб значи ЛЮБОВ?" Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
Вижте и кажете какво мислите:
* Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. Ребека - 8 год.
* Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. Били - 4 год.
* Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат. Карл - 5 год.

* Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. Криси - 6 год.
* Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.Тери - 4год.
*Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. Дани - 7 год.
* Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. Емили - 8 год.

* Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. Боби - 7 год. (О-о-о!)
* Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. Ника - 6 год. (Ние имаме нужда от няколко милиона повече Никита на тази планета.)
* Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. Ноил - 7 год.
* Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. Томи -6 год.



* По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. Синди - 8 год.
* Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер - 6 год.
* Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. Илейн - 5 год.
* Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. Крис - 7 год.
* Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само. Мери-Ан - 4 год.
* Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. Лорен - 4 год.
* Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. Карен - 7 год. (Каква представа!)
* Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. Марк - 6 год.
* Наистина не трябва да казваш на някого "Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят. Джесика - 8г.


И финалното:Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:" Нищо, само му помогнах да поплаче".

Ако дойде момент, в който имате всичко освен Бога, тогава разбирате, че Господ е всичко, от което се нуждаете.
Отделете 60 секунди и изпратете това писмо.
Всичко, което правите, е просто да кажете следната кратка молитва за човека, който Ви е изпратил това.

Отче, Господи, благослови всичките ми приятели във всичко, от което ти знаеш, че се нуждаят в този ден. И нека техният живот е пълен със спокойствие, благоденствие и сили така, както те се стремят към теб. Амин!

Когато пуснете това писмо до 5 приятели, включете и този, който ви го е изпратил. С това вие ще увеличите хората, които се молят за други хора.
После седнете и наблюдавайте силата на Бога, работеща за живота Ви.

P. S. Пет е добре, но повече е по-добре

Президентът Първанов поканен на миньорска закуска

Очакват в понеделник - 30 март, президентът Първанов да дойде на закуска в Перник. Но не закуска за шампиони, нито закуска на тревата, а да опита клакласическа миньорска закуска.

На 30 март Перник ще бъде домакин на честване на 100-годишнината от създаването на рудничарския синдикат в България. Поканен е и президента Георги Първанов. Организаторите на празника са предвидили оригинална миньорска закуска за Първанов и останалите гости. Има идея пред подземния минен музей, който в този ден отново ще бъде отворен за посетители, на гостите да се предложи качамак, спържа, бучка сиренце и чушка от туршия. Черешката на тортата е препечена филийка черен миньорски хляб, може и да е намазана с масчица. Хапването ще бъде подредено в пластмасова чинийка, като в самолет ще има и пластмасова виличка. А за разкош ще бъде загънато в страници на някогашните миньорски вестници Рудничар и Въглищен фронт, отпечатани на амбалажна хартия. Не са сегели само да превържат пакетчето с бомбаджийска тел. Закуската ще се преглъща с Юбилейно вино с етикет 100 години - 100 наздравици.

Като на юбилей ще бъдат раздавани и паметни плакети на най-заслужилите, между които президентът Първанов за приноса му в енергийната независимост на България и социалният министър Е. Масларова за уреждането на миньорските пенсии, съобщи Пенчо Токмакчиев, председател на миньорската федерация към КНСБ. Нямало да бъде подминат и настоящият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров за особените му заслуги към бранша.

Божинов vs. Станишев

Има един виц, че в България сякаш не е имало 10 ноември защото на възлови постове в държавата пак са Станишев, Велчев, Живкова, Пирински. В него обаче не се вписва човек с фамилията Божинов. Става дума за Илия Божинов, синът на министъра на икономиката от татово време Тодор Божинов. Нароченият за черна овца в БСП социолог напусна партията и сега прави " Българската левица".

От всички хора, които са се появили в политиката аз смятам, че най-автентично защитавам идеите на баща си и на рода си, казва Илия Божинов. Аз бях много силно разочарован от Станишев, защото действително очаквах, че той ще продължи традицията на баща си Димитър Станишев, когото добре познавах. И това, че той е по-скоро син на майка си, отколкото на баща си, ме разочарова много силно, споделя още той. Дълго време бях троянския кон на левицата в БСП, но не издържах и напуснах. Готов съм силно да се покая, че много помогнах за избирането на Станишев за шеф на партията, защото смятах, че ще води ляв курс, но той попари надеждите ми, сподели още в Перник социологът.

Свещена простота, а не вода

Гаф нарекоха местни журналисти освещаването на бъдещата канализация в Калкас. Свещениците сипали минерална вода в котлето ... вместо свещена.

Комично в Калкас: Поп Бойко замени свещенната вода с минерална
Комичен гаф стана при първата копка на канализацията в кв. Калкас в Перник, съобщиха свидетели на случката. Преди да направят първата копка в специално построената за събитието шатра, се изредили да говорят политици. През това време, единият поп – Бойко му писва и отива на някъде. Свършват речите и трябвало да се направи водосвет, обаче поп Бойко липсвал. Нямало и котле, с което да се направи водосвета. Звъннали на поп Бойко по телефона и след малко той се появил с котлето, което обаче било…. празно! Оказало се, че няма свещена вода, с която да бъде извършена церемонията. Тогава попът се обърнал към хората и казал: „Я, някой да ходи до магазина, да вземе едно шише минерална вода”, при което хората се спогледали и се попитали - как така ще се прави водосвет с минерална вода?! За да излезе от ситуацията поп Бойко се обърнал назад и се пошегувал тихо: „Епа аз видях комунист и турчин и реших, че сигурно няма да има водосвет и си тръгнах”. zapernik.com

Какво е това свещена вода си знаят само, тези, които са го написали.
Но под свещена простота в светския смисъл на думата се разбира чиста проба глупост. А глупостта се смята за по-лоша от кражбата. Наивните хора могат да сторят повече зло по неведение, отколкото истински злите хора.
Всъщност гафът беше на организаторите на тържеството по повод първата копка на мръсния канал, мечтан десетилетия от местните хора. Водосветът, за да се получи светена вода трябваше да предшества речите на политиците. Със светената вода се ръси, за да премине божията благодат в начинанието.
Това го знаят даже в прословутото мюсюлманско село Рибново, където с 3-минутно четене на сури от Корана е започнало откриването на нов водопровод.
Иначе свещена простота (sancta simplicitas)е достигнатото състояние на безсмъртие на душата или умът, необременен от единичните явления и предметите на многообразието и свободен от проявленията на физическия илюзорен свят.

Духовност липсва на децата ни

Последното убийство, извършено от млад човек в Перник, събуди в голяма част от публиката много низки страсти. В медиите зловещият случай беше наречен зверство, касапница и с всякакви други страшни думи. Журналистите се надпреварваха да ровят в подробностите и се радваха на безпросветната публика. Местен сайт изживя върха на своята попуярност с обяснения кого е харесвал убития млад човек и какви са родителите му в бездуховното си мизерно съществуване. Кандидат за високи журналистически отличия направи гениалния извод, че всичкото случване е защото няма държава.
Отключи се масовата профанация на нацията.

Сайтовете с публикации за убийството блокираха. В интернет форумите се появиха небивали коментари. Пишещите не се притесняваха от отчайващата си неграмотност. Поток от ругатни, заплахи и сквернословия заляха мрежата. Отгоре на всичкото с малки изключения всички изразяват бедната си на думи мисъл с латински букви.
Страшно, грозно, ужасяващо.
Това обаче не притесни никого.
По повод убийството министърът на просветата заговори за затягане на дисциплината. Не отвори нито дума за възпитание и за обучение в добротворство, каквото в българското училище е имало, но преди 9 септември 1944г.
Същият този министър наскоро отсече, че докато той е на поста в българското училище няма да се учи религия. А сериозни изследвания са доказали, и те са известни на този министър, че деца, които изучават религия, та било то и като свободно избираем предмет, са много по-добри. При тях на практика агресията отсъства. Тези деца много по-лесно и ясно различават кое е добро и кое зло. Но пак по думите на същия министър децата знаели от само себе си, че не трябва да лъжат, да крадат и да убиват. А така ли е наистина? Децата ни живеят и растат в условия на остър дефицит на духовност. Няма ценности, авторитетите са съмнителни. Обществото развращава с безотговорното си бездействие, загубено в безбожност и грях. Духовност липсва не само на децата ...

Зловещо убийство и в Перник

Бог ни праща изпитания - дете уби дете отново!
Дете уби дете отново! Перник е разтърсен от страшна трагедия. След четири години - втора серия на "Кристиян". Случаят е повече от зловещ. Особено когато се превръща в рецидив.

19-годишен строителен работник убил по особено жесток начин със секира 15- годишния си приятел, все още ученик. След това се опитал да запали трупа и мазето, където е извършено убийството. Двамата били заедно на рожден ден на техен общ приятел на 7 март. След купона убитото вече момче не се прибрало в къщи и майката подала сигнал в полицията. Тинейджърът бил обявен за местно издирване. Тръгвайки по следите на изчезналото момче криминалистите установили убиеца. По-късно той направил самопризнания в присъствието на прокурор и посочил мястото, където изхвърлил трупа.
Като причина за престъплението убиецът обяснил, че с 4 години по- малкият му приятел бил много агресивен, с буен нрав и непрекъснато го биел и тормозел. След като си тръгнали от рождения ден двамата решили да се донапият и отишли в къщата на убиеца. Там се черпели отново, след което се скарали. Тогава влязла в действие секирата. Зъбите и части от костите на жертвата са намерени из цялата стая. Тялото на убитото момче било завито в юрган, а краката му вързани с тел и хвърлено в бетонова шахта. Убиецът е задържан. Направил е самопризнания. Той не е криминално проявен. Убитият има зад гърба си богат актив с противообществени прояви, за които е регистриран в Детска педагогическа стая и е местен от училище в училище.

Само преди два дни подобна трагедия се разигра и във Варна...
Защо се разчовечаваме? Какво е довело нашите деца до оскотяване? Как така с лека ръка по най-жесток начин се отнема човешки живот? Защо са забравени извечните заповеди на Спасителя: Почитай ближния!; Не кради!; Не убивай! ...
Медиите със стръв се нахвърлят на страховитата случка и я разнищват със страстта на лешояди. Лошата новина е добрата новина. Публиката от това се вълнува - да разбере и най-дребните детайли. Кой на кого е брат и кой и заровил секирата... И никак не ни се иска да разберем, че Бог ни изпраща изпитания. Цената е животът на децата ни. Животът във физическия смисъл, защото сме отстъпили от смисъла за спасението на душата. Няма я вярата. Няма я у възрастните. Няма и у децата, защото няма кой да им я даде.
Когато децата познаят истината за Бога, тогава биха могли да заживеят според Неговите закони. Вярата е свободата да я избереш. Или да не я избереш. Възрастните са, които дават познанието на малките. И личния си пример.
Любовта към Бога би надвила естествените човешки влечения и земните страсти и низости. Любовта към Бога би развързала ума от връзките, с които днешния свят го обвързва и би надвила препънките, които стоят на пътищата на живота.
С любовта към Бога човек става силен при всички случаи на съмнение, колебание, нерешителност, земна боязън или човешка несигурност.
Но нашите очи са отворени за лъжливата светлина и суетата. Децата ни се убиват едно друго, а ние нехаем за душите им. Влизаме в храма от суеверие. При беда търсим врачки и баячки. Нямаме думи за молитва към Спасителя. Поквара владее сърцата ни. И ако има вяра, тя е имагинерна, в нещо незнайно и необяснимо.
Страхът от Господа е началото на мъдростта, е написано в притчите Соломонови.
Време е да проумем това.


Йеромонах Никанор: Допуснахме злото пак да тържествува


С прискърбие научаваме за ужастяващото убийство, извършено от младеж над младеж, разиграло се в Перник. Допуснахме злото пак да тържествува.
Похвално е, че полицията е разкрила престъплението, но жалкото е, че то се е случило. Вината за такова престъпление е на всички нас. Такова престъпление е резултат от тона на взаимоотношения, който налагаме, от нашите действия и от нашето бездействие като не вършим добро. Помагаме на злото, като обръщаме гръб на това, което става с нашите деца, с децата на съседите, с децата на двора. Абдикирали сме от тяхното възпитание. Оставили сме да ги възпитава улицата и комерсиалната телевизия. Не даваме на децата си нравствени ориентири. Св. Йоан Златоуст казава: който родител не учи детето си на вяра е нравствен убиец.
Не зная дали нашите съграждани от Перник и региона осъзнават и усещат това, но ние постепенно се плъзваме в едно предверие на ада. Навсякъде около нас е грях, мерзост и престъпления. И най-лошото е, че не правим нищо, за да ударим в корена на злото. А коренът на всички злини, които се случиха напоследък, е в нашите сърца, според както казва писанието. От сърцето произлизат помислите на човека, злите мисли и това, което обличаме в дела. Все още има шанс да обърнем тренда, както казваха бившите ми колеги финансови анализатори. И той е един - активно да творим добро, започвайки от сърцето си. Трябва да пречим на злото, което се върши и с думи, и с дела. Това, което ни липсва е Божията благодат отвътре и отвън; Божията благодат, която ще ни запази от подтиците на насилие и която ще ни даде мъжеството да се изправим и да се защитим, когато спрямо нас се упражнява насилие; Божията благодат отвън - тази, която ще ни опази от това да бъдем участници в такива инциденти.
Секундата, която можеше да спаси живота на децата загинали в катастрофата в Брезник или позвъняването, което можеше да попречи на убийството в Перник, можеха да бъдат измолени от Бога. Днес ние пропуснахме този шанс, но слава Богу, вратите на храма все още са отворени.

8-ми март

Международен женски празник - всеки ден!
Обич и почитание към жените - всеки ден!
For ever!

Да държим вярата си

Проповед на йеромонах Никанор от Църногорския манастир "Св.св. Козма и Дамян" по повод гибелта на двама младежи от Брезник в тежка катастрофа

Братя и сестри,
в тези скръбни мигове ни държи вярата и е добре да държим вярата си.
А каква е нашата вяра, братя и сестри? Нашата вяра е триединния Бог, нашата вяра е почеловечения наш Господ Иисуса Христа, който ни завеща две заповеди. Първата: обичай Бога от цялото си сърце, от цялата си душа, от цялата си помисъл. Това означава да живеем със съзнание на човешко същество, а не на животно, братя и сестри. Това означава, че носим безсмъртна душа и че начина, по който се държим и мислим, по който приемаме, това сме самите ние. Така изграждаме самите себе си, изграждаме у себе си човечен, ангелоподобен и богоподобен човек, добро същество, което приема Божията любов и отразява тази любов към ближния. Или във себе си ние възпитаваме нравственост. И втората заповед, която казва Христос, подобно на първата: обогати ближния си както себе си.

Ето тук в нашия общински център, в нашия град, в нашата община се случиха трагични инциденти и сега и последната трагедия. Няма я Божията благодат, братя и сестри. Оставени сме от Бога. Но не Той ни оставя, а ние го оставяме. И ето, както има такива места на Земята, които имат определени излъчвания и там удря мълнията, тъй и при нас така става. Нямаме любов помежду си. Не си прощаваме. Злословим се. Осъждаме се. Говорим всеки за другия ей така. Вредим си. Пречим си. И по този начин, братя и сестри, ние сами привличаме връз нас Божието проклятие.
Нашият край е толкова красив, един от най-хубавите краища на България и на света, бих казал. Погледнете какви поля, какви хубави планини, какви хълмове, каква хубава природа има около нас и ние нямаме време да я забележим, заети с борба с враговете, вражда, злоба и какви ли не други действия, натоварващи ни нас с всичко отрицателно и негативно, с цялото зло. И този град опустява. Вие виждате как е по селата. Вие виждате как е в самия град. А само на 30 километра от тук, в съседна Сърбия селата са пълни с млади хора. Градчета като Брезник - като излезеш, в тях е пълно с младежи. Една бразда, една линия, но оттатък има вяра, а тук при нас, братя и сестри, безверие.
Нека имаме нравствени сили да положим конец, да турим край на това. Нека не предизвикваме съдбата да бъдем още вразумявани с такива трагични инциденти. Защото Христос казва, когато се обръща към юдеите, че тези, които са се срутили от една кула, не са повече виновни от всички други. Това нещастие, което сега сполетява тези хора тук е по неизказана Божия промисъл. По неизказана Божия промисъл защо точно тях, защо точно човека, който остава жив и след това ще му тежи това нещо, въпреки че има да се изясняват още причини и вини. Но какво значение има това, братя и сестри. Това утре може да се случи на всеки един от нас, които сме сега тука, без да изключвам и себе си и който и да било, ако ние продължим този хлъзгав, наклонен и лесен път, братя и сестри, път на злобата на враждата, на ненависта. Време е да ги изкореним от себе си. То не става лесно, но става когато ние имаме нещо против ближния и си премълчим. Когато престанем да вършим срамния хамовски грях и изтъкваме недостатъците на ближния. Когато скриваме чуждите грешки, когато си прощаваме. Тази седмица е седмица на прошката и ако някой не е успял да отиде, нека иде и нека се прости. Нека погребем не децата, а нека погребем враждата, братя и сестри. Враждата помежду ни . Защото стига ни вече и не се ли уморихме от тази липса на духовност, от тази липса на обич. Къде, къде по-добре ще се живее, братя и сестри, ако когато има грешка, има и прошка, ако вместо да гледаме на ближния като на враг и като на съперник, гледаме на ближния като на брат. Ако търсим ползата не само за себе си, но ако във всичко търсим ползата и за ближния. И да не богоборстваме, братя и сестри.
Тук също имаме и друга вина. Защото виждаме как в този край, братя и сестри, църквите и манастирите са разрушени. Лесно е вината всеки да я хвърли на някакви си там управляващи. Вината е на населението. Това, че няма манастир в село Ребро, това че без малко нямаше да има манастир и на Черна гора, където сме ние, това че почти няма манастир и в село Билинци, затова, че толкова много църкви пустеят и са ограбени и осквернени . Преди около месец в учреждение към силово министерство виждам там камбана открадната - добре, че са я взели. Това се случва сега и то е заради тези откраднати камбани, заради тези порутени храмове. Затова ни сполетяват и тези беди . защото те са наши
Нашата мила Родина вече е част от едно по-голямо семейство. И ний сме част от една голяма общност. Там ние сме обаче повече като територия, а не като държава в нея - административна област с по-малки области засега и дай Боже завинаги, наречена България. Но Българската православна църква ни принадлежи, независимо какво управление настава. Независимо какво и къде сме и как се устройваме, но Българската православна църква е нашата организация. Гя се състои от нас и тя е притежание и достояние на българския народ, на мен и на теб, на всички и ние трябва да я пазим. Да я пазим като пазим сърцата си от всеки грях и като се обичаме един другиго. И да я пазим външно от нейните врагове. Дяволът няма да дойде под някаква лоша маска и да каже дай да рушим църквите и да вредим и пречим на свещенството да си изпълнява длъжностите. Той ще каже хиляди добри намерения, ще намери повод да оскверни да навреди да охули. Но, братя и сестри, изследвайте, както казват светите отци, изследвайте преди да вземате решение и пазете си достоянието. Нека пазим нашата вяра в сърцата си, нека вършим нашата вяра в делата си да бъдат дела на правда. Ето младите хора, които тук са събрани повечето учите чужди езици, вие сте наясно с техниката, вие сте много по отворени към всичко, което ни заобикаля от по възрастните ви родители. Но това, което много липсва и това, което е срамно е, че човек е прочел хиляди книги и е най добрия отличник, а не знае и не е прочел книгата на живота светото Евангелие. Не знае как да се бори с пороците си, не знае като остане самичък и посяга към спринцовката какво да направи да се спаси от това нещо. Не знае как като седне с компания кога да спре когато му е времето. Не знаете да се пазите, не знаете как да се борите със злите подтици. Но всичко това, братя и сестри, е дадено в светото Евангелие, в житията на светиите, в творенията на Църквата, И ние ще го намерите ако решите да вървите по пътя на доброто, по пътя на правдата, по пътя на любовта, на истинската любов, а не животинската, която от всякъде ви залива, любовта, която създава приятелства за цял живот и приятелства за вечността. И Вие можете да вземете от тази съкровищница, която е православната Църква и учението на светите отци и много да се поучите. Защото ние не откриваме тук топлата вода, братя и сестри. Хората, които са живели преди нас, са много по-велики от нас, защото ние сме стъпили на техните рамене. И за вас, особено за децата, е изключително полезно, за да се развиете в нравствени същества, за да бъдете мъжествени, за да може на вас да се разчита, за да бъдете отговорни, за да пазите сами себе си от подобни трагедии и да пазите и родителите си и тези които не знаят. Вие самите да бъдете посветени с евангелското слово, да знаете как да управлявате своята личност и да я насочвате към доброто. Ето сега е време, което светата Църква е определила за промяна в човека. Това е времето на Великия пост. Няма нищо страшно, няма нищо опасно и няма нищо смущаващо в това да се пости 40 дни, както е определила Църквата. Да се въздържаме от мляко, от яйца, от сирене и месна храна. Няма да умрем и няма да се разболеем. Момчетата с мускулите няма да станат по-слаби, ще станат по-силни. Нека, братя и сестри, вземем участие във Великия пост. И нека постим не само с тяло, но да постим и с душа откъм грехове, да се въздържаме от злото. А злото всеки го знае от нас, защото има съвест и всеки си му казва съвестта: да до тук може,но оттук на сетне това вече не е добро. И да може, братя и сестри, когато Бог сподоби да имате тук свещеник, който първата му работа да бъде духовната просвета да ви обясни всеки един от вас, от малък до голям, какво да направи, как да се приготви та да посрещнем радостно предстоящия празник на Светлото Христово Възкресение. Да стане съпричастик на Пасхалната радост. Да стане съпричастник на Великото Божие тайнство да приеме в себе си тялото и кръвта Христови и да се обнови за нов живот като залог за получаване и на вечния блажен живот, където е неизказана радостта на празнуващите и е велика наградата на тези, които се сподобяват.
Бог да ви благослови. Амин

Архимандрит Евгений: Да пазим храмовете

Ние трябва да имаме отговорност към нашите храмове.
Навсякъде по света, независимо какви са храмовете, ако ще да са езически, които виждаме в Китай в Индия, или са християнски, или мюсюлмански, тези храмове ги строи населението.

Тези храмове ги издържа населението и служещите при тези храмове, независимо дали това са езически жреци, шамани, били те ходжи ислямски или християнски свещенници. Тези храмове населението ги строи и населението ги подържа. Подържайте и вие църквата си. И много важно е да знаете в какво вярвате, да знаете какво защитавате и да знаете какво оправдавате. Да не казваме ама това Господ вятър ли и мъгла ли е, роса ли е. Ние трябва ясно да знаем в какво вярваме.
Бог да ви даде сили и да ви даде и търпение да отстоявате християнската си вяра в последното си изпитание.

Архимандрит Евгений: Да се обърнем към истината

Проповед на игумена на Църногорския манастир "Св.св. Козма и Дамян" - Брезник 05.03.2009г.- Молебен за душевна скръб по повод загиналите в катастрофа момче и момиче от града.

Остани верен до смъртта и ще ти дам венеца на живота.
Братя и сестри,
Тъжни нужди са ни събрали днес на това място.
По Божия милост ний сме православни християни и на тази вяра са ни научили равноапостолният княз Борис, светите равноапостолни Методий и Кирил и техните ученици.
За тази вяра нашите предци главите си даваха, но не скланяха да приемат ислямската вяра . Тогава, когато нашите защитаваха вярата си, и умираха за вярата си, и умираха с вярата си, и си отиваха с вярата си,тогава на Запад остъпилите от Господа западни народи, се питаха що е това истина. Преди две хиляди години Пилат питаше Христос що е това истина и Господ не му отговори. И не му отговори за това защото той непревилно питаше. Същото питат и днес на Запад. Същото питаха и езичниците, но ний не трябва да задаваме този въпрос: що е това истина, а кой е истината. И Христос каза: аз съм пътят, истината и живота. Истината не е одушевена , тя не е предмет, не е вещ. Езичниците са я търсили и сегашните езичници също там я търсят, търсят я във въздуха, търсят я в земята, търсят в огъня и т.н. Но ний знаем къде е истината и за жалост отстъпихме от истината.

Когато нашите предци главите им посичаха за вярата, тогава задните народи не приемайки еретическото римско духовенство, което искаше да ги подчини, тръгнаха срещу църквата, отхвърлиха и църквата. Евреите, които също имаха и имат амбиции да подчинят света, западните народи не ги приемаха и не приемайки евреите те отхвърлиха и Христа. Отхвърлиха и Христа и това предадоха на нашите управници след Освобождението. Всички правителства след Освобождението за жалост заемаха антицърковен курс на политика . Обезумели от безбожие, тръгнаха нашите да строят рай на Земята, а рай на земята няма. Който се усподоби с Царството небесно, там е раят. Тръгнаха да строят този рай на земята, изтрепаха нашите бащи и деди да им вземат имотеца и да го изпият. Тръгнаха да строят без Господа, без вяра, без нищо заводи, фабрики и т.н. И няма е 50 години вие виждате всичко това се разруши и ние сърбаме сега попарата която за жалост сами си надробихме. Ние виждаме сега мерзост на запустението. На такова нещо са заприличали нашите градове и села. Изгониха народа от селата. Натириха го в градовете, за да му съсипят вярата, за да могат да го командват. От там изгониха и нашите деца, по различни краища на света.
Братя и сестри,
Ние всички виждаме какво е положението, но какво ний в момента трябва да направим, за да се махне това зло. А именно това е покаяние, братя. Ние трябва да се обърнем към Господа, да се обърнем към истината, от която сме се оттръгнали. Да потърсим Господа, да следваме неговите спасителни слова. И милостив Господ, братя и сестри, ний ще се възродим. Но ако ний и това не направим, то ний още и още повече ще затъваме.
Нека Бог всички нас да ни умъдри и да ни даде сили да следваме неговите евангелски разпоредби.
Амин.

Брезник се помоли за загинали в катастрофа младежи

Късно вечерта на 5 март 2009г. Брезник се помоли за трагично загиналите наскоро в нелепа катастрофа край града двама младежи. Преди седмица след навлизане в насрещното платно, камион, управляван от пиян полицай, причини смъртта на 17-годишната Румяна и 23-годишния Христо.
По молба на близките и роднините на починалите младежи и на църковните настоятели на храма “Св. Петка” в Брезник, където няма свещеник, в старата черква служиха двамата монаси от Гигинския манастир “Св.св. Козма и Дамян” игуменът архимандрит Евгений и йеродякон Никанор. С молебен канон на Пресвета Богородица те се помолиха за утешение на духовната скръб на хората.


На вечерната служба брезничани дойдоха, водени от тъжните си нужди. Храмът се оказа тесен да побере няколкото десетки възрастни, младежи и деца. С много трепет и благоволение те проследиха каноните и песните, посветени на Богородица. С особено внимание, вълнение и жажда за духовно слово бяха изслушани впечатляващите за всички прочувствени проповедни слова на монасите. Те призоваха да не се събираме в храма само по тъжни поводи, а да държим вярата си и да следваме Господа в ежедневието си. “За да се махне злото, ни е нужно покаяние - да се обърнем към Господа, към истината, от която сме се отръгнали, да потърсим Господа и да следваме Неговите спасителни слова. Милостив е Господ и ще помогне да се възродим.”- каза в словото си Дядо Евгений. Според напътствията му, ако не сторим това, ще затъваме повече и повече и бедите ще ни следват. “Бог всички нас да ни умъдри и да ни даде сили да следваме неговите евангелски разпоредби” – благопожела още Негово високо преподобие.

३-ти март

Всяка година в навечерието на 3-ти март започват спорове "за" и "против" дали това е най-подходящата дата за национален празник на България. За много хора е трудно да приемат 3-ти март и подписването на Санстефанския договор за празник. Това е само предварително споразумение за примирие, но не и начало на съвременната българска държава. Това е пакт, който слага край на една война, спира русите пред Цариград, узаконява окупирането на българските територии без срок и пр. 3-ти март е просто една важна дата в българската история, защото този договор е само една от предпоставките за възраждане на българската държава. Време е историята да бъде препрочетена, заради децата ни и да се обяснят истинските мотиви за Руско-турската война от 1877-1878г. Опълченците са нашият повод за гордост в тази война. Ще станем свободни едва когато оценим своето достойнство и спрем да се кланяме на "освободители".
Днес много хора продължават да си честитят пролетта и Баба Марта – обичай, който наистина ни обединява, пръвързвайки ни към българщината с посуканите бяло и червено конче, но не и Трети март. Но все пак Великото събрание реши това да е национален празник, ние се съгласихме, затова нека да ни е честит!

Неделя на Всеопрощението

Аз ти прощавам, прости ми и ти!
40 дни преди Възкресение Христово православните християни честват Неделя на Всеопрощението (Сирни заговезни). Навлизайки в най-дългия 40-дневен пост, символично свързан с много събития от живота на Христос, хората се пречистват като се покайват и си прощават. Прощават си, както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Прощават си, защото Христос е казал: “… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;” (Мат. 6:14).
В този ден на вечерната служба висшето духовенство и свещениците искат прошка от народа, давайки му прошката си. Останала е традицията и всички хора да си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, да потърсят помирение с тате и мама, с децата, приятелите и враговете.
Прощаването е началото на по-разумен, по-смислен и съзидателен живот.
В църквата вярващите се обръщат с молитва към Бога да им прости прегрешенията, да ги пази от духа на безделие, униние, властолюбие и празнословие.
Прошката се дава и се иска с дълбочината на сърцето и душата.
Даването на прошка подсказва, че сме духовно живи, примирени с Бога и неговите заповеди. И че трябва да живеем живота си в едно с Христа. Примирението с Бога минава през съвестта, през собственото ти аз и те прави личност.
Православното съдържание на покаянието означава да се чувстваме виновни постоянно и във всичко. Необходимо е да осъзнаем кога и в какво сме се провинили пред Бога, пред неговите заповеди и поучения и по този начин сме станали престъпници спрямо неговите заповеди. Молитвите ни не могат да бъдат чути, ако не измолим прошка за греховете си от Бог, ако не отидем при ближните си с цвете, поклон и целувайки ръка, да поискаме прошката им.
Аз ти прощавам, прости ми и ти!

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Удивително е как всички сме еднакви пред мартеничката.
Посуканите бяло и червено конче ни свързват в една общност без разлика по пол, възраст, материално състояние, обществено положение, етническа и религиозна принадлежност...
Мартеничката ни прави някак си заедно повече българи. А когато закичим някой чужденец сякаш той повече ни обича.
Аз те обичам, обичай ме и ти.