Духовност липсва на децата ни

Последното убийство, извършено от млад човек в Перник, събуди в голяма част от публиката много низки страсти. В медиите зловещият случай беше наречен зверство, касапница и с всякакви други страшни думи. Журналистите се надпреварваха да ровят в подробностите и се радваха на безпросветната публика. Местен сайт изживя върха на своята попуярност с обяснения кого е харесвал убития млад човек и какви са родителите му в бездуховното си мизерно съществуване. Кандидат за високи журналистически отличия направи гениалния извод, че всичкото случване е защото няма държава.
Отключи се масовата профанация на нацията.

Сайтовете с публикации за убийството блокираха. В интернет форумите се появиха небивали коментари. Пишещите не се притесняваха от отчайващата си неграмотност. Поток от ругатни, заплахи и сквернословия заляха мрежата. Отгоре на всичкото с малки изключения всички изразяват бедната си на думи мисъл с латински букви.
Страшно, грозно, ужасяващо.
Това обаче не притесни никого.
По повод убийството министърът на просветата заговори за затягане на дисциплината. Не отвори нито дума за възпитание и за обучение в добротворство, каквото в българското училище е имало, но преди 9 септември 1944г.
Същият този министър наскоро отсече, че докато той е на поста в българското училище няма да се учи религия. А сериозни изследвания са доказали, и те са известни на този министър, че деца, които изучават религия, та било то и като свободно избираем предмет, са много по-добри. При тях на практика агресията отсъства. Тези деца много по-лесно и ясно различават кое е добро и кое зло. Но пак по думите на същия министър децата знаели от само себе си, че не трябва да лъжат, да крадат и да убиват. А така ли е наистина? Децата ни живеят и растат в условия на остър дефицит на духовност. Няма ценности, авторитетите са съмнителни. Обществото развращава с безотговорното си бездействие, загубено в безбожност и грях. Духовност липсва не само на децата ...