Зловещо убийство и в Перник

Бог ни праща изпитания - дете уби дете отново!
Дете уби дете отново! Перник е разтърсен от страшна трагедия. След четири години - втора серия на "Кристиян". Случаят е повече от зловещ. Особено когато се превръща в рецидив.

19-годишен строителен работник убил по особено жесток начин със секира 15- годишния си приятел, все още ученик. След това се опитал да запали трупа и мазето, където е извършено убийството. Двамата били заедно на рожден ден на техен общ приятел на 7 март. След купона убитото вече момче не се прибрало в къщи и майката подала сигнал в полицията. Тинейджърът бил обявен за местно издирване. Тръгвайки по следите на изчезналото момче криминалистите установили убиеца. По-късно той направил самопризнания в присъствието на прокурор и посочил мястото, където изхвърлил трупа.
Като причина за престъплението убиецът обяснил, че с 4 години по- малкият му приятел бил много агресивен, с буен нрав и непрекъснато го биел и тормозел. След като си тръгнали от рождения ден двамата решили да се донапият и отишли в къщата на убиеца. Там се черпели отново, след което се скарали. Тогава влязла в действие секирата. Зъбите и части от костите на жертвата са намерени из цялата стая. Тялото на убитото момче било завито в юрган, а краката му вързани с тел и хвърлено в бетонова шахта. Убиецът е задържан. Направил е самопризнания. Той не е криминално проявен. Убитият има зад гърба си богат актив с противообществени прояви, за които е регистриран в Детска педагогическа стая и е местен от училище в училище.

Само преди два дни подобна трагедия се разигра и във Варна...
Защо се разчовечаваме? Какво е довело нашите деца до оскотяване? Как така с лека ръка по най-жесток начин се отнема човешки живот? Защо са забравени извечните заповеди на Спасителя: Почитай ближния!; Не кради!; Не убивай! ...
Медиите със стръв се нахвърлят на страховитата случка и я разнищват със страстта на лешояди. Лошата новина е добрата новина. Публиката от това се вълнува - да разбере и най-дребните детайли. Кой на кого е брат и кой и заровил секирата... И никак не ни се иска да разберем, че Бог ни изпраща изпитания. Цената е животът на децата ни. Животът във физическия смисъл, защото сме отстъпили от смисъла за спасението на душата. Няма я вярата. Няма я у възрастните. Няма и у децата, защото няма кой да им я даде.
Когато децата познаят истината за Бога, тогава биха могли да заживеят според Неговите закони. Вярата е свободата да я избереш. Или да не я избереш. Възрастните са, които дават познанието на малките. И личния си пример.
Любовта към Бога би надвила естествените човешки влечения и земните страсти и низости. Любовта към Бога би развързала ума от връзките, с които днешния свят го обвързва и би надвила препънките, които стоят на пътищата на живота.
С любовта към Бога човек става силен при всички случаи на съмнение, колебание, нерешителност, земна боязън или човешка несигурност.
Но нашите очи са отворени за лъжливата светлина и суетата. Децата ни се убиват едно друго, а ние нехаем за душите им. Влизаме в храма от суеверие. При беда търсим врачки и баячки. Нямаме думи за молитва към Спасителя. Поквара владее сърцата ни. И ако има вяра, тя е имагинерна, в нещо незнайно и необяснимо.
Страхът от Господа е началото на мъдростта, е написано в притчите Соломонови.
Време е да проумем това.


Йеромонах Никанор: Допуснахме злото пак да тържествува


С прискърбие научаваме за ужастяващото убийство, извършено от младеж над младеж, разиграло се в Перник. Допуснахме злото пак да тържествува.
Похвално е, че полицията е разкрила престъплението, но жалкото е, че то се е случило. Вината за такова престъпление е на всички нас. Такова престъпление е резултат от тона на взаимоотношения, който налагаме, от нашите действия и от нашето бездействие като не вършим добро. Помагаме на злото, като обръщаме гръб на това, което става с нашите деца, с децата на съседите, с децата на двора. Абдикирали сме от тяхното възпитание. Оставили сме да ги възпитава улицата и комерсиалната телевизия. Не даваме на децата си нравствени ориентири. Св. Йоан Златоуст казава: който родител не учи детето си на вяра е нравствен убиец.
Не зная дали нашите съграждани от Перник и региона осъзнават и усещат това, но ние постепенно се плъзваме в едно предверие на ада. Навсякъде около нас е грях, мерзост и престъпления. И най-лошото е, че не правим нищо, за да ударим в корена на злото. А коренът на всички злини, които се случиха напоследък, е в нашите сърца, според както казва писанието. От сърцето произлизат помислите на човека, злите мисли и това, което обличаме в дела. Все още има шанс да обърнем тренда, както казваха бившите ми колеги финансови анализатори. И той е един - активно да творим добро, започвайки от сърцето си. Трябва да пречим на злото, което се върши и с думи, и с дела. Това, което ни липсва е Божията благодат отвътре и отвън; Божията благодат, която ще ни запази от подтиците на насилие и която ще ни даде мъжеството да се изправим и да се защитим, когато спрямо нас се упражнява насилие; Божията благодат отвън - тази, която ще ни опази от това да бъдем участници в такива инциденти.
Секундата, която можеше да спаси живота на децата загинали в катастрофата в Брезник или позвъняването, което можеше да попречи на убийството в Перник, можеха да бъдат измолени от Бога. Днес ние пропуснахме този шанс, но слава Богу, вратите на храма все още са отворени.