Чак пък толкова?!

Руми победи рака и банковите такси

Перничанката се грижи за изоставени деца и Гигинската обител

Стандарт - 14.11.2011 - петък

Журналистка от Перник поведе битка срещу високите комисиони на банките. Румяна Борисова вече има във Фейсбук стотици(това не е вярно - бел. на автора) последователи от цялата страна. Специалната група в нета се обяви против солените такси, които плащаме за преводи към бюджета.

Руми от години работи по различни каузи. От пет лета тя пропагандира сред обществеността и търси лоби сред депутатите за създаване на детски съд. Отдъхна си преди дни, когато се разбра, че идеята вече ще стане факт.

Купища материали е написала в пернишкия "Градски вестник" за социалните домове за деца и приемната грижа. Самата тя е била приемна майка, въпреки че има двама големи синове. Категорична е, че трябва да се поощряват семействата да взимат хлапета за отглеждане, но смята, че държавата трябва да възпитава и биологичните родители. Грешка е съд да отнема родителски права. Господ е решил кой да е майка, отсича новинарката.

Отдавна тя работи и за въвеждане на религията като предмет в училище, популяризира храмове и манастири, като най-голямата слабост й е светата обител в Гигинци. След битката срещу таксите Руми смята да се прицели в найлоновите торбички.

Бунтарката е съученичка на президента Георги Първанов. Двамата седят чин до чин в първия випуск на математическата гимназия в Перник. Той ми е любимият съученик, но не ми е любимият президент. Не споделям политическите му възгледи, отсича журналистката. Признава обаче, че в клас Първанов я биел със знания по история. Руми била председател на учкома, а бъдещият президент отговарял за спорта. На едно от междуучилищните първенства спасил служебна загуба за гимназията, като се качил на тепиха като борец на мястото на неявил се състезател.

Руми записва математика в Алма матер. По време на следването обаче се жени за олимпийския ни шампион по щанги Валентин Христов. Заради бебетата трябвало да мине задочно обучение и в крайна сметка завършила педагогика. Учителка обаче е била само една година. Повечето време е работила в пионерския дом в Перник и детския екокомплекс в Ковачевци, а след това като журналист с остро перо.

Преди години й поставят тежка диагноза. Звучеше като смъртна присъда, но не се дадох, разказва перничанката, която надхитри рака.
Анна ГЕОРГИЕВА

Така колегата ми Анна Георгиева, кореспондент на Стандарт от Перник, ме е украсила в своето описание. Разказвах й разни неща от желание да й помогна да напише материал, а тя ме направила герой. Чак пък толкова?

Вярно е - размина ми се от рака. Изкарах го на крак. Всеки ден благодаря за това на Бога и на лекарите, които ми помогнаха - Господ здраве да им дава. Но това го може всеки. Познавам много повече жени, които не са се дали на рака на гърдата, оживели са и до днеска са сред нас. И много по-малко са тези, които са се предали.

Банковите такси за преводите към държавата може да се надвият. Аз опитах да го направя като разказах на хората и за други начини - по евтини от безкруполните цени на банките. Това обаче може де се реши чрез Държавата и ще опитам да го направя, макар да не е много лесно и ще иска време.

То е същото като с детския съд. Искрено се зарадвах като видях информацията как и в правосъдното министерство са се замислили за това, че специални съдии със специална подготовка трябва да гледат делата с деца.

С приемната грижа е по-трудно. Аз опитах чрез личен пример. Грижих се само за две приемни деца. Сега вече не съм приемна майка. Наложи се да се откажа по много лични причини и понеже се отнасят до друг човек, не мога да ги споделя. По темата трябва много да се говори, за да се променят нагласите в хората като цяло. Най-важно е според мене да се разбере, че приемната грижа не е осиновяване, а помощ на дете и на родителите му, които се нуждаят от нея, за да се съберат и да живеят заедно по-добре.

Не мога да приема отнемането на родителските права като мярка. Само Господ е, който решава кое дете кой да го роди. Ние като човеци, ако това ни е грижа, трябва да помогнем на майката да е с детето си.

Така наскоро ангажираността ми с приемната грижа ме вкара в приключение и пак незаслужено излязох герой. От едно телевизионно предаване, което никога не бях гледала и не гледам, ме помолиха да участвам по темата за приемната грижа. Приех заради каузата. То си беше шоу по сценарий, който аз отнапред не знаех. Сега ми се налага да обяснявам, че не съм взела за грижа две малки деца, защото там - в предаването всичко си беше измислено и на мене ми се наложи да кажа нещо, което нямаше как да се реши по телевизора. Разбира се, винаги бих се погрижила за деца в нужда. И го правя. Но за това си има правила и закон и те не са такива, каквито ги показаха по телевизора.

Така е с медиите. Пишем разни неща. Или ги разказваме. Без да сме достатъчно отговорни, че ни вярват едно към едно. По Граовско хората казват "У вестнико писа" или "По телевизоро казаа" - и това е последна инстанция за истина. А хората не знаят, че понякога, като бързат или поради собствената им некомпетентност и журналистите грешат. Макар да нямат право.

И Анна така - за да си напише материала по-цветно, ме е изкарала много нещо. А аз не съм нищо особено.

Имам мечта някой ден като имам внучета и като тръгнат на училище, първият им час да започва с "Отче наш". Но това не може да е само за тях. Затова се опитвам да обясня колко важно е децата да знаят повече за православието -нашата изконна вяра, съхранила ни като човеци и народ. Църквите и манастирите като домове на Бога са ми важни и затова правя каквото мога да съм полезна. Сега имам нова голяма грижа, свързана с Трънския манастир "Св. Архангел Михаил". Трябва да се възстанови.

Не знам защо е толкова интересно на колегите ми, че с Георги Седевчев, както го помня от училище, а сега - Първанов, който втори мандат е президент на държавата, сме учили в един клас. Все ме карат да им разказвам някакви случки, пък аз не помня много. Той самият преди 5 години ме е упреквал, че си правя PR на негов гръб, заради едно писание, че е преписвал от мене. Но не е така. Надявам се като няма да е вече президент, да сме си по-близки като съученици и връстници.

Покрай президента и Иво Инджев ме изкара герой - пак незаслужено. Веднъж заради скромна дописка, в която пишеше, че в пернишката гимназия кинаджии ще снимат филм за Първанов и са поканили негови съученици и учители да разкажат спомени, си имах разправия с пресцентъра на президентството. Те бяха недоволни, че не съм ги питала преди да пиша. Пък аз знаех за случката от себе си и нямаше какво да ги питам. А и когато съм ги питала, те не винаги са отговаряли.

Такива ми ти работи. Сутрин благодаря на Бога, че съм се събудила. Вечер Го моля да ме прости, мене грешната, за всички простотии дето върша. А през деня съм си аз. Гледам поне едно добро дело да мога да свърша, за да доладвам вечер, преди да заспя на Началника, както се изразява Бойко Борисов, че денят ми не е минал напразно.