Отец Z при болните под карантина

Отец Z си намести маската, свали защитната качулка и почука на вратата още веднъж. Отвори се малко прозорче и лице с маска попита:
- Вие кой сте?
- Доктор съм аз! Идвам на смяна! Пуснете ме! - уверено казал отец Z.
Лицето в маска изсумтя и отвори вратата на едиствения изолиран бокс на кобилозадовския стационар, пропускайки отец Z да влезе.
- Ето тук се разпишете, докторе - изръмжа лицето с маска, показвайки на отец Z тлъст и мазен тефтер.
- Какво става тука днес? Има промени? - попита отец Z , докато драскаше нещо нечетливо в графите.
- Нищо ново. Тези три са в норма. Контактните също се чувстват в рамките на нормалното. Апаратът още не е потрябвал на никого. И добре, че е така, защото нашият така и не работи. Ако стане усложнение, умът ми не го побира какво ще правим - въздъхна лицето с маска, затвори тефтера и влезе в стаята за почивка, оставяйки отец Z насаме с болните и трите медсестри.
Отец Z се огледа. Всички смълчани гледаха в него. Отец Z пристъпи към масата, измъкна от джобовете на защитния си костюм флаконче със светена вода и не много голяма поръсвачка. Обърна се към болните и изведнъж с рязко движение свали от себе си цялото защитно облекло и остана по расо и епитрахил.
- Братья и сестры! - зaговори отец Z. - Аз съм послушник на много известни руски, украински и атонски старци. Само нашата обща молитва ще може да победи това международно бедствие и да укроти Божията ярост. По благословение от старците ние сме длъжни точно сега да дадем последен решителен молитвен отбой на враговете на православието, които са измислили коронавируса, за да унищожат избраницата на Бог Русия.
- Започвайте да се молим и ние не само ще победим инфекцията, но ще прогоним оттук всички бесовски сили - каза отецът, грабна поръсвачката и започна да поръсва със светена вода поставените под каранитина, пеейки пронизително ирмоси от покайния канон.
Медсестрите се хвърлиха към телефона. Отец Z, без да им обръща каквото и да било внимание, ръсеше болните и им лепваше кръста на устните. Зад вратата се чу грохот и в помещението побързаха да се втурнат охранителите в защитни дрехи. Те сграбчиха отец Z и без особено да се церемонят го помъкнаха навън по стълбите. Охранителите отвориха входната врата и изхвърлиха отец Z на улицата. Той положи глава на асфалта и полежа така до късно вечерта, докато състрадателен патрул не го заведе в отделението.

 (Превод от руски. Оригиналът може да се види ТУК)

Отец Z е главен литературен герой в публикациите на Отец Звездоний. Това е псевдонимът на руски блогър, чиито разказчета, памфлети или  просто бележки  са изключително приятни с остроумието и хумора си, но предизвикват и много сериозни размисли. 

В условията на  пандемия и всеобща карантина, която според една статистика направи затворници по домовете им в принудителна или самоналожена изолация в опит да се спре разпространението на заразата  над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държави по земята,  се появиха много шеги и закачки  за коронавируса.  Забавните публикации на отец Звездоний се радват на особена популярност сред църковните хора, защото   са написани вещо и с разбиране на проблематиката от кухнята на Руската православна църква.