Никой на тази земя не е телесно вечен, нито много дълголетен. Човеците имат отброено количество дни, през които да заслужат довелото ги на белия свят Божие благословение да ги отведе за Вечен живот в Царството Небесно.
В суета и предразсъдъци на този свят човек трупа грехове, но и прави добрини. Живее заради едното си добро име и често заради това, което прави, славата го спохожда приживе.
На 19 декември 2012г. на 87 години от този свят си отиде искрено обичания от народа български актьор Георги Калоянчев. Хората го харесваха заради комичните му персонажи и безспорния му огромен талант. Помнят го с ролите му в киното, актьорските му превъплъщения в театъра и сигурно стотиците, ако не и хиляди участия в скечове по концерти пред работнически колективи, ученици и войници през социализма.
Животът ми един, единствен път ме е срещал на живо с Георги Калоянчев и от тогава са ми останали няколко снимки. Беше 2 май 2008 г. На тази дата покрай Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“ над брезнишкото село Гигинци се прави народен събор по традиция останала от времето на социализма. Не се знае кога точно е започнало да се прави това народно празненство, но местните разказват, че на втория почивен ден след Деня на труда – 1 май и след празничните манифестации по градовете, на поляните покрай манастира се стичал народ от поне десетина от околните села. В последните години тази традиция се възстанови, а откакто манастирът е обновен и широко известен, тези събори са все по-многолюдни. На този ден манастирското братство започна да организира и изложения на различни стоки,
