Богородица Кърмилница

Случайно или пък съвсем не, тъкмо пред големия християнски празник Свето Благовещение на Пресвета Богородица в публичното пространство се разгоря страстен спор за кърменето.
Майка, дала гръд на невръстното си дете да суче пред очите на многобройните посетители в столичен мол, била принудена да прекъсне храненето на бебето след молба на охраната. Казано й било, че смущава другите хора. Сега дамата съди мола с идеята да популяризира кърменето.
Но вместо да се говори за това, че твърде малко от съвременните български майки кърмят, спорът се разгоря дали това може да се прави на публично място.

Не става дума за примери като този в приказката за юнака, що бозал 25 години, а за това, че ако нещата си бяха по местата, този спор едва ли щеше да се състои.

Става дума за това, че вместо майките да бъдат чествани на Деня на трудовата жена -8 март, те трябва да празнуват тъкмо на отминалия вчера празник Свето Благовещение. Преди десетилетията на войнстващ атеизъм това у нас е бил Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и свидетелства. Вече са правени постъпки празникът да се възроди в истинската му същност като бъде превърнат в официален, общонационален ден на майката и майчинството като грижа за отглеждането и възпитанието на децата, а не само раждането им, това обаче още не е станало.

А като се говори за кърменето и то на Благовещение, редно е да се припомни, че в православната иконопис е известна иконата на Богородица Млекопипателница (Кърмилница), на която Божията майка с разголена гръд храни малкия Иисус. Смята се, че това рядко изображение на Богородица - Кърмилтица се основава на записаните в светото Писание думи на жена, която се обърнала към Исус Христос и казала: "Блажени гърдите, от които си сукал".
По не официални данни в България има поне четири икони на кърмещата Богородица, една от които,намираща се в храма "Св. Димитър" в русенското село Пепелина, стана особено популярна през последните няколко години, след излагането й за поклонение в катедралния храм "Света Троица"в Русе и след нейната реставрация.

Така за тази икона разказва в Стандарт (22.02.2014 г.) служителят в Русенска митрополия Милен Бакалов:

"Иконата "Св. Богородица Млекопитателница" е почитана икона от малкото русенско село Пепелина, намиращо се в района на град Две могили, на около 30 км на юг от Русе. Тя е копие на известната чудотворна икона "Св. Богородица Млекопитателница", притежание на Хилендарския манастир в Св. гора - Атон. Съхранява се в храма на килията "Типикарница" в столицата на монашеската република Карея. Според преданието иконата първоначално се намирала в Лаврата на св. Сава Освещени, намираща се недалеч от Йерусалим. По заръка на основателя на манастира - св. Сава Освещени, иконата трябвало да се дари като благословение на знатен сърбин. Такъв се явил св. Сава, архиепископ Сръбски, през ХIII век. Тогава той като светско лице бил на поклонение по Светите земи на Палестина и Йордания. По чуден начин синайските монаси получили знак, че това е знатният сърбин, на който трябвало да предадат иконата. На връщане от поклонението си св. Сава оставил "Св. Богородица Млекопитателница" в Хилендарската света обител.

През вековете са правени различни копия на тази икона. Известно е руско копие, което също е чудотворно и прославено в Русия.

Иконата от с. Пепелина е изрисувана в края на ХIX век от известния живописец Цаню Захариев от Тревненската живописна школа.

Това е единствената православна икона, на която Св. Богородица е изобразена кърмеща Своя Син и Наш Господ Иисус Христос. Празникът й е на 12 януари.

Факт е, че в България икони от типа "Св. Богородица Млекопитателница" са голяма рядкост. Засега са известни само четири, една от които е тази от с. Пепелина. През 2012 г. иконата беше изложена за пръв път за поклонение в Катедралния храм "Св. Троица" в Русе. Многобройни вярващи от цяла България и от съседни страни прииждаха да се помолят пред нея. Същата година тя беше предадена за реставрация, която завърши в края на месец януари 2014 г. и беше извършена от Константин Угринов, специалист от Регионален исторически музей - Варна. Изработено беше и нейно копие. В момента иконата е изложена за втори път за поклонение в Катедралния храм на Русе. По благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, временно управляващ Русенска епархия, за в бъдеще тя ще се съхранява в Музейната експозиция на Русенска митрополия, съдържаща и други ценни икони и богослужебна утвар от епархията."
 



На мястото на селската църква "Св Димитър" в село Пепелина   през 1882 г. е имало параклис. Има сведения, че е бил изрисуван от тревненски зографи. Специалисти са категорични, че този образ на Пресвета Богородица Кърмилница, отличаващ се  с много хубави ясни черти, е един от най-хубавите у нас.

В Радомир почитали Самарското знаме с народен събор

Два пъти пред бойната светиня в града се покланя княз Александър Батенберг


Почти половин век в Радомир почитали Самарското знаме с народен събор. Празненствата ставали на 24 май и това не било случайно - от едната страна на бойната светиня са образите на светите братя Кирил и Методий. Свидетелства за тези тържества са открити дописки, публикувани във вестниците, издавани по онова време в Радомир. Историкът Симеон Мильов е открил разказ за народния събор за Самарското знаме и в непубликувана книга за Радомир от онези години.

Историята на единственото награждавано с орден за храброст знаме е дълга. То е създадено от монахини от град Самара (Русия) и е дарено на Българското опълчение от времето на Руско-турската война (1877-1878).

Знамето е копринен трикольор с размери 1,85 на 1,90 метра с панславянските цветове - червено, бяло и синьо. На двете му лица в златен кръст има икони. Света Богородица е от едната страна. Според някои източници това е чудотворната Иверска икона на Божията Майка, наречена Вратарница (Портаитиса), която според църковното предание е изписана за първи път от свети апостол и евангелист Лука и е прославена с множество чудеса и изцеления. Има и версия, че това е Казанската Богородица, на чиято чудодейна сила се отдава освобождението на Москва от поляците през 1612 година, когато след иконата, носена княз Дмитрий Пожарский, тръгнало хилядно опълчение.

На другото лице на Самарското знаме са образите на светите братя Кирил и Методий, рисувани с маслени бои от петербургския художник Николай Симаков.

От Самара знамето тръгва без дръжка, минава през Казан и по Волга стига до Москва, където се сдобива с дръжка и сребърна пика, изработена по проект на граф Рошфор във византийски стил. През Кишинев то стига до Плоещ, носено от делегация от град Самара, за да бъде връчено на Българското опълчение на специална церемония на 6 май 1877г. Тогава знамето е заковано на дръжката със златни пирони.

За знаменна рота е определена III-та Опълченска рота от III-а Опълченска дружина, а знаменосците го носят в битките на Шипка и при Шейново, при Стара Загора, където в големия бой се полагат огромни усилия знамето да бъде спасено, както и става – счупена е само дръжката на славния боен флаг.

В тези боеве участва и опълченецът от пернишкия край Тодор Стаменов от с. Калища, а после живее в Ковачевци. И до днес потомците му пазят сребърна чаша с позлата отвътре, подарена на опълченеца в знак на благодарност лично от руския император Николай II по повод 25-годишнината от знаменателните боеве на Шипка.

Родом от пернишкия край е и последният знаменосец на Самарското знаме Никола Кочев. Смелият мъж е от радомирското село Горна Диканя, жени се в съседното Долна Диканя, където се мести да живее. По-късно емигрира в Румъния и там се присъединява към опълченците. Той е и увековеченият от художника Ярослав Вешин в популярната му картина със знамето-герой. През 2013 г. в Радомер беше поставен барелеф на Никола Корчев.

След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а Пехотна Радомирска дружина и Самарското знаме идва в гарнизона ѝ в Радомир. А когато Александър Батенберг е провъзгласен за български княз, първото му посещение е в Радомир, за да се поклони на бойното знаме.

По предложение на командира на ІІІ дружина капитан Константин Борисович Чиляев е изработена икона на св. Иван Рилски, тачен от целия православен свят и особено в Русия. С благодарствено писмо за подареното на Българското опълчение знаме иконата е изпратена в дар на Самарската дума.

Година по-късно в знак на благодарност, затова че знамето е на почит и е запазено като светиня на новата българска армия, Самарската дума изпраща сребърната скоба, с която да се скрепи счупената при боевете край Стара Загора дръжка на знамето. Разменените любезни писма между Радомир и Самара са известни днес, защото навремето били публикувани в различни броеве на Държавен вестник.

Волята на дарителите била дръжката да се скрепи с подарената скоба от самия български княз и тогава Батенберг идва за втори път в Радомир. В чест на посещението му на входа на града е издигната арка.

По заповед на княза в редиците на І-ва рота на ІІІ-та Опълченска дружина завинаги е записан подполковник Павел Калитин, командир на дружината, в която е знаменната рота. Той е загинал от турски куршуми при Стара Загора, спасявайки Самарското знаме.

Орденът „За храброст” – І степен е даден на знамето на Трета опълченска дружина на юбилейно чествуване по случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г.

През 1881 г. дружината получава друго знаме , но в Радомир Самарското знаме остава до 1884г, твърди историкът Мильов. Едва след това то е преместено на съхранение в в Двореца в София, където остава до 1946 г., а сега се пази при специални условия в Националния военно-исторически музей.

Казармената постройка, в чийто ъгъл е стояло знамето светиня, както и вдигнатата в чест на Батенберг арка, бяха съборени в началото на 70-те години на миналия век заради разширение на пътя от София към Кюстендил, минаващ край старата казармата.

Почитта на радомирци към Самарското знаме не е помръкнала и до днес. Както предците им посвещавали на бойната светиня народни тържества тъкмо на най-българския празник за писмеността и духовността, така в наши дни кметът на общината Пламен Алексиев предложи радомирки да изработят копие на Самарското знаме, но с мотива, че вече има достатъчно дубликати на светинята от Националния военно исторически музей са отказали това да се направи.

Виктор - откъснатото от България цвете

Трън иска за почетен гражданин осемгодишното българче от Ню Йорк с песен на българските деца по света

Трънчани приеха осемгодишно българче от Ню Йорк Виктор като почетен гражданин на Трън. Песента му, наречена „Откъснатите цветя на България” предизвика истински фурор след хилядите споделяния. Българи емигранти по света и техните близки в Родината не скриха за бликналите в очите им сълзи.

На 27 февруари майката на момчето Кристина Велинова (Christina Villanova) съобщи във Фейсбук групата на Българския детски хор и училище „Гергана”, че са успели да приключат песента на Виктор броени дни преди Националния празник на България. Споделяйки клипа, тя уточни, че това е поздрав за всички българи, където и да се намират по света и най-вече за децата, родени и растящи далеч от Родината.

Виктор е роден и живял в Ню Йорк, но три пъти е идвал в родината на майка си. През пролетта на 2014-та година, когато разбира, че майка му е купила билети за ваканция в България и за трети път ще дойде в родината й, Виктор съчинява своята песен за България. Музиката е изцяло негова, а за текста му помага майка му, която е автор на текстове за песни, записани през 90-те години. През есента, след ваканцията, Виктор е записан на уроци по музика при Александър Чазов - випусник на Московската консерватория. Там, заедно с учителя си записват професионално песента. За каузата са привлечени приятелките Нели Минчева и Мартина Радославова от Кънектикът, САЩ. За това разказва в. "България СЕГА" на 27 февруари.

Виктор прекарва в Български детски хор и училище „Гергана” – Ню Йорк само една година 2012-2013 г., но Нели и Мартина са истински „ветерани”. Пеят във формацията от 2008 до 2013 г., като продължават да участват в концертите и през 2014 г. , разказва ръководителката му Нели Хаджийска в статия в нюйоркския вестник „България СЕГА“.




Тя споделя, че много талантлива е и по-малката сестричка на Виктор – Вера. Артистичната и гласовита госпожица , която още в 2013 г. на 3 и половина годинки е едно от децата на премиерата на мюзикъла „Как без музика?” (адаптация на български по известния американски мюзикъл „The Sound of Music”). Вера също има своя песничка за любимото си зайче.

„За мен България е като при Бог, но на земята. Като порасна искам да живея в Трън. Защото там на мама таткото почти построи една къща, ама умря, преди да я построи цялата. Аз искам да я направя тая къща“, сподели в интервю пред Нова телевизия момчето.

„На 3 март България се е освободила от турците. Това е важен ден. Искам да кажа на всички българи – честит 3 март и да имате много хубави дни“, каза още талантливото хлапе по телевизора на своите сънародници.

Преди интервютата с Виктор по Нова, неговата майка Кристина сподели в с трънчани в групата "Трън и Трънско" във Фейсбук: "Мили Земляци. На който му е интересно може да гледа днес в новините от 7 ч. по Нова телевизия част от интервюто на Виктор и утре в предаването "Здравей България" - пълната версия. Почти ме просълзи, защото каза много лични неща и много, ама много говори за Трънско!" След многото похвали и признания за предизвиканите сълзи Кристина коментира: "Той не ни кара да плачем, ние си плачем, защото ни се плаче... Песента просто докосва болното ни място, затова... Но песните, разбира се не помагат. Мъката си е вътре в нас. Помагат само да излезе навън, но толкова."

”Не знам дали се оценява, но това дете направи невероятна и безплатна реклама на Трън. Ако бях лидер в общината веднага щях да предизвикам инициатива за отбелязване на събитието. Бих предложил някаква награда или друга форма на благодарност, а защо не и предложение за почетен гражданин”, написа във Фейсбук живеещият в столицата трънчанин Хари Радков. Неговото предложение се прие радушно, макар преди това да имало непремерeни изказвания по адрес на трънчаните в Ню Йорк. Те бързо бяха изтрити и се очаква днес на градското тържество за 3 март това да е много обсъждана тема.

Във видеото от  Ню Йорк се вижда в снимки колко живи са спомените за Трън у Кристина и колко дълбока е връзката с Родината.

 

 В иннтервю на Светлозар Момчелов за  в. "България СЕГА" майката на Виктор Кристина разказва подробности за създаването на песента и разкрива подробности за себе си.