Във времето на ранното християнство празникът на Христовото Рождество по днешния календар бил на 6 януари, когато е прието да се чества Богоявление. Едва през-3-4 век църковни отци посочили, че датата 25 януари е исторически по-подходяща, но това не е било свързано с езическите традиции, а е съобразено с евангелското събитие как архангел Гавриил събщил на Дева Мария, че тя ще роди Спосителя и с неговата божествена поява в плът 9 месеца по-късно като бебе. По силата на свободата, дадена от Бога да избираме, в поне два български манастира вечерта на Богоявление се празнува Бъдни вечер, впрочем както е в православна Русия и съседната ни Сърбия и във всички манастири на Атон. В деня когато на много места мъже превръщат в зрелище "спасяването" на светия Кръст от ледени води, в Църногорския манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци и в манастира " Свето Благовещение" край кюстендилското село Копиловци се готвят за Божич, както по тези места преди години се е казвало на празника.
