10 септември 2009

09.09.09



9 септември 2009

Снимката не е монтаж.
Това е спомен от близкото минало.
Трафопостът е действителен. Намира се на гърба на сградата на областната администрация в Перник, където преди 20 години се помещаваше Окръжният комитет на БКП. На 9 септември 2009г. поправяха нещо в него. Вратата беше отворена и така надписът беше станал по-забележим.
За 20 години "БКП" не се е променила, макар сега да е БСП.

28 август 2009

Църквата vs. Мадона





Не съм сигурна дали ще ми повярва някой, пък и това няма особено значение, но за мене певицата Мадона винаги е била само някаква трудно забележима част от пайзажа. Знаела съм, че има такава певица и че това не е истинското й име, а псевдоним. Дочувала съм че беше омъжена за някой режисьор и не съм много сигурна – но, че има деца. Единственото нещо, което помня със сигурност е, че беше написала някаква детска книжка – нещо за рози, но не знам повече. Не бих различила мелодията на нито една нейна песен. Не знам и нито едно заглавие. А ако ми покажат нейни снемки, да не говорим за клипове, по никой начин не бих могла да кажа дали наистина това е тя. И от всичко това не се чувствам нито нещастна, нито непълноценна. Сред моите приятели, близки и познати има много хора, които знаят за певицата Мадона точно, толкова, колкото и аз. Никога не ми се е случвало по някакъв повод с някого да си говоря за нея.
Тези дни ми се случи да попадна на разговор за певицата Мадона в сутрешния блок на една телевизия. Водещата - с челюсти или с(е) клещи беше поканила уважаван владика и една дама за негова опонентка. Втрещих се от изненада колко много знаеше за въпросната певица дядо владика. Тезите му бяха ясни, но и двете жени в студиото не можеха и не искаха да го разберат.
Чак тогава се замислих, че нито псевдонимът на тази певица е избран случайно, защото католиците наричат Божията майка Мадона. Нито датите на концертите й са избрани случайно – в Полша - на Голяма Богородица, в София - на деня, в който християните възпоменават отсичането на главата на св. Йоан Пророк, Предтеча и Кръстител Господен, ден отреден за скърби и строг пост.
След като Светият синод на Българската православна църква оповести в специално обръщение своето неодобрение и несъгласие с концерта на певицата Мадона на 29 август в София, веднага се намериха много критикари на позицията на духовенството.
Един министър (без портфейл) даже нарече протеста на архиереите „абсолютно изкуствен” и заяви, че морализаторствали изкуствено и се правели на прекалени светци. Хора, на които им личи, че са далече от живот в Бога, посъветваха клира да не се занимава с Мадона, а да се грижи за своите си дела!? Питаха защо досега синодиалните старци са си мълчали – за чалгата например, и защо не се грижат за спасението на душите на патството постоянно. За вярващ християнин такъв въпрос е неуместен, най-малкото защото християнството учи на смирение и търпение. Не бих могла да кажа с какво би била опасна певицата Мадона за християните, защото не знам. Но така си обяснявам защо владиката в телевизора знаеше повече – за да може да участва в спора. В Писанието има текстове, които предупреждават, че лъжепророците и Антихриста ще се появят между човеците. Затова духовниците само призоваха – не ходете на концерта на Мадона.
Повод да публикувам тези разсъждения е един хубав текст на Валери Найденов в „24 часа”, озаглавен „Може ли християнин да гледа Мадона”. (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=213930)
Първите му думи са: „По принцип Българската православна църква бе длъжна поне да възрази срещу концерта на Мадона. Не само защото е денят на св. Йоан Кръстител…”
А православните християни, с които сме заедно на всяка неделна и празнична св. Литургия нито гледат , нито слушат Мадона, нито ще ходят на нейния концерт и от това няма да са нещастни.




26 август 2009

Брюксел не дава пари за пенсии и заплати


В стремежа си да изглежда като човек от народа, подобно на любимия си клиент за охраняване от недалечното минало Тодор Живков, премиерът Бойко Борисов с всеки изминат ден все по-малко внимава какви ги плещи. Онзи ден разказваше приказки за вещици и вещери, които пият кръв. Вчера обясняваше как ако мъжът иска кола, а жената дрехи от това семейството няма да пострада и си позволи безвкусна безплатна (а може би - не) реклама на строителен хипермаркет. В същото време домакините, които между сапунките поглеждат и по някоя емисия новини, примират от умиление. И как не. Щом на тъпите шеги на премиера се радват ято придворни журналисти и то до такава степен, че даже цвилят от кеф.

А Борисов си говори откровени глупости, че чак да му завидиш. Не че не е вЕрно лошото наследство, което получи от тройната коалиция, но да твърдиш, че заплатите и пенсиите зависят от доверието на Брюксел към София си е чист популизъм, че и нещо повече. Брюксел не дава пари за заплати и пенсии. Брюксел не дава пари за тъпи шеги пред камерите. Брюксел иска свършена работа и коректни партньори, а не популисти. Това трябва да му е ясно на Борисов, а ако не му е ясно - да намери някой да му го обясни. Но сред министрите му изглежда, че няма достатъчно компетентен. От изказванията им личи, че не са съвсем наясно какво точно значи одобрена оперативна програма. Втори месец са във властта, а управляващите органи на програмите боксуват. нещо повече, хората, които се справиха може би или поне формално най-добре - от управляващия орган на Оперативна програма "Административен капацитет" все още не знаят къде работят. Предоговарянето на програмите би довело до фатални закъснения, а и е почти невъзможно. Вместо да се хванат на работа министрите четат стари вестници и говорят за минали далавери, за които и децата знаят, че няма да доведат до справедливост.
Пак така популистки Борисов заговори, че ще трябва да се върщат пари, но той ще прати летяща бригада и тя ще спаси положението. Българите може да са лош МАТРИАЛ, но не чак толкова. Между тях има хора, които нещо поназнайват и вече им идва в повече елементарния език на премиера. Обидно е и за хората, и за него самия.




--